Назални ваксини: как действат, за кого са подходящи и какви са ограниченията

Публикувано на от

Акценти

  • Назалните ваксини се прилагат през носа и са предназначени да активират имунна защита върху лигавицата на дихателните пътища. Те могат да предизвикат локални IgA антитела и едновременно с това да стимулират системния имунитет.
  • Най-познатият пример е живата атенюирана противогрипна ваксина под формата на спрей. Тя е удобна и не изисква игла, но не е подходяща за бременни, малки деца, някои възрастни, хора с отслабена имунна система и пациенти с определени заболявания или противопоказания.
  • Назалната форма не е универсално по-добра от инжекционната. Правилният избор зависи от конкретния препарат, възрастта, медицинската история и официалните препоръки. Една ваксина трябва да се прилага само след проверка на нейната характеристика и консултация с медицински специалист.

Назалните ваксини са препарати, които се прилагат през носа, обикновено под формата на спрей, вместо чрез инжекция. Те са разработени най-вече с цел да предизвикат имунен отговор в носната лигавица – едно от първите места, през които много вируси и бактерии попадат в организма.

Най-познатият пример е живата атенюирана противогрипна ваксина, която се прилага като назален спрей при определени възрастови групи. Важно е обаче да се знае, че не всяка назална ваксина е еднаква. Различните продукти могат да използват различни технологии и да имат различни показания, противопоказания и възрастови ограничения.

Какво представляват назалните ваксини

При назалната ваксина лекарственият препарат се впръсква в носната кухина. Оттам той контактува с клетките на имунната система, разположени по лигавицата на носа и горните дихателни пътища.

Този начин на приложение се нарича мукозна или лигавична имунизация. Идеята е защитата да започне още на входната врата на организма, преди причинителят да достигне по-дълбоките дихателни пътища или кръвообращението.

Назалната ваксина може да стимулира образуването на секреторен имуноглобулин A, познат като IgA. Тези антитела се намират по лигавиците и могат да затруднят прикрепването и навлизането на определени микроорганизми. Наред с локалния имунитет може да се изгради и системен отговор с антитела в кръвта и активиране на имунни клетки.

Най-познатият пример е противогрипният спрей

Най-широко използваната назална ваксина е живата атенюирана ваксина срещу грип. Тя съдържа отслабени грипни вируси, които са адаптирани така, че да предизвикат имунна реакция, без да причиняват грип при правилно приложение.

Тази ваксина не трябва да се бърка с обикновен спрей за отпушване на носа. Тя не облекчава хремата и не се използва за лечение на грип. Прилага се за профилактика и трябва да бъде одобрена за съответната възрастова група и медицинска ситуация.

В Съединените щати назалната противогрипна ваксина се използва при здрави, небременни хора на възраст от 2 до 49 години. В други държави правилата може да са различни в зависимост от разрешения продукт и националните имунизационни препоръки.

Как действа назалната имунизация

След поставянето ваксината остава за кратко време в областта на носната лигавица. Там се активират клетки от вродената и придобитата имунна система. В зависимост от вида на ваксината могат да се образуват локални антитела, имунни клетки на лигавицата и антитела в кръвта.

Това е различно от традиционната инжекционна ваксина, която се прилага в мускула и обикновено предизвиква по-силен системен имунен отговор. Разликата не означава, че единият метод е универсално по-добър. Те са създадени с различна цел и изборът зависи от конкретната ваксина, възрастта и здравословното състояние.

Назалната ваксина също не гарантира, че човек няма да се зарази. При много респираторни инфекции основната цел на ваксинирането е да се намали рискът от тежко заболяване, усложнения и хоспитализация. В някои случаи локалният имунитет може да ограничи инфекцията и предаването, но този ефект зависи от причинителя и от конкретния препарат.

Какви са предимствата

Най-очевидното предимство е, че назалните ваксини не изискват игла. Това може да улесни имунизацията при деца и при хора със силен страх от инжекции.

Другата важна особеност е, че ваксината се прилага директно върху лигавицата на носа. Тъй като много респираторни вируси започват размножаването си именно в горните дихателни пътища, локалният имунен отговор е важна посока в разработването на нови ваксини.

Назалната форма може да бъде удобна и при масови имунизационни програми, когато е необходимо бързо прилагане на ваксината при голям брой хора. Тя обаче не е автоматично по-ефективна от инжекционната форма и не е подходяща за всеки.

Какви са недостатъците

Един от недостатъците е, че част от ваксината може да бъде изхвърлена при силна хрема, кихане или неправилно приложение. Силната назална конгестия може да попречи на добрия контакт с лигавицата. В такива случаи медицинският специалист може да препоръча отлагане или използване на инжекционна ваксина.

Назалните ваксини могат да предизвикат хрема, запушване на носа, кашлица, болки в гърлото, главоболие или леко неразположение. Обикновено тези реакции са краткотрайни, но точният профил зависи от продукта.

Някои назални ваксини съдържат живи, но отслабени микроорганизми. Това е причината да не се прилагат при определени хора с отслабена имунна система или други медицински състояния.

Кога назалната противогрипна ваксина не е подходяща

Живата атенюирана назална противогрипна ваксина не се прилага при деца под 2 години и обикновено не се препоръчва за възрастни над 49 години. Не се използва по време на бременност и не е подходяща за хора с определени форми на имуносупресия.

Тя може да не бъде подходяща и за деца с астма или скорошни епизоди на свиркащо дишане, както и за хора с тежка алергична реакция към предишна противогрипна ваксина или към съставка на препарата. Деца и юноши, които приемат лекарства, съдържащи ацетилсалицилова киселина или други салицилати, също попадат в група, за която е необходимо специално внимание.

Назалната ваксина може да бъде неподходяща и при хора с кохлеарен имплант, изтичане на цереброспинална течност към носа, устата или ухото, както и при скорошен прием на определени противогрипни антивирусни лекарства.

Тези ограничения се отнасят конкретно до живата атенюирана противогрипна ваксина. Те не могат автоматично да се прехвърлят върху всички ваксини, които се прилагат през носа.

Какви назални ваксини се разработват

Назалният начин на приложение се проучва за ваксини срещу различни респираторни инфекции. Изследват се препарати срещу грип, COVID-19, респираторен синцитиален вирус и други причинители.

В клиничната практика обаче наличието на научни разработки не означава непременно, че дадена ваксина е одобрена и широко достъпна. Някои продукти остават в етап на лабораторни изследвания или клинични изпитвания. Основното предизвикателство е да се постигне достатъчно силна и продължителна защита върху лигавиците, без да се компрометира безопасността.

Назални ваксини и ваксини срещу COVID-19

Назалните ваксини срещу COVID-19 се разработват с идеята да предизвикат локален имунитет в носа и горните дихателни пътища. Това би могло да бъде полезно за ограничаване на инфекцията още в началото.

Не всяка разработена назална ваксина срещу COVID-19 е одобрена за рутинна употреба. Затова информацията трябва да се проверява според конкретната държава, регулаторния статус и официалната характеристика на продукта. Не е правилно всяка назална ваксина да се представя като доказано средство за предотвратяване на заразяването или предаването на вируса.

Какво трябва да съобщим преди поставяне

Преди прилагане на назална ваксина е важно медицинският специалист да знае дали човекът е бременен, има отслабена имунна система, приема лекарства, потискащи имунитета, страда от астма или чести хрипове, имал е тежка алергична реакция към ваксина или приема противогрипни лекарства.

Трябва да се съобщи и за висока температура или по-тежко остро заболяване. При лека хрема не винаги се налага отлагане, но силното запушване на носа може да повлияе на правилното прилагане. Решението се взема от медицински специалист според конкретната ваксина.

Кой трябва да е бъдещият президент на България – Избори 2026 година

Публикувано на от

Кой да бъде бъдещият президент на България?

View Results

Loading ... Loading ...

Президентски избори 2026 в България – най-важните факти

Дата и формат
Първи тур: 25 октомври 2026 г. (неделя).
Втори тур (ако е необходим): 1 ноември 2026 г.
Изборите са насрочени с решение на 52-рото Народно събрание, прието с 138 гласа „за“.

Действащият президент Илияна Йотова има право да се кандидатира за пълен мандат, след като встъпва в длъжност на 23 януари 2026 г. вследствие на оставката на президента Румен Радев.
Това са редовни избори за президент и вицепрезидент на Република България.

Кандидати и регистрирани участници
За участие подават документи 10 партии и 27 инициативни комитета.
След проверки и откази остават регистрирани 32 участници (8 партии и 25 инициативни комитета), от които в крайна сметка участват 27 кандидатски двойки след жребия за номерата в бюлетината.

Ключови дати (по хронограмата на ЦИК)

  • Край на приема на документи за партии: 9 септември 2026 г.
  • Край на приема на документи за инициативни комитети: 14 септември 2026 г.
  • Край на регистрацията на кандидатите: 22 септември 2026 г.
  • Жребий за номерата в бюлетината: 23 септември 2026 г.
  • Начало на официалната предизборна кампания: 25 септември 2026 г.
  • Край на кампанията: 24:00 ч. на 25 октомври 2026 г.
  • Краен срок за заявление за гласуване в чужбина: 29 септември 2026 г.

Може ли да се предозира с Ozempic или Wegovy?

Публикувано на от

Случаите на неволно предозиране със семаглутид — активната съставка в Ozempic и Wegovy — се увеличават. Спешните центрове в Америка отчитат рязък ръст на обажданията, като голяма част от случаите са свързани с екстемпорално приготвени форми на лекарството и грешки при измерването на дозата.

Приемът на прекалено голямо количество семаглутид може да причини силно гадене, повръщане, коремна болка, диария, обезводняване и други сериозни усложнения. При тежки симптоми е необходима незабавна медицинска помощ.

Какво представлява семаглутидът?

Семаглутидът е лекарство от групата на GLP-1 рецепторните агонисти. Ozempic е одобрен основно за лечение на диабет тип 2, а Wegovy се използва за контрол на теглото при определени пациенти.

Лекарството Оземпик потиска апетита и забавя изпразването на стомаха. В резултат човек се засища по-бързо и усещането за ситост се задържа по-дълго. Именно тези ефекти обаче могат да причинят гадене, повръщане, запек, диария и коремни оплаквания, особено при започване на лечението или при прекалено бързо увеличаване на дозата.

„Когато човек приеме прекалено голяма доза семаглутид, тези ефекти могат да се засилят и да доведат до по-тежко гадене, повръщане, коремна болка или диария“, казва пред Health Кейтлин Браун, доктор по фармация и клиничен управляващ директор на America’s Poison Centers.

Най-честите грешки

Повечето случаи са свързани с неволни грешки при дозирането. Пациентите са съобщавали за гадене, повръщане и диария, но при някои симптомите са били по-тежки и се е наложила хоспитализация. FDA също е получила сигнали за нежелани реакции и прием на прекомерни дози, свързани с екстемпорално приготвени инжекционни форми.

Защо дозата се увеличава прекалено?

Novo Nordisk — производителят на семаглутид — препоръчва постепенно увеличаване на дозата. Лечението започва с ниска доза, която се повишава поетапно. Това позволява на организма да се адаптира и може да намали риска от гадене, повръщане и коремна болка.

Някои фактори обаче карат пациентите да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

Не всички здравноосигурителни компании покриват семаглутид, когато се използва за отслабване. Когато лечението е покрито, пациентът обикновено трябва да докаже, че е свалил определен процент от теглото си в рамките на 3–6 месеца. Ако това не се случи, лечението може да бъде определено като неуспешно и покритието да бъде прекратено.

Според Андрю Крафтсън, доктор по медицина и директор на програмата за контрол на теглото към Michigan Medicine, този натиск може да подтикне някои хора да увеличат дозата по-бързо от препоръчаното.

„Ако разполагате само с три месеца, за да постигнете целта от 5% отслабване, а първата доза от 0,25 милиграма е по-скоро доза за безопасно започване на лечението, отколкото доза за отслабване, хората ще искат веднага да преминат към 0,5 милиграма“, обяснява д-р Крафтсън пред Health.

Самоналожените срокове — например желание за бързо отслабване преди сватба или друго важно събитие — също могат да доведат до неправилно увеличаване на дозата.

Недостиг на лекарството

Недостигът на Ozempic и Wegovy също може да допринесе за някои случаи на предозиране. Пациенти се обаждат в различни аптеки, за да проверят дали лекарството е налично. Понякога аптеката разполага само с по-висока доза от предписаната.

Вместо да изчакат подходящата доза или да се консултират с лекар, някои хора приемат наличната. Това може да увеличи риска от нежелани реакции и предозиране.

Екстемпорално приготвен семаглутид

Екстемпорално приготвеното лекарство е специално смесена или променена лекарствена форма, изготвена за конкретен пациент. Такива продукти могат да бъдат необходими в определени ситуации, например когато човек не може да приема стандартна лекарствена форма или има алергия към помощна съставка.

Те обаче не са одобрени от FDA по същия начин като фабрично произведените лекарства. Затова не предоставят същите гаранции за състав, качество, безопасност, ефективност и точност на дозировката.

„Изключително важно е човек да се консултира с медицински специалист, който е специализиран в тази област, вместо да купува семаглутид онлайн или от център за естетична медицина“, казва Джулиана Симонети, доктор по медицина и съдиректор на комплексната програма за контрол на теглото към Университета на Юта. „При тези покупки често не се вземат предвид останалите здравословни проблеми на пациента.“

FDA предупреждава и за продукти, съдържащи соли на семаглутида — например семаглутид натрий или семаглутид ацетат. Те са различни активни съставки от семаглутида, използван в одобрените лекарства. Според агенцията няма достатъчно информация дали тези соли имат същите химични, фармакологични и клинични свойства.

Как възникват грешките?

Одобрените форми на Ozempic и Wegovy обикновено се прилагат чрез предварително дозирани писалки. Пациентът избира или активира определената доза и я инжектира.

Екстемпорално приготвените форми често се отпускат във флакони за многократна употреба заедно със спринцовка. В този случай пациентът трябва сам да изтегли необходимото количество. Това увеличава риска от объркване между милиграми — количеството активно вещество, милилитри — обема на течността, и единици — мерна единица, която може да се използва в инструкциите или маркировката на спринцовката.

FDA съобщава, че при някои пациенти са били приложени между пет и двадесет пъти по-големи количества от предвидените. Грешките са възникнали както при измерването и самостоятелното инжектиране, така и при изчисляването на дозата от медицински специалисти. Много от пациентите не са имали опит с изтегляне на лекарство от многодозов флакон и правилно използване на спринцовка.

Документирани случаи на свръхдоза

В доклад, описан от токсикологични специалисти, двама пациенти са приели десет пъти по-голяма доза от предвидената.

  • 50-годишен мъж с диабет тип 2, получил семаглутид от аптека за екстемпорално приготвяне, инжектирал 0,5 милилитра вместо 0,05 милилитра. Той повръщал в продължение на два дни и имал продължително гадене около седмица, но не се наложила хоспитализация.
  • 37-годишна жена със затлъстяване си поставила 1 милилитър вместо предписаните 0,1 милилитра. Тя съобщила за упорито главоболие, слабост и умора, но също не била приета в болница.
  • В трети случай 33-годишна жена потърсила спешна медицинска помощ заради гадене, повръщане и коремна болка след прием на препарат, за който смятала, че съдържа семаглутид. Тя го получила в център за естетична медицина, но произходът на продукта не бил изяснен.

Симптоми при предозиране

Признаците на предозиране могат да наподобяват обичайните нежелани реакции на семаглутида, но обикновено са по-силни, продължителни или трудно овладяеми. Възможно е да се появят непрекъснато или многократно повръщане, силно и продължително гадене, диария, коремна болка и спазми, главоболие, замайване, слабост, изразена умора и запек.

При някои хора се наблюдават още изпотяване, втрисане, студена лепкава кожа, обърканост, припадък, гърчове или намалено количество урина.

При определени обстоятелства може да настъпи опасно понижаване на кръвната захар, особено ако семаглутидът се използва заедно с други лекарства за диабет, които също могат да причинят хипогликемия. Симптомите могат да включват треперене, изпотяване, слабост, замайване, обърканост и припадък.

Възможни усложнения

Силното повръщане и диарията могат да доведат до тежка дехидратация. Тя от своя страна може да причини остра бъбречна недостатъчност — внезапно нарушение на бъбречната функция, което често е обратимо при навременно лечение и възстановяване на течностите.

Продължителната дехидратация обаче може да причини трайно увреждане на бъбреците.

Сред другите сериозни усложнения са панкреатитът — болезнено възпаление на панкреаса, гастропарезата — забавено или нарушено изпразване на стомаха, както и чревната непроходимост или илеусът. Последното е сериозно състояние, което може да бъде животозастрашаващо. Възможни са също жлъчни камъни, тежка хипогликемия при определени лекарствени комбинации и загуба на мускулна маса.

Загубата на мускули може да бъде особено проблемна при възрастни хора, които вече имат затруднения с поддържането на мускулната маса. Намаляването на мускулната сила може да увеличи риска от падания и костни фрактури.

Какво да направите при съмнение?

Ако е приложена по-голяма от предписаната доза, не чакайте симптомите да станат тежки. Свържете се с лекар, токсикологичен център или спешна медицинска помощ.

Незабавна оценка е необходима при многократно или непрекъснато повръщане, силна или постоянна коремна болка, невъзможност за прием на течности, признаци на дехидратация, припадък, обърканост, гърч, силна слабост, замайване, намалено количество урина, признаци на ниска кръвна захар или внезапно и бързо влошаване.

В България при спешно състояние се обадете на 112.

Не предизвиквайте повръщане и не приемайте следващата доза, докато не получите конкретни указания от медицински специалист. Запазете опаковката, флакона или писалката и запишете какво количество е приложено и в колко часа. Тази информация ще помогне на лекарите да преценят риска и необходимото лечение.

Как да се намали рискът?

За да се избегнат грешки, семаглутидът трябва да се използва само по лекарско предписание. Дозата не бива да се променя самостоятелно, а периодът между отделните увеличения не трябва да се съкращава без указание от лекар.

Пациентите трябва да проверяват дали лекарството е фабрично произведено и официално отпуснато, а не да го купуват от непроверени сайтове или социални мрежи. Ако се използват флакон и спринцовка, медицински специалист трябва да покаже точното количество и да обясни дали дозата е посочена в милиграми, милилитри или единици.

Важно е да се използва спринцовка с подходящ размер и ясна скала. Семаглутид не трябва да се комбинира с други препарати за отслабване без медицинска консултация. Лекуващият лекар трябва да знае за всички останали лекарства, заболявания и предишни нежелани реакции.

Предозирането със семаглутид най-често е свързано с грешки при измерването на дозата, особено при екстемпорални форми, които се отпускат във флакони и се изтеглят със спринцовка. Симптомите могат да включват силно гадене, повръщане, диария, коремна болка, главоболие, замайване и дехидратация.

Най-сигурният начин за намаляване на риска е семаглутидът да се използва само под лекарски контрол, с точно предписана доза и от надежден, официално регистриран източник. При съмнение за предозиране или при тежки симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.

Материалът е с информационна цел и не замества консултация с лекар. Не променяйте дозата и не прекратявайте лечение без указания от медицински специалист.

Източник: https://www.healthline.com/health-news/can-you-overdose-on-ozempic-or-wegovy-what-to-know-about-the-symptoms

10 разпространени мита за констипацията и лаксативите: какво казва науката

Публикувано на от

Констипацията е един от най-честите стомашно-чревни проблеми, но около нея се въртят множество заблуди – от вярването, че е „нормална“ при възрастни, до страховете, че лаксативите причиняват зависимост или рак. Реалността е по-нюансирана: констипацията засяга хора от всички възрасти и полови, честотата на изхождане варира значително между индивидите, а повечето лаксативи са безопасни при правилна употреба, коментира във Facebooк гастроентерологът Стефан Митев.

МИТ 1: Констипацията е неизбежна част от стареенето.

Вярно е, че констипацията зачестява с напредване на възрастта поради редица фактори – редуциран калориен прием, намалена подвижност и прием на лекарства. Австралийско проучване открива, че 14.1% от жените на възраст 18-23 години имат констипация в сравнение с 27.7% от жените на възраст 70-75 години. Констипацията е често срещана при хора от всички възрасти.

Констипацията (запек) е състояние, при което изхождането става по-рядко от обичайното и/или изпражненията са твърди, сухи и трудни за изхвърляне. В клиничната практика се дефинира като по-малко от три изхождания седмично, твърди, сухи или бучковати изпражнения, които изискват усилие или причиняват болка, както и усещане за непълно изпразване на червата след дефекация.

МИТ 2: Констипацията се среща само при жени.

Мета-анализ с 26 проучвания стига до извода, че констипацията е по-честа при жени (17.4%), отколкото при мъже (9.2%). Жените са по-често засегнати вероятно поради хормонални фактори, бременност и увреждания на мускулите на тазовото дъно при раждане и/или гинекологични операции.

МИТ 3: Липсата на изхождане всеки ден е синоним на констипация.

Много честа заблуда е, че ежедневното изхождане е нужно за поддържане на добро здраве. Всъщност нормалната честота при здрави хора е от три изхождания дневно до три изхождания седмично. Този широк диапазон трябва да се знае от пациентите, за да се избегнат излишни интервенции. Съществуват дори културни различия относно нормалната дефекация – смятаното за нормално в една страна, може да не отговаря на схващанията в друга.

МИТ 4: Констипацията се лекува еднакво, независимо от вида или причината

В научен контекст се различават два основни вида констипация според продължителността на симптомите – хронична констипация (наричана още идиопатична констипация) и епизодична констипация (occasional constipation). При последната оплакванията не са чести и постоянни, а продължават от няколко дни до няколко седмици. Епизодичната констипация се влияе от циркадните ритми и особено много от пътувания. Проучване открива, че цели 40% от пътешествениците имат констипация, особено в първите няколко дни от пътуването. Тежестта на констипацията корелира с тежестта на джет-лага. Лечението на епизодичната констипация трябва да бъде с по-бързо действащи (обикновено стимулиращи/контактни) лаксативи, докато разтворимите фибри имат по-ограничен ефект в краткосрочен план.

» Ефективни народни рецепти при запек и лениви черва

МИТ 5: Лаксативите действат най-добре, когато се приемат през нощта.

Перисталтиката има присъщ циркаден ритъм – активността е по-изразена през деня, обикновено след ходене или ядене. Времето за прием на лаксатив зависи от много фактори, особено ако е с цел почистване преди колоноскопия. Важно е да се подчертае, че пациентите НЕ трябва да отлагат позива за изхождане, а бързо да посетят тоалетна, когато го усетят.

Мит 6: Лаксативите могат да причинят привикване, зависимост и пристрастяване.

Повечето лаксативи НЕ се абсорбират в червата и НЕ преминават кръвно-мозъчната бариера, което изключва фармакологичната възможност за привикване и зависимост.

Мит 7: Контактните лаксативи причиняват дехидратация и електролитни отклонения.

При използване на контактни/стимулиращи лаксативи (бизакодил, сена) в обичайни дози НЕ се стига до дехидратация и електролитни отклонения.

Мит 8: Лакативите причиняват коремна болка

Препоръчително е да се започне лаксатив в най-ниската ефективна доза с цел намаляване на рисковете от странични ефекти.

» Консумацията на киви може да облекчи хроничния запек

Мит 9: Лаксативите увреждат стомашно-чревния тракт

Хроничната употреба на лаксативи като сена и алое води до тъмно оцветяване на дебелото черво – (псевдо)меланоза поради натрупване на пигмента липофусцин. Но това състояние е само маркер за употребата на лаксативи и не е вредно за дебелото черво.

Мит 10: Констипацията повишава риска от рак на дебелото черво.

Систематични обзори и мета-анализи с огромен брой пациенти НЕ откриват данни за връзка между констипацията и рака на дебелото черво.

» Рисковете от употребата на един често изписван медикамент – Диклофенак

Разбирането на тези факти помага на пациентите и здравните специалисти да избягват излишни интервенции, да избират подходящи лечения и да намалят тревожността около нормалните вариации в работата на червата.

Източник: Lacy BE, Brenner DM, Serra J, et al. Frontline Gastroenterology