Паразитни болести, предавани по полов път

Те са “най-невинните” от болестите, предавани по полов път, защото не увреждат вътрешните органи. Паразитите, които ги причиняват, са половите въшки и крастата.

Полова въшливост (фтириаза, педикулозис пубис).

Причинява се от “бубите на любовта” – безкрилите насекоми, наречени полови (срамни) въшки. Освен при секс, те могат да се прихванат, макар и рядко, при спане в хотели, общежития или туристически спални със зле поддържана хигиена, от непочистени седалки на тоалетни чинии в обществените тоалетни, а още по-рядко – в обществения транспорт. Половата въшливост е описана за първи път от Реди през 1668 г. Често се съчетава с други венерози. Инкубационният (скрит, без симптоми) период от сексуалния контакт до появата на сърбежа е 30 дни. Основният признак е силният сърбеж в слабинната област и по окосмената част на пубиса, особено нощем. При силно опаразитяване въшките могат да обхванат и другите окосмени части на тялото – подмишниците и дори миглите. Локалното приложение на антипаразитни спрейове, дори и на старото изпитано народно средство – равни части оцет, газ и олио, бързо дават резултати (още по-добре е, ако са придружени с избръсване на засегнатите части).

Краста (скабиес).

Може би за учудване на някои, крастата също е болест, предавана по полов път (БППП), защото при класическия секс, осъществяван в старата “мисионерска” поза, коремите на партньорите се търкат един о друг. Думата “акар” (кърлеж) се използва за първи път от Аристотел в неговите трудове. Името “скабиес” идва от латинския глагол scabere (чеша се, драскам се). Първият лекар, който описва болестта, е Абу-И-Хасан-Ахмед (около 970 г.), а морфологията на акара е представена от Бономо и Честони, които го разглеждат под микроскоп през 1687 г. През 1884 г. Хебра първи открива лечението на крастата със сяра. Инкубационният период от заразяването до сърбежа е 2-4 седмици и по-малко от 24 часа при повторен скабиес, което се дължи на чувствителността от първото заразяване. Крастата се причинява от миниатюрен прозрачен паразит – кърлеж, едва забележим с просто око. Мъжкият акар умира веднага след копулацията си с женския. Оплоденият женски акар дълбае миниатюрни тунелчета в епидермиса, в които снася всекидневно по 3-4 яйца до края на едномесечния си живот. Именно тази “миньорска” дейност на бременното кърлежче причинява упорития сърбеж предимно по корема и вътрешната част на предмишниците (особено нощем), но също и между пръстите на ръцете, скротума (мъдната торбичка при мъжа), лактите и подмишниците. Инкубационният период на заболяването е средно 10 дни – от 2 дни през топлите месеци, до 45 дни през студените сезони. През този скрит период заразяването на нищо неподозиращите сексуални партньори продължава да се извършва, което прави тази иначе невинна болест много коварна и неприятна. Съществуват достатъчно ефикасни средства (съдържащи изпитаната сяра и др.), които унищожават кърлежчетата. Лекарствените препарати трябва да бъдат назначавани от специалист. При неправилно или продължително лечение, вследствие разчесванията, се появяват усложнения – пиодермити (гнойни пъпчици) с прояви на кожна екзема. Крастата се наблюдава при около 5% от посетителите на венерическите кабинети в САЩ. Описани са две пандемии в края на двете Световни войни – през 1918 г. и 1945 г., възникнали по разбираеми причини.