Имам чувството, че тези дни пивоварните работят по над 24 часа в денонощието. Бълват просто. Как го правят не ми е ясно, но явно някак успяват да се справят със ситуацията. Защото откак ни затисна горещото време – в магазини, в кафенета, по плажове, ресторанти, луксозни или пък крайпътни заведения, в бензиностанции и къде ли не, най-често срещащата се поръчка е „бира”. Надигането на бутилката или халбата и пиенето на газираната кехлибарена течност повсеместно се превръща в основно занимание, а носенето по улиците на купища кутийки от същата изобщо не произвежда никакво впечатление у околните.

Пиенето на бира се е превърнало в най-естественото нещо на света и то може да бъде наблюдавано по всяко време на денонощието. Започва се от сутринта и продължава почти без спиране до другата сутрин. Когато се сменят само състезателите, а основният спорт си продължава. Прави ли ви впечатление, че ако клиент си поръча водка (дори и със сок) в 9-10 часа сутринта има риск да го погледнат накриво и уважението към него определено да пострада. Но виж – отношението към бирата е друга работа… биричка може по всяко време!

Биричката се пие по строителните площадки, пие се пред кварталните гаражни магазинчета (в класически стъклени бутилки), пие се в парковете (обикновено от компании, но там вече литрите са поне 2 – в пластмасова бутилка), пие се в обедната почивка (най-често под формата на малка наливна в близкото заведение с обедно меню), пие се вечер у дома, като там вече грамажите и съдовете, в които се консумира са най-разнообразни, в зависимост от възможностите и темперамента на домакина.

Когато някой пие бира, рядко биха го обвинили в пристрастие към алкохола. Бира допускаме и не осъждаме, когато консумират дори и младите майки с бебешки колички.

Бирата отдавна се е превърнала в българското безалкохолно питие. Закуска за част от населението под формата на „баничка с капачка”. Класическо лечебно средство против махмурлук. Или както бях видяла в култов надпис: „Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира”. Бирата, а не дискретното малко питие с много лед е вечерният релакс на любимия ми персонаж – така наречения „средностатистически българин” (и няма защо да се учудваме, че е така, тъй като бирата е депресант – тя успокоява и отпуска, особено след гаден ден, а гадни дни у нас – дал Господ). В същия момент, не е за пренебрегване и фактът, че на нищожната цена от два – три лева, същият този среден българин със среден доход и средни възможности се сдобива с литри (поне един и половина) от хмеловия еликсир, който ще му даде занимание часове наред. Картинката се превръща в абсолютно класическа, ако към бирата добавим и пакетче слънчогледови семки, но това вече би било тема на друго разсъждение…

Откак се появиха пък и плодовите бирени варианти (да не изброявам, че да не стане рекламно), толерантността към пиенето на пиво съвсем се повиши. Тоест с плодова бира можете да си се наливате до припадък, никой няма да погледне на това като на някакъв вид нарушение на социалните норми. Плодова бира се пие и в автомобилите, забелязвам. Не знам дали изобщо си даваме сметка, че това е един прост рекламен трик, с помощта на който ни се предлага просто класически швепс, но ние го консумираме много по-охотно, поръчвайки го под названието „бира”. Друго си е да поръчаш бира, а не газирано безалкохолно питие. Това те прави повече мъж или по-атрактивна жена, смятаме.

Пиенето на бира е национален спорт. Само да не се чудим после защо така леността здраво ни е обхванала и защо коремчето се пъчи нахално и стремглаво напред. Може би само защото още никому не е хрумнала гениалната идея да произведе бира с кафе, или бира със зелен чай например…