Доц. д-р Весела Карамишева: Приемът на достатъчно вода е част от грижата за спокойна бременност

Доц. д-р Весела Карамишева е специалист акушер-гинеколог с повече от 20 години опит и профилиране в областта на онкопрофилактиката и диагностика на социално-значими заболявания в акушерството и гинекологията. Работи активно в областта на оперативната гинекология и миниинвазивна гинекологична хирургия. Участва и подкрепя колаборации с научни екипи и институции в страната и извън нея, насочени към реализиране на изследователски, образователни и приложни инициативи с интердисциплинарен характер. От 2009 г. работи в СБАЛАГ „Майчин дом“. Хабилитиран преподавател към Катедра по Акушерство и гинекология, МУ-София. От 2020 г. доц. д-р Карамишева е част и от екипа специалисти на Медицински център Гея Мед.
Разговаряме с доц. Весела Карамишева за темата, която стои в основата на всяка здрава бременност – балансираната грижа за бъдещата майка. Храненето, добрата хидратация, умереното движение и времето на чист въздух не са просто препоръки, а част от ежедневния режим, който подпомага както здравето на жената, така и правилното развитие на бебето. В интервюто доц. Карамишева дава практични насоки как бременните жени да изградят по-осъзнати навици и да преминат през този важен период с повече спокойствие, енергия и увереност.

Доц. Карамишева, често говорим за профилактика, изследвания и медицинско проследяване. Но доколко ежедневните навици влияят върху репродуктивното здраве още преди бременността?

Ежедневните навици имат съществено значение за репродуктивното здраве и е добре грижата да започне още преди планирането на бременността. Няма точно определен момент, от който да започнем – колкото по-рано изградим полезни навици, толкова по-добра основа създаваме за бъдещото репродуктивно здраве. В съвременното динамично време най-голямото предизвикателство е да намерим и поддържаме устойчив баланс между доказани фактори за здраве: начин на хранене, движение, качествен сън, поддържане на подходящо телесно тегло по време на бременност. Това, което със сигурност можем да кажем е, че ограничаването на доказаните вредни фактори – тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол и хроничния стрес – има благоприятно значение за общото и репродуктивното здраве.

„Ядене за двама“, повече вода, пълна промяна на режима – кои са митовете и какво реално се променя в нуждите на жената по време на бременност?

Още от древността бременността се обвързва с известна мистичност. Дълго време процесите, които протичат в организма на жената, не са били напълно разбрани, а и днес създаването и развитието на нов живот продължава да се възприема като едно от чудесата на природата.
Един от най-разпространените митове е, че бъдещата майка трябва да „яде за двама“. Вероятно този мит е свързан с исторически периоди на хранителен недостиг, когато осигуряването на достатъчен енергиен и хранителен прием за бременната жена е било от съществено значение за нейното здраве и за развитието на плода.
Днес обаче знаем, че не е необходимо количеството храна да се удвоява. По-важни са качеството, разнообразието и редовният прием на пълноценни хранителни вещества.

  • Променят се и нуждите от определени витамини и минерали, като фолиева киселина, желязо, йод и витамин D, но приемът им трябва да бъде съобразен с индивидуалното състояние и препоръката на наблюдаващия лекар.
  • Природата често ни дава най-добрите и достъпни решения – движение, светлина, свеж въздух и възстановяване. При липса на медицински противопоказания, редовната умерена физическа активност подпомага контрола на теглото, добрия сън и настроението, намалява риска от гестационен диабет и проблеми с високото кръвно налягане и подготвя тялото за раждането. За здрави бременни без противопоказания Световната здравна организация препоръчва общо поне 150 минути умерена физическа активност седмично, разпределена според възможностите и комфорта на жената.
  • Един от елементите с особено значение за цялостната грижа за организма е добрата хидратация. Водата участва в основните физиологични процеси и е важна част от балансирания ежедневен режим. Тя не е самостоятелно средство за лечение, но има своето важно място в поддържането на общото и репродуктивното здраве.
Хидратацията е особено важна по време на бременността, защото в този период жените се сблъскват с увеличен обем на кръвта и потребността на организма от повече течности. Това обаче не означава механично да се пие прекомерно количество вода, а приемът да бъде редовен и съобразен със сезона, физическата активност и медицинското състояние.

Затова бременността не изисква цялостно и рязко преструктуриране на начина на живот. По-скоро са необходими целенасочени, постепенни и устойчиви промени, съобразени с индивидуалните потребности, обичайния ритъм на жената и протичането на бременността.

На какво е важно да наблегне една жена, когато планира бременност или вече е бременна – храна, вода, произход и качество на продуктите?

Когато една жена планира бременност или вече е бременна, е важно да обръща внимание не само на количеството, а преди всичко на качеството, разнообразието и произхода на храната и водата. За съжаление, постигането на идеален хранителен режим невинаги е лесно, а биологичните продукти често са по-скъпи. Все пак това не означава, че добрият избор е недостъпен.
В България има фермерски пазари, местни производители и сезонни продукти на сравнително достъпни цени. Хубаво е жената да търси надеждна информация от медицински организации и научно обосновани здравни сайтове, а при съмнение да обсъжда хранителния си режим с лекар или диетолог.

  • Важно е да помним, че по-голямото количество не означава по-високо качество, а привлекателният външен вид невинаги е гаранция за по-добър хранителен състав. По-ценни са свежестта, сезонността, ясният произход, правилното съхранение и минималната обработка на продуктите.
  • Същият принцип важи и за водата – тя трябва да бъде с ясен произход, подходящ състав и качество, което позволява редовна ежедневна употреба.

Моят съвет към пациентките, планиращи бременност, е да правят информирани, разумни и устойчиви избори.

Водата трябва да бъде с ясен произход, подходящ състав и качество, което позволява редовна ежедневна употреба

Как чистата среда, храната и водата се отразяват върху репродуктивното здраве и развитието на новия живот?

Животът се заражда и развива във водна среда и може би затова водата остава един от най-силните символи на началото. Но когато говорим научно, най-важна е цялостната среда, която създаваме – чистата вода, качествената храна, въздухът и навиците ни. Чистотата на продукта не се определя само от етикета „био“ или от безупречния му външен вид. Значение имат произходът, контролът, сезонността, начинът на производство, съхранението и подготовката му за консумация.
Половите клетки не пазят „спомени“ в буквалния смисъл, но носят генетична и епигенетична информация. Затова грижата за собственото ни здраве още преди зачеването е и форма на грижа за бъдещото поколение.

Какво препоръчвате на родителите при избора на вода за бебето и за цялото семейство? Какви въпроси най-често получавате за преваряване, подходяща вода за новородено и приготвяне на храна?

Съвсем естествено е след девет месеца, в които сме изградили доверие, бъдещите майки да продължат да ни търсят и с въпроси за първите грижи за бебето. Едно от най-честите допитвания е каква вода да изберат – за пиене, за приготвяне на мляко и храна и дали е необходимо тя да се преварява.
За мен лично при избора на вода е важно да има ясен произход, постоянен състав и надеждна сертификация.
Разбира се, важно е родителите винаги да спазват указанията за приготвяне на конкретната храна и препоръките на педиатъра. Най-същественото е изборът да бъде информиран, последователен и съобразен с възрастта и индивидуалните потребности на детето.

Кои са най-честите въпроси и притеснения, с които бъдещите и настоящите майки идват при Вас – и кои са нещата, на които Вие като специалист ги съветвате да обръщат най-голямо внимание?

В дългогодишната ми практика съм установила, че въпросите и притесненията на родителите до голяма степен остават едни и същи. В основата им стои най-естественото желание детето да се развива нормално и да се роди здраво. Трудно е да се даде еднозначен отговор, тъй като всяка жена идва със своята възраст, социална среда, здравна култура, психологическа нагласа и личен житейски опит. За краткото време на една консултация специалистът трябва не само да предостави медицинска информация, но и да я поднесе по начин, който е разбираем, спокоен и съобразен с конкретния пациент.
Най-често въпросите са свързани с храненето, двигателната активност, приема на витамини и добавки, проследяването на бременността, рисковете от инфекции, влиянието на стреса и начина на живот. Като специалист винаги съветвам жените да се фокусират върху няколко основни неща – редовни профилактични прегледи, балансирано хранене, добра хидратация, умерено движение, достатъчно сън и избягване на доказани рискови фактори като тютюнопушене, алкохол и самолечение.
Нашата обща цел, както винаги казвам, е успешното протичане на бременността и раждането на здраво дете. За да я постигнем, е необходимо да извървим този път заедно – чрез открит диалог, взаимно уважение, доверие и споделена отговорност.

Синдром на Протей: причини, симптоми, диагноза и лечение

Синдромът на Протей е изключително рядко генетично заболяване, при което определени части на тялото нарастват прекомерно и асиметрично. Засяга кожа, кости, мастна тъкан и кръвоносни съдове, като причинява видими деформации, функционални затруднения и сериозни медицински усложнения. В тази статия разглеждаме причините, симптомите, начина на диагностика и съвременните подходи за лечение и проследяване.

Какво е синдромът на Протей?

Синдромът на Протей е прогресивно генетично разстройство, характеризиращо се с неравномерен и асиметричен свръхрастеж на различни тъкани – кожа, кости, мастна тъкан, кръвоносни и лимфни съдове. Наименованието произхожда от древногръцкия бог Протей, способен да променя формата си – метафора за непредсказуемото и многообразно клинично представяне на заболяването.

Характерна особеност е, че свръхрастежът е локализиран: например единият крак може да е значително по-дълъг или по-обемист от другия, едната половина на лицето – увеличена, или отделни участъци от кожата – уплътнени и надебелени. Много деца се раждат без явни аномалии, а промените се появяват и задълбочават постепенно в хода на детството.

Причини: мутация в гена AKT1 и соматичен мозаицизъм

Синдромът на Протей се причинява от мутация в гена AKT1, която възниква след зачеването – явление, известно като соматичен мозаицизъм. Това означава, че само част от клетките в тялото носят мутацията, поради което са засегнати единствено определени тъкани и органи. Именно затова заболяването обикновено не се унаследява по класически начин и в семейството рядко има друг засегнат член.

Мутацията активира сигналния път AKT1/PI3K/mTOR, отговорен за регулиране на клетъчния растеж и оцеляването. Патологичната му активация води до неконтролирана клетъчна пролиферация в засегнатите тъкани.

Симптоми на синдрома на Протей

Клиничната картина е изключително вариабилна – няма двама пациенти с напълно еднакви прояви. Симптомите засягат множество органи и системи:

Костни и скелетни промени

  • Прекомерен растеж на крайниците – удължаване, задебеляване или деформация на ходила
  • Сколиоза и изкривяване на гръбначния стълб
  • Асиметрия на лицевия скелет и промени в черепа
  • Нарушена походка и ограничена подвижност на ставите

Кожни промени

  • Удебелена, груба кожа с характерни плочки (connective tissue nevi)
  • Пигментни изменения и доброкачествени кожни тумори
  • Бавно прогресиращи кожни лезии с неравна повърхност

Съдови малформации

  • Разширени вени и аномалии в кръвоносните и лимфните съдове
  • Повишен риск от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия
  • Лимфедем на засегнатите крайници

Неврологични и онкологични прояви

  • Гърчове и когнитивни затруднения при част от пациентите
  • Повишен риск от доброкачествени и злокачествени тумори в различни органи
  • Свръхрастеж на мастна тъкан и мускули, водещ до асиметрия на тялото

Важно е да се подчертае, че описаните промени не са само козметичен проблем. Те могат да причинят хронична болка, ограничена мобилност, компресия на вътрешни органи и животозастрашаващи съдови усложнения.

Как се поставя диагнозата?

Диагностицирането на синдрома на Протей се основава на три стълба: клинична оценка, образни изследвания и генетично тестване. Лекарите търсят характерната триада от:

  • Асиметричен и непропорционален свръхрастеж на тъкани
  • Специфични кожни и костни лезии
  • Съдови аномалии с прогресия във времето

Генетичният анализ за мутация в AKT1 може да потвърди диагнозата, но тъй като мутацията не се открива в кръвта при всички пациенти поради мозайчния характер на заболяването, често е необходима биопсия от засегната тъкан.

Поради изключителната рядкост на заболяването – под 1 случай на 1 милион души – пациентите обикновено се насочват към специализирани центрове с мултидисциплинарни екипи, включващи генетици, ортопеди, дерматолози, съдови хирурзи и невролози.

Лечение и проследяване на синдрома на Протей

Към момента не съществува лечение, което да излекува синдрома на Протей. Терапевтичният подход е симптоматичен и е насочен към контрол на усложненията и подобряване на качеството на живот на пациентите.

Хирургични интервенции

  • Ортопедични операции за корекция на деформации и изравняване на дължината на крайниците
  • Стабилизиране на стави и гръбначен стълб
  • Пластично-реконструктивни процедури за намаляване обема на свръхрастнали тъкани

Съдова профилактика и рехабилитация

  • Медикаментозен и интервенционален контрол на венозни малформации
  • Профилактика на тромбози и тромбоемболични усложнения
  • Кинезитерапия, рехабилитация и помощни средства – ортези, специални обувки
Любопитно
» Джоузеф Мерик - Момчето – слон, известното дете със Синдрома на Протей
» Редки заболявания и синдроми

Таргетна терапия – перспективи

В последните години активно се проучват таргетни терапии, насочени към AKT1-сигналния път. Инхибиторите на PI3K/AKT/mTOR показват обещаващи резултати в клинични проучвания, но засега не са утвърдени като стандартна терапевтична практика.

Психологичен и социален аспект

Предизвикателствата при синдрома на Протей далеч надхвърлят медицинските. Видимите физически промени и многократните оперативни интервенции нерядко водят до снижено самочувствие, социална изолация и стигматизация в учебна и работна среда. Изследванията показват повишена честота на тревожност и депресия сред засегнатите лица.

Психологичната подкрепа – за пациента и за неговото семейство – е неразделна част от цялостния терапевтичен план. Пациентски организации, групи за взаимопомощ и информационни кампании за редки болести играят ключова роля за намаляване на стигмата и социалното приобщаване на засегнатите.

Заключение

Синдромът на Протей е красноречив пример за това как единична генетична мутация може да промени коренно развитието на тъканите в човешкото тяло. Въпреки липсата на окончателно лечение, ранното разпознаване, специализираното проследяване в мултидисциплинарен екип и комплексният терапевтичен подход могат да ограничат значително усложненията. Целта е засегнатите хора да водят максимално пълноценен и качествен живот.

Lu-PSMA терапия: какво представлява лечението с Лутеций

Lu‑PSMA терапията (или 177Lu‑PSMA терапия) е модерно радиолигандно лечение при напреднал рак на простатата. Тя използва комбинация от молекула, която се закача върху клетките на простатния карцином (PSMA – Prostate‑Specific Membrane Antigen), и радиоактивен изотоп – лутеций‑177 (177Lu). Този „таргетиран“ радиоизотоп доставя лъчение директно до туморните клетки и така ги уврежда, докато по‑голяма част от здравите тъкани остава сравнително щадена.

Как работи Lu‑PSMA терапията?

При лечение с Lu‑PSMA се въвежда във вената PSMA‑специфичен лиганд, маркиран с лутеций‑177. Този комплекст циркулира в кръвта, „засича“ клетките на простатния карцином, на които има високо ниво на PSMA, и се прикрепя към тях. След като се прикачи, радиацията от лутеций‑177 уврежда ДНК‑то на раковите клетки и води до тяхното загиване.

Този механизъм дава на терапията характера на персонализирано и прецизно лечение – ефектът се концентрира предимно върху туморните огнища, а не върху целия организъм.

 Полезно
 » ДЖЕНОМИКС ОНКО ПРЕВЕНТ ТЕСТ ЗА ГЕНЕТИЧЕН РИСК ЗА РАК НА ПРОСТАТАТА
 » ДЖЕНОМИКС ОНКО ПРЕВЕНТ МЪЖКИ ПАКЕТ – ОЦЕНКА НА ГЕНЕТИЧНИЯ РИСК ОТ РАК НА ПРОСТАТАТА, КОЛОРЕКТАЛЕН РАК И КОЖЕН МЕЛАНОМ
 » Кои храни и напитки могат да повишат риска от рак на простатата
 » Лечение при рак на простатата

При какви пациенти се използва Lu‑PSMA терапията?

Lu‑PSMA терапията е подходяща предимно при пациенти с:

  • Напреднал рак на простатата, особено когато заболяването продължава да прогресира въпреки хормонална терапия.
  • Метастатична форма на простатен карцином, включително костни и лимфни метастази.
  • Рак на простатата, резистентен на кастрация (castration‑resistant prostate cancer – CRPC), при който стандартните схеми (химиотерапия, хормони и др.) вече не дават достатъчен ефект.

Преди да се започне Lu‑PSMA, задължително се провежда PSMA PET/CT сканиране, което показва дали туморните клетки на пациентите изразяват достатъчно PSMA и могат да бъдат ефективно „усетени“ от терапията.

 

Как протича лечението с Lu‑PSMA?

Обикновено терапията с лутеций сe дава на серии от вливания, с определен интервал между тях (обикновено няколко седмици). Конкретният брой се определя от лекуващия екип и здравословното състояние на пациента.

По време на лечението и след всеки цикъл пациентите се следят чрез:

  • PSA ниво – за да се оцени дали туморната активност намалява.
  • Образни изследвания (както PSMA PET/CT) – за контрол върху размерите и броя на туморните огнища.

В повечето случаи Lu‑PSMA се прилага като трета или последваща линия терапия, когато първоначалните и вторичните схеми вече не са ефективни.

Предимства на Lu‑PSMA терапията

  • Насочен характер: ефектът е върху туморните клетки, а не върху цялата телесна тъкан.
  • Ефективност при метастази: може да се използва за лечение на костни, лимфни и вътрешноорганни метастази.
  • Подобряване на качеството на живот: при някои пациенти терапията намалява симптоми (като болка от костни метастази) и удължава живота.

Къде „стои“ Lu‑PSMA в лечението на рака на простатата

Lu‑PSMA терапията е една от най‑съвременните опции при напреднал рак на простатата, особено във фазата, когато повечето стандартни схеми са изчерпани. Тя комбинира точно „таргетиране“ на раковите клетки с радиоактивно въздействие, като по този начин предлага нова възможност за продължаване на терапията и подобряване на прогнозата при подходящо избрани пациенти.

Механична тромбектомия – кога се избира вместо тромболиза

Механичната тромбектомия е ендоваскуларна процедура, при която съсирек (тромб) в мозъчна артерия се премахва директно чрез катетър и специални устройства. Тя се прилага предимно при остър исхемичен инсулт, когато тромб запушва голям мозъчен съд, като вътрешна каротидна или средна мозъчна артерия, и заплашва бързо прогресиращо неврологично увреждане.
Тромбектомията е показана, когато мозъчната тъкан около запушената артерия е все още потенциално спасима, а тромболизата (лекарствено разтваряне на тромба) е недостатъчна или не може да се приложи. Целта е скоростно възстановяване на притока на кръв, за да се намали крайно увреждане и максимизира шансът за функционално възстановяване след инсулт.

Кога се избира тромбектомия вместо тромболиза

  • Запушване на голям мозъчен съд

Тромбектомията е приоритетна при запушване на големи артерии (дистална вътрешна каротидна, проксимални клонове на средна мозъчна, базиларна артерия), където эффективността на интравенозната тромболиза е по‑ограничена. При такива съдове тромбът е обикновено по‑масивен и по‑трудно разтворим само с лекарства, а механичното отстраняване дава по‑голям шанс за бързо рециркулационно възстановяване.

  • Тромболизата е противопоказана

Тромбектомия се използва, когато тромболизата не може да бъде приложена по медицински или организационни причини, например:

  1. Лечение с високорискови антикоагуланти (варфарин, нови орални антикоагуланти без възможност за бърз контрол на коагулацията).
  2. Наличие на активно кървене, скорошен интракраниален кръвоизлив, тежко хипертензивно криза или сериозна травма/операция в скорошно минало.
  3. Алергични или други лекарствени противопоказания за тромболитични препарати.

В такива случаи тромбектомията представлява алтернативен спешен метод за възстановяване на притока без употреба на лизиративни лекарства.

  • Времеви прозорец и образни изследвания

Тромболизата се прилага обикновено в рамките на до около 4,5 часа от началото на симптомите, при стриктен подбор на пациенти.
Тромбектомията е показана при доказано запушване на голям съд и наличието на значителен „мозъчен тъканен времеви прозорец“ – т.е. когато нейровизуализацията (КТ/МРТ перфузия) показва, че все още има обем спасима тъкан.
Стандартният терапевтичен прозорец за тромбектомия е до около 6 часа, при някои добре изследвани пациенти може да се разглежда и до 24 часа, ако образните данни са благоприятни.

  • Лош или недостатъчен отговор на тромболиза

При части пациенти тромболизата не довежда до достатъчно разтваряне на съсирека и големият съд остава частично или напълно запушен. В тези случаи протоколите за остър инсулт често предвиждат комбиниран подход – тромболиза по-късно следвана от тромбектомия, или директна тромбектомия, ако тромболизацията е била неуспешна.

Тромбектомията е съвременен, ефективен метод за лечение на остър исхемичен инсулт при запушване на големи мозъчни съдове, особено когато тромболизата е противопоказана, неефективна или не е достатъчна в рамките на времевия прозорец. Тя често се използва самостоятелно или като допълнение към тромболизата, като се базира на бързи невроизображения и прецизен подбор на пациенти, за да се максимизира шансът за добро функционално възстановяване.