Да, през прохладните месеци, а особено през зимата ни е по-лесно. Тогава този проблем с разкриването на излишък от плът не съществува, защото сме загърнати в дрехи от петите до ушите, че понякога използваме и по няколко ката дори. През пролетта обаче започват първите – отначало плахи опити да изкараме повече от кожата си на показ, кожа поизбеляла през студените дни и зажадняла за слънце. За тези месеци (април – май някъде) таксиметровите шофьори – ветерани казват, че са причина рязко да се покачва опасността от пътни произшествия. Поради заглеждане по поразголените вече пешеходки, естествено.
Но да поговорим какво пък се случва, когато дойде лятото и когато то е подобаващо жежко, както е тия дни?
Отначало се стремиш да спазваш административно – деловия стил на обличане в дните от понеделник до четвъртък. В петък си позволяваш да се поразхвърляш леко, защото: „Е, какво пък, петък е…”. За съботата и неделята най-естественото нещо е да го даваш по-свободно, защото „Е, какво пък, ще се обличам както си искам”.
И така с умерено темпо вървят нещата, до момента, в който с идването на юли и особено на август (традиционно считан за „отпускарски”) всякакво благоприличие се изпарява и по улиците започват да се наблюдават картинки, каквито обикновено сме свикнали да виждаме в новинарските сайтове по повод карнавала в Рио. Полите са къси. И тесни. На всичкото отгоре започват някъде под края на гърба и завършват внезапно в началото на бедрата. Да не говорим, че напоследък определено забелязвам, че съществува трайна тенденция табуто „Имам наднормено тегло, обаче все пак нося тясна рокля или къса пола” абсолютно да не съществува. По улиците шества плът! Девойки, а и попрезрели дами се развяват с ред несъвършенства във фигурите, но изложили на показ сякаш напук всичките си дефекти до един. Вероятно разчитат на това, че вниманието трудно се концентрира върху повече от един стимул и ако се вторачиш в целулита, по-скоро няма да забележиш бухналите над колана паласки, тъй че им е все тая… Както и да е, това са крайните варианти.
Има и по-приятни за наблюдение представителки на нежния пол, разбира се. При тях например изключително приятно е изложено „на тезгяха” деколтето. Дълбоко и широко разкриващо апетитни прелести. Радост за мъжкото око. Само да не е окото на шофиращ, както отбелязахме по-горе. Също тъй от няколко години активно шества модата на блузките без рамене и без презрамки. Такива, дето ако ги дръпнеш леко надолу, няма какво да им се опре и има сериозен риск да се смъкнат до кръста. Изключително будещи въображението, по думите на познати ми мъже.
Всичко това е доста добре, бих казала и общо взето не пречи на качеството на живот на народонаселението, стига обаче да направим следната уговорка – тези фриволности да остават за свободното време и по-скоро за басейна, но не и за работата, особено ако е свързана със срещи. Тогава изложената на показ плът общо взето е лоша атестация. Правилата на добрия тон при строгия стил дори са още по-категорични и повеляват в офиса да се показва не повече от 20% плът. Което включва общо взето голо лице, голи крака до коленете и най-много голи ръце до лактите. Което едва ли може да бъде наблюдавано по нашите географски ширини, освен в някои консервативни държавни или финансови институции.
При нас това не е модерно. При нас като гледам ще продължава да си шества необезпокоявана плътта на показ.