Архив на: Вели Велчева

Вели Велчева

За Вели Велчева

Родена в София, на 41 години. Завършила Българска филология и Психология. Просто жена.

Женското приятелство

Публикувано на от

Всеки път, когато стане въпрос за това има ли такова нещо като приятелство между жени или тези чувства и отношения са приоритет само на мъжката половина от човечеството, се сещам за оня виц, в който се коментира точно тази разлика:

  • За приятелството между жени: Жена не се прибрала една вечер. На другия ден казала на съпруга си, че е спала у приятелка. Съпругът се обадил на 10 от най-добрите й приятелки. Никоя не била чувала за подобно нещо.
  • За приятелството между мъже: Мъж не се прибрал една вечер. На другия ден казал на съпругата си, че е спал у приятел. Съпругата се обадила на 10 от най-добрите му приятели. Осем от тях потвърдили – да, спал е у тях. А двама упорито твърдели, че е все още там.

Близо до истината ли е тази история или е само градска легенда, нещо като историите за блондинки?

Имам няколко приятелки в моя живот. С първата се знаем почти от бебета. Връзката ни е такава, че дори и с месеци да не се чуем, винаги когато се срещнем има за какво да си говорим. Знаем, че може да разчитаме една на друга и това правило е безусловно. Т. е. – няма „Ще направя това, ако ти…” или „Ти трябваше да ме предупредиш, ако искаш това нещо…” или нещо подобно. Това приятелство е факт, то е даденост и е част от нашия живот. Такава част, която няма нужда от дефиниране, определение или усилие да се поддържа. Това приятелство е функция на времето, което сме прекарали заедно, функция на общите ни спомени и преживявания, резултат от всичко, което сме преживели или споделили като преживяване. Такова приятелство е благодат.

Имах и друга приятелка. С нея сме преживели и споделили не по-малко спомени. Карали сме се и сме се сдобрявали, връзката ни беше толкова силна, че също като тийнейджърки си звъняхме по телефоните да споделяме и да си доизкажем това, което не сме успели да си кажем до преди само няколко часа. Бяхме като залепени. Все заедно, толкова общи неща имахме. И в един момент тази връзка започна да тежи. Започна да тежи на другите ни отношения – със семействата, с роднините, с децата дори. Нямахме време за други контакти, защото си бяхме толкова близки, че нямаше как да отделим от скъпоценното време заедно, за да го прекараме с някой друг. Това приятелство не издържа. То се провали с гръм и трясък и сега с тази жена дори не си говорим. Няма за какво.

-> Колко наистина близки могат да си бъдат жените?

Имала съм и други, нещо като „приходящи” приятелки. С тях ме е свързвал общ интерес, обща работа, време, което по някаква причина е трябвало да прекараме заедно. Не, тези приятелства между жени съвсем не са повърхностни, дори и да са мимолетни. Те също могат да ти дадат много, да те научат на нови неща, за добро или за лошо даже и да те променят. Те си отминават естествено тогава, когато отмине и причината за възникването им. Остават единствено като изминал етап от живота. Ако има останал контакт обаче, вероятността да има какво да си кажете, ако се чуете след година е почти нула.

Имам и още една приятелка – както и да ви звучи – и това съм си аз самата. С мен никога не ми е скучно, всичко мога да си кажа, всичко мога да споделя, мога да си хапна, да си сипя чаша вино, дори и да е преди обяд, мога да стоя до късно, да гледам странен филм, който на мен ми харесва, без да се чувствам длъжна пред присъствието на някой друг. Ей тая приятелка много егоистично си я обичам. Тя ми помага да постигна неща, които не съм и мислела, че ще осъществя. Слушала ме е цели нощи като плача, мълчаливо и без да ми задава въпроси. Разбирала ме е и ми се е противопоставяла. Помагала ми е. Моята най-добра приятелка. Тя ще си остане с мен докато съм жива. И тук сякаш ми ляга най-добре етикета “best friends forever”.

Табутата в секса: Женската хомосексуалност или колко близки са си жените

Публикувано на от

Темата за женската хомосексуалност все остава някак встрани, избутана от проблемите на мъжете хомосексуалисти. Те (мъжете хомосексуалисти) сякаш превзеха пространството на хомосексуалните, превръщайки всяко «гей» в проявление на мъжката по-особена сексуалност. А жените гей са не по-малко. Колко много са пък жените, неопределящи себе си като гей, но експериментирали в тази насока поне веднъж. Имам предвид не само един път, а само с една партньорка. И то не само в периода на пубертета, както популярно се твърди.

За жените е по-лесно

Казвам ви, много по-лесно е за жена да прояви латентната си хомосексуална склонност. Най-малкото защото при жените го няма проблемът на мъжете гей с общественото мнение, което е значително по-толерантно спрямо две жени, които се държат за ръка или проявяват някакви признаци на интимност. Външните прояви на женската хомосексуалност са по-лесни и по-достъпни за демонстрация, «табуто» там не е толкова силно. Това по отношение на обществото.

Още по-толерантни по отношение на женската хомосексуалност са… мъжете. Какво ти толерантни – нещо много повече, лесбийките са една от водещите, да не кажем основната мъжка сексуална фантазия. Там пък табу съвсем отсъства или ако го има, то би се отнасяло евентуално спрямо собствената съпруга. И пак не е много сигурно. Говорила съм с мъже, които твърдят че 100% биха простили изневяра, ако тя се е случила на жена им с жена. Не само че биха простили, но и биха фантазирали в тази насока. Малко егоистично, но факт. Наложената като особено популярна от порно индустрията сексуална тема – секс между жени сякаш вече е довела и до промяна в нагласите, но с едно важно уточнение – когато и двете жени са женствени.

-> Лесбианизъм през вековете

Лесбийката мъжкарана все още е малко недолюбвана и неразбрана от другите – тези за които тя е другата. Не се харесва грубоватият й външен вид, поведението, което е далеч от финеса на нежния пол. При този случай табуто съществува и е здраво закрепено. Жената трябва да бъде жена!

Митът за жените – мъжкарани

От друга страна – говорила съм с жени – гей, които твърдят именно това – че не харесват грубите жени и предпочитат създанията от своя пол, които определено са нежни, женствени и деликатни. Така те обясняват влечението си, а относно мъжкараните заявяват, че ако им харесваха такива, щяха да си предпочитат мъже. Другото, което често съм ги питала е следното: «И как така се случи, че обърна ориентацията?». Отговорът е неизменен: «То не става по поръчка. Идва и те удря като гръм. Сякаш си познавал този човек от години, сякаш всичко смислено, което се се случило в живота ти досега е било само с една цел – да се срещнеш и запознаеш с нея. Не можеш да сбъркаш. Изведнъж сте си толкова близки, сякаш винаги сте били. И ако в началото всичко започва като женско приятелство, много бързо нещата си застават на мястото и сега просто сме заедно и се обичаме.»

Нищо различно от начина, по който всеки описва срещата си с половинката, нали? Ами да, хомосексуалните жени са си като всички други. Имат си своя партньор, намерили са сродната си душа и обичат. И друго са ми казвали – когато връзката се случи, полът всъщност няма никакво определящо значение. Важното е, че това е човекът за теб, важното е, че ти си неговият човек. Това, което ни дава мъжка или женска полова принадлежност всъщност въобще няма значение, то е даже не е второстепенно, то е нищо.

Което не означава да оглеждаме мнително всяка двойка жени, които се държат мило една към друга, нали. Има и друг вид връзка между жените и те може да са си просто близки приятелки. Предлагам обаче темата за женското приятелство да оставим за следващият път.