Предстои ни да останем насаме с любимия човек. Това може да е чаканата вечер, когато за първи път ще консумираме връзката си, може да е редовната ни среща в петък, може да е обичайното прибиране у дома с малко повече вълнение. Все неща, които са чудесна предпоставка за това да обогатим скучните часове от ежедневието с минути на сладък секс. В такива моменти най-често започваме да предвкусваме удоволствието отрано. Период на прекрасно очакване. Мислим си за това, предвкусваме го, започваме да усещаме лекия гъдел на интимната възбуда.

Какво обаче може да се случи, така че бленуваните мигове да се разпилеят в нищото или иначе казано – какво може да накара ситуацията „да се закучи” и в крайна сметка сексът да си остане в сферата на фантазиите?

Няколко са нещата, които могат да провалят един хубав секс.

На първо място – ще кажете това е умората. Говорим за физическата умора. Нищо подобно! Почти доказано е, че физическата умора (стига разбира се да не сте грохнали до фазата „заспивам прав или в движение”) не е особена пречка да се повъргаляте в кревата преди да се отдадете на здравия и ободряващ сън. Тялото ни има почти неизчерпаеми възможности да реагира на дразнители и ако партньорът ни възбужда достатъчно, никаква мускулна треска не би ни спряла да го отъркаляме в чаршафите. Ако той е уморен, Трибестан може да му помогне да събере сили.

Виж, другояче стоят нещата с психичното изтощение. Ако в главата ни не спира да се върти днешният скандал с шефа и дори тихичко се промъква с ужас мисълта от последващо наказание (не дай си Боже дори уволнение), ако в рамките на осемте работни часа сме се срещнали и говорили с десетки изтощителни и натоварващи люде в поредица от сломяващи ума разговори или ако майка ни се е обадила с неприятна вест от дома, тогава сексът май-май ще си остане само идея. Както всички много добре знаем, най-големият сексуален орган е мозъкът и ако той е капнал, унили ще бъдат и опитите ни за интимност.

В тези случаи ако е важно за вас да се „докажете” и ако срещата с основна идея секс така или иначе е факт, опитайте се да поговорите за проблема. Ако го споделите с партньора, твърде вероятно е да се окаже, че притесненията ви не са чак толкова основателни, или че нещата, които ви тревожат все пак биха могли да намерят добър изход. Намирайки подкрепа у човека срещу вас, най-вероятно той бързо-бързо ще стане и човек под вас (или над вас – в зависимост от ситуацията).

Друго нещо, което може да накара сексът да пропадне е болката. Всички знаем за вицовото оправдание „Не тази вечер скъпи, боли ме главата”. Ако нещо ви боли или се разболявате ищахът ви за секс едва ли ще бъде громящ съпротивата. В този смисъл дежурното женско оправдание наистина си е вярно, стига разбира се и болката да е истинска, а не фалшиво извинение.

Така стигаме до един от любимите ми предсексуални гафове. А той е именно – да пристъпим към любов преяли или препили. Толкова са сладко-класически тези две ситуации, че се чудя направо дали да не ги разделя на две, та да си ги опиша в максимални подробности. Така и ще сторя.

Първо – преяждането. Голям враг на секса. По традиция почти всяка една наша среща започва с разговор и за максимално удобство този разговор обичайно се провежда на маса. Така де – едва ли ще разговаряме много, ако вече сме в леглото, а пък да се хванем веднага за ерогенните зони на някои все още им се вижда просташко. Така че сядаме на масата ние, като прелюдия към любовната среща. Хапваме салатка, основно, още малко мезенце, докато разговорът набира темпо и накрая дори завършваме с нещо сладичко за афродизиак. И когато коремът се е издул подобаващо – опа, сещаме се за какво сме тук. За секс. Леле мале! Правили ли сте секс на пълен стомах? Ужасно преживяване. Тежи ти, не можеш да си сгънеш, ако скъсиш ъгъла с краката може и да получиш позиви за оригване или повръщане, за френски ласки пък да не говорим хич. Съвет в този случай – ако срещата търпи – изчакайте до сутринта. Поспете и около шест, когато тестостеронът е на макс – атакувайте. Това вече ще е друга работа.

Второто – пийването и последващия секс. Класическо е схващането, че при мъжа алкохолът повишава желанието, но намалява възможностите. Сега ще ви разкрия една тайна – и при жените е така. Удовлетворяващият сексна пияна (пък дори и на подпийнала) глава не го чакайте. Може да се състезавате до сутринта, но успешно финиширал едва ли ще има. Съвет в този случай – пак същия. Ако вече сте надигнали чашката повече от три пъти по 100 – сексът го оставете за следващата сутрин.

И накрая, но не и по значение. Има едно нещо, което при всички случаи редовно проваля добрия секси това е разпадащата се връзка. Ако чувствата вече не са това, което бяха, ако страстите не ви вдигат в небесата, ако вече дето се казва „хич не ви се ще”, казвам ви, че нещата в тази връзка никак не стоят добре в перспектива. Едно е сигурно. Може да има секс без любов и животът ежедневно го доказва, но любов без секс не може да съществува дълго. Така че ако сексът напоследък нещо ви куца, ако го правите все по-рядко и с все по-голямо неудоволствие, помислете за бъдещето си с човека до вас. Защото иначе някой ден ви очаква голяма изненада…

Във всеки един наш ден (е, поне в работните със сигурност) вземаме решения, имаме социални контакти и срещи, водим преговори, общуваме. Какво обединява тези наши действия и кое е едно от най-важните условия да постигаме успех, така че и решенията, до които достигаме да са по-добри? Обединяващото звено е следното – във всичко това ние правим впечатление на някого. Впечатлението, което оставяме у хората, с които се срещаме – даваме ли си сметка колко е важно това обстоятелство за живота ни въобще?

Хората са казали: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Всичко това е впечатление – и дрехите, и думите, и жестовете и мимиката, и действията. Психолозите казват, че първото впечатление е неизтриваемо и то се изгражда в рамките на първите няколко минути от запознанството. Както се казва: „Няма втори шанс за първото впечатление”.

Какво да правим тогава, така че да се представим добре и да оставим ако не брилянтно, то поне прилично или добро първо впечатление у околните? Може би най-важното нещо е да умеем да се самонаблюдаваме. При социалното общуване в пълна сила важи правилото – внимавайте какво правите и не правете това, което не бихте искали да направят на вас.

Пример – аз лично не бих искала да ми забравят името и да се обръщат към мен с: „Ъъъ, госпожо…”. Няма срам – питайте. Извинете се, че не сте запомнили, обърнете го на лека шега ако е възможно, но при всички положения не се обръщайте към събеседника си безадресно.

Друг пример – ужасно обидно е да не те гледат в очите. Избягването на погледа винаги е лош знак (това не важи за някои култури, при които да гледаш прямо в очите е признак на нахалство, тук ще си говорим за нашия лайфстайл – българския). Ако гледаш настрани, нагоре, надолу и къде ли не – само не в очите нямаш шанс да „грабнеш” събеседника, тоест в този случай първото впечатление ще бъде отново какво? Лошо.

Трети пример – изглеждаш зле. Имам предвид външния вид. Това безспорно също е много лошо! Ако имате съмнения относно външността си – потърсете най-близката тоалетна или друго свободно помещение и направете всичко по силите си да изглеждате спретнати. За мъжете – пригладете косата, веждите и други места, по които отглеждате косъмчета (например брада, мустаци и прочие), измийте ръцете, оправете сакото или с каквото там сте облечен. Почистете обувките. За жените съветите са същите (без грижите за косъмчетата – при вас е добре да няма наболи мустачки), добавяме малко освежаване на грима и лек парфюм. Проверете за размазана спирала около очите и парченца останала храна между зъбите.

Имайте предвид, че външният вид не само е основата на първото впечатление, но има и една специфична особеност. Външният вид дава вътрешно самочувствие и увереност. А те пък от своя страна придават именно неповторимата аура на човека, който успява.

И бонус от мен – един вече съвсем практически приложим съвет. Ако ви предстои представяне – независимо дали става въпрос за представяне пред публика или лична презентация – съществува един лесен за прилагане трик, който ще ви помогне в това да направите подходящото добро впечатление. Трикът е следният – вземате материалите, които ще презентирате (ако има такива), обличате си дрехите, които мислите да сложите в деня на събитието и изнасяте „представлението” си пред камера. Запишете първия си опит. Изгледайте го. Гарантирам ви, че не само няма да се харесате – има опция дори да не се познаете! Изгледайте отново клипа – този път критично. Забележете кое у вас дразни или изглежда неподходящо – поглед, тон, дълги или напротив – твърде кратки паузи, бързина на говора, неуместни мимики и жестове. Опитайте да се поправите. Запишете втория опит. Отново следва критичен преглед и нанасяне на съответните корекции. Продължавате така докато се харесате. При мен това стана някъде на двайсетия път. Но пък представянето после е с гарантиран значително по-добър шанс. И 100-процентово по-добро първо впечатление.

Днес много ме хвана яд. Както често ми се случва да казвам: „устата ми изпревари мисълта” и… изрекох нещо, дето ако си го бях замълчала щеше да е по-добре. Сега цял ден ще ми е криво и ще минат часове да се самоубеждавам, че съм била права да го кажа, че истината си е истина, независимо дали на някой му харесва или не. Засега още не съм убедена.

Не знам за вас, предполагам че освен всичко друго, припряността си е характерова особеност, но при мен много често се случва да не успея да си задържа езика зад зъбите. Сто пъти съм се заричала да си затварям устата и пак мине се не мине известно време – или ще издрънкам нещо, дето не трябва или ще го изтърся не пред когото трябва. Не че нещо кой знае какво произтича от тези мини гафове, но усещането да те пронижат с поглед е… при всички случаи обратното на безценно.

Да премълчиш и да преглътнеш е висше изкуство. Другият висш пилотаж е да оставиш другия да говори. А ти да мълчиш и да слушаш. Ако се заровим ще открием десетки мъдрости по темата от типа на „Мълчанието е злато” (българска народна) или „Който си владее езика, често мълчи” (Станислав Лец) или любимата ми „По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения” (Марк Твен).

Умеем ли да ги спазваме тия, формулирани все от мъдри хора правила? Май никой не ни учи на това. Нито у дома, нито в училище ни съветват кога и доколко да бъдем деликатни и сдържани и кога и доколко да бъдем смели и настъпателни в отношенията и в разговорите си с другите. С този проблем се сблъскваме сякаш изведнъж, когато попораснем и социалният живот ни притисне с всичките си задължения и неволи. Плетем се като патета в общуването и ако имаме някакво вродено чувство за такт – добре, но ако го нямаме? Надяваме се с всички сили това да минава за някакъв вид индивидуална особеност или ексцентричност, но номерът невинаги успява.

А колко е важно да премълчаваш понякога. Бих казала – от изключителна важност. Емоцията да отговориш подобаващо на нечие предизвикателство или пък да изкажеш бързо-бързо своето собствено (и естествено затова и най-важно мнение) невинаги е най-добрият съветник. Ох, ако можехме наистина да се удържим и да преброим до 10 всеки път, когато нещо ни дойде на езика и да го споделим едва ако и след това все още ни се вижда важно… Колко по-малко мъка щеше да има на света, колко по-малко обидени хора, колко по-малко недоразумения, скарвания, че и развалени приятелства и любовни раздели щеше да има по-малко. Ние пък щяхме да се чувстваме все мъдри и стабилни.

Премълчаването като си помисля има неоценимо значение най-вече по отношение на личните взаимоотношения. При деловото общуване сякаш по-важно е другото умение – да оставиш отсрещния да говори. Типична грешка в бизнес преговорите е да пропуснем огромно количество информация, тъй като по време на среща не спираме да дрънкаме за себе си. Стопираме човека срещу нас, той горкият и дума не може да обели, а ние говорим ли говорим, „убеждаваме” го неистово и направо не му оставяме дъх да си поеме от потока думи насреща му. После се чудим защо така нещо преговорите са се били закучили. А моите лични наблюдения убедително сочат, че ако достатъчно дълго оставиш някой да се „пържи” на бавния огън на мълчанието ти (онова златното, а не другото – смръщеното и злобното) – рано или късно той ще ти каже всичко, което очакваш да узнаеш. Да не говорим, че колкото повече мълчиш, толкова по-малко ще ти се налага да лъжеш. А това при всички положения го има в бизнес срещите.

Така или иначе – на мен ми остава само да изчакам времето да поизмие срама от днешния ми гаф. Този любим мой партньор времето – винаги го прави. И дано следващия път да не забравя – едно, две, три, четири, пет…..