След като попревали сезонът на почивките, всички ние, луднали да навъртаме километри между морето и планината, най-накрая взехме лека – полека да се успокояваме. А след като дойде и първият учебен ден, който някак неформално сложи началото на работната нова година, какво ни остава, че да не умираме от скука цяла късна есен, през зимата, а донякъде и през ранната пролет?

Как какво? Гостуването!

В края на септември започва сезонът на нашенското своеобразно и неповторимо „ходене на гости”. На гости си ходим по съседски (малко като в български филм от 70-те); на гости си ходим по роднински; а понякога – с цел разчупване на леда в колектива можем да организираме и между колегиални гостувания. Ако пък целта ни е да спечелим сърцето на началника, или другояче казано – с чисто подмазваческа цел, можем да направим специално „шефско” гости.

Какво характеризира едно чисто българско гостуване? Първо – суетнята. Домакинята например започва да се притеснява още седмици преди събитието, а венец на мъките й е дилемата какво ще сложи на масата. Традиционни ли да са храните, напитките, екзотични ли да са мезетата? Да пробва ли така модерното суши или да заложи на обичайния си специалитет, с който няма как да обърка нещата, а именно – шопската и мусаката. Хич не я питайте горката домакиня как минават дните и нощите й преди деня, в който очаква външните лица да пристъпят прага на светая светих – нейната кухня. Защото забравих да отбележа – нашите традиционни гостувания се провеждат главно в кухнята. Е, забелязала съм, че има и модерни жилища, в които гостната е отделена от мястото за готвене и миризмите на олио, оцет, подправки и печено не съпътстват упорито разговорите. Но колцина са те? В повечето случаи събитието се провежда, както отбелязах в кухнята (при невъзможното да се пренебрегне присъствие на готварската печка) и впрочем така основната цел, а именно сближаването няма как да не бъде постигната. Че как няма да се сближиш с човек, който вижда къде държиш мръсните си чинии и чаши и който посяда доверчиво на щедро отстъпеното от теб собствено място на трапезата?

Но да оставим малко целите и да се върнем на организацията. Да предположим, че менюто е уточнено, списъкът с гостите е направен, часът е спазен и своеобразният мини – празник е стартирал. Какво е присъщото и типично у нас за хората, събрали се да се видят и повеселят, било то със или без повод?

Ами например – ако ще и сутрешно да е гостуването, то алкохолът е неизменен и може да се каже задължителен елемент. Ракийка със салатката, вино с мезето и според наличния финансов ресурс – бира или уиски „за затискане”. Това последното, хората в странство го наричат диджестив. Другото, без което не може да се мине, е здравото плюскане. Порциите са задължително големи и има по много от всичко, „за да не се изложим”. После може и да дояждаме с дни остатъците, но в никакъв случай не бива да се допуска или още по-малко да се признава, че нещо от менюто е привършило. Абсурд! Интересни са и разговорите, които от почти делови в началото и следващи темата на сбирката (ако има такава – рожден ден, друг личен празник и прочие), с напредването на времето и с естественото „разпускане на коланите“ стават все по-откровени, а понякога и откровено закачливи, та чак пиперливи. Затова, да знаете, че съществува опасност на такива „гостита” нерядко основната цел, а именно сближаването да се измести трагично и да се случи такова скарване, че не е истина, просто… Другото любопитно нещо е, че с повишаване на опиянението на гостите, тонусът на домакинята намалява реципрочно. Горката, като се има предвид, че не е спала цели седмици и се е изтрепала с готвенето и чистенето, преди да дойдат всички, като се сеща какво я очаква и като си тръгнат и направо не знае какво е по-добре – да си отиват ли вече тия или по-добре да поостанат още малко, че да се поотложи с някой час неприятния миг с миенето и чистенето „след”.

При все това, като се оставят настрани тези неприятни моменти, българското „гости” си остава един доста добър вариант за разнообразяване на свободните дни и вечери, особено в условия на зимна криза. А и в тези случаи, в които си домакин, има все пак нещо приятно – и това е, че все те топли вътрешно мисълта, че традицията и доброто възпитание изискват „гостито” да се върне, така че другия път ти ще си починеш. Защото ще бъдеш на гости.

Чета тия дни, че мъжете обръщали все по-малко внимание на външността на жените. Предпочитали наличието на ум. Жените пък от своя страна напротив – обръщали все по-голямо внимание на външността на мъжете. Да се разбира – харесвали по-лицеприятните. Чета и си мисля. Какво му е толкова хубавото да имаш за постоянно красавец до себе си?

Да, по-лесно е да се увлечеш по добре изглеждащ, или както е популярно напоследък да се казва „поддържан” мъж. Обаче – случвало ли ви се е наистина да поживеете малко с такъв екземпляр, който се грижи за обезкосмяването си по-внимателно от вас самите? Защото има и такива, повярвайте ми…

Предизвикателство за мен днес е да се опитам да анализирам плюсовете и минусите от съвместното съжителство с мъж от типа красавец.

Нека започнем от плюсовете, защото имам смътното чувство, че изброяването им ще отнеме по-малко време.

Първи плюс – красивият мъж до теб просто от само себе си радва очите и сърцето. Прави по-приятни, така да се каже – и дните и нощите. Друго си е да заспиваш до сладка муцунка, а хич не е лошо и да се събуждаш до такава. Дори и малко рошава, брадясала и неумита, тя все си остава по-сладичка от повечето останали.
Втори плюс – където и да се покажеш, си придружена от расов екземпляр, което пък отвсякъде си означава, че няма как двойката ви да остане незабелязана, а ти ще предизвикаш благородната или недотам благородната завист на съперничките от женски пол. Тоест – имаш всички основания да се пръснеш от фукане.
Трети и май – май последен плюс, за който се сещам, като оставям темата отворена и за вашите мнения – това, че си завоювала красавец често (не непрекъснато, но в по-голямата част от времето ти) повдига самочувствието и те кара да се чувстваш нещо по-специално от другите. Тези, които си ходят с най-обикновени и с по-скоро незабележими мъже.

Първи минус – живеейки с красавец имаш едно перманентно задължение – да се бориш със зъби и нокти да задържиш вниманието на въпросния представител на обществото на красивите мъже. Защото следва непрекъснато да имаш предвид, че той ще бъде нонстоп и то доста активно атакуван от всички представителки на женския пол (а нерядко и от други съмнителни в сексуалната си ориентация екземпляри). Като също така е важно да се знае, че жените са доста по-упорити в сексуалните си домогвания от по-голямата част от мъжете и затова именно трябва да сте подготвени за доживотна битка за поста „първа цигулка” в живота му.
Втори минус – тази красота, която в първите 20-ина години е от Бога дадена, да знаете, че след тридесетата година някъде започва да се поддържа трудно. И ако в самото начало сте била принудена да се съобразявате само с часовете му за епилация и евентуално по-продължителното стоене пред гардероба, то с годините стоенето пред огледалото в банята също ще става все по-дълготрайно, на общата тоалетка ще започнат да се появяват непознати за вас уреди и мазила, като основно това ще бъдат средства, съответно стимулиращи или борещи космите. Защото както на всички е известно, остаряването на мъжа си личи предимно по това, че космите започват да падат от подходящите места и започват да растат на неподходящите.
Трети минус – красивият мъж е като паун. Той от малък е свикнал да получава вниманието и любовта на околните и в един момент, когато спре да ги получава или поне започне да ги получава по-рядко, вие ще трябва да се превърнете в безплатен и вечен лечител на егото му. Като същевременно си припомняме, че битката за непостоянното му внимание съвсем не е приключила, работата ви по него хич няма да е малко.

Броя плюсовете, броя минусите и въпреки негативните си очаквания, всъщност получавам паритет. Което значи, че ако ви се е паднал красавец в живота – хващайте го с всички сили и го стискайте здраво – и дано си остане ваш, независимо от всичко.