Формулата за здраве на Дони Казиска и нейната борбата с инсулиновата резистентност

Инсулиновата резистентност е сред най‑често срещаните, но често „невидими“ метаболитни състояния днес. Според клинични наблюдения голяма част от хората носят в себе си признаци на това нарушение, без дори да го подозират, защото стандартните лабораторни анализи често не включват измерване на точно тези показатели, които могат да отразяват ранни промени.

Какво е инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност възниква, когато клетките стават по‑малко чувствителни към инсулина – хормона, който регулира кръвната захар. Това води до повишено отделяне на инсулин от панкреаса, което с времето може да предизвика метаболитно натоварване, без да се отразява веднага на обикновената кръвна глюкоза.

Защо стандартните изследвания я пропускат?

Класическият лабораторен пакет често включва само кръвна захар и основни показатели. За по‑добра оценка на инсулиновата резистентност са полезни:
• инсулин на гладно;
• кръвна захар на гладно;
• HOMA–индекс.
Често състоянието се открива чак когато кръвната захар вече е надхвърлила около 6 mmol/L, което означава, че човек е в стадия „преддиабет“ и вероятно е живял с това години.

Основни признаци

Някои от най‑често срещаните признаци са:
• натрупване на мазнини в коремната област;
• тъмни петна по мишниците, врата или вътрешната част на бедрата;
• малки кожни папиломи;
• пресъхване на устата и постоянна жажда;
• чувство за глад след хранене и силно желание за сладко;
• трудност при отслабване
При наличие на такива симптоми е уместно да се направи разширен лабораторен панел и консултация със специалист.

Какво може да помогне?

Хранителен режим

Храните, които е полезно да се ограничат:
• бяло брашно и изделия от бяло брашно;
• бяла захар;
• сладки напитки, десерти, бисквити и пасти;
• фрешове и сокове с висока концентрация на захар.
Препоръчителни са въглехидрати с по‑бавно разграждане – киноа, овес, пълнозърнена храна, леща, нахут, булгур – те осигуряват по‑плавно повишаване на кръвната захар.

Протеин и здравословни мазнини

Добре балансиран протеин (месо, риба, яйца, бобови, ядки) помага да се удължи ситостта и да се забави усвояването на въглехидратите. Добре избраните мазнини – авокадо, зехтин, сурови ядки и мазни риби – поддържат хормоналния баланс и стабилност на енергията.

Зеленчуци и плодове

Зеленчуците са полезно да се включват във всяко хранене, с препоръка да се започне първо с тях, след това да се добави протеин, а плод да се включи при нужда. При плодовете е добре да се избират тези с по‑нисък гликемичен индекс – горски плодове, ябълки, портокал, киви.

Вода и движение

Водата е основен елемент – целта е около 30–40 мл на килограм телесно тегло дневно. Движението – 20–30 минути активно ходене или около 7 000–10 000 крачки дневно – допринася за по‑ефективен метаболизъм и устойчиво самочувствие.

Дони Казиска – лична история и продукти

Дони Казиска е холистичен коуч и нутриционист, фокусирана в работата си с хора с диабет, инсулинова резистентност и автоимунни нарушения като Хашимото. Тя е завършила акредитиран световен университет със специалност „Коуч по холистично здраве и хранене“ и в момента завършва магистратура в УХТ – Пловдив по специалност „Храни, хранене и диететика“. Завъшила курса на Силвена Роу – „Биохакинг и храни на дълголетието“
През 2016 г., след лична загуба и период на силен стрес, е диагностицирана със състояние, познато като LADA диабет, както и с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – Хашимото. Тази криза се превръща в повратна точка: вместо да се предаде, тя избира да учи, търси решения и поема отговорност за собствения си здравословен път.

В резултат на личния си преход създава книгата „Формула за Здраве“, в която споделя своята история, промени в храненето, начини за включване на движение, стратегии за управление на стреса и рецепти, които могат да се използват в ежедневието.

Освен книгата, Дони разработва и редица хранителни добавки като част от цялостен здравословен начин на живот. Glucobalance 1000 и Glucobalance Forte са формули, създадени и произведени в България, със съставки, които имат за цел да поддържат баланса в метаболитния профил и да съдействат за по-стабилна енергия и тегло, като се използват в комбинация с разумно хранене и движение.
Glucobalance 1000 е подходяща за хора с инсулинова резистентност, диабет тип 2, както и за всеки, който желае по-стабилна енергия и по-лесно управление на теглото.
Glucobalance Fortе  е продукт разработен за да подпомага поддържането на нормални нива на кръвната захар и метаболитният баланс като част от цялостният здравословен начин на живот.
Личният ѝ път ѝ дава дълбока емпатия към хората, които срещат същите предизвикателства, и превръща нейната професия в мисия – да показва, че дори най-тежките диагнози могат да бъдат начало на осъзната промяна и по-уравновесен живот.

Паник атаки: Защо не изчезват сами и кога трябва да потърсите помощ

 Сърцебиене, задух, усещане за надвиснала смърт – и всичко това за секунди. Около 11% от възрастните в световен мащаб преживяват поне една паник атака годишно, сочат данни на Американската психиатрична асоциация (APA). Мнозина от тях чакат месеци, преди да потърсят специалист – и точно тази изчакване удължава страданието.
Паник атаките са лечими. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) показва ефективност при над 80% от пациентите и е метод с доказана научна база. Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-кратко е лечението.

Паник атаката не е „само стрес“ – и защо объркването е опасно

Едно от най-честите грешни убеждения е, че паник атаките ще преминат сами, ако човекът „се успокои“ или „мисли позитивно“. Реалността е по-сложна. При повтарящи се епизоди мозъкът изгражда условни рефлекси – започва да асоциира определени места, хора или ситуации с опасност, дори когато такава няма. Именно тази „научена тревожност“ е причината паническото разстройство да се задълбочава без лечение, а не да отшумява.
Изследване, публикувано в Journal of Anxiety Disorders, установява, че при нелекувано паническо разстройство почти половината от пациентите развиват агорафобия – страх от ситуации, от които трудно могат да избягат – в рамките на 12 месеца след първите атаки.

Какво включва съвременното лечение на паник атаки?

Терапевтичният процес при паническо разстройство не е еднотипен. Специалистът оценява честотата на атаките, провокиращите фактори и наличието на избягващо поведение, след което изгражда индивидуален план.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е признат първи избор от водещите психиатрични организации в света. Тя работи на два нива едновременно: разпознаване и промяна на катастрофичните мисли, и постепенно излагане на страшните ситуации в контролирана среда. Средният курс на лечение е между 12 и 20 сесии, в зависимост от тежестта на симптомите.

При по-тежки случаи КПТ може да се комбинира с медикаментозна подкрепа, предписана от психиатър. Важно е да се разграничи: психологът провежда терапия и не предписва лекарства; психиатърът е лекар, който може да направи и двете. Много пациенти постигат трайни резултати само с терапия, без медикаменти.
Ако търсите паник атаки лечение с доказани методи, консултацията с опитен специалист е първата стъпка, която реално прави разлика.

Три сигнала, че е време да действате

Понякога хората не са сигурни дали ситуацията им е „достатъчно сериозна“ за терапия. Ориентирайте се по следното:

  •  Избягвате места или ситуации заради страх от нова атака
  •  Атаките се появяват по-често от веднъж месечно
  •  Тревожността влияе на работата, отношенията или ежедневието ви

Ако поне едно от трите описва вашето положение – не отлагайте. Паническото разстройство реагира много по-добре на ранна интервенция.

Колко струва терапията?

Цената на психологична консултация в България варира обикновено между 50 и 100 €. При наличие на здравна застраховка, покриваща психологична подкрепа, сесиите могат да се реимбурсират частично. Онлайн терапията е равностойна алтернатива при доказана ефективност и предлага по-голяма гъвкавост.
Опитен психолог може да проведе първоначална оценка и да насочи към най-подходящия формат на работа.

Часто задавани въпроси

  • Могат ли паник атаките да изчезнат без терапия? При леки случаи симптомите понякога намаляват, но без адресиране на основната тревожност рискът от рецидив остава висок. Терапията не само намалява атаките – тя дава инструменти за дългосрочна устойчивост.
  • Колко дълго трае лечението? При КПТ повечето пациенти отбелязват значително подобрение след 8–12 сесии. Пълният курс зависи от индивидуалните особености, наличието на съпътстваща тревожност или депресия и степента на избягващо поведение.
  • Паник атаките опасни ли са физически? Самата атака – въпреки интензивните симптоми – не причинява физическа вреда. Сърдечният ритъм и дишането се нормализират без намеса. Важно е обаче при първи подобен епизод да се изключат сърдечни или ендокринни причини чрез преглед при лекар.
  • Може ли онлайн терапия да е толкова ефективна, колкото присъствената? Множество клинични проучвания, включително мета-анализ в Behaviour Research and Therapy (2021), потвърждават, че онлайн КПТ при паническо разстройство показва сравними резултати с присъствената терапия.
Паник атаките са изтощаващи – но не са присъда. С правилна подкрепа голяма част от хората се връщат към пълноценен живот в рамките на месеци, не години.

Форум „Данни, които рядко чуваме“ – истината за психичното здраве на майките в България

На 10-ти март 2026 г. в София Тех Парк се проведе форум „Данни, които рядко чуваме“, посветен на тревожните изводи от проучване на психичното здраве на майки с деца между 0 и 3 години в България, което разкрива нуждата от по-силна подкрепа както от здравната система, така и от работодателите.
А именно:

  • 42% от майките мислят,че са “лоши майки” и се критикуват често или много често
  • 23% от майките са имали натрапливи мисли за самоубийство
  • 44% от майките не желаят да имат повече деца, защото им е трудно като майки

Въпреки, че събитието бе посветено на всички майки – тези данни се отнасят към специфичен профил майки.
Повече може да научите в » доклада от проучването

Повече за самото събитие

Събитието се организира от иновативната стартираща компания Momfident, с подкрепата на София Тех Парк. По време на форума се представиха резултатите от проучването, проведено от екипа на Momfident, учени от БАН и психолози.

Форумът събра представители на здравния, корпоративния и неправителствения сектор, институции и медии в дискусия за предизвикателствата на майките, за това как майките могат да бъдат по-добре подкрепени по време на бременността, след раждането и при завръщането им на работа. В панелната дискусия „Психичното здраве като част от майчиното здравеопазване“ се включиха д-р Димитър Митев,управител на Болница „Здравето“, д-р Анна Савчева, управител на ДКЦ „Вита“, Фотка Георгиева, клиничен психолог към МБАЛ „Доверие“, както и доц. Камелия Ханчева от Софийския университет.

В панела „Подкрепа на майката в работна среда“ участваха Елена Гигова, кариерен стратег, Филиз Мехмед от Фондация „Мама има работа“ и Съвета на жените в бизнеса, Корнелия Венева, HR директор на msg global и Тодорка Ангелова, психотерапевт и консултант по корпоративна култура.

На събитието присъстваха и представители на компании като Sopharmacy, Metro, Kaufland, IBM, SAP и други. Сред силните послания от форума бяха:

  • психичното здраве не се изчерпва със следродилната депресия – тя е само едно от състоянията след раждането;
  • майките имат нужда не само от оперативна, но и от емоционална подкрепа;
  • нужна е подкрепа и обучение и за специалистите, които работят с майките;
  • важен е ранният скрининг за навременна психологична превенция;
  • няма „добра“ или „лоша“ майка – има „достатъчно добра майка“;
  • нужни са повече практики за успешна реинтеграция в заетостта на майките след отпуск по майчинство;

„Когато майката страда – страдат всички, затова и грижата за майката е грижа за цялото семейство.“ Ако искаме да се погрижим за демографското развитие и бъдещето ни като общество – първо трябва да се погрижим за психичното здраве на майките.

Momfident е иновативна компания, част от екосистемата на София Тех Парк, която съчетава наука и технология, за да предостави научно базирана психологическа подкрепа на майките и техните семейства по лесен и достъпен начин. Екипът разработва дигитално приложение, базирано на научни и социологически проучвания и изкуствен интелект. Контакти:

Д-р Катя Дойкова: Ранното откриване на рака на гърдата спасява живот

Ракът на гърдата остава най-честото онкологично заболяване при жените в света, но навременната диагностика значително увеличава шансовете за успешно лечение и дълъг живот. Това подчертават специалистите по образна диагностика, които отчитат, че при откриване на заболяването в ранен стадий преживяемостта достига до 99%.

Какво казва статистиката?

По последни официални данни за 2022 година около 2,3 милиона жени по света са били диагностицирани с рак на гърдата, а близо 670 хиляди са починали от заболяването. Въпреки това статистиката показва и сериозен напредък в борбата с болестта. От 80-те години насам смъртността в развитите страни е намаляла с около 40%, благодарение на съвременните терапии и програмите за ранно откриване.
„Това означава, че при навременна диагностика и лечение голяма част от жените живеят значително по-дълго и с по-добро качество на живот“, коментира доц. д-р Катя Дойкова – специалист по образна диагностика в Университетска болница Каспела в Пловдив и част от УС на Българското дружество по образна диагностика на гърда.

Според нея образната диагностика играе ключова роля за ранното откриване на заболяването, често още преди да се появят симптоми.

Методите на образната диагностика

„Разполагаме с различни методи – ехография, мамография, томосинтеза, магнитен резонанс и контрастно-усилена мамография. В много случаи използваме комбинация от тях, за да поставим по-точна диагноза и да намалим стреса за пациентките“, обяснява специалистът.
Мамографията остава единственият утвърден скринингов метод за рак на гърдата и се определя като „златен стандарт“ в диагностиката. Тя може да открие промени още в най-ранен стадий на заболяването, когато лечението е най-ефективно. Другите методи имат допълваща роля и се използват в зависимост от възрастта на пациентката, плътността на гърдите или при съмнения след първично изследване.

 Още за рака на гърдата
» Рак на гърдата – здравен проблем
» Вече можем да откриваме туморите на рака на гърдата 6 години по-рано – интервю
» Туморни заболявания на млечната жлеза – въпроси и отговори

Препоръките на лекарите

Лекарите препоръчват жените да започнат профилактични прегледи след 30-годишна възраст. До 40 години обикновено се извършва ехографско изследване на всеки две години, а след това към профилактиката се включва и мамографията. Най-рисковата възраст за развитие на заболяването е между 40 и 65 години.
„Двата метода – ехография и мамография – не се изключват, а се допълват. Те ни дават различна информация и заедно повишават точността на диагнозата“, посочва доц. Дойкова.

Рисковите фактори

Сред основните рискови фактори са фамилната обремененост, възрастта и хормоналният статус. Въпреки това около 40% от жените, диагностицирани с рак на гърдата, нямат нито един от тези рискови фактори. Именно затова специалистите подчертават, че редовната профилактика остава най-сигурният начин за ранно откриване.
„Смисълът на скрининга е да откриваме промени, които все още не дават симптоми. Често първата проява е бучка, която жената усеща при самопреглед“, допълва специалистът.

Колко често трябва да се прави профилактичният преглед?

Според лекарите един от най-разпространените митове е, че профилактичният преглед трябва да се прави на всеки шест месеца. Международните препоръки обаче сочат, че при липса на отклонения ежегодният преглед е напълно достатъчен.
„Най-важното е всяка жена да изгради навик за редовна профилактика и да намери специалист, на когото има доверие. Така прегледите се правят спокойно и навреме“, съветва доц. д-р Катя Дойкова.

Специалистите са категорични, че ранното откриване остава най-ефективният инструмент в борбата с рака на гърдата и може да бъде решаващо за живота и здравето на пациентките.