Вели Велчева

За Вели Велчева

Родена в София, на 41 години. Завършила Българска филология и Психология. Просто жена.

Секс с колега – удобства и недостатъци

Работното място безспорно е едно от водещите места по създаване и поддържане на връзки, включително и сексуални. Там се запознаваме с хора от противоположния (в масовия случай) пол, сближаваме се, започваме да се харесваме, ухажваме се, подхвърляме си закачливи погледи и забележки, докато в един момент се оказва, че нещата определено са тръгнали в посока усамотяване и по възможност получаване на секс.

Да предположим, че послушаме някакви остатъци от здрав разум и се откажем от тази възможност. Така ни учи и правилото, че там където си вадиш хляба, не бива да си вадиш разни други работи. В този случай обаче между нас и колегата увисва и рискува да си виси вечно едно такова неловко поведение. Поведение на нещо започнато и недовършено. Доста смущаващо както за нас, така и за околните. Наблюденията ми сочат, че ако двама души останат в подобна носеща напрежение фаза (на започнало, но неконсумирано ухажване), то рано или късно се стига или до напускане на конкретното работно място от единия, или в крайна сметка – до консумиране на неупотребеното удоволствие, тоест – до правене на секс в крайна сметка.

Да предположим и другото – поддаваме се на емоцията, уреждаме си среща насаме и излизаме заедно. Предимствата от срещата с колега са следните – винаги има какво да си кажеш, най-малкото да обсъдиш последните клюки от офиса и обкръжението, както и предстоящите задачи. На тези, които ще кажат, че това е мега сухата тема за разговор на първа среща, бих отговорила, че темата за работата така или иначе е една от водещите при първи срещи. Може би е следвана от темата за семейството, но тя идва малко по-късно така или иначе. Недостатъците от това да излизаш на първа среща с колега – няма я тръпката от срещата с непознатото, въпреки че винаги си съществува и възможността отсреща да ви изненадат с личен стил, неподозиран до този момент.

Продължаваме с предположенията. Срещата е преминала добре и идеята за секс започва да се откроява все по-отчетливо на хоризонта. Уточняваме въпроса „У нас, у вас или на хотел?” и се отнасяме на избраното уютно интимно местенце. Предимства от това да правиш секс с колега. Общо взето не се притесняваш от това ще излезе ли връзка от това или не и какво ще се случи после, защото най-малкото утре пак ще се видите, като така отпада и основният философски въпрос след първи секс, а именно: „Ще се обади ли пак?”. Същият този факт (че утре неизбежно ще се видите) обаче крие и друга, тъмна страна. Ако нещо не се получи, гледането в очите на следващия ден на работното място ще е нелека задача. Спокойно, неловкостта изчезва с времето, така че това съвсем не е повод за сериозна тревога.

Следващото предположение, но което се облягаме в настоящото изложение е, че сексът и романтиката се оказват на ниво и ние започваме връзка с колегата. Предимства – близостта е всекидневна, не си гледаш непрекъснато дисплея на телефона дали няма пропуснато обаждане или непрочетен СМС, в течение си на тревогите и радостите му, та не се налага да слушаш дълги и покъртителни истории за съвсем непознати за теб хора. Неоценимо предимство е и това, че имате общи цели и интереси, свързани от работата. Това ви дава близост поне с няколко пункта по-голяма от тази при хората, работещи отделно. Недостатъците от връзка с колега обаче съвсем не са за подценяване. Първо – както споменахме по-горе – заедно сте непрекъснато. И това в един момент става леко досадно. Нямаш никаква възможност да скриеш нещо от ежедневието си. Ако щете и обаждане от старо гадже. Което в един момент доста поизтрива от сантиментите. Друг неприятен момент е, че все сте заети по едно и също време и е трудно да се организира вълнуваща романтична изненада. Все всичко ти е пред очите и в ръцете. И това да е всичко, дето се казва с мед да го намажеш. Има едно нещо, което почти винаги трови връзката между колеги и това е отношението на околните. Защото в един хубав момент връзката става известна и на слепите. И какво се получава? Общността, от която сте били част до този момент някак се отдръпва от вас двамата и ви оставя да си ситуирате нова ваша си общност от двама. Останалите спират да си споделят активно с вас, поканите за общи събития (още повече ако са сбирки „по женски” или „по мъжки”) намаляват, като в крайна сметка се стига до една определена изолация на двамата „грешници”. Често към тях се прилепя не повече от един колега, който става довереник и свръзка с по-голямата общност, но той почти винаги е човек, който се явява излишна част от уравнението и не пасва нито на едната общност, нито на другата. При създаването на подобна некомфортна за всички конфигурация отново рано или късно се стига до напускане на работа от единия или направо на двамата влюбени, при което колективът си отдъхва и отново сформира обичайната си цялост.

Разбира се, тези примери не са задължителни. Всяка една ситуация може да бъде и по-различна, но така или иначе – добре е да си помислим сериозно, преди да започнем да „се закачаме” със симпатичния колега отсреща.

Защо момичетата наистина харесват лошите момчета

Неслучайно заглавието е такова. Клише е твърдението, че добрите момичета харесват лошите момчета. Факт е, че наистина ги харесват. Факт е и също, че колкото по-антиобикновен е един мъж, колкото повече рязко се отличава от масата наоколо, колкото е по-твърд (имам предвид като характер, но и не само), толкова повече дами са въздишали и въздишат по него и толкова повече женски скалпове има и ще има качени на колана му.

Може би като начало е необходимо да направим опит за обрисуване на „лошото момче”. И така:

Лошото момче се отличава с бунтарския си дух. Той никога няма да харесва нещата около себе се на стадния принцип. Той ще търси своите собствени пътеки и най-често те няма да са именно утъпканите преди него. Затова той има собствен стил и този стил е неподражаем.

Лошото момче не притежава лигаво поведение. То никога няма да ви се разхленчи, независимо какво се е случило с него. Ще стисне зъби и с каменно лице ще продължи напред. Ще прояви твърдост и тогава, когато вие хленчите. С него забравете за нощи, в които заедно ще напоявате носни кърпички със сълзите си. Той няма да направи това, а няма да позволи и вие да го направите.

Лошото момче е самостоятелен индивид, понякога чак до мизантропия. Той има много познати, но много малко близки приятели. Не е точно душата на компанията, въпреки че когато е във фаза „веселя се” може да събере всички около себе си. Когато лошото момче не е в настроение обаче, това никога не може да остане незабелязано.

Лошото момче е корав мъж. Той решава проблемите като преминава през тях с мощността на тежкотоварна машина. Той рядко е дипломат, но поведението му е обезоръжаващо мачовско. Той просто не може по друг начин.

И тук някъде стигаме до част от обяснението на факта защо момичетата са фатално и завинаги привлечени от лошите момчета. Защото те са мъже до мозъка на костите си. В тях всичко е тестостерон. И не само това – в тях тестостеронът ври и кипи. Увлича след себе си и не търпи компромиси. А жените обожаваме да сме фатално привлечени, та чак обречени. Всички ние губим ума си по забраненото, силното и нетърпящото възражение излъчване и поведение. Губим го до забрава…

Следва да се има предвид, че връзката с лошо момче не е от лесните. Дори нищо подобно не е. Тя огън и лед, тя е вълшебни тръпки по кожата и сълзи до сутринта. Лошото момче ще ви възвиси до рая, а веднага след това ще ви запрати в дълбините на ада. Това няма да е лековатата и приятна връзка с човек, за когото винаги ще знаете къде е и как ще постъпи. С лошото момче ще ви очакват много изненади. Е, именно там е и тръпката обаче. Когато сте с такъв тип мъж, никога няма да ви е скучно. Винаги ще бъдете възбудена, нащрек и готова за неочакваното.

А когато в един момент ви писне от толкова много емоции, от толкова много напрежение в отношенията и ви се прииска да сте с един такъв кротичък мъж, с който се живее спокойно и лесно, бързо можете да го направите. Лошото момче никога няма да ви се моли да го задържите. Той ще си тръгне с гордо вдигната глава и непукистко изражение на лицето с ръце в джобовете. Няма да се обърне. И още в същия момент ще започне да ви липсва.

Държавната работа – бреме или благодат за чиновника

Всички сме се сблъсквали с чиновника. Колкото и да не ни влиза в работата неговата сфера на дейност, в един хубав момент се оказва, че неговото съществуване се налага да излезе от анонимност за нас, а ние от своя страна се налага да го срещнем. Най-често го намираме, след като сме си направили уговорка за среща в неговия кабинет. Най-често този кабинет е в някаква сграда, блестяща със стила си соц-кич, а неговата светая светих (стаята на чиновника) е окичена със стари календари, един нов с оградена в червено кръгче днешна дата, под сянката на саксии с мушкато, фикус, дървото на живота и други популярни за отглеждане сред чиновниците зелени растения.

Ние винаги имаме нашата гледна точка относно чиновника и неговата работа. Първо не я разбираме много – много, тя е обвита в известна тайнственост, но едно знаем със сигурност – той чиновникът винаги е много зает и почти няма време за губене. Затова ни посреща съвсем за кратко и на петата минута от разговора ако телефонът му вече не звъни, той започва да си гледа часовника, същевременно отблъсквайки ни деликатно към изхода. Защото той чиновникът има работа.

Това, за което рядко се замисляме е неговата гледна точка. На чиновника. Или иначе казано на държавния администратор. Какво го кара да работи по осем часа двайсет дни в месеца за 400-500 лева заплата (средно за един град със средни размери, тук столицата я оставяме настрана, знаем, че стандартите в София са различни).

И така – защо хората започват държавна работа?

Първо, защото го считат за по-престижно. Току-що завършилият студент си представя, че ако спечели обявения конкурс в три етапа, това е едва ли не старт за изстрелване към висините на държавното управление. Всъщност практиката сочи, че повечето от хората, спечелили конкурс в държавна или местна администрация остават на същото това работно място до пенсия, освен ако не „гръмнат” в някоя далавера. Рядкост са тези, които тръгват по стълбицата на йерархията и това става обикновено едва след като началникът ми се пенсионира.

Второ – продължава да битува много популярното мнение, че държавната работа е „по-сигурна”. Майки и бащи набиват това в главите на нещастните си отрочета – „Хвани, мама, държавна работа, това е най-сигурно. Няма да те уволнят, няма да те съкратят…” Всъщност истината е, че структурните промени в държавните и местни административни структури са много по-често явление от промяната в щатното разписание на частния предприемач или търговец. Работейки на държавна служба нямаш никаква, ама никаква гаранция срещу съкращение, уволнение, лошо отношение и прочие. Дори и да си перфектен в работата си. От друга страна – ако съвестно изпълняваш задълженията си и началството е доволно от теб – в частния сектор имаш почти 100%-ова гаранция срещу уволнение. Нито един собственик на бизнес, който е с разума си не би се лишил от печелившия си работник.

Трето – държавната работа е обвита с тайнственост, относно допълнителните облаги и така популярните напоследък „бонуси”, получавани от чиновника. Едва ли не се счита, че той живее „от въздуха”, когато е на работа, носят му непрекъснато бонбони и уиски, кифлички и кафе, а заплатата само си се трупа в банковата сметка, защото просто не му остава време и възможност да я похарчи. Истината е по-скоро друга. Хората вече изобщо не носят бонбони и пиене, а тези чиновници, които евентуално получават пачки и бонуси са предимно по страниците на вестниците. Редовият чиновник си купува и кафето, и сока, и баничките сутрин.

След всичко това, което посочихме като факти, все още остава въпросът – защо хората се блъскат да започнат държавна работа и още по-важният въпрос – защо същите тези хора се изтрепват да останат на нея и никога (или много рядко) я напускат?

За мен лично отговорът е един – в държавната работа, особено на средно йерархично ниво се вкопчват хората без шанс. Хората, неуверени в себе си, с ниско самочувствие, с ограничени възможности, най-често с поовехтяло образование, без актуални квалификации и без амбиция. За тях тази работа е върхът. Те са на топло през зимата и на хладно през лятото в своите кабинети, разполагат с телефон (понякога и мобилен служебен), с компютър, Интернет и осем часа работно време за пропиляване. Понякога могат да се преборят за ползване на служебен автомобил, понякога им разрешават командировка (на някои късметлии може да им се падне обмяна на опит дори в чужбина). Заплатата им идва навреме, осигуряват ги на брутна сума. В банките гледат благосклонно на тях, когато кандидатстват за кредит, а роднините и приятелите поддържат добри отношения с тях, защото „кой знае, може и да ми потрябва някой ден…”. Друг е въпросът за мотивацията във вид на допълнителни материални стимули, които някои не особено морални чиновници успяват да си заработят. Дори и да не го правят, то другото им стига.