Мислех си да се въздържа от писане по безкрайно експлоатираната тема за абитуриентите, абитуриентските балове и неизбежно съпътстващият ги у нас кич. Мислех си, че вече не е останало нищо неказано, ненаписано, че и невидяно от това най-типично българско мега явление – балът! Същевременно, някъде дълбоко в себе си бях сигурна, няма да успея да устискам и да не споделя онлайн позиция по темата.
Честно казано, нямам представа къде са корените на типичността на явлението абитуриентски бал. Предполагам, че завършването на средно образование е било „голяма работа” преди 50-60 години и се е считало, че хората с гимназиално такова са били подготвени и готови да щурмуват началническите постове, поради което родители и познати са се събирали и празнували предварително очакваните бъдещи „връзки”. Помните, нали, че това с „връзките” беше нещо жизненоважно за оцеляването в онези години. Сега проблемът с това кои са роднините и познатите ти не е толкова очевиден, въпреки че все още си стои на дневен ред.
Добре, за времето си е било важно и всъщност доста престижно да завършиш гимназия или още повече – техникум (тоест специално образование). Какво му е толкова за празнуване обаче днес завършването на 12 клас? Честно казано – не намирам никаква логика. Защото в България образованието е задължително до 16-годишна възраст. По-подходящо ми се струва – ако има някакво празнуване, то да е по-скоро обвързващо с възрастта 16 години, защото след това не си задължен да учиш… Ей това за някои си е направо повод за купон! Завършването на 12 клас обаче лично аз определям като един среден етап от жизнения ти път. Да, можеш да завършиш средното си образование с грандиозно абитуриентско шоу. Можеш да превърнеш този ден и тази вечер в незабравими за себе си и за роднините си. И какво от това? На следващата седмица, когато страстите са поутихнали и махмурлукът е окончателно сломен, къде отиваме? Ами с това образование отиваме например или да сервираме, или в най-добрия случай да продаваме козметика в МОЛ-а.
Ама, не – казват абитуриентите – не, ние ще учим. Ще продължим да се образоваме. Чудесно, бих казала аз, е тогава за какво правим миниатюрния митинг по повод края на училището? За какво?! Не бих искала да звуча като консервативна лелка, но за всеки нормален човек с малко по-голям от карфица мозък е ясно, че парите дадени за бал са кажи-речи съизмерими с парите, необходими да покрият всичките ти семестриални такси (ако си приет да учиш в България и събереш необходимия бал и влезеш държавна поръчка).
Недоумението ми от безумното пръскане на пари по баловете надминава това от пръскането на излишни пари за сватба. На сватбата поне имаш един що-годе оправдаващ довод – факт е, че чрез събитието ще запознаеш двата рода (от което общо взето може и да си блъскаш главата после, защото най-вероятно ще произтекат непредвидени последици), но един вид сбирката е нещо като задължително условие за събитието.
Обаче – на бала? Какво правим на бала. Събираме най-близките роднини, събираме тук-таме приятелки и съседки, колежки и някоя бивша учителка за цвят и отново се питам – какво правим? Майките обикновено отговарят – „Изпращаме детето…”. Къде?!!? Къде го изпращаш, че не се сещам? Да се напие? Сякаш не се е напивало досега. Е, да – не се е напивало в толкова скъп и официален тоалет и толкова високи обувки (ако е момиче). Съответно може би не се е напивало в костюм на Версаче, ако е момче. Да се забавлява? Сякаш досега е прекарвало нощите само у дома и не е спало навън? Е, да – може би не е спало на пейка, както ще го направи довечера. Да прекара една вечер със съучениците си? Сякаш досега не се е случвало?!?
В обобщение вкратце – това, което виждам от абитуриентките всяка следваща година е все повече плът, а у абитуриентите – все повече отегчение. Това, което чувам вечер през притворения си прозорец е все повече чалга, нещо повече – все повече откровени кючеци и все повече истерични среднощни крясъци. Това, което все по-малко виждам у завършващите ученици през всяка следваща година е критичност и стил. И оправдана увереност в себе си.
Всичко това което се случва е с една единствена цел. Харчене на пари, от което следва завъртане на пари в икономиката на страната. Това, че всеки си има собствена, дори и трудно обяснима на глас причина, доказва колко сляпо хората следват „традициите“.
Аз също нямам представа къде са корените на типичността на явлението абитуриентски бал.За тези балове може да се говори много. Не знам само защо точно в тези дни момичетата са правят на клоуни.