Архив на: Вели Велчева

Вели Велчева

За Вели Велчева

Родена в София, на 41 години. Завършила Българска филология и Психология. Просто жена.

Как да намалим времето пред екрана: 8 практични стратегии за цифрово благополучие

Публикувано на от

Съвременният начин на живот ни поставя в постоянен контакт с дигитални устройства, което неизбежно води до увеличаване на времето, прекарано пред екрани. Въпреки че използването на технологии не е по природа вредно, прекомерното излагане на екрани може да доведе до редица здравословни проблеми, включително нарушения в храненето, проблеми със съня и намалена концентрация.

Защо е важно да контролираме времето пред екрана

Научните изследвания показват, че прекомерното използване на дигитални устройства е свързано с различни здравословни проблеми. Продължителното време пред екрана може да предизвика нарушения в хранителното поведение, да влоши качеството на съня и да засегне физическото и психическо благосъстояние.
Ето осем практични стратегии, които могат да ви помогнат да намалите времето пред екрана и да възстановите здравословния баланс във вашето ежедневие.
1. Проследете времето си пред екрана
Първата стъпка към промяната е осъзнаването на мащаба на проблема. Повечето съвременни устройства предлагат функции за проследяване на времето пред екрана, които ви позволяват да видите средното време, прекарано с устройството, продължителността на използването на конкретни приложения и дори броя на взиманията на телефона.
Анализирайте статистиките и определете приложенията, на които отделяте най-много време. Премахването на най-използваните приложения може да ограничи достъпа ви до тях и да намали времето пред екрана.
2. Активирайте режим на сиво
Превключването на устройството в режим на сиво може значително да намали привлекателността на екрана. Когато цветовете се премахнат, устройството става по-малко стимулиращо и по-малко затягащо.
Научно изследване от 2023 година демонстрира, че хората, които използват телефоните си в режим на сиво, успяват да намалят времето пред екрана. Изследването установи, че участниците са били по-съзнателни относно проблемното си поведение и че сивият режим е помогнал за намаляването на това поведение.
Друго проучване от 2019 година показа, че използването на сив режим е намалило времето пред екрана при студенти със средно 37 минути дневно.
3. Изключете известията
Постоянните известия могат да бъдат основна причина за прекомерното използване на устройствата. В настройките на устройството можете да персонализирате кои приложения могат да ви изпращат известия, като запазите само най-важните.
Много устройства предлагат режими като „Не безпокойте“ или „Фокус“, при които само спешните известия се показват. Тези функции също информират контактите ви, че не сте достъпни за незабавен отговор.
4. Определете времена без екрани
Установете конкретни периоди или ситуации, в които няма да използвате дигитални устройства. Например, можете да решите да не използвате екрани по време на хранене или когато сте с приятели. Това ще ви помогне да останете съсредоточени и ангажирани в реалните взаимодействия.
Особено важно е да избягвате използването на устройства непосредствено преди лягане, тъй като това може да наруши качеството на съня.

>> Обсебва ли телевизията – кошмарната екранна зависимост
5. Открийте ново хоби
Когато съкращавате времето пред екрана, е необходимо да запълните освободеното време с други дейности. Това е отличната възможност да изследвате нови интереси или да възстановите стари хобита.
Някои от дейностите, които можете да разгледате, включват:

  • Медитация или йога
  • Лични срещи с приятели
  • Водене на дневник или творческо писане
  • Четене на книги
  • Рисуване или оцветяване
  • Занаятчийски дейности като плетене или скрапбукинг
  • Физически упражнения и разходки
  • Самостоятелно обучение, например изучаване на нов език

Намаляването на времето пред екрана ще се усеща по-лесно, ако се чувствате изпълнени от други дейности.
6. Споделете целите си
Промяната е по-лесна, когато имате подкрепа, отколкото когато действате сами. Споделянето на проблема с близки хора го прави по-реален и осезаем. Приятелите и семейството могат да ви държат отговорни за целите ви.
Възможно е да откриете, че и те искат да намалят времето си пред екрана, и можете да работите заедно за постигане на общи цели.
7. Използвайте устройствата съзнателно
Социалните мрежи създават усещане за безкрайно количество информация, която трябва да следим. Новините се споделят непрекъснато, вместо да бъдат ограничени до определени моменти.
Определете конкретни времена за проверка на новини и връзка с приятели, вместо да превъртате безкрайно. Това ще ви позволи да останете информирани, без да се чувствате претоварени.
Премахнете от социалните мрежи хора, които не познавате, и профили, които ви карат да се чувствате зле. По този начин няма да ги виждате в лентата си.
8. Използвайте времето пред екрана смислено
Ограничаването на времето пред екрана не означава пълното му елиминиране. Съществуват множество положителни начини за използване на дигиталните устройства, като видеообаждания с близки или гледане на филми заедно с приятели от разстояние.
Следващия път, когато използвате устройството си, обърнете внимание на това как ви кара да се чувствате. Може да се чувствате щастливи, докато разговаряте с приятели или слушате музика, но тъжни, докато безцелно превъртате в социалните мрежи.
Запазете приложенията, които ви карат да се чувствате добре, и се съсредоточете върху намаляването на използването на тези, които не ви влияят положително.


9. Бъдете търпеливи със себе си
При извършването на значителни промени резултатите не идват веднага. Това важи и за намаляването на времето пред екрана. Възможно е да не можете да съкратите използването на устройствата веднага – постепенното намаляване може да бъде по-реалистичен подход, който ще можете да поддържате дълготрайно.
Прогресът също може да не е линеен. Възможно е един ден да не използвате екрани изобщо, а следващия да прекарате цял ден пред тях. Това е напълно нормално. Винаги можете да се съберете и да опитате отново на следващия ден.

>> Екранът срещу мен – компютрите, които ни делят

Намаляването на времето пред екрана може да окаже положително влияние върху здравето ви. Можете да преоткриете стари хобита, да имате повече време за връзка с приятели и семейство и да получите по-положително преживяване при използването на устройствата си.
Важно е да помните, че процесът на намаляване на времето пред екрана може да изисква експериментиране и че може да отнеме време, преди да видите промени. Не се обезсърчавайте при временни неуспехи – всяка стъпка към по-здравословни дигитални навици е стъпка в правилната посока.

Женското приятелство

Публикувано на от

Всеки път, когато стане въпрос за това има ли такова нещо като приятелство между жени или тези чувства и отношения са приоритет само на мъжката половина от човечеството, се сещам за оня виц, в който се коментира точно тази разлика:

  • За приятелството между жени: Жена не се прибрала една вечер. На другия ден казала на съпруга си, че е спала у приятелка. Съпругът се обадил на 10 от най-добрите й приятелки. Никоя не била чувала за подобно нещо.
  • За приятелството между мъже: Мъж не се прибрал една вечер. На другия ден казал на съпругата си, че е спал у приятел. Съпругата се обадила на 10 от най-добрите му приятели. Осем от тях потвърдили – да, спал е у тях. А двама упорито твърдели, че е все още там.

Близо до истината ли е тази история или е само градска легенда, нещо като историите за блондинки?

Имам няколко приятелки в моя живот. С първата се знаем почти от бебета. Връзката ни е такава, че дори и с месеци да не се чуем, винаги когато се срещнем има за какво да си говорим. Знаем, че може да разчитаме една на друга и това правило е безусловно. Т. е. – няма „Ще направя това, ако ти…” или „Ти трябваше да ме предупредиш, ако искаш това нещо…” или нещо подобно. Това приятелство е факт, то е даденост и е част от нашия живот. Такава част, която няма нужда от дефиниране, определение или усилие да се поддържа. Това приятелство е функция на времето, което сме прекарали заедно, функция на общите ни спомени и преживявания, резултат от всичко, което сме преживели или споделили като преживяване. Такова приятелство е благодат.

Имах и друга приятелка. С нея сме преживели и споделили не по-малко спомени. Карали сме се и сме се сдобрявали, връзката ни беше толкова силна, че също като тийнейджърки си звъняхме по телефоните да споделяме и да си доизкажем това, което не сме успели да си кажем до преди само няколко часа. Бяхме като залепени. Все заедно, толкова общи неща имахме. И в един момент тази връзка започна да тежи. Започна да тежи на другите ни отношения – със семействата, с роднините, с децата дори. Нямахме време за други контакти, защото си бяхме толкова близки, че нямаше как да отделим от скъпоценното време заедно, за да го прекараме с някой друг. Това приятелство не издържа. То се провали с гръм и трясък и сега с тази жена дори не си говорим. Няма за какво.

-> Колко наистина близки могат да си бъдат жените?

Имала съм и други, нещо като „приходящи” приятелки. С тях ме е свързвал общ интерес, обща работа, време, което по някаква причина е трябвало да прекараме заедно. Не, тези приятелства между жени съвсем не са повърхностни, дори и да са мимолетни. Те също могат да ти дадат много, да те научат на нови неща, за добро или за лошо даже и да те променят. Те си отминават естествено тогава, когато отмине и причината за възникването им. Остават единствено като изминал етап от живота. Ако има останал контакт обаче, вероятността да има какво да си кажете, ако се чуете след година е почти нула.

Имам и още една приятелка – както и да ви звучи – и това съм си аз самата. С мен никога не ми е скучно, всичко мога да си кажа, всичко мога да споделя, мога да си хапна, да си сипя чаша вино, дори и да е преди обяд, мога да стоя до късно, да гледам странен филм, който на мен ми харесва, без да се чувствам длъжна пред присъствието на някой друг. Ей тая приятелка много егоистично си я обичам. Тя ми помага да постигна неща, които не съм и мислела, че ще осъществя. Слушала ме е цели нощи като плача, мълчаливо и без да ми задава въпроси. Разбирала ме е и ми се е противопоставяла. Помагала ми е. Моята най-добра приятелка. Тя ще си остане с мен докато съм жива. И тук сякаш ми ляга най-добре етикета “best friends forever”.

Социалните мрежи и сексът – има ли го, няма ли го, струва ли си?

Публикувано на от

Социалните мрежи. Вече не можем без тях. Те запълват празните пространства в живота ни. А празни пространства дал Господ. Имаме нужда някой да ни изслуша, имаме нужда от приятели, имаме нужда от любов, а не на последно място – имаме и най-естествената от всички необходимости – необходимостта от секс.
Добре, съгласна съм да запълня празноти като изслушване и обмяна на поизтъркани мъдрости, щом съм влязла доброволно с социалната мрежа, щом съм се „сприятелила” с над 500 човека и ги правя свидетели на случващото се около мен. Понякога и аз имам нужда от същото това нещо. Съгласна съм да поддържам връзка с истински мои приятели и роднини, които са далече в момента и Интернет е единствената ни връзка и място за контакт. Но категорично не съм съгласна и протестирам против домогванията на всевъзможни непознати самотници да запълвам отчаяната им нужда от любов, а още по-малко – отчаяната им нужда от секс.

Какво най-често казват хората

Ще кажете – ами не се свързвай с тях. Уж не се свързвам. Ама понякога го правя, знам ли – ако е някой забравен съученик или далечен роднина, когото без да искам мога да „резна” в мрежата и да обидя дълбоко… Така че – приемам. Поне докато в чата не запълзят мераци. Те често започват съвсем невинно. „Здравей”, „Как си”. Ей това е любимото ми – „как си” – как очакват да им отговоря?! Да ги залея с душевните си терзания или да ги направя съпричастни на безумната си радост от нещо, за което си нямат и представа какво е?

Както и да е… След това се започва неприкритото напълзяване – „Много си хубава на тази снимка” и тъй нататък и тъй нататък… В един от тези адски досадни моменти обикновено малко грубичко изхвърлям индивида от контактите си без обяснения. Всъщност, като се замислям, това „без обяснения” наистина е гадничко. От другия път вместо коментар ще започна любезно да прилагам списък с по-подходящи за целта сайтове за запознанства. Така де, да се ориентира човекът.

Да поговорим сериозно

Сега – сериозно. Познавам много хора, които са се запознали по Интернет. Познавам и успешни връзки и семейства, родени от (първоначално) онлайн връзка. Съвсем не отричам възможността да се осъществи интимно общуване с помощта на клавиатура и мишка. Обаче! Има нещо, което е важно да се спазва и това е нещо е културата на търсене на секс онлайн. Значи – има си специализирани сайтове за това. Не мога да разбера защо някой ще седне и ще търси секс там, където хората честно и открито си споделят мисли, емоции, преживявания, а понякога и дори работят. Може би така е по-интересно. Може би търсенето на секс в социална мрежа, а не в специализиран сайт дава по-различен вкус и тръпка на приключението. Не знам.

Въпрос до поколение

Аз лично съм от поколението – твърди привърженици на реалния, а не на виртуалния секс. Смятам че докато не видиш, не помиришеш и не почувстваш кожата на някой няма как да се влюбиш. Вероятно греша. А вероятно не. При всички случаи не мога да попреча на другите да опитват. Даже няма да им се сърдя и когато ставам обект на плосковато виртуално ухажване. Но нека и те ме разберат, когато ги пренебрегвам. Пренебрегвам ги, защото аз лично мисля да си остана привърженик на баналния, скучен и до болка познат истински контакт. Когато заедно избираме виното за вечерта, когато заедно решаваме и къде ще е мястото. Когато се събираме, за да се почувстваме. Когато държим ръцете си и говорим. Когато после се изпращаме в студа, прегръщаме се и се смеем заедно. До другото ни истинско виждане. Офлайн. А в социалната мрежа след срещата бих споделила любимия си музикален клип. За тези, които ще ме разберат.

Българският брак – в плен на традицията или бягство от нея?

Публикувано на от

„Двете бебета на 2011 и 2012 били родени без брак” – това заглавие не ми дава мира вече десет дни.. Не спира да ме провокира ме и затова ще се опитам да поразнищя темата за съвременните форми на брачно (или безбрачно) съжителство, поне що се отнася до нашето си българско общество. Във въпросния материал за бебетата, който все не ми излиза от главата се изтъква още, че изобщо расте броят на жените, които раждат без брак, както и на родените от тези връзки, така наречени „извънбрачни деца”, а под формата на небрачно, но фактическо съжителство живеели повече от половината от семейните двойки в България. Това са фактите. Това набъбващо по мащаби явление – отказ от граждански брак и съвместен живот под формата на съжителство явно все повече набира скорост и май дебатът „за” или „против” статуквото на брака ще стои все повече на дневен ред.

Едни от причините, които аз лично намирам за отказ от гражданско узаконяване на връзката са следните:

  • Първо – сватбата е скъпо и досадно удоволствие. Ще кажете, че може да се сключи брак и без сватба, или тя да не е чак помпозна, ама колцина са тия, които го правят скришом? Друг е въпросът доколко точно сватбата наистина е празник и колко повече е безумие във времена на криза. Безумие, защото лично познавам семейства, които теглиха хилядарки кредит, за да направят пищно тържество на децата си, а после изплащаха парите (похарчени за еднодневно празненство) с години.
  • Второ – живеем в изключително интензивен, бърз и мобилен свят. Любовните, а и семейните връзки отдавна вече не са това, което бяха. Ако за нашите баби е било лесно да останат верни цял живот и са можели с чисто сърце да обещаят вярност на своите любими, то ние – с всичките тези контакти, които осъществяваме ежедневно сме все по-затруднени в увереността си, че сме направили верния избор и то доживот. Затова явно са толкова много разпадащите се бракове, новите връзки, съответно тяхното разпадане и така нататък, и така нататък. Цялата тази неувереност сякаш ни кара да се колебаем във вземането на категорично решение за обвързване.
  • Логично стигаме до третото: Разводът (не дай си Боже, ама се случва…) също е скъпо и досадно удоволствие. Скъпо, а освен това – не само досадно, но и крайно неприятно, а когато някой е решил да си отиде, никой не може да го спре, най-малкото брачно свидетелство. Така че защо да се женим, при мисълта, че някой ден ако се развеждаме, ще дадем сума пари по адвокати и съдилища, за да получим доказателство (под формата на съдебно решение), че може официално да спим с бившия партньор в отделни легла.

Защо и кои хора се женят?

В този път на разсъждения стигам до търсене на отговор на насрещния въпрос – ако е толкова тъпо и безсмислено защо тогава и кои хора се женят? За мен най-често срещаната женитба в България е с традиционна причина – поради забременяване. Сладкото очакване, примесено с малко родителски натиск обикновено води до сватба. И ето те теб, изтипосан в нов костюм пред всичките роднини да се жениш. За какво и как, общо взето не си съвсем наясно. Това, което ти е ясно е, че обещаваш да делиш с този човек живота си и всичко, което ще имаш занапред. Но какво ти предстои – не само ти, но и никой не знае. Но иначе обещаваш. Така излиза, че женитбата е само и единствено старомодна традиция, неподплатена с никакви сериозни основания.

За да не бъда толкова черногледа, нека отделя време и за онзи определен процент от хората, които се женят изключително по любов и са сигурни, ама много сигурни, че това е човекът, с който искат да остареят. Но защо ли някак ме гложди мисълта, че едва ли някой е влязъл в гражданското с различна от тази идея, или както се шегуват бракоразводните адвокати, всеки развод е започнал с брак. Така че, ако връзката ни е толкова силна, ако нищо и никога нямада ни раздели, какво все пак доказваме с брака?