Котешко одраскване води до почти пълна загуба на зрението

Публикувано на от

Може ли едно котешко одраскване по тялото да доведе до сериозно увреждане на зрението, пита доктор Алек Оскар във Facebook публикация?
Да, и то до степен на почти пълна загуба на зрението! – е правилният отговор.

Професор Алек Оскар разказва:
„Точно с такъв случай се сблъсках миналата седмица, когато консултирах 9-годишно дете, насочено към мен по повод съмнение за мозъчен тумор.
Искам да ви разкажа неговата история, защото тя показва колко важно е не само своевременното поставяне на правилната диагноза, но и умението да търсим причината за едно заболяване отвъд най-очевидните предположения.
След прекарано заболяване майката забелязала, че лявото око на детето започва да се отклонява към носа. Едновременно с това настъпило и значително намаление на зрението.
Първоначално състоянието било интерпретирано като повишено вътречерепно налягане, като било изразено и съмнение за наличие на мозъчен тумор.

При консултацията установих сериозно увреждане на зрителните функции.

Зрителната острота на дясното око беше под 50%, докато с лявото детето успяваше единствено да брои пръсти. Налице бе и пареза на левия отвеждащ нерв (nervus abducens), която ограничаваше движението на окото навън и обясняваше отклонението му към носа.
Особено показателна беше находката при изследването на очните дъна, която можете да видите на приложените снимки.


Установих изразен оток на дисковете на зрителните нерви, щриховидни кръвоизливи, промени в ретиналните съдове и натрупване на твърди ексудати в макулната област, формиращи характерната „макулна звезда“.
Тази находка насочи диагностичното ми мислене към невроретинит, свързан с болестта на котешкото одраскване (Cat Scratch Disease).
Заболяването се причинява от бактерията Bartonella henselae, която се предава най-често чрез одраскване или ухапване от инфектирана котка.

» Какво да правим с уличните котки?

» Котките у дома – хигиена, хранене, възпитание

В повечето случаи инфекцията протича сравнително леко, с локално възпаление и увеличени лимфни възли. Понякога обаче може да доведе до сериозни усложнения, включително засягане на централната нервна система, зрителния нерв и ретината.
Една от най-характерните очни прояви е невроретинитът - възпалително състояние, при което се развива оток на диска на зрителния нерв, последван от натрупване на липидни ексудати в макулата, образуващи характерната звездообразна конфигурация.
При нашия пациент клиничната картина беше особено тежка поради значителното намаление на зрението и съпътстващата пареза на отвеждащия нерв.

Добрата новина е, че след проведеното лечение зрението на детето вече се подобри значително!

Споделям този случай, защото той ни напомня нещо изключително важно.
Отокът на зрителните нерви невинаги означава повишено вътречерепно налягане или мозъчен тумор. Причините могат да бъдат различни, включително инфекциозни и възпалителни заболявания. Разбира се, при подобна клинична картина е задължително своевременно да бъдат изключени и потенциално животозастрашаващи състояния.

» Тиреоид асоциирана орбитопатия или офталмопатия

Понякога една на пръв поглед незначителна драскотина от котка може да се окаже ключът към диагнозата на тежко очно заболяване.
Именно затова внимателният клиничен преглед, задълбоченото диагностично мислене и своевременното лечение са толкова важни.
Защото в детската офталмология не лекуваме просто едно око или едно заболяване. Ние се борим да съхраним зрението на едно дете за целия му живот.“

Разликата между паническа атака и инфаркт: Как да ги разпознаем

Публикувано на от

Сърдечните заболявания остават водещата причина за смърт в световен мащаб, отговорни за приблизително 18 милиона смъртни случая годишно. Сред най-честите спешни състояния, свързани със сърцето, са миокардният инфаркт и паник атаките – две състояния, които често проявяват сходни симптоми и могат да бъдат объркани едно с друго.

Разграничаването между инфаркт и паническа атака е от съществено значение, тъй като подходът към лечението и спешността на медицинската намеса са коренно различни. Тази статия има за цел да предостави ясна и достъпна информация за двете състояния, техните симптоми, разлики и подходи към лечението.

Анатомия на сърцето и механизъм на инфаркта

Сърцето е мускулен орган, състоящ се от две предсърдия и две камери, разделени помежду си от четири сърдечни клапи и съответните прегради – междукамерна и междупредсърдна. Кръвоснабдяването на сърцето се осъществява основно от три главни коронарни артерии, които дават множество разклонения към сърдечния мускул.

Миокардният инфаркт, известен още като сърдечен удар, възниква при запушване на една или повече от коронарните артерии, отговорни за доставянето на богата на кислород кръв към съответната зона на сърцето. Запушването най-често е следствие на разкъсване на предварително развила се атеросклеротична плака, богата на холестерол, което води до образуване на тромб и прекъсване на кръвотока.

Рискови фактори за инфаркт

Инфарктите не са проблем единствено за възрастните хора. Съществуват множество рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от развитие на сърдечен удар дори в млада възраст:

  • Тютюнопушене – един от най-значимите модифицируеми рискови фактори
  • Високо кръвно налягане – хроничната хипертония уврежда стените на артериите
  • Диабет – повишените нива на кръвна захар ускоряват атеросклерозата
  • Висок холестерол – особено повишеният LDL холестерол допринася за образуването на плаки
  • Фамилна обремененост – генетичната предразположеност играе съществена роля
  • Затлъстяване и заседнал начин на живот
  • Стрес и нездравословно хранене

Симптоми на миокарден инфаркт

Класическият симптом на инфаркта е гръдната болка или дискомфорт, често описван като:

  • Притискаща болка или тежест в центъра или лявата част на гърдите
  • Усещане за парене или стягане
  • Ирадиация на болката към лявата ръка, двете ръце, шията, долната челюст, гърба или горната част на корема (епигастриум)

Други чести симптоми включват:

  • Задух, който се влошава с времето
  • Избиване на студена пот
  • Гадене и понякога повръщане
  • Замаяност или световъртеж
  • Непреодолимо чувство за тревожност или предстояща гибел
  • Обща слабост и отпадналост

Болката при инфаркт обикновено започва постепенно, продължава повече от 20 минути, не спира и има тенденция да се задълбочава с времето. Симптомите често се влошават при физическо натоварване и не се подобряват в покой.

Какво представляват паник атаките?

Паник атаките представляват епизоди на внезапни и интензивни пристъпи на страх или безпокойство, които достигат максимална интензивност в рамките на няколко минути. Симптомите на паника са причинени от активирането на симпатиковата нервна система и преминаването на тялото в така наречената реакция „борба или бягство“.

По време на паническа атака се отделят хормони като адреналин и кортизол, което води до:

  • Ускорено сърцебиене (тахикардия)
  • Ускорено и повърхностно дишане (хипервентилация)
  • Повишено кръвно налягане
  • Напрежение в мускулите
  • Разширяване на зениците

Паник атаките могат да бъдат предизвикани от различни нива на стрес – конкретни фобии, травматични спомени, или дори привидно незначителни тригери. Важно е да се отбележи, че паник атаките не са причинени от сърдечни проблеми и сами по себе си не са животозастрашаващи.

Симптоми на паническа атака

Симптомите на паническа атака често наподобяват тези на инфаркта, което води до значително объркване и засилване на страха:

  • Болка или дискомфорт в гърдите – обикновено с остър, пронизващ характер
  • Ускорен пулс и сърцебиене
  • Задух или усещане за недостиг на въздух
  • Замаяност и световъртеж
  • Треперене и изтръпване на ръцете, краката или лицето
  • Гадене и коремни спазми
  • Интензивен страх от смърт или загуба на контрол
  • Усещане за нереалност (дереализация) или откъснатост от собственото тяло (деперсонализация)

За разлика от инфаркта, симптомите на паническа атака обикновено отшумяват сами в рамките на 5 до 30 минути и не се влошават от физическо натоварване.

Ключови разлики между инфаркт и паническа атака

Характеристика Миокарден инфаркт Паническа атака
Характер на болката Притискаща, тежест, парене; раздираща болка Остра, пронизваща, бодежи
Локализация Център или лява част на гърдите; ирадиира към ръката, челюстта, шията, гърба Обикновено в средата на гърдите; не ирадиира
Начало Постепенно, често по време или след физическо натоварване Внезапно, често в покой или при емоционален стрес
Продължителност Повече от 20 минути, не спира, задълбочава се 5-30 минути, след което отшумява сама
Реакция на натоварване Влошаване при физическо усилие Не се повлиява от физическо натоварване
Реакция на почивка Не се подобрява Може да се подобри с успокояващи техники
Задух Истински задух, който прогресира Ускорено дишане без истински задух
Потене Студена, лепкава пот Топла пот или без изразено потене
Гадене Често срещано Възможно, но по-рядко
Треперене Рядко Често срещано
Изтръпване Рядко Често в ръцете, краката или лицето
Страх от смърт Присъства Много интензивен, доминиращ симптом

Допълнителни диагностични белези

Няколко допълнителни характеристики могат да помогнат за разграничаването на двете състояния:

При инфаркт:

  • Болката може да се появи сутрин рано или при ставане от сън
  • Често се съпровожда от изразена бледност и студена пот
  • Пациентът изглежда тежко болен и отпаднал
  • Симптомите не се повлияват от техники за релаксация

При паническа атака:

  • Често има анамнеза за предишни подобни епизоди
  • Може да се свърже с конкретен стресов фактор или тригер
  • Пациентът може да има история на тревожни разстройства
  • Симптомите се подобряват с техники за контролиране на дишането и релаксация

Диагностика

Точното разграничаване между инфаркт и паническа атака изисква професионална медицинска оценка. Лекарят ще извърши:

  • Подробна анамнеза – характер, продължителност и обстоятелства на появата на симптомите
  • Физикален преглед – измерване на кръвно налягане, пулс, аускултация на сърцето и белите дробове
  • Електрокардиограма (ЕКГ) – за откриване на исхемични промени или аритмии
  • Лабораторни изследвания – включително сърдечни ензими (тропонин, CK-MB), които се повишават при инфаркт
  • Ехокардиография – за оценка на сърдечната функция
  • Допълнителни изследвания – при необходимост (коронарна ангиография, Холтер мониторинг и др.)

Лечение на миокарден инфаркт

При съмнение за инфаркт незабавната медицинска помощ е жизнено важна. Всяка минута закъснение увеличава риска от необратимо увреждане на сърдечния мускул или смърт.

Спешно лечение:

  • Незабавно повикване на спешна помощ (тел. 112)
  • Аспирин за раздробяване на тромба (ако няма противопоказания)
  • Кислород при нужда
  • Обезболяващи медикаменти

Болнично лечение:

  • Перкутанна коронарна интервенция (ПКВ) – ангиопластика с поставяне на стент за възстановяване на кръвотока
  • Тромболитична терапия – разтваряне на тромба с лекарства (когато ПКВ не е налична)
  • Коронарен байпас – хирургично лечение при много съдови лезии
  • Медикаментозна терапия – антиагреганти, бета-блокери, ACE инхибитори, статини

Лечение на панически атаки

Лечението на паник атаките е насочено към управлението на тревожността и предотвратяването на бъдещи епизоди:

Немедикаментозни подходи:

  • Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – най-ефективният метод за дългосрочно лечение
  • Техники за контролиране на дишането – бавно, дълбоко дишане за намаляване на хипервентилацията
  • Техники за релаксация – прогресивна мускулна релаксация, медитация, йога
  • Разсейване на вниманието – фокусиране върху външни стимули по време на атаката
  • Психообразование – разбиране на механизма на паник атаките намалява страха от тях

Медикаментозно лечение:

  • Селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRI) – за профилактика
  • Бензодиазепини – за краткосрочно облекчение при тежки епизоди (с повишено внимание поради риск от зависимост)
  • Бета-блокери – за контрол на сърцебиенето и треперенето
Кога да потърсите медицинска помощ?

Незабавно потърсете спешна медицинска помощ, ако изпитвате:

  • Болка в гърдите, която продължава повече от няколко минути
  • Болка, която се разпространява към ръката, шията, челюстта или гърба
  • Задух, който не преминава
  • Студена пот, гадене и замаяност в комбинация с гръдна болка
  • Внезапна силна слабост или припадък

Важно: При съмнение за инфаркт никога не шофирайте сами до болницата. Извикайте спешна помощ.

Дори ако симптомите отшумяват бързо и подозирате паническа атака, първият епизод винаги изисква медицинска оценка за изключване на сърдечни или други сериозни състояния.

Превенция

За намаляване на риска от инфаркт:

  • Спрете тютюнопушенето
  • Поддържайте нормално кръвно налягане
  • Контролирайте кръвната захар и холестерола
  • Спазвайте балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци и цели зърна
  • Редуцирайте консумацията на сол, захар и наситени мазнини
  • Поддържайте редовна физическа активност (поне 150 минути умерена активност седмично)
  • Поддържайте здравословно тегло
  • Ограничете алкохола
  • Управление на стреса

За предотвратяване на паник атаки:

  • Редовна психотерапия при наличие на тревожно разстройство
  • Техники за управление на стреса
  • Редовна физическа активност
  • Ограничаване на кофеина и алкохола
  • Добър сън и балансирано хранене
  • Практикуване на техники за релаксация и дишане

Разграничаването между миокарден инфаркт и паническа атака може да бъде предизвикателство поради припокриващите се симптоми. Въпреки това, внимателното наблюдение на характера, продължителността и обстоятелствата на появата на симптомите може да даде ценни указания.

Най-важното правило остава: при съмнение за сърдечен удар никога не рискувайте и винаги потърсете незабавна медицинска помощ. По-добре е да се окаже, че става въпрос за паническа атака, отколкото да се пропусне времето за спасяване на сърдечния мускул при истински инфаркт.

Информацията в тази статия има единствено образователна цел и не замества професионалния медицински съвет, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с квалифициран здравен специалист при наличие на здравословни проблеми.

 

Ракът на маточната шийка не започва с болка

Публикувано на от

В пост във Facebook, проф.Петър Петров задава няколко прости въпроса. Без обвинения, без лесни решения, но с грижа за бъдещето на нашето общество. Защото цената на безгрижието и неграмотността е висока.

Текстът на проф. Петър Петров

„Днес на моя лекция пред 45 млади жени – студентки по акушерство, повечето родени след 2000 година. Млади хора, избрали медицината за свой път които би трябвало да бъдат поколението с най-лесен достъп до информация, знания и медицинска профилактика.
И реших да им задам един прост въпрос:

„Колко от вас са ваксинирани срещу HPV – вирусът, който може да причини рак на маточната шийка?“

Отговорът ме потресе.
Нито една.
0 от 45.
Не една-две. Не 5 или 10.
НУЛА.

» Безплатна HPV ваксина вече и за момичета от 15 до 18 ненавършени години

После зададох друг въпрос:

„Колко от вас редовно посещават гинеколог за профилактичен преглед?“

Отговорът отново беше тревожен – 8 от 45 или по-малко от една пета.
И тогава човек няма как да не си зададе въпроса:

Къде сбъркахме?

Как е възможно да живеем във време, в което имаме достъп до огромно количество медицинска информация, а профилактиката да продължава да бъде последната ни грижа?
Как е възможно млади жени да знаят всичко за социалните мрежи, тенденциите, технологиите и света около тях, но да не знаят достатъчно за собственото си здраве?
Да познават куп инфлуенсъри, певачки и др. които са известни само на тях, и само с това че са известни само на тях, а да не знаят елементарни неща свързани с това как да пазят собственото си здраве и това на близките си?

И тук не обвинявам тези 45 млади жени.

Обвинявам липсата на здравна култура.
Обвинявам липсата на системно здравно образование.
Обвинявам години наред пропускана профилактика заради която всеки ден в България умира по една млада жена от рак на маточната шийка.
Защото никой не се ражда с медицински знания.
Някой трябва да ги даде.
Училището. Университетът. Семейството. Лекарят. Държавата. Здравната система.

Ракът на маточната шийка не започва с болка.

Той започва много по-рано – с инфекция, която често може да бъде предотвратена, с пропусната профилактика, с липса на информация, с едно „няма да ми се случи“.
А когато вече се появят симптомите, понякога е късно.
Затова трябва да спрем да говорим за профилактиката само когато някой пореден млад човек загуби битката.
Трябва да говорим преди това.
Трябва да питаме децата си.
Трябва да образоваме студентите си.
Трябва да говорим открито за HPV.
Трябва да насърчаваме профилактичните прегледи.
Трябва да превърнем здравната култура в част от общата култура на нацията.
Защото има една проста истина:

Образован човек не е само човек, който знае история, литература, математика или чужди езици.

Образован човек е и човек, който знае как да пази живота и здравето си.
А днес, след тази лекция, си тръгнах с един много неприятен въпрос:
Ако сред 45 млади жени нито една не е ваксинирана срещу HPV и по-малко от една трета се грижат редовно за гинекологичното си здраве – какво всъщност знае България за собственото си здраве?
Това вече не е статистика.
Това е диагноза на обществото.
И ако не променим това, утре ще плащаме цената не с пари.
Ще я плащаме с човешки животи.

проф. Петър Петров“

Линк към оригиналния пост

Проф. Петър Петров в Справочника на framar.bg

Назални ваксини: как действат, за кого са подходящи и какви са ограниченията

Публикувано на от

Акценти

  • Назалните ваксини се прилагат през носа и са предназначени да активират имунна защита върху лигавицата на дихателните пътища. Те могат да предизвикат локални IgA антитела и едновременно с това да стимулират системния имунитет.
  • Най-познатият пример е живата атенюирана противогрипна ваксина под формата на спрей. Тя е удобна и не изисква игла, но не е подходяща за бременни, малки деца, някои възрастни, хора с отслабена имунна система и пациенти с определени заболявания или противопоказания.
  • Назалната форма не е универсално по-добра от инжекционната. Правилният избор зависи от конкретния препарат, възрастта, медицинската история и официалните препоръки. Една ваксина трябва да се прилага само след проверка на нейната характеристика и консултация с медицински специалист.

Назалните ваксини са препарати, които се прилагат през носа, обикновено под формата на спрей, вместо чрез инжекция. Те са разработени най-вече с цел да предизвикат имунен отговор в носната лигавица – едно от първите места, през които много вируси и бактерии попадат в организма.

Най-познатият пример е живата атенюирана противогрипна ваксина, която се прилага като назален спрей при определени възрастови групи. Важно е обаче да се знае, че не всяка назална ваксина е еднаква. Различните продукти могат да използват различни технологии и да имат различни показания, противопоказания и възрастови ограничения.

Какво представляват назалните ваксини

При назалната ваксина лекарственият препарат се впръсква в носната кухина. Оттам той контактува с клетките на имунната система, разположени по лигавицата на носа и горните дихателни пътища.

Този начин на приложение се нарича мукозна или лигавична имунизация. Идеята е защитата да започне още на входната врата на организма, преди причинителят да достигне по-дълбоките дихателни пътища или кръвообращението.

Назалната ваксина може да стимулира образуването на секреторен имуноглобулин A, познат като IgA. Тези антитела се намират по лигавиците и могат да затруднят прикрепването и навлизането на определени микроорганизми. Наред с локалния имунитет може да се изгради и системен отговор с антитела в кръвта и активиране на имунни клетки.

Най-познатият пример е противогрипният спрей

Най-широко използваната назална ваксина е живата атенюирана ваксина срещу грип. Тя съдържа отслабени грипни вируси, които са адаптирани така, че да предизвикат имунна реакция, без да причиняват грип при правилно приложение.

Тази ваксина не трябва да се бърка с обикновен спрей за отпушване на носа. Тя не облекчава хремата и не се използва за лечение на грип. Прилага се за профилактика и трябва да бъде одобрена за съответната възрастова група и медицинска ситуация.

В Съединените щати назалната противогрипна ваксина се използва при здрави, небременни хора на възраст от 2 до 49 години. В други държави правилата може да са различни в зависимост от разрешения продукт и националните имунизационни препоръки.

Как действа назалната имунизация

След поставянето ваксината остава за кратко време в областта на носната лигавица. Там се активират клетки от вродената и придобитата имунна система. В зависимост от вида на ваксината могат да се образуват локални антитела, имунни клетки на лигавицата и антитела в кръвта.

Това е различно от традиционната инжекционна ваксина, която се прилага в мускула и обикновено предизвиква по-силен системен имунен отговор. Разликата не означава, че единият метод е универсално по-добър. Те са създадени с различна цел и изборът зависи от конкретната ваксина, възрастта и здравословното състояние.

Назалната ваксина също не гарантира, че човек няма да се зарази. При много респираторни инфекции основната цел на ваксинирането е да се намали рискът от тежко заболяване, усложнения и хоспитализация. В някои случаи локалният имунитет може да ограничи инфекцията и предаването, но този ефект зависи от причинителя и от конкретния препарат.

Какви са предимствата

Най-очевидното предимство е, че назалните ваксини не изискват игла. Това може да улесни имунизацията при деца и при хора със силен страх от инжекции.

Другата важна особеност е, че ваксината се прилага директно върху лигавицата на носа. Тъй като много респираторни вируси започват размножаването си именно в горните дихателни пътища, локалният имунен отговор е важна посока в разработването на нови ваксини.

Назалната форма може да бъде удобна и при масови имунизационни програми, когато е необходимо бързо прилагане на ваксината при голям брой хора. Тя обаче не е автоматично по-ефективна от инжекционната форма и не е подходяща за всеки.

Какви са недостатъците

Един от недостатъците е, че част от ваксината може да бъде изхвърлена при силна хрема, кихане или неправилно приложение. Силната назална конгестия може да попречи на добрия контакт с лигавицата. В такива случаи медицинският специалист може да препоръча отлагане или използване на инжекционна ваксина.

Назалните ваксини могат да предизвикат хрема, запушване на носа, кашлица, болки в гърлото, главоболие или леко неразположение. Обикновено тези реакции са краткотрайни, но точният профил зависи от продукта.

Някои назални ваксини съдържат живи, но отслабени микроорганизми. Това е причината да не се прилагат при определени хора с отслабена имунна система или други медицински състояния.

Кога назалната противогрипна ваксина не е подходяща

Живата атенюирана назална противогрипна ваксина не се прилага при деца под 2 години и обикновено не се препоръчва за възрастни над 49 години. Не се използва по време на бременност и не е подходяща за хора с определени форми на имуносупресия.

Тя може да не бъде подходяща и за деца с астма или скорошни епизоди на свиркащо дишане, както и за хора с тежка алергична реакция към предишна противогрипна ваксина или към съставка на препарата. Деца и юноши, които приемат лекарства, съдържащи ацетилсалицилова киселина или други салицилати, също попадат в група, за която е необходимо специално внимание.

Назалната ваксина може да бъде неподходяща и при хора с кохлеарен имплант, изтичане на цереброспинална течност към носа, устата или ухото, както и при скорошен прием на определени противогрипни антивирусни лекарства.

Тези ограничения се отнасят конкретно до живата атенюирана противогрипна ваксина. Те не могат автоматично да се прехвърлят върху всички ваксини, които се прилагат през носа.

Какви назални ваксини се разработват

Назалният начин на приложение се проучва за ваксини срещу различни респираторни инфекции. Изследват се препарати срещу грип, COVID-19, респираторен синцитиален вирус и други причинители.

В клиничната практика обаче наличието на научни разработки не означава непременно, че дадена ваксина е одобрена и широко достъпна. Някои продукти остават в етап на лабораторни изследвания или клинични изпитвания. Основното предизвикателство е да се постигне достатъчно силна и продължителна защита върху лигавиците, без да се компрометира безопасността.

Назални ваксини и ваксини срещу COVID-19

Назалните ваксини срещу COVID-19 се разработват с идеята да предизвикат локален имунитет в носа и горните дихателни пътища. Това би могло да бъде полезно за ограничаване на инфекцията още в началото.

Не всяка разработена назална ваксина срещу COVID-19 е одобрена за рутинна употреба. Затова информацията трябва да се проверява според конкретната държава, регулаторния статус и официалната характеристика на продукта. Не е правилно всяка назална ваксина да се представя като доказано средство за предотвратяване на заразяването или предаването на вируса.

Какво трябва да съобщим преди поставяне

Преди прилагане на назална ваксина е важно медицинският специалист да знае дали човекът е бременен, има отслабена имунна система, приема лекарства, потискащи имунитета, страда от астма или чести хрипове, имал е тежка алергична реакция към ваксина или приема противогрипни лекарства.

Трябва да се съобщи и за висока температура или по-тежко остро заболяване. При лека хрема не винаги се налага отлагане, но силното запушване на носа може да повлияе на правилното прилагане. Решението се взема от медицински специалист според конкретната ваксина.