В последните месеци ние, собствениците на домашни кучета имаме един проблем. Освен всичко друго, което ни е на главата, на път е да се отрови една от изконните ни кучешко – човешки радости, а по-точно – ежедневната ни разходка с домашния любимец. Откакто обществото стана свидетел на няколко зверски инцидента, причинени от кучета, ние собствениците започнахме да извеждаме животните си с известно неудобство, примесено донякъде с тих срам от чуждите лоши постъпки, които провокират страха от кучета.
Кучето на каишка, което общо взето винаги съм възприемала като признак за хуманно отношение на човека към природата въобще, а в някои случаи и за известен аристократизъм, започна да се превръща в дамга!
Сега малко по-конкретно. В частност моето животинче е от средна порода и имам късмета общо взето да не буди луд уплах у хората, но напоследък забелязвам, че само да лайне и в него (а и в мен, разбира се – делим си ги поравно) се забиват като кукички неодобрителните погледи на околните. Сякаш очакват на секундата звярът да се втурне и да разкъса поне един от мирно разхождащ се гражданин.
А нещата, както всичко друго – си имат и обратна страна. Затова ще ви разкажа как изглеждат те в нашите очи.
- Първо – ние собствениците на домашни кучета обичаме животните и не си представяме един дом пълен, ако в него липсва домашен любимец. В моя избор той е кученце, след неуспешен опит да изтърпим заек, който в крайна сметка подарихме. Аз самата от дете мъкна у дома всевъзможни улични животинки, част от които (тези, с по-голям късмет) оставаха да живеят с нас в продължение на години. Като гледам как вървят нещата, децата ми и те ще попият от мен тази склонност.
- Второ – като честни и почтени граждани, ние собствениците на домашни кучета (или поне повечето от нас, надявам се) сме си ваксинирали кученцето, обезпаразитяваме го редовно, направили сме му паспорт, регистрирали сме го в Общинската администрация и сме си платили годишната такса.
- Трето – разхождаме го на подходящите места (не че са много) и чистим след него, като за целта не излизаме на разходка без поне две празни найлонови торбички със специално предназначение.
С което смятам, че удовлетворяваме интересите и спазваме правата както на кучето си (защото сигурно знаете, че и то си има своите права, защитени от Закона за защита на животните), така и на останалите граждани, с които обитаваме едно и също населено място.
И още нещо бих ви споделила – кучето ми не само, че е любимецът в къщи, не само че ни дава усещания и емоции, несравними със своята непосредственост, любов и топлота с нищо останало, но и помага в една доста трудна задача – въвеждане на ако не строга, то поне прилична вътрешно-семейна дисциплина. Какво имам предвид.
Аз, като специален отговорник по сутрешните разходки, волю-неволю ставам около шест. Пак тъй – ще ми се, не ще ми се – правя физзарядка около блока поне половин час. Което абсолютно се отразява добре на фигурата и тонуса ми.
В рамките на тези непринудени сутрешни излизания съм се запознала с поне още 10-ина съседи, ентусиасти като мене, с които иначе никога не бих разменила и дума. Значи – подобряваме социалната среда на квартала чрез контакти и общуване.
Освен това – цялото семейство вече се научи да не разхвърля вещи и храна къде да е, това разбира се, при положение че държи да си ги намери в същия вид и на същото място след време.
Дори и не става въпрос вече за това, че подът и плоските повърхности се чистят ако не всеки ден, то през ден. Това особено важи през пролетния и есенния сезон, когато козината подлежи на естествена подмяна.
И имайте предвид, че всичко това вършим с удоволствие и без да ни пречи. Повярвайте ми, кучетата са като децата. Те рядко са виновни за грешките си. За грешките им сме виновни ние възрастните, защото ние сме тези, които носим отговорност, защото ние възпитаваме.
