Може ли да се предозира с Ozempic или Wegovy?

Публикувано на от

Случаите на неволно предозиране със семаглутид — активната съставка в Ozempic и Wegovy — се увеличават. Спешните центрове в Америка отчитат рязък ръст на обажданията, като голяма част от случаите са свързани с екстемпорално приготвени форми на лекарството и грешки при измерването на дозата.

Приемът на прекалено голямо количество семаглутид може да причини силно гадене, повръщане, коремна болка, диария, обезводняване и други сериозни усложнения. При тежки симптоми е необходима незабавна медицинска помощ.

Какво представлява семаглутидът?

Семаглутидът е лекарство от групата на GLP-1 рецепторните агонисти. Ozempic е одобрен основно за лечение на диабет тип 2, а Wegovy се използва за контрол на теглото при определени пациенти.

Лекарството Оземпик потиска апетита и забавя изпразването на стомаха. В резултат човек се засища по-бързо и усещането за ситост се задържа по-дълго. Именно тези ефекти обаче могат да причинят гадене, повръщане, запек, диария и коремни оплаквания, особено при започване на лечението или при прекалено бързо увеличаване на дозата.

„Когато човек приеме прекалено голяма доза семаглутид, тези ефекти могат да се засилят и да доведат до по-тежко гадене, повръщане, коремна болка или диария“, казва пред Health Кейтлин Браун, доктор по фармация и клиничен управляващ директор на America’s Poison Centers.

Най-честите грешки

Повечето случаи са свързани с неволни грешки при дозирането. Пациентите са съобщавали за гадене, повръщане и диария, но при някои симптомите са били по-тежки и се е наложила хоспитализация. FDA също е получила сигнали за нежелани реакции и прием на прекомерни дози, свързани с екстемпорално приготвени инжекционни форми.

Защо дозата се увеличава прекалено?

Novo Nordisk — производителят на семаглутид — препоръчва постепенно увеличаване на дозата. Лечението започва с ниска доза, която се повишава поетапно. Това позволява на организма да се адаптира и може да намали риска от гадене, повръщане и коремна болка.

Някои фактори обаче карат пациентите да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

Не всички здравноосигурителни компании покриват семаглутид, когато се използва за отслабване. Когато лечението е покрито, пациентът обикновено трябва да докаже, че е свалил определен процент от теглото си в рамките на 3–6 месеца. Ако това не се случи, лечението може да бъде определено като неуспешно и покритието да бъде прекратено.

Според Андрю Крафтсън, доктор по медицина и директор на програмата за контрол на теглото към Michigan Medicine, този натиск може да подтикне някои хора да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

„Ако разполагате само с три месеца, за да постигнете целта от 5% отслабване, а първата доза от 0,25 милиграма е по-скоро доза за безопасно започване на лечението, отколкото доза за отслабване, хората ще искат веднага да преминат към 0,5 милиграма“, обяснява д-р Крафтсън пред Health.

Самоналожените срокове — например желание за бързо отслабване преди сватба или друго важно събитие — също могат да доведат до неправилно увеличаване на дозата.

Недостиг на лекарството

Недостигът на Ozempic и Wegovy също може да допринесе за някои случаи на предозиране. Пациенти се обаждат в различни аптеки, за да проверят дали лекарството е налично. Понякога аптеката разполага само с по-висока доза от предписаната.

Вместо да изчакат подходящата доза или да се консултират с лекар, някои хора приемат наличната. Това може да увеличи риска от нежелани реакции и предозиране.

Екстемпорално приготвен семаглутид

Екстемпорално приготвеното лекарство е специално смесена или променена лекарствена форма, изготвена за конкретен пациент. Такива продукти могат да бъдат необходими в определени ситуации, например когато човек не може да приема стандартна лекарствена форма или има алергия към помощна съставка.

Те обаче не са одобрени от FDA по същия начин като фабрично произведените лекарства. Затова не предоставят същите гаранции за състав, качество, безопасност, ефективност и точност на дозировката.

„Изключително важно е човек да се консултира с медицински специалист, който е специализиран в тази област, вместо да купува семаглутид онлайн или от център за естетична медицина“, казва Джулиана Симонети, доктор по медицина и съдиректор на комплексната програма за контрол на теглото към Университета на Юта. „При тези покупки често не се вземат предвид останалите здравословни проблеми на пациента.“

FDA предупреждава и за продукти, съдържащи соли на семаглутида — например семаглутид натрий или семаглутид ацетат. Те са различни активни съставки от семаглутида, използван в одобрените лекарства. Според агенцията няма достатъчно информация дали тези соли имат същите химични, фармакологични и клинични свойства.

Как възникват грешките?

Одобрените форми на Ozempic и Wegovy обикновено се прилагат чрез предварително дозирани писалки. Пациентът избира или активира определената доза и я инжектира.

Екстемпорално приготвените форми често се отпускат във флакони за многократна употреба заедно със спринцовка. В този случай пациентът трябва сам да изтегли необходимото количество. Това увеличава риска от объркване между милиграми — количеството активно вещество, милилитри — обема на течността, и единици — мерна единица, която може да се използва в инструкциите или маркировката на спринцовката.

FDA съобщава, че при някои пациенти са били приложени между пет и двадесет пъти по-големи количества от предвидените. Грешките са възникнали както при измерването и самостоятелното инжектиране, така и при изчисляването на дозата от медицински специалисти. Много от пациентите не са имали опит с изтегляне на лекарство от многодозов флакон и правилно използване на спринцовка.

Документирани случаи на свръхдоза

В доклад, описан от токсикологични специалисти, двама пациенти са приели десет пъти по-голяма доза от предвидената.

  • 50-годишен мъж с диабет тип 2, получил семаглутид от аптека за екстемпорално приготвяне, инжектирал 0,5 милилитра вместо 0,05 милилитра. Той повръщал в продължение на два дни и имал продължително гадене около седмица, но не се наложила хоспитализация.
  • 37-годишна жена със затлъстяване си поставила 1 милилитър вместо предписаните 0,1 милилитра. Тя съобщила за упорито главоболие, слабост и умора, но също не била приета в болница.
  • В трети случай 33-годишна жена потърсила спешна медицинска помощ заради гадене, повръщане и коремна болка след прием на препарат, за който смятала, че съдържа семаглутид. Тя го получила в център за естетична медицина, но произходът на продукта не бил изяснен.

Симптоми при предозиране

Признаците на предозиране могат да наподобяват обичайните нежелани реакции на семаглутида, но обикновено са по-силни, продължителни или трудно овладяеми. Възможно е да се появят непрекъснато или многократно повръщане, силно и продължително гадене, диария, коремна болка и спазми, главоболие, замайване, слабост, изразена умора и запек.

При някои хора се наблюдават още изпотяване, втрисане, студена лепкава кожа, обърканост, припадък, гърчове или намалено количество урина.

При определени обстоятелства може да настъпи опасно понижаване на кръвната захар, особено ако семаглутидът се използва заедно с други лекарства за диабет, които също могат да причинят хипогликемия. Симптомите могат да включват треперене, изпотяване, слабост, замайване, обърканост и припадък.

Възможни усложнения

Силното повръщане и диарията могат да доведат до тежка дехидратация. Тя от своя страна може да причини остра бъбречна недостатъчност — внезапно нарушение на бъбречната функция, което често е обратимо при навременно лечение и възстановяване на течностите.

Продължителната дехидратация обаче може да причини трайно увреждане на бъбреците.

Сред другите сериозни усложнения са панкреатитът — болезнено възпаление на панкреаса, гастропарезата — забавено или нарушено изпразване на стомаха, както и чревната непроходимост или илеусът. Последното е сериозно състояние, което може да бъде животозастрашаващо. Възможни са също жлъчни камъни, тежка хипогликемия при определени лекарствени комбинации и загуба на мускулна маса.

Загубата на мускули може да бъде особено проблемна при възрастни хора, които вече имат затруднения с поддържането на мускулната маса. Намаляването на мускулната сила може да увеличи риска от падания и костни фрактури.

Какво да направите при съмнение?

Ако е приложена по-голяма от предписаната доза, не чакайте симптомите да станат тежки. Свържете се с лекар, токсикологичен център или спешна медицинска помощ.

Незабавна оценка е необходима при многократно или непрекъснато повръщане, силна или постоянна коремна болка, невъзможност за прием на течности, признаци на дехидратация, припадък, обърканост, гърч, силна слабост, замайване, намалено количество урина, признаци на ниска кръвна захар или внезапно и бързо влошаване.

В България при спешно състояние се обадете на 112.

Не предизвиквайте повръщане и не приемайте следващата доза, докато не получите конкретни указания от медицински специалист. Запазете опаковката, флакона или писалката и запишете какво количество е приложено и в колко часа. Тази информация ще помогне на лекарите да преценят риска и необходимото лечение.

Как да се намали рискът?

За да се избегнат грешки, семаглутидът трябва да се използва само по лекарско предписание. Дозата не бива да се променя самостоятелно, а периодът между отделните увеличения не трябва да се съкращава без указание от лекар.

Пациентите трябва да проверяват дали лекарството е фабрично произведено и официално отпуснато, а не да го купуват от непроверени сайтове или социални мрежи. Ако се използват флакон и спринцовка, медицински специалист трябва да покаже точното количество и да обясни дали дозата е посочена в милиграми, милилитри или единици.

Важно е да се използва спринцовка с подходящ размер и ясна скала. Семаглутид не трябва да се комбинира с други препарати за отслабване без медицинска консултация. Лекуващият лекар трябва да знае за всички останали лекарства, заболявания и предишни нежелани реакции.

Предозирането със семаглутид най-често е свързано с грешки при измерването на дозата, особено при екстемпорални форми, които се отпускат във флакони и се изтеглят със спринцовка. Симптомите могат да включват силно гадене, повръщане, диария, коремна болка, главоболие, замайване и дехидратация.

Най-сигурният начин за намаляване на риска е семаглутидът да се използва само под лекарски контрол, с точно предписана доза и от надежден, официално регистриран източник. При съмнение за предозиране или при тежки симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.

Материалът е с информационна цел и не замества консултация с лекар. Не променяйте дозата и не прекратявайте лечение без указания от медицински специалист.

Източник: https://www.healthline.com/health-news/can-you-overdose-on-ozempic-or-wegovy-what-to-know-about-the-symptoms

10 разпространени мита за констипацията и лаксативите: какво казва науката

Публикувано на от

Констипацията е един от най-честите стомашно-чревни проблеми, но около нея се въртят множество заблуди – от вярването, че е „нормална“ при възрастни, до страховете, че лаксативите причиняват зависимост или рак. Реалността е по-нюансирана: констипацията засяга хора от всички възрасти и полови, честотата на изхождане варира значително между индивидите, а повечето лаксативи са безопасни при правилна употреба, коментира във Facebooк гастроентерологът Стефан Митев.

МИТ 1: Констипацията е неизбежна част от стареенето.

Вярно е, че констипацията зачестява с напредване на възрастта поради редица фактори – редуциран калориен прием, намалена подвижност и прием на лекарства. Австралийско проучване открива, че 14.1% от жените на възраст 18-23 години имат констипация в сравнение с 27.7% от жените на възраст 70-75 години. Констипацията е често срещана при хора от всички възрасти.

Констипацията (запек) е състояние, при което изхождането става по-рядко от обичайното и/или изпражненията са твърди, сухи и трудни за изхвърляне. В клиничната практика се дефинира като по-малко от три изхождания седмично, твърди, сухи или бучковати изпражнения, които изискват усилие или причиняват болка, както и усещане за непълно изпразване на червата след дефекация.

МИТ 2: Констипацията се среща само при жени.

Мета-анализ с 26 проучвания стига до извода, че констипацията е по-честа при жени (17.4%), отколкото при мъже (9.2%). Жените са по-често засегнати вероятно поради хормонални фактори, бременност и увреждания на мускулите на тазовото дъно при раждане и/или гинекологични операции.

МИТ 3: Липсата на изхождане всеки ден е синоним на констипация.

Много честа заблуда е, че ежедневното изхождане е нужно за поддържане на добро здраве. Всъщност нормалната честота при здрави хора е от три изхождания дневно до три изхождания седмично. Този широк диапазон трябва да се знае от пациентите, за да се избегнат излишни интервенции. Съществуват дори културни различия относно нормалната дефекация – смятаното за нормално в една страна, може да не отговаря на схващанията в друга.

МИТ 4: Констипацията се лекува еднакво, независимо от вида или причината

В научен контекст се различават два основни вида констипация според продължителността на симптомите – хронична констипация (наричана още идиопатична констипация) и епизодична констипация (occasional constipation). При последната оплакванията не са чести и постоянни, а продължават от няколко дни до няколко седмици. Епизодичната констипация се влияе от циркадните ритми и особено много от пътувания. Проучване открива, че цели 40% от пътешествениците имат констипация, особено в първите няколко дни от пътуването. Тежестта на констипацията корелира с тежестта на джет-лага. Лечението на епизодичната констипация трябва да бъде с по-бързо действащи (обикновено стимулиращи/контактни) лаксативи, докато разтворимите фибри имат по-ограничен ефект в краткосрочен план.

» Ефективни народни рецепти при запек и лениви черва

МИТ 5: Лаксативите действат най-добре, когато се приемат през нощта.

Перисталтиката има присъщ циркаден ритъм – активността е по-изразена през деня, обикновено след ходене или ядене. Времето за прием на лаксатив зависи от много фактори, особено ако е с цел почистване преди колоноскопия. Важно е да се подчертае, че пациентите НЕ трябва да отлагат позива за изхождане, а бързо да посетят тоалетна, когато го усетят.

Мит 6: Лаксативите могат да причинят привикване, зависимост и пристрастяване.

Повечето лаксативи НЕ се абсорбират в червата и НЕ преминават кръвно-мозъчната бариера, което изключва фармакологичната възможност за привикване и зависимост.

Мит 7: Контактните лаксативи причиняват дехидратация и електролитни отклонения.

При използване на контактни/стимулиращи лаксативи (бизакодил, сена) в обичайни дози НЕ се стига до дехидратация и електролитни отклонения.

Мит 8: Лакативите причиняват коремна болка

Препоръчително е да се започне лаксатив в най-ниската ефективна доза с цел намаляване на рисковете от странични ефекти.

» Консумацията на киви може да облекчи хроничния запек

Мит 9: Лаксативите увреждат стомашно-чревния тракт

Хроничната употреба на лаксативи като сена и алое води до тъмно оцветяване на дебелото черво – (псевдо)меланоза поради натрупване на пигмента липофусцин. Но това състояние е само маркер за употребата на лаксативи и не е вредно за дебелото черво.

Мит 10: Констипацията повишава риска от рак на дебелото черво.

Систематични обзори и мета-анализи с огромен брой пациенти НЕ откриват данни за връзка между констипацията и рака на дебелото черво.

» Рисковете от употребата на един често изписван медикамент – Диклофенак

Разбирането на тези факти помага на пациентите и здравните специалисти да избягват излишни интервенции, да избират подходящи лечения и да намалят тревожността около нормалните вариации в работата на червата.

Източник: Lacy BE, Brenner DM, Serra J, et al. Frontline Gastroenterology

Млади лекари от Болница „Тракия“ представиха успешни случаи при метастатичен рак на гърдата

Публикувано на от

Трима млади лекари от екипа на Отделението по медицинска онкология на УМБАЛ „Тракия“ – д-р Йованче Алексовски, д-р Мартина Поповска и д-р Кристина Петкова, представиха клинични случаи на пациенти с метастатичен рак на гърдата, при които е постигнат продължителен контрол на заболяването и отличен терапевтичен резултат.
Случаите бяха представени по време на научен форум, който се проведе през уикенда в Поморие. Те показват как резултатите от клиничните проучвания могат успешно да бъдат приложени в реалната клинична практика.

Продължителен контрол на заболяването при пациенти с метастатичен рак на гърдата

Особен интерес предизвикват пациентите с метастатично заболяване, които са преминали през предходни линии на системно лечение, но въпреки това при тях е постигнат продължителен контрол на заболяването.
Наблюдаваният при тези пациенти терапевтичен ефект подчертава потенциала на CDK4/6 инхибицията не само в рамките на строго селектираните популации, включени в клинични проучвания, но и в реалната медицинска практика.

CDK4/6 инхибиторите са важна част от съвременното лечение

„При пациентите с хормон-рецептор-положителен и HER2-негативен напреднал рак на гърдата комбинацията от ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор се утвърди като основен терапевтичен подход. Тези медикаменти позволяват по-продължителен контрол на заболяването и са важна част от съвременната персонализирана терапия.
Съществен момент в лечението обаче е настъпването на прогресия. Тогава въпросът вече не е само какво е следващото лечение, а как се е променил туморът и каква е биологичната причина за резистентността“, обясни след края на форума д-р Йованче Алексовски.

Молекулярното профилиране помага при прогресия на заболяването

При прогресия след ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор молекулярното профилиране придобива особено значение. В тези случаи е важно да се търсят потенциално придобити молекулярни промени чрез течна биопсия и анализ на циркулираща туморна ДНК, а при подходяща клинична ситуация – и чрез тъканна биопсия.
Този подход дава възможност да се получи по-актуална информация за биологичните характеристики на тумора и за механизмите, които могат да стоят зад развитието на лекарствена резистентност.

Изследванията за ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN могат да насочат следващото лечение

Особено значение имат изследванията за молекулярни промени в гените ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN. Установяването на такива промени може да отвори възможност за избор на следваща терапия, насочена към конкретния механизъм на резистентност.
При подходящи пациенти трябва да се има предвид и изследването за герминативни BRCA1/2 мутации.
По този начин прогресията след лечение с CDK4/6 инхибитор не трябва да се разглежда единствено като край на една терапевтична линия, а като възможност за нова биологична оценка на заболяването.

Персонализираното лечение се адаптира към актуалния профил на тумора

Получената информация позволява терапевтичната стратегия да бъде адаптирана към актуалния молекулярен профил на тумора, а не само към първоначалната характеристика на заболяването.
„Именно преходът от стандартна последователност на терапии към динамично, биологично водено лечение е един от ключовите елементи на съвременната персонализирана онкология“, подчерта д-р Йованче Алексовски.

При някои пациенти контролът на заболяването надхвърля очакваното

Особен интерес сред участниците във форума предизвикаха представените случаи, тъй като постигнатата продължителност на контрол на заболяването при отделните пациенти надхвърля отчетената в съответните клинични проучвания прогностична рамка за преживяемост без прогресия (PFS).
Особено впечатляващо е, че пациентите продължават лечението в добро общо състояние и със запазено качество на живот.

» Мъжете също могат да развият рак на гърдата

Какво препоръчват младите лекари?

Представените клинични случаи показват значението на индивидуалния подход при лечението на пациентите с метастатичен рак на гърдата.
Не трябва да разглеждаме пациента единствено през призмата на статистиката. Клиничните проучвания определят стандартите на лечение, но индивидуалният подход, правилният подбор на терапия и внимателното проследяване могат да доведат до значително по-продължителен контрол на заболяването при конкретния пациент.
Представените случаи са още едно доказателство, че съвременната онкология изисква не само познаване на научните доказателства, но и способност те да бъдат правилно приложени към индивидуалната клинична ситуация.

Летни хранителни инфекции: как да ги разпознаем, какво да направим и кога е време да потърсим лекар

Публикувано на от

Лятото е сезонът на пътуванията, почивките и храненето навън. Често опитваме нови ястия, вечеряме в ресторанти или прекарваме повече време на плажа и сред природата. Понякога обаче само няколко часа след хранене се появяват гадене, болки в корема или диария. Вместо да планирате следващия ден от почивката си, започвате да се питате:

„Дали не се натрових с храната?“

Това е един от пациентските въпросите, които доктор Кристияна Паункова чува най-често през летните месеци. Истината обаче е, че не всяко стомашно неразположение след хранене означава хранително отравяне. В същото време истинските хранителни инфекции не бива да бъдат подценявани, защото при някои хора могат да доведат до обезводняване и да изискват лекарска помощ.

Добрата новина е, че в повечето случаи състоянието преминава без усложнения. Най-важното е да разпознаем симптомите навреме, да знаем какво можем да направим още в първите часове и кога е време да потърсим лекар.

Какво всъщност представлява хранителното отравяне?

Когато след хранене се появят гадене, повръщане или диария, много хора приемат, че причината е храната. Понякога това наистина е така, но не винаги.

Под термина хранително отравяне най-често се включват остри инфекции на стомашно-чревния тракт, причинени от бактерии, вируси или по-рядко паразити, които попадат в организма чрез замърсени ръце, храна или вода. В някои случаи симптомите се дължат на токсини, произведени от микроорганизмите още преди храната да бъде консумирана.

За човека, който изпитва тези симптоми, причинителят невинаги е най-важният въпрос. Много по-важно е да знае как да реагира още в първите часове и кои симптоми не бива да пренебрегва.

Защо рискът е по-висок през лятото?

Не е случайно, че именно през топлите месеци хранителните инфекции са по-чести. Високите температури създават благоприятни условия за размножаването на бактериите. Храна, която е престояла няколко часа извън хладилник, в автомобил или на плажа, може да стане рискова, дори да изглежда напълно нормално. Някои микроорганизми не променят вкуса, миризмата или външния ѝ вид. Именно затова правилното съхранение на храната е толкова важно, колкото и нейното приготвяне.

Кои храни крият по-висок риск?

Не съществува една конкретна храна, която може потенциално винаги да е причина за хранително отравяне. Много по-важни са начинът на съхранение на храната, хигиената при приготвянето и достатъчната термична обработка.

По-често хранителните инфекции се свързват с:

  • недобре термично обработено пилешко месо;
  • кайма;
  • яйца;
  • домашна майонеза;
  • сурови морски дарове;
  • непастьоризирани млечни продукти;
  • сладкарски изделия с крем;
  • готови салати, престояли продължително време извън хладилник.

По време на пътуване е добре да обръщаме внимание и на качеството на питейната вода, както и на хигиената на местата, от които купуваме храна. Това не означава да се лишаваме от любимите си летни преживявания. По-скоро е напомняне, че няколко прости навика могат значително намалят риска.

Как да разпознаем първите симптоми?

Симптомите могат да се появят още няколко часа след хранене, но понякога започват и след ден или два. Това зависи от причинителя и от количеството микроорганизми, попаднали в организма. Най-честите оплаквания са:

  • гадене;
  • повръщане;
  • диария;
  • коремни спазми;
  • подуване;
  • отпадналост;
  • липса на апетит;
  • понякога повишена температура.

При някои хора симптомите са леки и постепенно отшумяват. При други могат да бъдат по-изразени и да доведат до значителна загуба на течности.

При повечето остри стомашно-чревни инфекции най-големият риск не е самата инфекция, а обезводняването. Именно затова още от първите часове е важно да възстановяваме изгубените течности и електролити.

Не всяка диария след хранене е хранително отравяне

Това е нещо, което често обсъждам с пациентите. Диарията е един от най-честите симптоми при хранителните инфекции, но може да се наблюдава и при вирусен гастроентерит, хранителни непоносимости, синдром на раздразненото черво или други заболявания на храносмилателната система.

Именно затова не можем да поставим диагноза само по един симптом или по храната, която сме консумирали. По-важно е да обърнем внимание кога са започнали оплакванията, колко тежко протичат и дали постепенно се подобряват.

В практиката си често виждам колко притеснение може да предизвика едно на пръв поглед обикновено стомашно неразположение. В повечето случаи обаче спокойният подход, добрата хидратация и правилната информация са най-доброто начало.

Какво можем да направим още в първите часове?

Когато се появят диария или повръщане, първата реакция често е да потърсим лекарство, което да спре симптомите възможно най-бързо.

Истината обаче е, че през първите часове най-важната задача е друга – да не допуснем обезводняване.

При всяко повръщане и при всяко изхождане тялото губи не само вода, но и електролити – минерали като натрий и калий, които са необходими за нормалната работа на клетките, мускулите и нервната система. Ако диарията или повръщането са по-изразени, само водата невинаги е достатъчна. Заедно с течностите тялото губи и електролити, които трябва да бъдат възстановени.

Именно затова при по-големи загуби се препоръчват орални рехидратиращи разтвори. Те съдържат оптимално съотношение на вода, соли и глюкоза и подпомагат по-ефективното възстановяване на водно-електролитния баланс. Добре е течностите да се приемат често и на малки глътки, особено ако има гадене или повръщане.

По отношение на храненето днес знаем, че продължителното гладуване не ускорява възстановяването. След като гаденето започне да отшумява, постепенното връщане към хранене обикновено се понася по-добре. Лесно смилаеми храни като ориз, картофи, препечен хляб или банан често са подходящ избор през първите дни.

Имат ли място пробиотиците?

Все повече пациенти питат дали пробиотиците могат да помогнат при хранителна инфекция. Причината е, че през последните години интересът към чревната микробиота значително нарасна. Съвременните проучвания показват, че някои конкретни пробиотични щамове могат да подпомогнат възстановяването при остра инфекциозна диария.

Ключовата дума тук е „някои“. Не всички пробиотици действат по един и същи начин. Тяхната ефективност е щам-специфична, което означава, че научните доказателства за един пробиотичен щам не могат автоматично да се прехвърлят върху всички останали продукти.

Сред най-добре проучените е дрождата Saccharomyces boulardii CNCM I-745, за която редица клинични проучвания показват, че при определени пациенти може да съкрати продължителността на острата инфекциозна диария и да подпомогне възстановяването. Проучвани са и отделни щамове от родовете Lacticaseibacillus, Lactobacillus и Bifidobacterium, които могат да подпомогнат възстановяването на чревната микробиота след инфекция. Важно е обаче да се подчертае, че клиничният ефект зависи от конкретния щам, а не от това, че даден продукт съдържа пробиотици.

Добре е да помним и още нещо. Пробиотиците не могат да заместят рехидратацията и не лекуват причинителя на инфекцията. Те могат да бъдат полезно допълнение към лечението, но най-важната първа стъпка остава възстановяването на изгубените течности и електролити.

Кога е време да потърсим лекар?

В повечето случаи симптомите започват постепенно да отшумяват в рамките на няколко дни. Понякога обаче тялото ни изпраща сигнали, които не бива да пренебрегваме.

Добре е да потърсите лекарска помощ, ако се наблюдава някое от следните състояния:

Симптом / Ситуация Описание на риска
Продължителност Диарията продължава повече от два-три дни без подобрение.
Висока температура Температурата е висока или трудно се повлиява от антипиретици.
Кръв в изпражненията Наличие на кръв, което може да индикира по-сериозна инфекция.
Често повръщане Повръщането е толкова често, че не успявате да задържите течности.
Признаци на обезводняване Силна жажда, сухота в устата, намалено количество урина, замайване или изразена отпадналост.
Силна болка Болката в корема е силна или постоянно се засилва.

Особено внимание е необходимо при малки деца, възрастни хора, бременни жени и хора с отслабена имунна система. При тях рискът от усложнения е по-висок и не бива да се разчита единствено на домашно лечение.

Какво е добре да има в аптечката при пътуване?

Никой не планира да се разболее по време на почивка. Няколко добре подбрани средства обаче могат да бъдат полезни, ако се появят стомашно-чревни оплаквания.

Добре е в аптечката да има:

  • орален рехидратиращ разтвор;
  • пробиотик с добре проучени щамове;
  • термометър;
  • средство за понижаване на температурата при необходимост;
  • дезинфектант за ръце;
  • медикаментите, които приемате редовно.

Спокойствието често идва именно от това да сме подготвени предварително, дори да не се наложи да използваме всичко, което носим.

И в заключение

Лятото е време за нови места, вкусна храна и хубави спомени. Понякога обаче една хранителна инфекция може неочаквано да промени плановете ни. В повечето случаи състоянието преминава без усложнения, особено когато реагираме навреме и не подценяваме първите симптоми.

Като гастроентеролог често виждам колко тревога може да предизвика едно на пръв поглед обикновено стомашно неразположение. Добрата новина е, че в повечето случаи спокойният подход, добрата хидратация и правилната преценка кога да потърсим лекар са напълно достатъчни, за да преминем безопасно през този период.

Здравето рядко зависи от едно единствено решение. То се изгражда с информирани избори, направени навреме.