МИТ 1: Констипацията е неизбежна част от стареенето.

Вярно е, че констипацията зачестява с напредване на възрастта поради редица фактори – редуциран калориен прием, намалена подвижност и прием на лекарства. Австралийско проучване открива, че 14.1% от жените на възраст 18-23 години имат констипация в сравнение с 27.7% от жените на възраст 70-75 години. Констипацията е често срещана при хора от всички възрасти.

МИТ 2: Констипацията се среща само при жени.

Мета-анализ с 26 проучвания стига до извода, че констипацията е по-честа при жени (17.4%), отколкото при мъже (9.2%). Жените са по-често засегнати вероятно поради хормонални фактори, бременност и увреждания на мускулите на тазовото дъно при раждане и/или гинекологични операции.

МИТ 3: Липсата на изхождане всеки ден е синоним на констипация.

Много честа заблуда е, че ежедневното изхождане е нужно за поддържане на добро здраве. Всъщност нормалната честота при здрави хора е от три изхождания дневно до три изхождания седмично. Този широк диапазон трябва да се знае от пациентите, за да се избегнат излишни интервенции. Съществуват дори културни различия относно нормалната дефекация – смятаното за нормално в една страна, може да не отговаря на схващанията в друга.

МИТ 4: Констипацията се лекува еднакво, независимо от вида или причината

В научен контекст се различават два основни вида констипация според продължителността на симптомите – хронична констипация (наричана още идиопатична констипация) и епизодична констипация (occasional constipation). При последната оплакванията не са чести и постоянни, а продължават от няколко дни до няколко седмици. Епизодичната констипация се влияе от циркадните ритми и особено много от пътувания. Проучване открива, че цели 40% от пътешествениците имат констипация, особено в първите няколко дни от пътуването. Тежестта на констипацията корелира с тежестта на джет-лага. Лечението на епизодичната констипация трябва да бъде с по-бързо действащи (обикновено стимулиращи/контактни) лаксативи, докато разтворимите фибри имат по-ограничен ефект в краткосрочен план.

» Ефективни народни рецепти при запек и лениви черва

МИТ 5: Лаксативите действат най-добре, когато се приемат през нощта.

Перисталтиката има присъщ циркаден ритъм – активността е по-изразена през деня, обикновено след ходене или ядене. Времето за прием на лаксатив зависи от много фактори, особено ако е с цел почистване преди колоноскопия. Важно е да се подчертае, че пациентите НЕ трябва да отлагат позива за изхождане, а бързо да посетят тоалетна, когато го усетят.

Мит 6: Лаксативите могат да причинят привикване, зависимост и пристрастяване.

Повечето лаксативи НЕ се абсорбират в червата и НЕ преминават кръвно-мозъчната бариера, което изключва фармакологичната възможност за привикване и зависимост.

Мит 7: Контактните лаксативи причиняват дехидратация и електролитни отклонения.

При използване на контактни/стимулиращи лаксативи (бизакодил, сена) в обичайни дози НЕ се стига до дехидратация и електролитни отклонения.

Мит 8: Лакативите причиняват коремна болка

Препоръчително е да се започне лаксатив в най-ниската ефективна доза с цел намаляване на рисковете от странични ефекти.

» Консумацията на киви може да облекчи хроничния запек

Мит 9: Лаксативите увреждат стомашно-чревния тракт

Хроничната употреба на лаксативи като сена и алое води до тъмно оцветяване на дебелото черво – (псевдо)меланоза поради натрупване на пигмента липофусцин. Но това състояние е само маркер за употребата на лаксативи и не е вредно за дебелото черво.

Мит 10: Констипацията повишава риска от рак на дебелото черво.

Систематични обзори и мета-анализи с огромен брой пациенти НЕ откриват данни за връзка между констипацията и рака на дебелото черво.

» Рисковете от употребата на един често изписван медикамент – Диклофенак

Разбирането на тези факти помага на пациентите и здравните специалисти да избягват излишни интервенции, да избират подходящи лечения и да намалят тревожността около нормалните вариации в работата на червата.

Източник: Lacy BE, Brenner DM, Serra J, et al. Frontline Gastroenterology

Продължителен контрол на заболяването при пациенти с метастатичен рак на гърдата

Особен интерес предизвикват пациентите с метастатично заболяване, които са преминали през предходни линии на системно лечение, но въпреки това при тях е постигнат продължителен контрол на заболяването.
Наблюдаваният при тези пациенти терапевтичен ефект подчертава потенциала на CDK4/6 инхибицията не само в рамките на строго селектираните популации, включени в клинични проучвания, но и в реалната медицинска практика.

CDK4/6 инхибиторите са важна част от съвременното лечение

„При пациентите с хормон-рецептор-положителен и HER2-негативен напреднал рак на гърдата комбинацията от ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор се утвърди като основен терапевтичен подход. Тези медикаменти позволяват по-продължителен контрол на заболяването и са важна част от съвременната персонализирана терапия.
Съществен момент в лечението обаче е настъпването на прогресия. Тогава въпросът вече не е само какво е следващото лечение, а как се е променил туморът и каква е биологичната причина за резистентността“, обясни след края на форума д-р Йованче Алексовски.

Молекулярното профилиране помага при прогресия на заболяването

При прогресия след ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор молекулярното профилиране придобива особено значение. В тези случаи е важно да се търсят потенциално придобити молекулярни промени чрез течна биопсия и анализ на циркулираща туморна ДНК, а при подходяща клинична ситуация – и чрез тъканна биопсия.
Този подход дава възможност да се получи по-актуална информация за биологичните характеристики на тумора и за механизмите, които могат да стоят зад развитието на лекарствена резистентност.

Изследванията за ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN могат да насочат следващото лечение

Особено значение имат изследванията за молекулярни промени в гените ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN. Установяването на такива промени може да отвори възможност за избор на следваща терапия, насочена към конкретния механизъм на резистентност.
При подходящи пациенти трябва да се има предвид и изследването за герминативни BRCA1/2 мутации.
По този начин прогресията след лечение с CDK4/6 инхибитор не трябва да се разглежда единствено като край на една терапевтична линия, а като възможност за нова биологична оценка на заболяването.

Персонализираното лечение се адаптира към актуалния профил на тумора

Получената информация позволява терапевтичната стратегия да бъде адаптирана към актуалния молекулярен профил на тумора, а не само към първоначалната характеристика на заболяването.
„Именно преходът от стандартна последователност на терапии към динамично, биологично водено лечение е един от ключовите елементи на съвременната персонализирана онкология“, подчерта д-р Йованче Алексовски.

При някои пациенти контролът на заболяването надхвърля очакваното

Особен интерес сред участниците във форума предизвикаха представените случаи, тъй като постигнатата продължителност на контрол на заболяването при отделните пациенти надхвърля отчетената в съответните клинични проучвания прогностична рамка за преживяемост без прогресия (PFS).
Особено впечатляващо е, че пациентите продължават лечението в добро общо състояние и със запазено качество на живот.

» Мъжете също могат да развият рак на гърдата

Какво препоръчват младите лекари?

Представените клинични случаи показват значението на индивидуалния подход при лечението на пациентите с метастатичен рак на гърдата.
Не трябва да разглеждаме пациента единствено през призмата на статистиката. Клиничните проучвания определят стандартите на лечение, но индивидуалният подход, правилният подбор на терапия и внимателното проследяване могат да доведат до значително по-продължителен контрол на заболяването при конкретния пациент.
Представените случаи са още едно доказателство, че съвременната онкология изисква не само познаване на научните доказателства, но и способност те да бъдат правилно приложени към индивидуалната клинична ситуация.

Необратимо увреждане при напреднала инфекция

„Ако инфекцията напредне, между хрущяла и неговата обвивка може да се натрупа гной. Хрущялът няма собствено директно кръвоснабдяване и зависи от тъканите около него. Увреждането му може да бъде необратимо”, заяви д-р Бурова.
По-голямата част от ушната мида е изградена от хрущял, покрит от тънка обвивка, наречена перихондриум. При перихондрит бактериите проникват през нарушената кожа и предизвикват възпаление точно на тази обвивка. Един от най-честите причинители, особено след пиърсинг на горната хрущялна част на ухото, е бактерията Pseudomonas aeruginosa. Инфекцията може да бъде причинена и от Staphylococcus aureus.

Кога имаме реален риск?

Рискът е реален при пиърсинг, удар, изгаряне, ухапване от насекомо или хирургична манипулация. Плуването само по себе си не причинява перихондрит, но контакт на наскоро поставен пиърсинг или наранена кожа със замърсена вода може да създаде проблем.
Симптомите включват силна или нарастваща болка, зачервяване, подуване и болезненост при допир. Понякога се появява и гнойна секреция. Важен ориентир за лекаря е, че меката ушна висулка обикновено остава незасегната, тъй като в нея няма хрущял.
„Подобна картина може да се наблюдава и при други заболявания. Затова не е достатъчно човек сам да си постави диагнозата”, посочва д-р Бурова.

Какво може да бъде лечението?

Лечението включва антибиотик, избран според вероятния причинител и тежестта на инфекцията. При наличие на абсцес антибиотикът сам по себе си може да не е достатъчен и се налага хирургично дрениране. В по-тежки случаи е необходимо болнично лечение с венозно приложение на антибиотици.

„Не е препоръчително да се започва антибиотик без лекарски преглед, тъй като не всички препарати действат срещу типичните причинители на перихондрит. Не пробивайте, не изстисквайте и не опитвайте сами да дренирате подутината”, категорична е д-р Бурова.

Доктор Ванина Бурова

Лекарят препоръчва незабавна консултация с УНГ специалист при силна или усилваща се болка, бързо нарастващо подуване, гнойна секреция, температура или промяна във формата на ухото след пиърсинг (поставяне на обица) или травма.
„Ранното лечение значително намалява риска от трайна деформация. Болезненото, зачервено и прогресивно подуващо се ухо не бива да се лекува само с кремове или домашни средства”, каза още д-р Ванина Бурова.

В пост във Facebook, доктор Стефан Митев разказва за случай от неговата практика, свързан с употребата на нестероидното противовъзпалително лекарство Диклофенак и потенциалните вреди, които то може да нанесе на пациент.

„В началото на месеца направих колоноскопия на 30-годишен мъж с кървене след изхождане. Кървенето се оказа от хемороиди, но с изненада открих язви по клапата между тънкото и дебелото черво (илеоцекална клапа). Язвите са белите зони, показани със стрелки на снимката.

Автоматичният ми въпрос е какви медикаменти е приемал наскоро пациентът?

Колоноскопията се проведе без упойка, чрез метода с вода (water exchange) и пациентът бе буден през цялото време. Веднага може да отговаря, което в случая бе твърде ценно.

Преди три дни бе завършил 10-дневен курс с диклофенак. Лекарството му е препоръчано от лекар във фитнеса. То е от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) и често се използва при различни видове болка. Възможен страничен ефект е възникване на ерозии (повърхностни увреждания) и язви в стомашно-чревния тракт поради намалено образуване на простагландини, имащи защитни функции. Пациентът е приемал инхибитор на протонната помпа за намаляване на киселинността в стомаха, но това не помага относно засягането на тънкото черво.

Взех биопсии от засегнатата зона и резултатът е съвместим с остра медикаментозна увреда, почти сигурно от диклофенак. Ако пациентът бе попаднал на друго място, съществуваше сериозна вероятност да получи диагнозата болест на Крон, която също протича с язви в областта. Грешната диагноза щеше да доведе до редица неприятни последици. Възможността да задавам въпроси на пациента по време на изследването е твърде ценна.

Внимавайте с приема на нестероидни противовъзпалителни средства.

Употребявайте ги, когато има нужда и с повишено внимание за потенциални странични ефекти.“

Симптомите, на които трябва да обърнем внимание

Най-често срещаните симптоми са свързани със стомашни неразположения. Важно е да се знае, че тези сигнали могат да се дължат и на друго заболяване, като единственият начин за установяване на паразитна инфекция е медицинско изследване. Все пак здравните експерти съветват да се обърне внимание ако пациентите срещат някое от тези оплаквания:

• подуване на корема;
• газове;
• лош дъх;
• стомашен дискомфорт;
• продължителна диария или запек;
• гадене;
• необяснима загуба на тегло;
• пъпчици по кожата;
• сърбеж около ануса (особено при острици);

Как паразитите попадат в организма ни?

Дори при спазване на добра лична хигиена, винаги има риск от заразяване с паразити. Най-често срещаните начини да попаднат неканените гости в тялото ни са консумацията на недостатъчно добре обработено месо, замърсена вода, недобре измити плодове и зеленчуци и други.

Лечението на паразитна инфекция може да бъде назначена само от специалист и се провежда с определени за това медикаменти.

В народната медицина има редица билки, които подпомагат поддържането на имунната система и подпомагат стомашно-чревното здраве. Те не заместват медицинските изделия, но могат да бъдат част от общ режим за поддържане на доброто състояние на организма.

• Екстракт от тиквено семе – използват се от векове в различни култури като част от традиционни програми за прочистване на червата. Подпомагат нормалната функция на храносмилателната система.
• Екстракт от чесън – едно от най-силните оръжия на природата. Подпомага имунната система и поддържа микробния баланс в организма.
• Екстракт от джинджифил – съдейства за нормално храносмилане, намалява усещането за тежест след хранене и ограничава гаденето.
• Екстракт от резене – спомага за редуциране на газовете и подуването. Подкрепя нормалното храносмилане.

ПАРАЗИТАКС от Биотика 1961 e хранителна добавка за поддържане на стомашно-чревно здраве. Продуктът комбинира тези билкови екстракти и съдейства за поддържане на добро състояние на организма. Препоръчителният профилактичен прием на продукта според производителя е 3 месеца, като дневната доза е 2 капсули – сутрин и вечер след храна.

При съмнение за паразитна инфекция най-важната стъпка е поставянето на точна диагноза. Билки като тиквено семе, чесън, джинджифил и резене традиционно се използват само за подпомагане на храносмилането и като част от програми за естествено прочистване на организма. В комбинация със здравословен начин на живот и добра лична хигиена те могат да допринесат за поддържането на нормалната функция на стомашно-чревния тракт.

В тази статия ще разгледаме какво представляват така наречените „шлаки“, какво казва медицината по въпроса и кога наистина е необходимо да обърнем внимание на здравето на дебелото черво.

Какво означава терминът „шлаки“?

В медицината няма официален термин “шлаки”, но на-често това определение се използва за натрупани отпадни вещества в червата. Под това хората обикновено разбират задържани изпражнения, остатъци от несмляна храна, слуз и токсини.

Натрупват ли се реално шлаки по стените на дебелото черво?

Краткият отговор е да, но това невинаги е фатално. При здрав човек дебелото черво постоянно се самоочиства. Благодарение на естествените движения на червата, съдържимото постепенно се придвижва към изхождане. Освен това лигавицата на дебелото черво непрекъснато се обновява. Това означава, че при нормална функция не се образуват дебели пластове отпадъци, полепнали по стените на червото.

При хора, които страдат от хроничен запек именно това натрупване е причината за усещането за тежест, подут стомах и газове. При нарушена перисталтика често се усеща и чувство за непълно изхождане и коремен дискомфорт. Именно тези симптоми често се описват като „натрупани шлаки“, въпреки че всъщност става дума за задържани фекални маси, а не за токсични отлагания по стените на червото.

Какви са причините за хроничния запек?

Запекът е една от най-честите причини хората да започнат да търсят начини за „прочистване“. Най-разпространените причини са:

• недостатъчен прием на фибри;
• недостатъчно течности;
• заседнал начин на живот;
• стрес;
• често потискане на позива за изхождане;
• прием на някои лекарства;
• синдром на раздразненото черво;
• заболявания на щитовидната жлеза.

Как да подпомогнем естественото прочистване на дебелото черво?

Вместо агресивни детокс програми, специалистите препоръчват изграждането на здравословни навици. Специалистите препоръчват прием на повече хранителни фибри, достатъчно вода и редовно движение. Има и редица билки, които съдействат за поддържане на нормалната перисталтика и чисто дебело черво.

Колон Клийнър Плюс – Подкрепа за дебелото черво

Хранителната добавка Колон Клийнър Плюс от Биотика 1961 е продукт, изцяло на билкова основа, който подпомага естествените функции на дебелото черво. Билките в състава спомагат за редовното изхождане, намаляване на усещането за тежест и газовете в стомаха.

Препоръчителният прием на продукта от производителя е по 2 капсули дневно, вечер преди хранене. По този начин ефектът от продукта настъпва на сутринта. Продуктът не предизвиква дразнение и не води до привикване.

Хроничният запек, небалансираното хранене и липсата на движение могат да доведат до задържане на изпражнения и неприятни симптоми. Най-добрият начин да подпомогнете нормалната функция на дебелото черво е чрез достатъчен прием на фибри и вода, билкови алтернативи на агресивните лаксативи (освен в случаите, в които са назначени от лекар), редовна физическа активност и здравословен начин на живот.

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса. Основната му задача е да „отключи“ клетките, за да могат те да приемат глюкозата от кръвта и да я използват като източник на енергия.

При инсулинова резистентност клетките постепенно започват да реагират по-слабо на действието на инсулина. За да компенсира това, панкреасът започва да произвежда все повече инсулин. В началото нивата на кръвната захар могат да останат нормални, но в организма вече циркулират необичайно високи количества инсулин.

С течение на времето това натоварва панкреаса и значително увеличава риска от развитие на преддиабет, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и други метаболитни нарушения.

7 симптома, които могат да подсказват инсулинова резистентност

1. Натрупване на килограми, особено около корема

Един от най-характерните признаци е натрупването на мазнини в областта на талията. Високите нива на инсулин стимулират складирането на мазнини и затрудняват тяхното разграждане.

2. Постоянен глад и силно желание за сладко

Ако често изпитвате глад само час-два след хранене или изпитвате непреодолимо желание за сладки изделия, това може да е знак, че клетките не използват ефективно глюкозата.

3. Умора след хранене

Чувството за отпадналост след обяд или вечеря не винаги е нормално. При инсулинова резистентност организмът трудно използва глюкозата, което може да доведе до сънливост, умора и чувство за тежест.

4. Потъмняване на кожата в определени зони

При някои хора се появяват по-тъмни участъци по кожата, най-често по врата, под мишниците и около слабините.

5. Повишени триглицериди и омазнен черен дроб

Инсулиновата резистентност често не засяга само нивата на кръвната захар. Тя може да бъде свързана още с високи триглицериди и ниски нива на „добрия“ холестерол (HDL). Поради тази причина лекарите разглеждат това състояние като част от т.нар. метаболитен синдром.

6. Трудна концентрация

Някои хора описват усещане за забавено мислене, разсеяност, проблеми с паметта. Макар тези симптоми да не са специфични само за инсулиновата резистентност, те често се наблюдават при хора с нарушен въглехидратен метаболизъм.

7. Повишена кръвна захар или фамилна обремененост

Високи нива на кръвна захар или фамилна обремененост – ако в семейството има хора с диабет тип 2, рискът от инсулинова резистентност също е по-висок. Допълнително внимание трябва да се обърне при наличие на синдром на поликистозните яйчници при жените.

Добавки, които поддържат нормалната кръвна захар

Някои билкови екстракти могат да бъдат изключително полезни за поддържане в норма нивата на кръвната захар.

ИнсуРезист ФОРТЕ от Biotica 1961 е хранителна добавка, която съдържа екстракти от Банаба, Гимнема силвестре, Бяла черница, както и Алфа-Липоева киселина и Цейлонска канела.

Продуктът представлява естествена подкрепа за протичането на метаболитните процеси и за постигане на уравновесени стойности на глюкозата в кръвта. Предлага се с обновена и усъвършенствана ФОРТЕ формула за по-бърз ефект.

Съдейства за метаболитно равновесие и спомага за запазването на нормални концентрации на кръвната захар. Уникалната формула има принос за контролиране на чувството за глад, управление на телесното тегло и повишаване на чувствителността на организма към инсулин.

 Как се поставя диагнозата?

Инсулиновата резистентност не може да бъде установена само по симптомите. Обикновено лекарят назначава комбинация от изследвания, сред които:

• кръвна захар на гладно;
• инсулин на гладно;
• HOMA-IR индекс;
• орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) с проследяване на глюкоза и инсулин;
• липиден профил;
• гликиран хемоглобин (HbA1c).

Резултатите трябва винаги да бъдат интерпретирани от лекар, тъй като стойностите се оценяват в контекста на цялостното здравословно състояние.

Може ли инсулиновата резистентност да бъде овладяна?

Да. При много хора състоянието се подобрява значително, когато се предприемат навременни мерки срещу инсулиновата резистентност. Най-често специалистите препоръчват балансирано хранене. Добре е менюто да включва повече зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови култури и полезни мазнини. Препоръчва се ограничаване на сладки изделия, подсладени напитки и преработени храни.

Повишената физическа активност също подобрява състоянието. Дори 30–40 минути бързо ходене дневно могат да окажат положителен ефект. Комбинацията от кардио упражнения и силови тренировки обикновено дава най-добри резултати.

Навременните изследвания, здравословният начин на живот и консултацията със специалист могат да помогнат не само за подобряване на ежедневното самочувствие, но и за намаляване на риска от диабет тип 2 и други сериозни метаболитни заболявания в бъдеще.

Все повече хора успешно преодоляват онкологично заболяване и се връщат към обичайния си ритъм на живот. Но какво следва след приключване на терапията? Според съвременните международни препоръки грижата за пациента не завършва с последната химиотерапия или лъчетерапия, а продължава през целия период на възстановяване.

 „Все по-често пациентите ни питат какво могат да направят за себе си, след като приключат лечението. Отговорът понякога ги изненадва, защото всъщност има много неща, които могат да помогнат за възстановяването им“, казва д-р Милена Кьосева от Отделението по онкологични заболявания в пневмологията към КОЦ-Пловдив.

Съветите на специалиста

Според специалиста ежедневната физическа активност е сред най-важните стъпки. Дори обикновеното бързо ходене помага за намаляване на умората, поддържане на здравословно тегло и ограничаване на риска от остеопороза, сърдечносъдови заболявания и повторна поява на заболяването. Балансираното хранене с ограничено количество червено месо и повече храни с нисък гликемичен индекс, каквито са характерни за средиземноморската диета, също е важна част от грижата. Куркума, броколи, канела, боровинки, чесън и ядки са сред храните, които д-р Кьосева препоръчва да присъстват в менюто.

„Не бива да се изпада в крайности, балансът е ключов. Пациентът трябва да се храни разнообразно, без да изключва цели групи храни“, обяснява тя.

Внимание с козметичните процедури

 Естетичните процедури също изискват внимание и правилно съобразяване с периода на лечение. Микроблейдингът не се препоръчва по време на активна химиотерапия. Необходимо е да е изминал период от поне 2 месеца преди началото на терапията и между 6 месеца и 2 години след нейното приключване, в зависимост от вида лечение. Микропигментацията, която често се прилага след мастектомия или реконструкция на гърда, изисква изчакване от 3 до 6 месеца след операцията и задължително предварително обсъждане с лекуващия онколог.

Грижата за кожата на лицето, тялото и скалпа включва добра хидратация, слънцезащита и подходяща хигиена. Редовните стоматологични прегледи също са важни, особено при пациенти с онкологични заболявания в областта на главата и шията.

 „Възстановяването не е само медицински процес, а грижа за целия човек. Сън, хранене, движение и психологическа подкрепа вървят заедно с проследяването и лечението“, допълва д-р Кьосева.

 След края на активната терапия започва нов етап, в който пациентът постепенно възвръща увереността си и се адаптира към ежедневието. Малките, но постоянни промени в начина на живот могат да бъдат важна част от този път – от движението и храненето до грижата за физическото и емоционалното състояние.

При проследяване на вече диагностицирани пациенти компютърната томография нерядко разкрива изменения в други органи, които до този момент не са били известни. Сред по-честите случаи са тумори на млечната жлеза и дебелото черво, установени в ранен стадий и преди появата на симптоми.

Съвременната образна диагностика и значението на ранната диагноза

Компютърната томография е сред най-важните методи в съвременната образна диагностика. Благодарение на високата пространствена разделителна способност и възможността за детайлна визуализация на вътрешните органи специалистите могат да открият изменения с много малки размери, често още преди те да са предизвикали клинични прояви.
„Често пациентът идва за контролно изследване на един орган, но благодарение на обхвата и прецизността на компютърния томограф установяваме начален процес в млечната жлеза или дебелото черво. Пациентът няма оплаквания, лабораторните показатели може да са в норма, но образното изследване показва наличие на патологична находка. Именно ранното откриване дава възможност за своевременно лечение и по-добра прогноза“, споделя д-р Борис Данев, лекар в Отделението по образна диагностика към КОЦ – Пловдив.

Бърз и координиран път от диагнозата до лечението

При установяване на съмнителна находка времето е от ключово значение. Едно от предимствата на КОЦ – Пловдив е възможността диагностиката, обсъждането на случая и последващото лечение да бъдат организирани в рамките на едно лечебно заведение.
Резултатите и образите от компютърната томография се предоставят своевременно на специалистите от различните звена, което осигурява бърза координация между екипите и ускорява вземането на решения.
Случаите се обсъждат от мултидисциплинарен онкокомитет с участието на образни диагностици, онкохирурзи, медицински онколози и лъчетерапевти. След анализ на образните изследвания и медицинската документация се изготвя индивидуален план за последващи действия и лечение.
Този модел на работа намалява необходимостта пациентът да търси консултации в различни лечебни заведения и съкращава времето между откриването на заболяването и започването на необходимото лечение.

Образната диагностика – ключов фактор в съвременната онкология

Случаите на новооткрити тумори при рутинни компютър-томографски изследвания показват все по-важната роля на образната диагностика в съвременната онкологична практика. Освен за проследяване на вече установени заболявания, компютърната томография дава възможност за откриване на нови патологични процеси в ранен стадий, когато възможностите за лечение са най-добри.
Благодарение на съвременната апаратура, опита на специалистите и координирания мултидисциплинарен подход пациентите на КОЦ – Пловдив получават възможност за навременна диагностика и бързо насочване към най-подходящото лечение.

Доц. Карамишева, често говорим за профилактика, изследвания и медицинско проследяване. Но доколко ежедневните навици влияят върху репродуктивното здраве още преди бременността?

Ежедневните навици имат съществено значение за репродуктивното здраве и е добре грижата да започне още преди планирането на бременността. Няма точно определен момент, от който да започнем – колкото по-рано изградим полезни навици, толкова по-добра основа създаваме за бъдещото репродуктивно здраве. В съвременното динамично време най-голямото предизвикателство е да намерим и поддържаме устойчив баланс между доказани фактори за здраве: начин на хранене, движение, качествен сън, поддържане на подходящо телесно тегло по време на бременност. Това, което със сигурност можем да кажем е, че ограничаването на доказаните вредни фактори – тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол и хроничния стрес – има благоприятно значение за общото и репродуктивното здраве.

„Ядене за двама“, повече вода, пълна промяна на режима – кои са митовете и какво реално се променя в нуждите на жената по време на бременност?

Още от древността бременността се обвързва с известна мистичност. Дълго време процесите, които протичат в организма на жената, не са били напълно разбрани, а и днес създаването и развитието на нов живот продължава да се възприема като едно от чудесата на природата.
Един от най-разпространените митове е, че бъдещата майка трябва да „яде за двама“. Вероятно този мит е свързан с исторически периоди на хранителен недостиг, когато осигуряването на достатъчен енергиен и хранителен прием за бременната жена е било от съществено значение за нейното здраве и за развитието на плода.
Днес обаче знаем, че не е необходимо количеството храна да се удвоява. По-важни са качеството, разнообразието и редовният прием на пълноценни хранителни вещества.

• Променят се и нуждите от определени витамини и минерали, като фолиева киселина, желязо, йод и витамин D, но приемът им трябва да бъде съобразен с индивидуалното състояние и препоръката на наблюдаващия лекар.
• Природата често ни дава най-добрите и достъпни решения – движение, светлина, свеж въздух и възстановяване. При липса на медицински противопоказания, редовната умерена физическа активност подпомага контрола на теглото, добрия сън и настроението, намалява риска от гестационен диабет и проблеми с високото кръвно налягане и подготвя тялото за раждането. За здрави бременни без противопоказания Световната здравна организация препоръчва общо поне 150 минути умерена физическа активност седмично, разпределена според възможностите и комфорта на жената.
• Един от елементите с особено значение за цялостната грижа за организма е добрата хидратация. Водата участва в основните физиологични процеси и е важна част от балансирания ежедневен режим. Тя не е самостоятелно средство за лечение, но има своето важно място в поддържането на общото и репродуктивното здраве.

Затова бременността не изисква цялостно и рязко преструктуриране на начина на живот. По-скоро са необходими целенасочени, постепенни и устойчиви промени, съобразени с индивидуалните потребности, обичайния ритъм на жената и протичането на бременността.

На какво е важно да наблегне една жена, когато планира бременност или вече е бременна – храна, вода, произход и качество на продуктите?

Когато една жена планира бременност или вече е бременна, е важно да обръща внимание не само на количеството, а преди всичко на качеството, разнообразието и произхода на храната и водата. За съжаление, постигането на идеален хранителен режим невинаги е лесно, а биологичните продукти често са по-скъпи. Все пак това не означава, че добрият избор е недостъпен.
В България има фермерски пазари, местни производители и сезонни продукти на сравнително достъпни цени. Хубаво е жената да търси надеждна информация от медицински организации и научно обосновани здравни сайтове, а при съмнение да обсъжда хранителния си режим с лекар или диетолог.

• Важно е да помним, че по-голямото количество не означава по-високо качество, а привлекателният външен вид невинаги е гаранция за по-добър хранителен състав. По-ценни са свежестта, сезонността, ясният произход, правилното съхранение и минималната обработка на продуктите.

• Същият принцип важи и за водата – тя трябва да бъде с ясен произход, подходящ състав и качество, което позволява редовна ежедневна употреба.

Моят съвет към пациентките, планиращи бременност, е да правят информирани, разумни и устойчиви избори.

Водата трябва да бъде с ясен произход, подходящ състав и качество, което позволява редовна ежедневна употреба

Как чистата среда, храната и водата се отразяват върху репродуктивното здраве и развитието на новия живот?

Животът се заражда и развива във водна среда и може би затова водата остава един от най-силните символи на началото. Но когато говорим научно, най-важна е цялостната среда, която създаваме – чистата вода, качествената храна, въздухът и навиците ни. Чистотата на продукта не се определя само от етикета „био“ или от безупречния му външен вид. Значение имат произходът, контролът, сезонността, начинът на производство, съхранението и подготовката му за консумация.
Половите клетки не пазят „спомени“ в буквалния смисъл, но носят генетична и епигенетична информация. Затова грижата за собственото ни здраве още преди зачеването е и форма на грижа за бъдещото поколение.

Какво препоръчвате на родителите при избора на вода за бебето и за цялото семейство? Какви въпроси най-често получавате за преваряване, подходяща вода за новородено и приготвяне на храна?

Съвсем естествено е след девет месеца, в които сме изградили доверие, бъдещите майки да продължат да ни търсят и с въпроси за първите грижи за бебето. Едно от най-честите допитвания е каква вода да изберат – за пиене, за приготвяне на мляко и храна и дали е необходимо тя да се преварява.
За мен лично при избора на вода е важно да има ясен произход, постоянен състав и надеждна сертификация.
Разбира се, важно е родителите винаги да спазват указанията за приготвяне на конкретната храна и препоръките на педиатъра. Най-същественото е изборът да бъде информиран, последователен и съобразен с възрастта и индивидуалните потребности на детето.

Кои са най-честите въпроси и притеснения, с които бъдещите и настоящите майки идват при Вас – и кои са нещата, на които Вие като специалист ги съветвате да обръщат най-голямо внимание?

В дългогодишната ми практика съм установила, че въпросите и притесненията на родителите до голяма степен остават едни и същи. В основата им стои най-естественото желание детето да се развива нормално и да се роди здраво. Трудно е да се даде еднозначен отговор, тъй като всяка жена идва със своята възраст, социална среда, здравна култура, психологическа нагласа и личен житейски опит. За краткото време на една консултация специалистът трябва не само да предостави медицинска информация, но и да я поднесе по начин, който е разбираем, спокоен и съобразен с конкретния пациент.
Най-често въпросите са свързани с храненето, двигателната активност, приема на витамини и добавки, проследяването на бременността, рисковете от инфекции, влиянието на стреса и начина на живот. Като специалист винаги съветвам жените да се фокусират върху няколко основни неща – редовни профилактични прегледи, балансирано хранене, добра хидратация, умерено движение, достатъчно сън и избягване на доказани рискови фактори като тютюнопушене, алкохол и самолечение.
Нашата обща цел, както винаги казвам, е успешното протичане на бременността и раждането на здраво дете. За да я постигнем, е необходимо да извървим този път заедно – чрез открит диалог, взаимно уважение, доверие и споделена отговорност.

Какво е синдромът на Протей?

Синдромът на Протей е прогресивно генетично разстройство, характеризиращо се с неравномерен и асиметричен свръхрастеж на различни тъкани – кожа, кости, мастна тъкан, кръвоносни и лимфни съдове. Наименованието произхожда от древногръцкия бог Протей, способен да променя формата си – метафора за непредсказуемото и многообразно клинично представяне на заболяването.

Характерна особеност е, че свръхрастежът е локализиран: например единият крак може да е значително по-дълъг или по-обемист от другия, едната половина на лицето – увеличена, или отделни участъци от кожата – уплътнени и надебелени. Много деца се раждат без явни аномалии, а промените се появяват и задълбочават постепенно в хода на детството.

Причини: мутация в гена AKT1 и соматичен мозаицизъм

Синдромът на Протей се причинява от мутация в гена AKT1, която възниква след зачеването – явление, известно като соматичен мозаицизъм. Това означава, че само част от клетките в тялото носят мутацията, поради което са засегнати единствено определени тъкани и органи. Именно затова заболяването обикновено не се унаследява по класически начин и в семейството рядко има друг засегнат член.

Мутацията активира сигналния път AKT1/PI3K/mTOR, отговорен за регулиране на клетъчния растеж и оцеляването. Патологичната му активация води до неконтролирана клетъчна пролиферация в засегнатите тъкани.

Симптоми на синдрома на Протей

Клиничната картина е изключително вариабилна – няма двама пациенти с напълно еднакви прояви. Симптомите засягат множество органи и системи:

Костни и скелетни промени

• Прекомерен растеж на крайниците – удължаване, задебеляване или деформация на ходила
• Сколиоза и изкривяване на гръбначния стълб
• Асиметрия на лицевия скелет и промени в черепа
• Нарушена походка и ограничена подвижност на ставите

Кожни промени

• Удебелена, груба кожа с характерни плочки (connective tissue nevi)
• Пигментни изменения и доброкачествени кожни тумори
• Бавно прогресиращи кожни лезии с неравна повърхност

Съдови малформации

• Разширени вени и аномалии в кръвоносните и лимфните съдове
• Повишен риск от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия
• Лимфедем на засегнатите крайници

Неврологични и онкологични прояви

• Гърчове и когнитивни затруднения при част от пациентите
• Повишен риск от доброкачествени и злокачествени тумори в различни органи
• Свръхрастеж на мастна тъкан и мускули, водещ до асиметрия на тялото

Важно е да се подчертае, че описаните промени не са само козметичен проблем. Те могат да причинят хронична болка, ограничена мобилност, компресия на вътрешни органи и животозастрашаващи съдови усложнения.

Как се поставя диагнозата?

Диагностицирането на синдрома на Протей се основава на три стълба: клинична оценка, образни изследвания и генетично тестване. Лекарите търсят характерната триада от:

• Асиметричен и непропорционален свръхрастеж на тъкани
• Специфични кожни и костни лезии
• Съдови аномалии с прогресия във времето

Генетичният анализ за мутация в AKT1 може да потвърди диагнозата, но тъй като мутацията не се открива в кръвта при всички пациенти поради мозайчния характер на заболяването, често е необходима биопсия от засегната тъкан.

Поради изключителната рядкост на заболяването – под 1 случай на 1 милион души – пациентите обикновено се насочват към специализирани центрове с мултидисциплинарни екипи, включващи генетици, ортопеди, дерматолози, съдови хирурзи и невролози.

Лечение и проследяване на синдрома на Протей

Към момента не съществува лечение, което да излекува синдрома на Протей. Терапевтичният подход е симптоматичен и е насочен към контрол на усложненията и подобряване на качеството на живот на пациентите.

Хирургични интервенции

• Ортопедични операции за корекция на деформации и изравняване на дължината на крайниците
• Стабилизиране на стави и гръбначен стълб
• Пластично-реконструктивни процедури за намаляване обема на свръхрастнали тъкани

Съдова профилактика и рехабилитация

• Медикаментозен и интервенционален контрол на венозни малформации
• Профилактика на тромбози и тромбоемболични усложнения
• Кинезитерапия, рехабилитация и помощни средства – ортези, специални обувки

Таргетна терапия – перспективи

В последните години активно се проучват таргетни терапии, насочени към AKT1-сигналния път. Инхибиторите на PI3K/AKT/mTOR показват обещаващи резултати в клинични проучвания, но засега не са утвърдени като стандартна терапевтична практика.

Психологичен и социален аспект

Предизвикателствата при синдрома на Протей далеч надхвърлят медицинските. Видимите физически промени и многократните оперативни интервенции нерядко водят до снижено самочувствие, социална изолация и стигматизация в учебна и работна среда. Изследванията показват повишена честота на тревожност и депресия сред засегнатите лица.

Психологичната подкрепа – за пациента и за неговото семейство – е неразделна част от цялостния терапевтичен план. Пациентски организации, групи за взаимопомощ и информационни кампании за редки болести играят ключова роля за намаляване на стигмата и социалното приобщаване на засегнатите.

Заключение

Синдромът на Протей е красноречив пример за това как единична генетична мутация може да промени коренно развитието на тъканите в човешкото тяло. Въпреки липсата на окончателно лечение, ранното разпознаване, специализираното проследяване в мултидисциплинарен екип и комплексният терапевтичен подход могат да ограничат значително усложненията. Целта е засегнатите хора да водят максимално пълноценен и качествен живот.

Програмата на Лятното училище включва теоретични лекции от 10 водещи специалисти в различни области на офталмологията от цялата страна, ротационен практически курс и специализирани симулационни модули. В рамките на практическия курс участниците ще преминат през различни модули, насочени към усвояване на ключови умения от ежедневната офталмологична практика – от базови хирургични техники и вътреочни процедури до предоперативно планиране и комуникация с пациента. По време на симулациите с високотехнологичния апарат Eyesi Surgical лекарите ще усвоят по-бързо, по-ефективно и в напълно безопасна среда знания и умения, свързани с катаракталната хирургия.
Обучението е организирано в малки групи по 4 души и дава възможност за активно участие, индивидуален подход и натрупване на практически опит в среда, максимално близка до реалната клинична практика.

МЕДИКА като домакин ще предложи на участниците високотехнологична среда, академична атмосфера и екип от специалисти с изявен стремеж за развитие в областта на медицинското образование и наука.

„Инвестицията в обучението на младите лекари е инвестиция в качеството на медицинската помощ за пациентите. Курсът дава възможност на младите лекари да развият практически умения, необходими в ежедневната офталмологична практика – от диагностика, хирургични техники и вътреочни процедури до работа със специализирана апаратура. Една от основните цели на Лятното училище е да подготви бъдещите офталмолози за предизвикателствата на съвременната практика“, коментира проф. Христина Групчева.

От близо девет месеца проф. Групчева е част и от екипа на УМБАЛ МЕДИКА РУСЕ, където консултира и оперира пациенти с различни очни заболявания. Партньорството между лечебното заведение и БДО създава възможност Русе да се превърне в център за обучение на младите офталмолози.

„Основната причина карциномът на гърдата при мъжете да е по-рядък е, че мъжете имат значително по-малко количество жлезиста гръдна тъкан. Освен това нивата на естрогените са много по-ниски, а именно тези хормони играят важна роля в развитието на повечето карциноми на гърдата“, обяснява д-р Коста Михайлов от Отделението по лъчелечение към КОЦ-Пловдив.
По думите му през последните години се наблюдава леко увеличение на диагностицираните случаи. Сред причините са по-добрата информираност, по-ранното търсене на медицинска помощ, както и фактори като затлъстяване, понижена физическа активност, чернодробни заболявания и генетични мутации в гените BRCA1 и BRCA2.

» Превенция и начин на живот – рак на гърдата

Най-честият симптом на рака на гърдата

Най-честият симптом на рака на гърдата е появата на твърдо, неболезнено възелче в областта на гърдата, най-често около или зад зърното. Внимание трябва да се обръща и на промени като хлътване или деформация на зърното, зачервяване или разязвяване на кожата, секреция от зърното, особено кървава, както и подуване или уплътнение в подмишничната област.
„Много мъже не свързват подобни промени с възможността за онкологично заболяване и често отлагат прегледа. Психологическият фактор също има значение – притеснение, неудобство или страх от диагнозата. Именно това забавяне може да доведе до откриване на заболяването в по-напреднал стадий“, допълва д-р Михайлов.

Основни рискови фактори

Сред основните рискови фактори за рак на гърдата са фамилната обремененост, генетичните мутации, напредналата възраст, предходно лъчелечение в областта на гръдния кош, както и състояния, свързани с повишени нива на естроген – затлъстяване, някои чернодробни заболявания и синдромът на Клайнфелтер.
Специалистите подчертават, че ранната диагностика значително подобрява възможностите за успешно лечение. В зависимост от стадия на заболяването се прилагат хирургично лечение, химиотерапия, лъчетерапия, хормонална и таргетна терапия.

» CANCERINFO.BG – осъзнатата онкологична общност

Случаите на рак на гърдата при мъже се увеличават

„В нашето отделение забелязваме драстично увеличение на случаите на карцином на гърдата при мъже. Само от началото на годината до момента пациентите са шест. При всички се наложи лъчелечение, а при голяма част – и химиотерапия, заради напредналия стадий при поставяне на диагнозата“, посочва д-р Коста Михайлов.
Сред пациентите на КОЦ-Пловдив са мъже, потърсили помощ след самостоятелно откриване на бучка в областта на гърдата. След проведени операции, част от тях преминават през курсове на химиотерапия, таргетна терапия и последващо лъчелечение.
Лекарите напомнят, че макар заболяването да е рядко, информираността остава изключително важна. При поява на възелче, промяна в кожата или секреция от зърното, консултацията със специалист не бива да се отлага.

Как работи Lu‑PSMA терапията?

При лечение с Lu‑PSMA се въвежда във вената PSMA‑специфичен лиганд, маркиран с лутеций‑177. Този комплекст циркулира в кръвта, „засича“ клетките на простатния карцином, на които има високо ниво на PSMA, и се прикрепя към тях. След като се прикачи, радиацията от лутеций‑177 уврежда ДНК‑то на раковите клетки и води до тяхното загиване.

Този механизъм дава на терапията характера на персонализирано и прецизно лечение – ефектът се концентрира предимно върху туморните огнища, а не върху целия организъм.

При какви пациенти се използва Lu‑PSMA терапията?

Lu‑PSMA терапията е подходяща предимно при пациенти с:

• Напреднал рак на простатата, особено когато заболяването продължава да прогресира въпреки хормонална терапия.
• Метастатична форма на простатен карцином, включително костни и лимфни метастази.
• Рак на простатата, резистентен на кастрация (castration‑resistant prostate cancer – CRPC), при който стандартните схеми (химиотерапия, хормони и др.) вече не дават достатъчен ефект.

Преди да се започне Lu‑PSMA, задължително се провежда PSMA PET/CT сканиране, което показва дали туморните клетки на пациентите изразяват достатъчно PSMA и могат да бъдат ефективно „усетени“ от терапията.

Как протича лечението с Lu‑PSMA?

Обикновено терапията с лутеций сe дава на серии от вливания, с определен интервал между тях (обикновено няколко седмици). Конкретният брой се определя от лекуващия екип и здравословното състояние на пациента.

По време на лечението и след всеки цикъл пациентите се следят чрез:

• PSA ниво – за да се оцени дали туморната активност намалява.
• Образни изследвания (както PSMA PET/CT) – за контрол върху размерите и броя на туморните огнища.

В повечето случаи Lu‑PSMA се прилага като трета или последваща линия терапия, когато първоначалните и вторичните схеми вече не са ефективни.

Предимства на Lu‑PSMA терапията

• Насочен характер: ефектът е върху туморните клетки, а не върху цялата телесна тъкан.
• Ефективност при метастази: може да се използва за лечение на костни, лимфни и вътрешноорганни метастази.
• Подобряване на качеството на живот: при някои пациенти терапията намалява симптоми (като болка от костни метастази) и удължава живота.

Къде „стои“ Lu‑PSMA в лечението на рака на простатата

Lu‑PSMA терапията е една от най‑съвременните опции при напреднал рак на простатата, особено във фазата, когато повечето стандартни схеми са изчерпани. Тя комбинира точно „таргетиране“ на раковите клетки с радиоактивно въздействие, като по този начин предлага нова възможност за продължаване на терапията и подобряване на прогнозата при подходящо избрани пациенти.

Механичната тромбектомия

Кога се избира тромбектомия вместо тромболиза

• Запушване на голям мозъчен съд

Тромбектомията е приоритетна при запушване на големи артерии (дистална вътрешна каротидна, проксимални клонове на средна мозъчна, базиларна артерия), където эффективността на интравенозната тромболиза е по‑ограничена. При такива съдове тромбът е обикновено по‑масивен и по‑трудно разтворим само с лекарства, а механичното отстраняване дава по‑голям шанс за бързо рециркулационно възстановяване.

• Тромболизата е противопоказана

Тромбектомия се използва, когато тромболизата не може да бъде приложена по медицински или организационни причини, например:

1. Лечение с високорискови антикоагуланти (варфарин, нови орални антикоагуланти без възможност за бърз контрол на коагулацията).
2. Наличие на активно кървене, скорошен интракраниален кръвоизлив, тежко хипертензивно криза или сериозна травма/операция в скорошно минало.
3. Алергични или други лекарствени противопоказания за тромболитични препарати.

В такива случаи тромбектомията представлява алтернативен спешен метод за възстановяване на притока без употреба на лизиративни лекарства.

• Времеви прозорец и образни изследвания

Тромболизата се прилага обикновено в рамките на до около 4,5 часа от началото на симптомите, при стриктен подбор на пациенти.
Тромбектомията е показана при доказано запушване на голям съд и наличието на значителен „мозъчен тъканен времеви прозорец“ – т.е. когато нейровизуализацията (КТ/МРТ перфузия) показва, че все още има обем спасима тъкан.
Стандартният терапевтичен прозорец за тромбектомия е до около 6 часа, при някои добре изследвани пациенти може да се разглежда и до 24 часа, ако образните данни са благоприятни.

• Лош или недостатъчен отговор на тромболиза

При части пациенти тромболизата не довежда до достатъчно разтваряне на съсирека и големият съд остава частично или напълно запушен. В тези случаи протоколите за остър инсулт често предвиждат комбиниран подход – тромболиза по-късно следвана от тромбектомия, или директна тромбектомия, ако тромболизацията е била неуспешна.

Тромбектомията е съвременен, ефективен метод за лечение на остър исхемичен инсулт при запушване на големи мозъчни съдове, особено когато тромболизата е противопоказана, неефективна или не е достатъчна в рамките на времевия прозорец. Тя често се използва самостоятелно или като допълнение към тромболизата, като се базира на бързи невроизображения и прецизен подбор на пациенти, за да се максимизира шансът за добро функционално възстановяване.

Процедура с радиоофреквентна аблация

При процедурата с радиофреквентна аблация ортопедичните хирурзи достигат до костната лезията през минимален кожен достъп чрез игла и под прецизен компютър-томографски контрол. Туморът се обработва чрез термична аблация и коагулация на патологичните клетки, а пълното натоварване на крайника е възможно още в деня на интервенцията. Болката и свързаните симптоми обикновено отзвучават непосредствено след интервенцията, което позволява преустановяване на медикаментозната терапия.

Какво представлява остеоид остеомът?

Остеоид остеом най-често се локализира на дългите кости, предимно на бедрена кост и голям пищял като се проявява с болка, скованост, ограничение в движенията и функционален дефицит на засегнатия крайник. При разположение в близост до става е възможно развитие на синовит, мускулни спазми, а клиничната картина наподобява артрит или травматично увреждане. В значителен процент от случаите болката се засилва нощем.

„Лечението може да бъде и консервативно, чрез прием на нестероидни противовъзпалителни средства за контрол на болката, което в повечето случаи продължава години, с очакване на спонтанно отзвучаване на симптомите. Втората опция е конвенционална хирургия, която изисква по-широк оперативен достъп и преминаване през анатомични структури с директна визуализация на тумора. След прецизна диагностика и установяване на възможност за провеждане на лечение чрез радиофреквентна аблация ние я препоръчваме на пациентите, предвид че тази процедура се извършва с локална анестезия в голям процент от случаите, а при проследяването в следващите месеци не се установява рецидив на болката или възвръщане на симптомите.“ – коментира д-р Станислав Балев от екипа на Клиника по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Какво казва статистиката?

По последни официални данни за 2022 година около 2,3 милиона жени по света са били диагностицирани с рак на гърдата, а близо 670 хиляди са починали от заболяването. Въпреки това статистиката показва и сериозен напредък в борбата с болестта. От 80-те години насам смъртността в развитите страни е намаляла с около 40%, благодарение на съвременните терапии и програмите за ранно откриване.
„Това означава, че при навременна диагностика и лечение голяма част от жените живеят значително по-дълго и с по-добро качество на живот“, коментира доц. д-р Катя Дойкова – специалист по образна диагностика в Университетска болница Каспела в Пловдив и част от УС на Българското дружество по образна диагностика на гърда.

Според нея образната диагностика играе ключова роля за ранното откриване на заболяването, често още преди да се появят симптоми.

Методите на образната диагностика

„Разполагаме с различни методи – ехография, мамография, томосинтеза, магнитен резонанс и контрастно-усилена мамография. В много случаи използваме комбинация от тях, за да поставим по-точна диагноза и да намалим стреса за пациентките“, обяснява специалистът.
Мамографията остава единственият утвърден скринингов метод за рак на гърдата и се определя като „златен стандарт“ в диагностиката. Тя може да открие промени още в най-ранен стадий на заболяването, когато лечението е най-ефективно. Другите методи имат допълваща роля и се използват в зависимост от възрастта на пациентката, плътността на гърдите или при съмнения след първично изследване.

Препоръките на лекарите

Лекарите препоръчват жените да започнат профилактични прегледи след 30-годишна възраст. До 40 години обикновено се извършва ехографско изследване на всеки две години, а след това към профилактиката се включва и мамографията. Най-рисковата възраст за развитие на заболяването е между 40 и 65 години.
„Двата метода – ехография и мамография – не се изключват, а се допълват. Те ни дават различна информация и заедно повишават точността на диагнозата“, посочва доц. Дойкова.

Рисковите фактори

Сред основните рискови фактори са фамилната обремененост, възрастта и хормоналният статус. Въпреки това около 40% от жените, диагностицирани с рак на гърдата, нямат нито един от тези рискови фактори. Именно затова специалистите подчертават, че редовната профилактика остава най-сигурният начин за ранно откриване.
„Смисълът на скрининга е да откриваме промени, които все още не дават симптоми. Често първата проява е бучка, която жената усеща при самопреглед“, допълва специалистът.

Колко често трябва да се прави профилактичният преглед?

Според лекарите един от най-разпространените митове е, че профилактичният преглед трябва да се прави на всеки шест месеца. Международните препоръки обаче сочат, че при липса на отклонения ежегодният преглед е напълно достатъчен.
„Най-важното е всяка жена да изгради навик за редовна профилактика и да намери специалист, на когото има доверие. Така прегледите се правят спокойно и навреме“, съветва доц. д-р Катя Дойкова.

Защо се случва това? Всъщност оловото присъства навсякъде около нас – и е невъзможно да го избегнем напълно.

Къде се крие оловото?

Излагането на олово се свързва с редица хронични заболявания, а рискът е особено голям за децата. Но къде е невидимият враг и как бихме могли да го открием около себе си?
» Какви са вредите от оловото?

„Оловото е навсякъде – това е химичен елемент от земната кора“, казва д-р Андреа Лъв, биомедицински учен. „Растенията, животните и хората – всички имат малки количества олово, защото е част от природата. Просто не можем да избягаме от него.“

Защо днес обръщаме толкова внимание на оловото?

„Все повече хора се интересуват какво има в храната им“, казва д-р Катежина Кордас, експерт по здравето към Университета в Бъфало. „Съвременните лабораторни тестове са леснодостъпни и резултатите ни стигат по-бързо.“

Страхът от олово се засилва още през 70-те години, когато започват забраните за олово в боите и бензина. Тези мерки дават резултат – от 1940-те насам, нивата на олово в кръвта на децата са спаднали с цели 95%. Но така оловото се превръща в символ на опасност, подобно на пестициди, радиация или живак.

„Оловото е сред думите, които моментално задействат тревога у хората“, твърди д-р Дейвид Роейк, експерт по възприятието на риска.

Но често пропускаме важен детайл – количеството. Няма напълно безопасна доза, но по-ниските стойности са далеч по-безобидни от високите, а именно това е важното.“

Намаляващото доверие в безопасността на храните

Доверието в качеството и безопасността на храните намалява. Последни анкети показват, че само половината от американците вярват в способността на властите да следят за сигурността на продуктите – през 2019 г. този дял е бил две трети. Мнозинството смятат, че храни с пестициди или оцветители не са безопасни, независимо какво казва FDA.

Къде е истинският риск?

Американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) твърди, че няма напълно безопасна граница за излагане на олово. Високите нива са опасни, но точната граница липсва.

Посланието: всяка доза носи риск.

CDC периодично намалява така наречената „референтна стойност“ – прагът, над който се смята, че има повишено количество олово в кръвта на децата. Ако нивото е над 3.5 микрограма на децилитър, не означава непременно опасност, а просто показва, че е над средното.

„Технологиите за изследване стават все по-чувствителни, затова очаквам праговете да намаляват още“, казва д-р Адам Симпсън, специалист по токсини в храните. „Нужна е по-ясна комуникация за това кога излагането на олово става наистина опасно.“

Как мислим за опасностите

„Хората често си представят най-лошия възможен сценарий – и автоматично се тревожат“, споделя д-р Робин Уилсън, професор по анализ на риска. „Но науката разглежда риска обективно – като комбинация от количество и вероятност.“

Каква е допустимата доза?

FDA препоръчва максимални дневни стойности – нарича ги междинни референтни стойности (IRL). За децата тази граница е 2.2 микрограма дневно, а за жени в детеродна възраст – 8.8 микрограма. Тази граница е десет пъти по-ниска от прага, при който излагането става опасно.

Но дори тя не е лесна за следване, защото количествата се променят според продукта и мястото, където е произведен.

Как да се предпазим?

Най-лесният начин да ограничите приема на олово е просто да ядете разнообразни храни – и да залагате на умереността. Ако редовно разнообразяваме менюто си, рискът от прекомерно натрупване е минимален.

„Разнообразната диета вероятно е най-добрият начин да намалим количеството олово от храната“, обобщава д-р Кордас.

Източник: https://www.webmd.com/diet/news/20251031/boogeyman-in-our-food-worry-about-lead

Петчленният екип на журито с председател проф. Снежана Тишева, ръководител на катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология“ в Медицинския университет в Плевен, оцени 12 интересни случая, споделени от специализанти и утвърдени експерти.

Рядък клиничен случай от УМБАЛ „Тракия“

Младият кардиолог д-р Симона Господинова от УМБАЛ „Тракия“ и нейният ръководител д-р Ленко Михов представиха клиничен случай с жена на 22 години, диагностицирана с тежка вродена малформация на аортната клапа. Симптомите – пробождания в лявата гръдна област, насочват към подробни кардиологични изследвания, които разкриват мащабен порок, затрудняващ кръвотока и водещ до сърдечна недостатъчност.

Въпреки рисковото си състояние и две успешно износени бременности, пациентката не е била проследявана от кардиолог през годините. Днес получава медикаментозно лечение и е под постоянен медицински надзор, с профилактични прегледи два пъти годишно, което допринася за качествено следене на клиничните, ехографски и лабораторни показатели.

Иновативни методи в кардиохирургията – бъдещето на лечението

Д-р Господинова подчерта, че при усложнение единственото благоприятно решение е кардиохирургична операция, като иновативните методи в кардиохирургията вече позволяват преодоляване на подобни случаи с по-голяма безопасност и ефективност.

Кардиологията в България – професионална общност, наука и развитие

Клиничните случаи получиха широко одобрение и породиха оживени дискусии сред всички участници. Медицинският форум „Младостта в кардиологията“ доказва значението си за изграждане и развитие на професионална медицинска общност в областта на кардиологията в България, насърчавайки иновативни практики и обмен на знания сред младите лекари и утвърдените експерти.