Сега ще обясня заглавието. Нямаше как да го направя в самото него, че щеше да стане прекалено дълго. Както са дълги, сложни и многопластови и всички неща, свързани с любовта, секса и изневерите. Така – разгънатият вид на заглавието е следният – причина ли е изневярата за разпадането на една връзка или изневярата се появява като последствие от вече разпадащата се връзка. Или е просто акт без значение.
Любовта, знаем всички – започва прекрасно. Полет, шемет, лунна пътека, лепната неизменна усмивка, розови очила и ендорфин в изобилие. Специалистите по връзките твърдят, че максималната продължителност на подобно състояние е не повече от 6 месеца. Аз, като един любовен оптимист бих заложила и на повече. Има двойки (виждала съм ги, честно), които имат късмета да останат лудо влюбени с години. Виж, как го правят – това вече нямам представа.
При други обаче нещата не стоят така. Там връзката протича с всичките й падания и ставания, върхове и сривове, като моментът със сривовете, май в повечето случаи включва в себе си и момента с изневярата.
Защо идва тая предателка изневярата, в крайна сметка. Кое е нещото, което те побутва да излезеш от рамките на обикновения флирт и да се бухнеш гол в обятията на друг?
Би могло това да е просто съдба. Случка, която не може да бъде предвидена, а е кармично предопределена. Тогава може да се каже, че изневярата е причина. Изневеряваш значи и това, което получаваш от „този път истинската” любов, постепенно трови отношенията, които имаш понастоящем, което пък логично води в крайна сметка до провал в съществуващата връзка.
За мен обаче, по-логична в обяснителен план е втората теза. Тоест – че когато любовната ти връзка в момента куца, се появява нещо, което като следствие кара очите ти да танцуват, което пък от своя страна веднага води до поява на нов партньор в танца. Защото, съгласете се – колкото и апетитен субект да се появи на любовния хоризонт, кое може да ви накара да се закачате с него, ако не ви е писнало или „прекипяло” от настоящия? Или с други думи – влюбените хора обикновено не изневеряват. С уговорката се оказа, че това последното не важи с пълна сила за мъжете. Скоро четох, че за тях сексуалната изневяра била като яденето на сладкиши при жените. Знаем, че е забранено, но много ни се иска. Знаем, че не бива, но едва устояваме. И в крайна сметка – появи ли се удобен момент – хващаме го – всеки своето сладкишче.
И тук ми идва съвсем на място да включа мнението на мой познат, който като чу разсъжденията ми, направо ме върна в изходна точка с въпроса: „А какво е изневяра?”. Хм, изневяра ли е да преспиш с някой, ако не нараняваш партньора си? А ако той няма нищо против? Вече има доста хора, които поддържат подобни „отворени” връзки и които съвсем не поставят сексуалната вярност на първо място. А съществува и въпроса – кое точно поред преспиване те прави изменник? Още първото ли или второто, третото, осемнайсетото… И все с един и същи човек ли трябва да бъде или се брои само ако е с различни? Все въпроси, които някак объркват човека.
Май се оказа, че изневярата е лошо нещо тогава, когато кара другия да се чувства зле. Собствената съвест си е за този, който го прави. И така излиза, че ако и той си е ОК, какво толкова се е случило, че да се вдига пара?
И ако трябва да се върнем на заглавието – ако изневярата не би се оказала причина за разпадане на стабилната ви връзка в момента, ако не е и следствие от разпадането й, тогава? Ами май ще се окажат прави мъжете, че понякога това е не повече от хапване на сладкиш.

Не знам как е при вас, но аз напоследък отнемам все повече и повече минути от дневното си време в разглеждане на Интернет – предложенията за пазаруване, които изпълват електронната ми поща. Преди няколко месеца, в пристъп на безумно любопитство се абонирах за де що има сайтове за пазаруване, че се и съгласих да ме информират периодично за текущи промоции и други подобни благини. Сега пощата ми се пълни с информация за невероятни възможности за пазаруване. Обаче там е работата, че въпреки известната досада, с която ги разлиствам, не смея да се отпиша и да прекратя този поток от реклами.

Ще питате – защо? Ами защото ме е страх. Страх ме е да не би в момента, в който се отпиша, да взема да пропусна нещо, което е супер мега важно и изгодно и то точно в този момент! Би било адски недалновидно, да не кажа тъпо, ако вземе, че се получи така. Понякога се чувствам като човек, който 20 години неизменно пуска тото – фиш с едни и същи числа. Хайде, кажете му, че трябва да се откаже. Просто няма как.

Другото нещо, което определено ме привързва към пазаруването онлайн е фактът, че не е необходимо да обикаляш като смахнат куп магазини и да се срещаш с още по-голям куп от (любимите ни) продавачки. Сам срещу компютъра някак можеш да се усамотиш в избора си и да решаваш без натиск отвън – имам предвид натиск не само от страна на търговеца, но на други клиенти или приятелката, която си водиш за компания например.

Сега – важно е да знаем какво е хубаво и какво не е хубаво да си поръчваме по Интернет.
Общо взето идеалният вариант е по този начин да си купуваме познат продукт, който така или иначе си пазаруваме, но така ни е по-удобно, защото го поръчваме и получаваме, без да си мръднем нещо повече от пръста. Носят ни го на крака, а понякога доставката е доста изгодна или направо е без пари. Няма особен риск и ако разширим границите на смелостта си и решим да напазаруваме също така и непознати продукти, но от позната марка. Тогава също шансът да сгрешим е минимален, поне не повече от този да направим грешка, ако сме в магазина.
Важно е и друго нещо – да се пазарува от познат сайт. Лично аз досега не съм попадала на мошеници, но предполагам, че има и такива. Тъй като съм доста мнителна по природа, не се притеснявам и да разопаковам стоката пред куриера и тогава да платя. Разбирам го, че бърза, но това си е мое право. По-добре, отколкото да го изкарам виновен за нещо, в което не е. Прави ми впечатление напоследък и това, че получавам стоките си, поръчани по Интернет с прикрепена фактура и касова бележка. Това определено повишава доверието ми във фирмата, от която пазарувам. Записвам си я в любими и вероятността да я ползвам отново нараства.

Съвсем скоро открих и още една причина да пазарувам онлайн. Случва се и дори се счита, че е в рамките на нормалното, нали – да ви доставят дефектна стока например или такава, която не отговаря на първоначалните ви очаквания. Оказа се обаче, че „потребителят има право, съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, да се откаже от получената стока в срок от 7 /седем/ работни дни от датата на получаване на стоката, без да дължи обезщетение или неустойка.” Ха! Супер, нали! Поема се само транспортният разход в двете посоки. Факт е, че този текст работи. За разлика от ситуацията в магазина, където общо взето трябва да гледате „с четири очи” и без да се помайвате в момента на самото купуване. Не че нямате право на рекламация и след това. Имате. Но си е живо ходене по мъките.

Животът ни е все повече онлайн. Защо пък пазаруването да остава назад. Особено ако ходенето по групички „на МОЛ” не ви е особено по вкуса.

Сексът е нещо, за което мислим често. Безспорно е така, независимо признаваме ли си с ръка на сърцето този факт или не. Има едни дни обаче, когато подканата за среща от интимен характер не ме възвисява чак толкова в небесата. Абе, вълнува си ме, не е като да не ме вълнува, но не както друг път. И това не е времето около (извинете ме за откровеността, но повечето ще си го помислят) месечния цикъл. Това е времето, когато температурите на околната среда започнат трайно да се задържат около и над 35 градуса по Целзий.

Ето днес например. Жега. Жега е още от сутринта. След като съм се измъкнала от горещите и влажни чаршафи и съм си взела първия за деня душ, около девет, когато пристигам на работа, слънцето вече гаднярски се е оцъклило от високото и припича ли, припича, сякаш сме сред Сахара. Леката светла ризка, която съм сложила с цел хем да изглеждам приветливо и делово, хем да не ми се лепка на гърба от горещината, вече определено се е лепнала. Някъде, където тялото ми предателски е станало влажно от пот – някъде ниско около гръбнака. Гримът, който старателно съм положила сутринта, вече започва да пропуска първите солени капчици и те кондензират по челото и около носа. Слава Богу, секунди преди да се изложа тотално, плуввайки в течности, пристигам на работното си място и потъвам  в  нормалната офис температура, гарантирана от климатика.
Дотук добре. Добре, ама след час се налага да изляза. Гмурвам се в пространството навън като оскубан и почистен бройлер в добре загрята фурна. Ходя, върша си това, което трябва да свърша и се връщам обратно. В рамките на деня се налага да повторя упражнението с „гмурването” още два – три пъти. Всеки път грозно завиждам на колегите, които си остават на хладно. След последното прибиране вече съм подобаващо изтощена и нервна. И точно в този момент нещастният ми сексуален партньор има лошия късмет да ми звънне и да ме попита не искам ли случайно да се видим след работа „за малко”.
Не ме разбирайте погрешно. Момчето си е супер. Дори мисля, че го обичам. Интимният ни живот е върхът! Обожавам както се казва „да го правим”. Днес обаче предложението за секс ми идва малко непредвидено и нанагорно. Но понеже ние сме зрели хора и имаме зряла връзка, не му се сопвам, а се съгласявам с вътрешното желание, когато се видим да споделя обзелите ме чувства и да го питам какво мисли по въпроса и той.
Оказва се, че неговите мисли са доста подобни. Но като човек (по скоро като мъж) с прагматично мислене, той има няколко конкретни предложения за летните ни креватни забавления. Първо – да си уговаряме срещите само на местата, за които сме сигурни, че са снабдени с климатик. Второ – да не се чувстваме притеснени да си вземаме хладен душ не само „след”, но и „преди”, а и по всяко време, по което ни се прииска. Третото и най-важното в неговото изложение беше – хич да не се притеснявам и да си казвам откровено, ако ми се ще да правя секс с минимално докосване. Под това той имал предвид френските ласки, нали ме разбирате, там горещите прегръдки малко не са приложими. Хмммм, мисля си, ами добре… но не си се сетил за още нещо… и го замъквам директно в банята под душа…