Болести, предавани по полов път, които се характеризират с туморовидни образувания

Три вирусни БППП – полови (венерични) брадавици, молускум контагиозум и сарком на Капоши, се проявяват с верукозни (брадавични) или туморовидни образувания.

Полови брадавици (кондиломата акумината)

Наричани са още “островърхи брадавици”, “папилома акумината” или “венереа”. Клинично се характеризират с вегетиращи лезии* по кожата и лигавиците на гениталиите и около ануса. Заболяването е известно още от древността. Причинителят му е описан от Крауфорд през 1965 г. Това е човешкият папиломен вирус, който се предава от носителите му дори и когато те нямат лезии. (Впрочем, този опасен вирус причинява и рака на пениса и вулвата, както и рака на шийката на матката.) Кондиломата акумината е една от често срещаните БППП. Папиломните вируси се установяват в цервикса* или вулвата на 40-70% от жените, посещаващи венеричните кабинети. Около 35% от бременните жени имат венерични брадавици, които спонтанно изчезват след раждането. Аналните кондиломи са чести при хомосексуалистите. Инкубационният период е от 3 седмици до 8 месеца (средно 3 месеца). Най-често обаче инфекцията остава скрита или в субклинична форма. Брадавиците обикновено са множествени, с различна форма и големина – островърхи, папилозни или плоски (понякога те се сливат и наподобяват цветно зеле или плодове на малина). Те често се възпаляват и предизвикват неприятни субективни усещания – сърбеж и парене във вулвата, както и вагинално течение с неприятна миризма. При травмирането им са болезнени и могат да се разранят или разязвят. Най-честата локализация на брадавиците при мъжа е главичката на пениса (гланса) или коронката му, както и препуциума* и уретрата, а при жената – входа на влагалището, големите и малки срамни устни, перинеума*. Понякога придобиват гигантски размери с туморовидни вегетиращи лезии. На цвят са най-често кафеникави. Всички болни с венерически брадавици задължително се изследват за сифилис, гонорея, хламидийна и ХИВ-инфекция. Лекуват се с мравчена киселина, ацикловир* и други вирусни антигени, както и чрез електрокоагулация*, лазер, хирургическо изрязване, криотерапия* – според преценката на специалиста. Половите брадавици са опасни, понеже могат да рецидивират и да се изродят в рак на пениса или на вулвата.

Заразителни молуски (молускум контагиозум)

И това вирусно половопреносимо заболяване е широко разпространено. Изразява се в появата на кръгли лезии по кожата, локализирани по гениталиите и перинеума. Описано е за първи път от Батеман (1817 г.), а през 1943 г. Рушка и Каушке установяват вируса, който го причинява: молускум контагиозум вирус. Заразителните молуски не винаги са БППП; те са широко разпространени и понякога се наблюдават като малки епидемии в детски колективи и у посетителите на плувни басейни, както и при спортисти в контактни спортове (борба) и масажисти. Инкубационният период е 14 до 50 дни, но понякога стига и до 6 месеца. Болестта има хронично рецидивиращ ход. Често се съчетава с изразена имуносупресия* (СПИН!, неоплазми, диабет). Проявява се в еритемни или с цвета на кожата гладки перловидни сферични нодули (средно големи брадавици) с плътна консистенция и хлътване (пъпче) в средата, в областта на външните гениталии, на венериното хълмче, перинеума и долната част на корема. Големината им е различна – от 3-5 мм до 1-2 см, като могат да бъдат и “на краче”. При натиск от туморчето излиза млечнобелезникава материя. Понякога сърбят. Липсва етиологично* лечение, освен физикална деструкция (разрушаване) чрез кюртаж на всички лезии посредством остра кюрета. Следва дезинфекция с йод, сребърен нитрат, фенол или прилагане на електрокоагулация, криотерапия, каустични средства и пр.

 Сарком на Капоши

Описан за първи път от Капоши през 1872 г. Причинява се от човешкия херпес-вирус 8 и освен самостоятелно заболяване, е и част от новия синдром на СПИН. Развива се 10-20 пъти по-често у хомосексуалисти в сравнение с ХИВ-болни, заразени по кръвен път, което дава основание саркомът на Капоши да бъде причислен към БППП. Локализира се предимно по краката, често с лимфаденопатия* и засягане на вътрешните органи. Различават се четири форми: нодуларна (доброкачествена, продължава от 5 до 8 години и преминава спонтанно); флоридна или вегетираща (прониква по-дълбоко в дермата, хиподермата, мускулите и дори в костите); инфилтративна (още по-агресивна, с висцерални засягания) и лимфаденопатична (предимно при деца и юноши, засяга лимфните възли и вътрешните органи). Лезиите на саркома могат да се разрастват или разязвяват, а някои от тях цикатризират*. Водят до смърт за период от няколко месеца до 20 години.

Речник:

Лезия – Увреждане, нарушаване целостта на тъканите в организма. (Бел. авт.)

Етиологично лечение – Лечение на причинителите на болестта според нейния произход. (Бел. авт.)

Лимфаденопатия – Болестен процес, причиняващ изменения на лимфните жлези. (Бел. авт.)

Цикатризация – Образуване на белег. (Бел. авт.)

Имуносупресия – Потискане на имунната система на организма. (Бел. Авт.)

Препуциум – Кожичката, покриваща гланса (главичката) на пениса при мъжа. (Бел. авт.)

Перинеум – Пространството между ануса и половите органи на мъжа и жената. (Бел. авт.)

Ацикловир – Синтетичен противовирусен лекарствен препарат, който въздейства върху човешките вируси на херпеса и върху други вирусни заболявания. (Бел. ред.)

Електрокоагулация – Лечебен метод на обгаряне на увредената зона чрез електричество. (Бел. авт.)

Криотерапия – Лечебен метод чрез студово въздействие върху увредената зона: замразяване с препарати, третиране с ледени блокчета, с леденостудена вода и др. (Бел. Ред.)

Цервикс – Шийката на матката при жената. (Бел. авт.)