Темата за женската хомосексуалност все остава някак встрани, избутана от проблемите на мъжете хомосексуалисти. Те (мъжете хомосексуалисти) сякаш превзеха пространството на хомосексуалните, превръщайки всяко «гей» в проявление на мъжката по-особена сексуалност. А жените гей са не по-малко. Колко много са пък жените, неопределящи себе си като гей, но експериментирали в тази насока поне веднъж. Имам предвид не само един път, а само с една партньорка. И то не само в периода на пубертета, както популярно се твърди.
За жените е по-лесно
Казвам ви, много по-лесно е за жена да прояви латентната си хомосексуална склонност. Най-малкото защото при жените го няма проблемът на мъжете гей с общественото мнение, което е значително по-толерантно спрямо две жени, които се държат за ръка или проявяват някакви признаци на интимност. Външните прояви на женската хомосексуалност са по-лесни и по-достъпни за демонстрация, «табуто» там не е толкова силно. Това по отношение на обществото.
Още по-толерантни по отношение на женската хомосексуалност са… мъжете. Какво ти толерантни – нещо много повече, лесбийките са една от водещите, да не кажем основната мъжка сексуална фантазия. Там пък табу съвсем отсъства или ако го има, то би се отнасяло евентуално спрямо собствената съпруга. И пак не е много сигурно. Говорила съм с мъже, които твърдят че 100% биха простили изневяра, ако тя се е случила на жена им с жена. Не само че биха простили, но и биха фантазирали в тази насока. Малко егоистично, но факт. Наложената като особено популярна от порно индустрията сексуална тема – секс между жени сякаш вече е довела и до промяна в нагласите, но с едно важно уточнение – когато и двете жени са женствени.
Лесбийката мъжкарана все още е малко недолюбвана и неразбрана от другите – тези за които тя е другата. Не се харесва грубоватият й външен вид, поведението, което е далеч от финеса на нежния пол. При този случай табуто съществува и е здраво закрепено. Жената трябва да бъде жена!
Митът за жените – мъжкарани
От друга страна – говорила съм с жени – гей, които твърдят именно това – че не харесват грубите жени и предпочитат създанията от своя пол, които определено са нежни, женствени и деликатни. Така те обясняват влечението си, а относно мъжкараните заявяват, че ако им харесваха такива, щяха да си предпочитат мъже. Другото, което често съм ги питала е следното: «И как така се случи, че обърна ориентацията?». Отговорът е неизменен: «То не става по поръчка. Идва и те удря като гръм. Сякаш си познавал този човек от години, сякаш всичко смислено, което се се случило в живота ти досега е било само с една цел – да се срещнеш и запознаеш с нея. Не можеш да сбъркаш. Изведнъж сте си толкова близки, сякаш винаги сте били. И ако в началото всичко започва като женско приятелство, много бързо нещата си застават на мястото и сега просто сме заедно и се обичаме.»
Нищо различно от начина, по който всеки описва срещата си с половинката, нали? Ами да, хомосексуалните жени са си като всички други. Имат си своя партньор, намерили са сродната си душа и обичат. И друго са ми казвали – когато връзката се случи, полът всъщност няма никакво определящо значение. Важното е, че това е човекът за теб, важното е, че ти си неговият човек. Това, което ни дава мъжка или женска полова принадлежност всъщност въобще няма значение, то е даже не е второстепенно, то е нищо.
Което не означава да оглеждаме мнително всяка двойка жени, които се държат мило една към друга, нали. Има и друг вид връзка между жените и те може да са си просто близки приятелки. Предлагам обаче темата за женското приятелство да оставим за следващият път.