Отговорът, който излиза от отделението по оперативна гинекология на УМБАЛ „Пирогов“, обаче води към вътрешна инструкция, сигнал до медицинския надзор, фактури за хиляди левове и спор за това дали еднократният инструмент може изобщо да се обработва и използва отново.

В центъра на казуса е инструкция, издадена на 23 януари 2025 г. от началника на отделението по оперативна гинекология д-р Людмил Джунков. В нея е записано, че закупените от болницата и постъпващите в отделението многократни и еднократни хирургически инструменти и маркучи се почистват и измиват от операционната сестра или акушерка. Контролът по изпълнението е възложен лично на началника на отделението.

Именно тази формулировка кара журналистката да потърси обяснение. Защото еднократните инструменти обикновено носят ясен знак на производителя, че не подлежат на повторна употреба, дезинфекция или стерилизация.

» Официалният YOUTUBE канал на Валя Ахчиева

Лекарят, който се противопоставя

В предаването се появява лекар от същото отделение, чиято самоличност е запазена. Той разказва, че е възразил срещу практиката еднократни инструменти да се измиват и после да се използват при други пациентки. Според него това е утвърдена практика в отделението и носи пряк риск за здравето на пациентите.

Лекарят е подал сигнал и до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. По думите му обаче не е получил ясен отговор дали е извършена проверка и какъв е резултатът от нея.

Той описва и снимки, които според него показват остатъци от кръв и биологични секрети върху обработен еднократен инструмент. Неговият аргумент е, че при пластмасовите компоненти кръвта и секретите могат да проникнат в места, които не могат да се почистят както при обикновените метални хирургически инструменти.

Инструментът „Кайман“ и фактурата от 1345 лв.

Разследването проследява и употребата на конкретен инструмент — „Кайман“, използван за едновременно лигиране и прерязване на съдове при тежки гинекологични и лапароскопски операции.

В оперативните протоколи инструментът е записан като „високоенергийна клампа тип кайман“ или „високочестотен резектор, коагулатор, кайман“. В предаването е показана и фактура за 1345 лв., на която фигурира само общо наименование: „сет за лапароскопска хирургия при усложнени гинекологични заболявания“.

Тук възниква другият въпрос — финансовият. Ако пациентката е платила за конкретен еднократен инструмент, как може да разбере дали точно той е използван при нейната операция? И ако един и същ инструмент е използван при повече от една пациентка, как се документира това?

Според лекаря, интервюиран в предаването, тези изделия не се заплащат от НЗОК. Пациентките ги плащат предварително, а в фактурата не винаги е ясно какво точно влиза в „сета“.

Отговорът на д-р Джунков

Валя Ахчиева се свързва с д-р Людмил Джунков първо по телефона, а после го среща в болницата. Той не отрича, че инструментът се използва повторно, когато това е възможно.

Неговият основен аргумент е, че апаратът, към който се включва „Кайман“, показва дали инструментът е изправен. Ако има дефект, апаратът го отхвърля и с него не може да се работи. Д-р Джунков се позовава и на становище от фирмата, която поддържа инструментите, според което те могат да се рестерилизират.

Той казва също, че в отделението няма пациентка с повторна операция или проблем, свързан с тази практика. Според него част от пациентките не могат да си позволят да заплатят скъпите еднократни инструменти и затова болницата ги използва повторно — „чисто социален момент“, както се изразява той.

Когато журналистката го пита как един и същ стикер може да бъде залепен в историята на заболяването на две или три пациентки, д-р Джунков обяснява, че стикерът се поставя при пациентки, които са заплатили изделието. За останалите инструментът се използва повторно.

Писменият отговор на „Пирогов“

Екипът на предаването получава и писмени отговори от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров.

Според тях закупуването на инструмент „Кайман“ за отделението по оперативна гинекология се извършва по договор от 19 декември 2025 г. със „Соломед“ ЕООД.

В отговорите е приложено и писмено становище от „Б. Браун Медикал“ ЕООД. В него се признава, че изделията са обозначени като еднократни, но се посочва, че могат да се използват отново след дезинфекция и стерилизация. В същото становище са изброени и възможни последствия от нарушаване на стерилността — инфекции, увреждания и наранявания на пациенти.

За журналистката това е парадоксът в казуса: производителят поставя знак за еднократна употреба, а местният представител издава становище, което позволява повторна употреба при определени условия.

Проверката на медицинския надзор

Друг важен документ в разследването е констативният протокол на „Медицински надзор“ от 27 януари 2026 г. Държавните инспектори д-р Паулин Тодоров и Вероника Трандафилова се позовават на тогавашния медицински стандарт за превенция и контрол на вътреболничните инфекции.

В протокола е записано, че в стандарта е предвидена „по изключение“ обработка и рестерилизация на медицински изделия за еднократна употреба. Оттам инспекторите правят извода, че подобна практика не е забранена. Не са констатирани нарушения и не са дадени задължителни предписания.

Ахчиева обаче посочва, че този текст е бил част от Наредба № 3 от 2013 г., която вече е отменена през април 2026 г. В новия стандарт такава формулировка вече не съществува.

В предаването журналистката пита д-р Тодоров защо в протокола е записано, че еднократните инструменти могат да се използват по няколко пъти. Той отговаря, че няма спомен за проверката, но защитава позицията, че въпросът е бил уреден в старата наредба.

Позицията на НЗОК

В разследването е включено и интервю с Даниела Попова, директор на дирекция „Медицински изделия“ в НЗОК.

След като се запознава с информацията за инструмента, тя заявява, че обозначението „за еднократна употреба“ не позволява последваща дезинфекция и стерилизация с цел използване при друг пациент в България.

Според нея европейският регламент допуска повторна обработка на еднократни изделия само в държави, чието национално законодателство го разрешава. България не е сред тях.

Тя подчертава и че производител или търговец не може с отделно писмо да промени начина на употреба на медицинско изделие, когато той е определен в регулаторната документация и в закона.

По въпроса за парите Попова казва, че е необходима проверка на фактическата обстановка. Тя не обявява автоматично възстановяване на средства, но признава, че контролните органи на НЗОК биха могли да проверят дали клиничните пътеки са изпълнени правилно.

Какво остава неясно

В края на предаването Валя Ахчиева обобщава, че е поискала действия от пет институции: Министерството на здравеопазването, „Медицински надзор“, НЗОК, Изпълнителната агенция по лекарствата и НАП.

Остава неясно дали ще бъде установено колко точно еднократни инструменти са използвани повторно, при колко пациентки и дали това е довело до реален вреден ефект. Не е ясно и дали ще бъде проверена проследимостта на изделията — тоест дали пациентката може да разбере какво точно е платила и какво е използвано при операцията й.

Казусът обаче показва нещо по-широко: когато става дума за медицински изделия, въпросът не е само дали инструментът „работи“. Важен е и въпросът дали е разрешено да работи втори път — и кой носи отговорността, ако това не е така.

Материалът е изготвен по предаването „Хирургическият нож и лъжата“ на Валя Ахчиева. Цитираните твърдения принадлежат на участниците в разследването и на представените в него документи.