Какво казва статистиката?

По последни официални данни за 2022 година около 2,3 милиона жени по света са били диагностицирани с рак на гърдата, а близо 670 хиляди са починали от заболяването. Въпреки това статистиката показва и сериозен напредък в борбата с болестта. От 80-те години насам смъртността в развитите страни е намаляла с около 40%, благодарение на съвременните терапии и програмите за ранно откриване.
„Това означава, че при навременна диагностика и лечение голяма част от жените живеят значително по-дълго и с по-добро качество на живот“, коментира доц. д-р Катя Дойкова – специалист по образна диагностика в Университетска болница Каспела в Пловдив и част от УС на Българското дружество по образна диагностика на гърда.

Според нея образната диагностика играе ключова роля за ранното откриване на заболяването, често още преди да се появят симптоми.

Методите на образната диагностика

„Разполагаме с различни методи – ехография, мамография, томосинтеза, магнитен резонанс и контрастно-усилена мамография. В много случаи използваме комбинация от тях, за да поставим по-точна диагноза и да намалим стреса за пациентките“, обяснява специалистът.
Мамографията остава единственият утвърден скринингов метод за рак на гърдата и се определя като „златен стандарт“ в диагностиката. Тя може да открие промени още в най-ранен стадий на заболяването, когато лечението е най-ефективно. Другите методи имат допълваща роля и се използват в зависимост от възрастта на пациентката, плътността на гърдите или при съмнения след първично изследване.

Препоръките на лекарите

Лекарите препоръчват жените да започнат профилактични прегледи след 30-годишна възраст. До 40 години обикновено се извършва ехографско изследване на всеки две години, а след това към профилактиката се включва и мамографията. Най-рисковата възраст за развитие на заболяването е между 40 и 65 години.
„Двата метода – ехография и мамография – не се изключват, а се допълват. Те ни дават различна информация и заедно повишават точността на диагнозата“, посочва доц. Дойкова.

Рисковите фактори

Сред основните рискови фактори са фамилната обремененост, възрастта и хормоналният статус. Въпреки това около 40% от жените, диагностицирани с рак на гърдата, нямат нито един от тези рискови фактори. Именно затова специалистите подчертават, че редовната профилактика остава най-сигурният начин за ранно откриване.
„Смисълът на скрининга е да откриваме промени, които все още не дават симптоми. Често първата проява е бучка, която жената усеща при самопреглед“, допълва специалистът.

Колко често трябва да се прави профилактичният преглед?

Според лекарите един от най-разпространените митове е, че профилактичният преглед трябва да се прави на всеки шест месеца. Международните препоръки обаче сочат, че при липса на отклонения ежегодният преглед е напълно достатъчен.
„Най-важното е всяка жена да изгради навик за редовна профилактика и да намери специалист, на когото има доверие. Така прегледите се правят спокойно и навреме“, съветва доц. д-р Катя Дойкова.