Масово полуистерично вайкане, че днешните момичета били видите ли – материални ме залива отвсякъде. То не е плач по форумите от отритнати младежи, то не са притеснени учители, психолози, политолози, журналисти, че и политици дори. Нещо повече – спряга се тезата, че въпросните момичета били не само материалистки, а много по-лошо – „златотърсачки”, като в задължителна комбинация с това били съответно и „силиконки” и любимото ми напоследък: „Златки”. Вярно е, може и да има нещо такова, някаква подобна мода сякаш се пропива в наоколо пространството.

Противник на всяко етикетиране обаче, аз лично никога не бих сложила всичко и всички под един общ знаменател. Първо – намирам това мислене за елементарно и лишено от дълбочина и нюансиране. Второ – замисляли ли сме се, преди да нададем и ние един приличен вой – какво пък му е толкова лошото на това да си комерсиален? Сякаш всички сме едни такива идеалисти, безплътни сякаш и никога не ни се иска да седнем на мекичко, да хапнем вкусничко и да се насладим на удоволствията, които могат да се купят с пари.

В този смисъл наличието на материални въжделения у момичетата не намирам за особено плашеща тенденция. Тревожи ме по-скоро другото. Че предимно на тази част от младите (и най-вече известни) български девици се обръща толкова ужасно много и то преекспонирано внимание – най-вече публично – медийно, но не по-малко и домашно – битово.

Притеснявам се, че по този начин демонстрацията на материализъм и материално мислене излиза от нормалните си рамки и се превръща в нещо съвсем различно – в нещо като вторичен полов признак. Разбирате ли – тя е хубава, има големи, чак огромни и идеално кръгли гърди, сочни нацупени устни и е материалистка! Това качество (материализмът) сякаш придава допълнителна пикантност на жената – стока. Значи – ако не е материална, тя е по-скоро задръстена и в никакъв случай не толкова интересна.

Друг е въпросът, че това с гърдите и устните започва да надминава дори границите на нормалната истерия. В този ред на мисли не мога да се въздържа и ще се отклоня само за миг, за да дам пример – сигурно една по-голяма част от вас намери тези дни в пощата си ето този безмозъчен призив: „По-желана, по-женствена и по-секси: със силиконови импланти и ПОДАРЪК – пилинг на лице! Бюст, който харесваш, и самочувствие на желана жена – само за 4000 лв.! Сега и на изплащане с…!” Ето ти я тройната комбинация налице – чифт гърди, лъскане на лицето и всичко това, комбинирано с кредит (защото се предполага, че това е инвестиция, която би си заслужила изплащането, т. е. – ще се продава).

Не че материализмът е нещо ново (да се върнем малко на заглавието). „Златките” съвсем не откриват топлата вода. Далеч преди тях топлата вода е открита от ненадминатата Мерилин, изпята в култовата фраза: „Диамантите са най-добрият приятел на жената…” (1953 г.). Следва я Мадона (впрочем в идентичен клип): „Ние живеем в материален свят и аз съм материално момиче…” (1985 г.). Къде, моля ви се могат да се сравняват днешните, а и по същността си дълбоко провинциални пишман – материалистки. Имам чувството, че те ще си останат с белезите от операции под бюста, с надутите до обезобразяване усти, увековечени в нелепите снимки за Фейсбук, но и с неудовлетворени за съжаление материални мечти. Вкопчени най-много в портфейла на полуфалирал местен бос със съмнително минало. Толкова за материализма от 50-те до сега. „Златките” в моята класация се оказват неизменните губещи.