Нямаше да започна този материал, нямаше дори да изгледам този клип, ако не ми го беше изпратил един познат, за когото съм убедена, че не е почитател на чалгата. Това, което получих от него онзи ден в скайпа дори не беше чалга клип, а видео с доста долнопробен (поне за моя вкус) кючек. Съвсем друг е въпросът може ли кючекът въобще да бъде висока проба…
Нека да обясня всичко отначало, че ми напира отвътре. Изпращат ми значи един линк за видео клип в понеделнишката почивна утрин (нали се сещате, че поради незнайни и неразбираеми поне за мен причини, по повод „деня на труда и работническата солидарност” трябваше да мързелуваме четири дни, единият от които беше понеделник). Отварям клипа и в лицето ме блъсват пискливите тонове на някакъв (ако не се лъжа) кларинет. Следващото, което ми се наби зверски в очите бе друсащото се дебеличко коремче на 8 – 9-годишно дете. Облечено с яркочервена риза. От ромски произход. Може би трябваше да започна с факта, че целият клип беше с ромски произход. Явно е от някакво празненство, защото публиката е от десетки забавляващи се роми от всякаква възраст и пол.
Заглеждам се, пак отбелязвам – с нарастващ интерес, просто защото не мога да разбера причината, поради която ми пращат този клип.
До 28-та секунда детето продължава да се друска неистово с празен поглед, неколцина мъжаги около него се забавляват и определено го поощряват. 28-а секунда – появява се първият смелчага, който подпъхва банкнота в гащите на малкия артист. Точно тук клипът започва да става гнусен. И точно в този момент започвам да разбирам защо ми е изпратен. Около 50-а секунда банкнотите започват да се множат. Танцьорът започва да показва първи признаци на умора, но агитката отстрани не го оставя да спре и да почине. 2,20 сек. – малкият явно пожелава да се откаже, на не му разрешават и го връщат обратно на импровизираната сцена. 2,48 сек. – банкнотите започват да изпадат от колана, на минутата обаче се появява сръчен помощник, който светкавично ги напъхва в джоба на танцьора (този помощник вероятно е бащата, защото той е нещо като режисьор на клипчето от самото му начало). Същевременно на мястото на изпадалите банкноти продължават да се появяват нови. Ромчето, обаче бързо схванало ситуацията мигновено ги мести директно в джоба. Признаците на умора се усилват. Детето от време на време спира да се тресе и се опитва да си поеме дъх. Няма милост. Адреналинът се покачва, агитката реве и иска още. Предполагам в един момент, че така са се чувствали и гладиаторите на древните арени. Тълпата притиска отвсякъде и чака своето зрелище. В крайна сметка детето е гроги, но с пълни джобове. Клипът свършва. Аз се чувствам гадно. Не ми се иска да го гледам пак и съвсем не ми е смешно, както в първите десетина секунди. Разбирам, че чувствата на човека, който ми изпрати клипа са същите. И двамата започваме да се питаме къде тук е ролята на Агенцията за закрила на детето.
Аз мисля, че имам своя отговор. Тя, Агенцията за закрила на детето няма практика да се самосезира от публикации и клипове в Интернет. Също така всеизвестен факт е, че ромското население в България от години е оставено да живее и продължава да го прави по свои собствени закони, заключващи се и важащи само в кварталите с компактно население. Същите тези закони противоречат на националното законодателство (имам предвид сексът с малолетни например, както и последващите от него раждания от 11 – 12-годишни ромки). Никой обаче не се заема да разреши този проблем. Всички бягаме от него и официалното оправдание, придружено с измиване на ръцете е: „Такива са техните традиции”. Техните традиции обаче продължават да се разпространяват в още по-гротескни форми.
Стига се дотам, че родители продават децата си (включително и момчета) за сексуални услуги на чужденци, а в замяна получават лаптоп, евентуално нов мобилен телефон и платени сметки. И само в единични случаи тези престъпления биват разкрити.
Стига се дотам, че от години бременни ромки раждат децата си извън България и тези деца се търгуват най-безцеремонно. И само в единични случаи тези престъпления биват разкрити.
В крайна сметка се питам какво ли бъдеще може да очаква дете, което на 8-9 години научава, че когато друсаш разголен корем пред публика получаваш пари…
И в крайна сметка не можах да разбера защо са ти го пратили този клип. Колкото до самия него… нямаше да забележа сексуални намеци, ако не бях прочел тази статия. И тук идва въпросът какво може да се направи? Как може агенцията да се самосезира, да открие и накаже участниците в този клип? Нямаше ли закон, който не позволява ползването на видео и снимки като доказателство, тъй като могат да бъдат манипулирани?
Затова хората сме различни, защото виждаме различни неща. Радвам се, че споделяме впечатления.