Да целуваш божествено

Къде е точният момент, в който решаваш – ще имаш ли връзка с даден човек или тая няма да я бъде. Моментът, в който се влюбваш, в който нещата „се случват”. Всички имаме различни спомени за този вълшебен момент. За щастливците – тези спомени са красиви, не толкова късметлиите хич не искат и да си спомнят за това. Едно е обаче, което прави спомена „пръв” и мисля, че това е усещането на първата целувка. Даже не толкова целувка, колкото лекото приближаване на устните повече от допустимото приятелско или колегиално например разстояние.

Първият допир от целувка променя много нещата. Той ти дава най-важната интимна информация – аромата на устните, нежността на кожата, казва ти от раз ще я има ли химията или няма да я има. Както и досега, ще се опитам да преразкажа гледната точка на повечето жени, когато дойде време за целуването – това понякога дълго мечтано, а понякога – досадно натрапено събитие.

Има няколко неща, които веднага те отблъскват от потенциалния интимен партньор и първото и основното категорично е лошият дъх! Нямаше нужда сигурно да го напомням, но явно тази грешка продължава масово да се допуска, съдейки по вниманието, което продължава да й се обръща по страниците на списания и онлайн издания. Закон е – когато възнамеряваш да целуваш да се въоръжиш с бонбон или дъвка. Освен това – не яж лука на салатата, а чесънът и мерудията ги забрави като подправки.

Второто гадно нещо, което може да направи първата целувка последна е излишната слюнка. За това нямам рецепта, предполагам че някои хора просто са си такива по природа, но този случай също е безнадежден като опит да предизвика омекване в коленете и огън между краката. Олигавят ли те в телесни течности по време на целувка (особено първа), шансът за втори опит остава само в сферата на мечтанията.

Има още два вида идиотски бих ги нарекла начини за целуване и по-малко ужасният е „клъвващата целувчица”. Тя може да бъде по-поносима, защото може да се дължи просто на мила несмелост. Рано или късно обаче ще се наложи да я превърнете в по-страстна, иначе ще си останете на ниво приятелчета с никаква опция за секс.

На другия полюс е естествено другата крайност – да ти засмучат устните, езика и каквото още се доберат в нещо като първично торнадо. Това го слагам на последно място като грешка, защото ако торнадото е майсторско – може и да се превърне в ефектно, а не дефектно начало на интимността.

Да обсъдим сега, доколкото е възможно и докато не ни се е отщяло от целуване – и другата страна, а именно – сладките, неустоими и подкосяващи краката до легнало положение целувки.

След като сме изключили горните грешки започваме… от очите.

Нямам предвид да ни целунете очите, мъже. Имам предвид – погледнете ни дълбоко, пламенно, немигващо и магнетично. Дълго и страстно. Упойващо. И докато не спирате да гледате, приближете се към нас. Бавно. Така че да започнем да потръпваме. Да се тресем направо от очакване за това, което предстои да ни се случи. И тогава залепете устни върху нашите. Плътно.

Желателно е устните да са топли и малко влажни. Няма никакво значение дали са сочни или по-скоро тънки. Това няма никакво отражение върху качеството на целуването. След секунди, отлепете устните и леко задействайте езика. Пак казвам – леко. Бавно и нежно. Така че желанието да ни залее. Оттам вече всяка една целувка започва да върви по свой собствен път. Заживява собствен живот така да се каже и ако този живот е качествено заченат, има всички основания да бъде продължителен и съвършено успешен.

Да си призная честно помня целувки, които все още ме карат да настръхна. Това изкуство си има нужда от трениране, както и всяко друго, но има и хора – истински таланти. Но ако не всеки може да е гениален, хубаво е поне да опита да се доближи до целуването, което те прави божествен.