Какво най-често казват хората

Ще кажете – ами не се свързвай с тях. Уж не се свързвам. Ама понякога го правя, знам ли – ако е някой забравен съученик или далечен роднина, когото без да искам мога да „резна” в мрежата и да обидя дълбоко… Така че – приемам. Поне докато в чата не запълзят мераци. Те често започват съвсем невинно. „Здравей”, „Как си”. Ей това е любимото ми – „как си” – как очакват да им отговоря?! Да ги залея с душевните си терзания или да ги направя съпричастни на безумната си радост от нещо, за което си нямат и представа какво е?

Както и да е… След това се започва неприкритото напълзяване – „Много си хубава на тази снимка” и тъй нататък и тъй нататък… В един от тези адски досадни моменти обикновено малко грубичко изхвърлям индивида от контактите си без обяснения. Всъщност, като се замислям, това „без обяснения” наистина е гадничко. От другия път вместо коментар ще започна любезно да прилагам списък с по-подходящи за целта сайтове за запознанства. Така де, да се ориентира човекът.

Да поговорим сериозно

Сега – сериозно. Познавам много хора, които са се запознали по Интернет. Познавам и успешни връзки и семейства, родени от (първоначално) онлайн връзка. Съвсем не отричам възможността да се осъществи интимно общуване с помощта на клавиатура и мишка. Обаче! Има нещо, което е важно да се спазва и това е нещо е културата на търсене на секс онлайн. Значи – има си специализирани сайтове за това. Не мога да разбера защо някой ще седне и ще търси секс там, където хората честно и открито си споделят мисли, емоции, преживявания, а понякога и дори работят. Може би така е по-интересно. Може би търсенето на секс в социална мрежа, а не в специализиран сайт дава по-различен вкус и тръпка на приключението. Не знам.

Въпрос до поколение

Аз лично съм от поколението – твърди привърженици на реалния, а не на виртуалния секс. Смятам че докато не видиш, не помиришеш и не почувстваш кожата на някой няма как да се влюбиш. Вероятно греша. А вероятно не. При всички случаи не мога да попреча на другите да опитват. Даже няма да им се сърдя и когато ставам обект на плосковато виртуално ухажване. Но нека и те ме разберат, когато ги пренебрегвам. Пренебрегвам ги, защото аз лично мисля да си остана привърженик на баналния, скучен и до болка познат истински контакт. Когато заедно избираме виното за вечерта, когато заедно решаваме и къде ще е мястото. Когато се събираме, за да се почувстваме. Когато държим ръцете си и говорим. Когато после се изпращаме в студа, прегръщаме се и се смеем заедно. До другото ни истинско виждане. Офлайн. А в социалната мрежа след срещата бих споделила любимия си музикален клип. За тези, които ще ме разберат.