Вели Велчева

За Вели Велчева

Родена в София, на 41 години. Завършила Българска филология и Психология. Просто жена.

Сексът за една нощ брои ли се за любов?

Тъй като с ужас очаквам 14 февруари, превърнал се от здрав български народен празник в лигаво – розов любовен някакъв такъв, питам се в дух на нон конформизъм: „Ще се брои ли ако в тази така наречена „любовна” вечер взема, че направя секс за една нощ?”. Не че смятам да го направя, казвам за успокоение на пуританите, не, просто се питам…

За мен това не е табу

Ще ви кажа и защо ми хрумва този въпрос. Защото сексът за една нощ, който е нещо като секс на първа среща, с тази разлика, че среща в романтичния смисъл на думата на практика няма, аз лично съвсем не го намирам за табу. И продължавам да питам – ако си свободна от интимен ангажимент жена, ако на никой не си обещала монопол върху тялото си и то си твое и само твое, ако е 14 февруари вечерта и отвсякъде те бомбардират с розови сърчица от сутринта и с все повече хормони със свечеряването, защо да не се решиш и да не се впуснеш в ново любовно приключение? А то ще бъде истинско любовно приключение, ако завърши със страстен секс, естествено. И ето ти на – въпросът да направя или да не направя секс за една нощ?

Сексът за една нощ се случва и ще продължава да се случва, независимо какво мислим по въпроса. Сега идваме до двете възможности.

  • ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ: Аргументите да го направя или аргументите „за”:

Ами все един път в живота човек трябва да опита и това. Да остави задръжките настрани и да грабне искащото му се, както би грабнал пълна шоколадова бонбониера след период на строга диета.


Освен това анонимността (или поне относителната анонимност) на подобно начинание те поставя в позиция на доминираща, тъй като решението дали да се видите още веднъж или да не се срещнете никога повече остава в твоите ръце. Ти решаваш – ще си дадеш ли телефонния номер или не.
Да не говорим, че можеш да се осмелиш да изживееш сексуална фантазия, която не би си позволила иначе – например да се представиш под друго име, с друга професия и да си поиграеш.
И защо пък не – забавно е, защото е забранено и даже опасно, а това вдига адреналина. Не само го вдига, ами направо го изстрелва във висините.

  • ВТОРА ВЪЗМОЖНОСТ: Аргументите да не го направя или аргументите „против”:

Твърди се, че сексът за една нощ ще те направи да изглеждаш лесна и ще навреди на репутацията ти. Да, това би станало, ако не спазваш правилата на флирта и директно се метнеш за секс. Освен това наистина значително ще навреди ако го практикуваш редовно и безалтернативно. Ако обаче пофлиртуваш достатъчно дълго и майсторски, нещата съвсем не биха изглеждали „проститутски”, а по-скоро – като ситуация от филм.

  • Втори аргумент „против”- при секс с непознат за първи път вероятността да се отпуснеш и да получиш качествен оргазъм е доста мижава. Просто женският организъм е такъв, че не свършва тъй лесно и бързо, само в резултат на механични фрикции. Не че е невъзможно, възможно е разбира се, но просто процентът да бъдеш разтърсена е по-скоро под 5%, а не над 95%.

Това приключение може да бъде опасно

И не на последно място, а по-скоро на почетното първо място – и това вече съвсем сериозно – това приключение може да бъде опасно! Все пак ти предстои да бъдеш интимна с непознат човек. Опасно е да го заведеш у вас, опасно е обаче да отидеш и у тях (знаеш ли го къде те води…). Опасно е да се качиш в колата му, опасно е да го вземеш и в твоята. Общо взето – най – компромисно е решението да се отиде в хотел. Там пък може някой да те види, кофти е и при плащането, защото ако той плати е малко като платена любов, а пък ти да плащаш не върви никак. За предпазните средства като презервативи, също смятам, че коментарът е излишен! Тук рецепта и задължителни мерки за сигурност няма. Най-общо доверяваш се на шестото си чувство и се оставяш да те води то.

Но пък затова и всичко това е така вълнуващо. Струва си да се опита. И в успокоително заключение ще отбележа, че в крайна сметка, ако съумяваш да държиш нещата под контрол през цялото време, винаги можеш и да се откажеш като решиш, че това сексът за една нощ не е за тебе работа. Само ще остане да те гложди едно съмнение… ами ако беше опитала? И ако беше се получило? Това щеше ли да е любов?

Романтиката в Български Държавни Железници /БДЖ/

Случвало ли ви се е да пътувате скоро с влак? Аз лично непрекъснато ползвам този така романтичен транспорт и просто ме сърби перото да споделя малко повече за тази уникална култура на пътуване.

Причините да пътувам с влак

  • Причините да хващам железните пътища са няколко: първо – мразя да шофирам. Като всяка уважаваща себе си истинска жена, аз се губя непрекъснато и във всички посоки (имам предвид буквално), така че свойството на влака да те доставя от точка А до точка Б за мен е незаменимо удобство.
  • Второ – този транспорт е безумно евтин, хора! На всичкото отгоре през миналата година се сдобих с карта за 50% намаление (тя се продава на костуема цена и важи за една година). Искам да ви кажа, че цената на билета от София до Пловдив, бърз влак втора класа с намалението е… цифром и словом няколко лева и то с увеличението от началото на годината. Как е, а?
  • Трето – като споменах по-горе за културата на това пътуване – имам предвид, че във влаковете цари културна атмосфера, а иначе казано – масово се чете! Направо купетата са като едни подвижни читалища. Дали това е така, защото пътуват повечко студенти или е някакъв вид традиция не знам. Но през вагон могат да се видят по един – два разтворени лаптопа, а през два – книга. Напоследък забелязвам нашествие и на таблети. Тоест – третата ми и почти основна причина да ползвам „БДЖ-то” е, че там час – два можеш да си почетеш на спокойствие и без разсейване. А ако си се подготвил – може и да изгледаш един филм на мобилното си устройство.

Магията на спътниците във влака

А хората, хората, които срещаш в тези пътешествия – те пък са истинско богатство за наблюдателя. Срещала съм какви ли не – влюбени двойки, които спят почти един върху друг; бабички и дядовци, полуподвижни, но понесли кофи и куфари, сякаш се изселват; интелектуалци, естествено с книга поне на английски; геймъри, които счупват лаптопа от игра; политикани, знаещи всичко за световната и в частност за българската конспирация; бебета, спящи сладко; досадници, които си умират да разберат и майчиното ти мляко; болни хора; здрави хора; пияници; лакомници (вярвате ли, че само преди дни една жена до мен извади пилешко бутче и яде, та размириса на кухня половината влак)… хора всякакви, ама всякакви.

А това, което ни обединява и това, което кара скритите черти на всички тези хора да изпъкнат в няколкото часа, в които сме заедно в едно купе е неизменното усещане за анонимност. Ние се срещаме във влака за няколко часа и най-вероятно никога повече няма да се видим. Това именно чувство за анонимност позволява на влюбените да се натискат, без да им пука, изморените да поразпуснат обувките си (вещо, което никога не биха направили пред непознати), това кара пияниците да си надигат биричките без свян, а любопитните да разпитват без задръжки.

-> Почивки и екскурзии в България и чужбина

Кое убива романтиката?

И за да не бъда обвинена в PR в полза на българските държавни железници, ще уточня, че има и неща, които са в състояние съвсем да убият романтиката и розовото в картинката.

  • Това за мен са на първо място досадните хора. Те наистина понякога могат да вгорчат тотално удоволствието от пътуването, но и за това си има цяр – във влака има една страхотна опция – винаги можеш да смениш мястото си (освен ако не е претъпкано до горе, но по мои наблюдения напоследък това е рядкост). Другото известно на всички неудобство е отвратителното състояние на тоалетните помещения. Имам предвид и гаровите такива, и вагонните. Това е рядко срещана гадост, която мисля че може да кандидатства за някакъв анти – Гинес или нещо подобно. Противоотрова – не яжте и не пийте много преди да хванете влака, а непосредствено преди тръгването ползвайте тоалетната в най-близкото прилично заведение.
  • Има и още едно нещо, което прави пътуването с влак наистина уникално преживяване – закъсненията. Колко пъти ми се е случвало да потроша крака в тичане към гарата, а да се окаже, че композицията има закъснение 20 минути да речем. Или пък другото – вече си във влака, той спира на някакво произволно място и стои. Причината за спирането и времето на престоя са ясни само на персонала, а даването на информация въобще не е приоритет тук. Закъснение може да се получи и при инцидент. Веднъж стояхме час и половина на една гара, защото някакъв човечец падна под релсите. И да видите тогава коравосърдечието на българина – то не беше черен хумор, не бяха пошли коментари, имаше и хора, които снимаха, Господи…

Иначе – като сметнем, че всичко лошо, изброено по-горе е по-скоро инцидентна рядкост, отколкото правило, възможността да се почувстваш като героиня на роман от по-миналия век, качвайки се или слизайки от вагона намирам за неоценимо.

Любовта от разстояние – приятният гъдел да пътуваш и мъката да се завръщаш

Случвало ли ви се е да обичате от далече? В реалния смисъл на думата от далече – да речем от поне 300 км. разстояние. Някои ще рекат – колко е това 300 км.? 300 км. е едно от най-трудните разстояния. Нито е твърде далеч, за да осъзнаваш абсурдността на желанието и възможността за среща, нито пък е твърде близо, че да прескочиш, когато ти се прииска. 300 км. могат да бъдат едни от най-трудните километри в живота ти. Люшкат те от еуфорията на отиването, когато можеш да летиш пред колата, до размазващата мъка на връщането, когато километрите с всеки един те разделят все повече и повече.
А се връщаш, защото те държат веригите на битието, което не ще и не ще да се съобрази с раздиращото желание да живееш, за да обичаш. Преди много години бях чела един разказ със заглавие: „Живея, когато си до мен”. Когато обичаш, животът е реален, когато около теб няма любов, животът просто не струва. Тогава можеш само да опъваш самоубийствено дълго и остро от цигарата, можеш да отпиваш също тъй самоубийствено големи глътки от питието и да съществуваш. Да съществуваш до момента, в който отново започваш да усещаш онова чувство, когато насладата гъделичка душата, когато всичко е хубаво и хората са красиви, когато описанието за пеперудите в стомаха не може да даде и най-бегла представа за това, което чувстваш.
Да се върнем на разстоянието обаче. Когато си далече от другия, имаш двама най-добри приятели и това са телефонът и компютърът. Държиш на тях сякаш животът ти зависи от това. Защото те олицетворяват и дават душа на връзката с човека, който е далеч. На около 300 км. да речем. С тези двама посредници срещите са от разстояние, но могат да бъдат наситени с не по-малко страст, сякаш сте заедно. И тогава какво означава едно разстояние освен дребна преграда, която само може да направи чувствата още по-горещи, именно заради разстоянието и защото реализацията им е невъзможна в момента.
В крайна сметка аз съм „за” любовта от разстояние, аз съм и „за” моментите, когато животът е толкова наситен, защото гориш в очакване. „За” съм за моментите, които са нереално абсурдни за разлика от обичайно определеното и „нормалното” – когато може да се случи така, че чувствата да отидат в канала на ежедневието, когато любовта може година след година да вехне от рутина. Разстоянието – колкото е страшно, толкова може да бъде и любимо именно защото съществува и защото ти дава възможността да го преодоляваш. Да доказваш, че има смисъл от това преодоляване, защото желанието още го има и то гори. Затова тези 300 км. могат да бъдат убийствени, но могат да бъдат и живеца на страстта. Защото непрекъснато ти напомнят и ти си сигурен, че ако изчезне желанието да ги преминаваш, отново и отново, то тогава май-май ще е изчезнала и любовта.