Случаите на неволно предозиране със семаглутид — активната съставка в Ozempic и Wegovy — се увеличават. Спешните центрове в Америка отчитат рязък ръст на обажданията, като голяма част от случаите са свързани с екстемпорално приготвени форми на лекарството и грешки при измерването на дозата.

Какво представлява семаглутидът?

Семаглутидът е лекарство от групата на GLP-1 рецепторните агонисти. Ozempic е одобрен основно за лечение на диабет тип 2, а Wegovy се използва за контрол на теглото при определени пациенти.

Лекарството Оземпик потиска апетита и забавя изпразването на стомаха. В резултат човек се засища по-бързо и усещането за ситост се задържа по-дълго. Именно тези ефекти обаче могат да причинят гадене, повръщане, запек, диария и коремни оплаквания, особено при започване на лечението или при прекалено бързо увеличаване на дозата.

„Когато човек приеме прекалено голяма доза семаглутид, тези ефекти могат да се засилят и да доведат до по-тежко гадене, повръщане, коремна болка или диария“, казва пред Health Кейтлин Браун, доктор по фармация и клиничен управляващ директор на America’s Poison Centers.

Най-честите грешки

Повечето случаи са свързани с неволни грешки при дозирането. Пациентите са съобщавали за гадене, повръщане и диария, но при някои симптомите са били по-тежки и се е наложила хоспитализация. FDA също е получила сигнали за нежелани реакции и прием на прекомерни дози, свързани с екстемпорално приготвени инжекционни форми.

Защо дозата се увеличава прекалено?

Novo Nordisk — производителят на семаглутид — препоръчва постепенно увеличаване на дозата. Лечението започва с ниска доза, която се повишава поетапно. Това позволява на организма да се адаптира и може да намали риска от гадене, повръщане и коремна болка.

Някои фактори обаче карат пациентите да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

Не всички здравноосигурителни компании покриват семаглутид, когато се използва за отслабване. Когато лечението е покрито, пациентът обикновено трябва да докаже, че е свалил определен процент от теглото си в рамките на 3–6 месеца. Ако това не се случи, лечението може да бъде определено като неуспешно и покритието да бъде прекратено.

Според Андрю Крафтсън, доктор по медицина и директор на програмата за контрол на теглото към Michigan Medicine, този натиск може да подтикне някои хора да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

„Ако разполагате само с три месеца, за да постигнете целта от 5% отслабване, а първата доза от 0,25 милиграма е по-скоро доза за безопасно започване на лечението, отколкото доза за отслабване, хората ще искат веднага да преминат към 0,5 милиграма“, обяснява д-р Крафтсън пред Health.

Самоналожените срокове — например желание за бързо отслабване преди сватба или друго важно събитие — също могат да доведат до неправилно увеличаване на дозата.

Недостиг на лекарството

Недостигът на Ozempic и Wegovy също може да допринесе за някои случаи на предозиране. Пациенти се обаждат в различни аптеки, за да проверят дали лекарството е налично. Понякога аптеката разполага само с по-висока доза от предписаната.

Вместо да изчакат подходящата доза или да се консултират с лекар, някои хора приемат наличната. Това може да увеличи риска от нежелани реакции и предозиране.

Екстемпорално приготвен семаглутид

Екстемпорално приготвеното лекарство е специално смесена или променена лекарствена форма, изготвена за конкретен пациент. Такива продукти могат да бъдат необходими в определени ситуации, например когато човек не може да приема стандартна лекарствена форма или има алергия към помощна съставка.

Те обаче не са одобрени от FDA по същия начин като фабрично произведените лекарства. Затова не предоставят същите гаранции за състав, качество, безопасност, ефективност и точност на дозировката.

„Изключително важно е човек да се консултира с медицински специалист, който е специализиран в тази област, вместо да купува семаглутид онлайн или от център за естетична медицина“, казва Джулиана Симонети, доктор по медицина и съдиректор на комплексната програма за контрол на теглото към Университета на Юта. „При тези покупки често не се вземат предвид останалите здравословни проблеми на пациента.“

FDA предупреждава и за продукти, съдържащи соли на семаглутида — например семаглутид натрий или семаглутид ацетат. Те са различни активни съставки от семаглутида, използван в одобрените лекарства. Според агенцията няма достатъчно информация дали тези соли имат същите химични, фармакологични и клинични свойства.

Как възникват грешките?

Одобрените форми на Ozempic и Wegovy обикновено се прилагат чрез предварително дозирани писалки. Пациентът избира или активира определената доза и я инжектира.

Екстемпорално приготвените форми често се отпускат във флакони за многократна употреба заедно със спринцовка. В този случай пациентът трябва сам да изтегли необходимото количество. Това увеличава риска от объркване между милиграми — количеството активно вещество, милилитри — обема на течността, и единици — мерна единица, която може да се използва в инструкциите или маркировката на спринцовката.

FDA съобщава, че при някои пациенти са били приложени между пет и двадесет пъти по-големи количества от предвидените. Грешките са възникнали както при измерването и самостоятелното инжектиране, така и при изчисляването на дозата от медицински специалисти. Много от пациентите не са имали опит с изтегляне на лекарство от многодозов флакон и правилно използване на спринцовка.

Документирани случаи на свръхдоза

В доклад, описан от токсикологични специалисти, двама пациенти са приели десет пъти по-голяма доза от предвидената.

• 50-годишен мъж с диабет тип 2, получил семаглутид от аптека за екстемпорално приготвяне, инжектирал 0,5 милилитра вместо 0,05 милилитра. Той повръщал в продължение на два дни и имал продължително гадене около седмица, но не се наложила хоспитализация.
• 37-годишна жена със затлъстяване си поставила 1 милилитър вместо предписаните 0,1 милилитра. Тя съобщила за упорито главоболие, слабост и умора, но също не била приета в болница.
• В трети случай 33-годишна жена потърсила спешна медицинска помощ заради гадене, повръщане и коремна болка след прием на препарат, за който смятала, че съдържа семаглутид. Тя го получила в център за естетична медицина, но произходът на продукта не бил изяснен.

Симптоми при предозиране

Признаците на предозиране могат да наподобяват обичайните нежелани реакции на семаглутида, но обикновено са по-силни, продължителни или трудно овладяеми. Възможно е да се появят непрекъснато или многократно повръщане, силно и продължително гадене, диария, коремна болка и спазми, главоболие, замайване, слабост, изразена умора и запек.

При някои хора се наблюдават още изпотяване, втрисане, студена лепкава кожа, обърканост, припадък, гърчове или намалено количество урина.

При определени обстоятелства може да настъпи опасно понижаване на кръвната захар, особено ако семаглутидът се използва заедно с други лекарства за диабет, които също могат да причинят хипогликемия. Симптомите могат да включват треперене, изпотяване, слабост, замайване, обърканост и припадък.

Възможни усложнения

Силното повръщане и диарията могат да доведат до тежка дехидратация. Тя от своя страна може да причини остра бъбречна недостатъчност — внезапно нарушение на бъбречната функция, което често е обратимо при навременно лечение и възстановяване на течностите.

Продължителната дехидратация обаче може да причини трайно увреждане на бъбреците.

Сред другите сериозни усложнения са панкреатитът — болезнено възпаление на панкреаса, гастропарезата — забавено или нарушено изпразване на стомаха, както и чревната непроходимост или илеусът. Последното е сериозно състояние, което може да бъде животозастрашаващо. Възможни са също жлъчни камъни, тежка хипогликемия при определени лекарствени комбинации и загуба на мускулна маса.

Загубата на мускули може да бъде особено проблемна при възрастни хора, които вече имат затруднения с поддържането на мускулната маса. Намаляването на мускулната сила може да увеличи риска от падания и костни фрактури.

Какво да направите при съмнение?

Ако е приложена по-голяма от предписаната доза, не чакайте симптомите да станат тежки. Свържете се с лекар, токсикологичен център или спешна медицинска помощ.

Незабавна оценка е необходима при многократно или непрекъснато повръщане, силна или постоянна коремна болка, невъзможност за прием на течности, признаци на дехидратация, припадък, обърканост, гърч, силна слабост, замайване, намалено количество урина, признаци на ниска кръвна захар или внезапно и бързо влошаване.

В България при спешно състояние се обадете на 112.

Не предизвиквайте повръщане и не приемайте следващата доза, докато не получите конкретни указания от медицински специалист. Запазете опаковката, флакона или писалката и запишете какво количество е приложено и в колко часа. Тази информация ще помогне на лекарите да преценят риска и необходимото лечение.

Как да се намали рискът?

За да се избегнат грешки, семаглутидът трябва да се използва само по лекарско предписание. Дозата не бива да се променя самостоятелно, а периодът между отделните увеличения не трябва да се съкращава без указание от лекар.

Пациентите трябва да проверяват дали лекарството е фабрично произведено и официално отпуснато, а не да го купуват от непроверени сайтове или социални мрежи. Ако се използват флакон и спринцовка, медицински специалист трябва да покаже точното количество и да обясни дали дозата е посочена в милиграми, милилитри или единици.

Важно е да се използва спринцовка с подходящ размер и ясна скала. Семаглутид не трябва да се комбинира с други препарати за отслабване без медицинска консултация. Лекуващият лекар трябва да знае за всички останали лекарства, заболявания и предишни нежелани реакции.

Предозирането със семаглутид най-често е свързано с грешки при измерването на дозата, особено при екстемпорални форми, които се отпускат във флакони и се изтеглят със спринцовка. Симптомите могат да включват силно гадене, повръщане, диария, коремна болка, главоболие, замайване и дехидратация.

Най-сигурният начин за намаляване на риска е семаглутидът да се използва само под лекарски контрол, с точно предписана доза и от надежден, официално регистриран източник. При съмнение за предозиране или при тежки симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.

Материалът е с информационна цел и не замества консултация с лекар. Не променяйте дозата и не прекратявайте лечение без указания от медицински специалист.

Източник: https://www.healthline.com/health-news/can-you-overdose-on-ozempic-or-wegovy-what-to-know-about-the-symptoms

Зачервена и подута ушна мида след пиърсинг или травма невинаги е безобидна. В някои случаи причината е перихондрит: инфекция на тъканите около хрущяла на външното ухо, която при забавено лечение може да остави ухото трайно деформирано. За това предупреждава д-р Ванина Бурова от УНГ клиниката на УМБАЛ Каспела в Пловдив.

Необратимо увреждане при напреднала инфекция

„Ако инфекцията напредне, между хрущяла и неговата обвивка може да се натрупа гной. Хрущялът няма собствено директно кръвоснабдяване и зависи от тъканите около него. Увреждането му може да бъде необратимо”, заяви д-р Бурова.
По-голямата част от ушната мида е изградена от хрущял, покрит от тънка обвивка, наречена перихондриум. При перихондрит бактериите проникват през нарушената кожа и предизвикват възпаление точно на тази обвивка. Един от най-честите причинители, особено след пиърсинг на горната хрущялна част на ухото, е бактерията Pseudomonas aeruginosa. Инфекцията може да бъде причинена и от Staphylococcus aureus.

Кога имаме реален риск?

Рискът е реален при пиърсинг, удар, изгаряне, ухапване от насекомо или хирургична манипулация. Плуването само по себе си не причинява перихондрит, но контакт на наскоро поставен пиърсинг или наранена кожа със замърсена вода може да създаде проблем.
Симптомите включват силна или нарастваща болка, зачервяване, подуване и болезненост при допир. Понякога се появява и гнойна секреция. Важен ориентир за лекаря е, че меката ушна висулка обикновено остава незасегната, тъй като в нея няма хрущял.
„Подобна картина може да се наблюдава и при други заболявания. Затова не е достатъчно човек сам да си постави диагнозата”, посочва д-р Бурова.

Какво може да бъде лечението?

Лечението включва антибиотик, избран според вероятния причинител и тежестта на инфекцията. При наличие на абсцес антибиотикът сам по себе си може да не е достатъчен и се налага хирургично дрениране. В по-тежки случаи е необходимо болнично лечение с венозно приложение на антибиотици.

„Не е препоръчително да се започва антибиотик без лекарски преглед, тъй като не всички препарати действат срещу типичните причинители на перихондрит. Не пробивайте, не изстисквайте и не опитвайте сами да дренирате подутината”, категорична е д-р Бурова.

Доктор Ванина Бурова

Лекарят препоръчва незабавна консултация с УНГ специалист при силна или усилваща се болка, бързо нарастващо подуване, гнойна секреция, температура или промяна във формата на ухото след пиърсинг (поставяне на обица) или травма.
„Ранното лечение значително намалява риска от трайна деформация. Болезненото, зачервено и прогресивно подуващо се ухо не бива да се лекува само с кремове или домашни средства”, каза още д-р Ванина Бурова.