Какво е нещото, което събира хората. Имам предвид срещите и сближаването между мъжете и жените, естествено. То кое ли друго „събиране” си струва да се обсъжда. Рядко се интересуваме от подробностите по възникването и развитието на професионалните си контакти или връзките, основани на хоби например. Както в повечето случаи смятам да разнищим интимната обвързаност или отношенията, основани на любовни трепети и вълнения.

Моята теория по темата

Имам стройна теория по въпроса за това защо хората се събират един с друг и тя е, че близките (само да не бъда упрекната в хомофобия моля, просто разглеждам типичния случай) междуполови връзки се създават на две бази. А това именно са емоционалната база и рационалната база.

• Емоционалната почва за създаване на връзка – кой не е изпитвал това блаженство! Това е бурята, която ни отнася и интересното е, че въпросното събитие от типа „опустошително за разума цунами” се случва предимно, когато най-малко го очакваме. Всеки може да разкаже историята за това как му се е случило да се е „окопал” в емоционална дрямка и точно, когато най-малко очаква (може би тогава сме и най-беззащитни и податливи) му се стоварва на главата и сърцето оная голямата любов. Решаваме, нещо повече – убедени сме и нищо не може да ни разколебае в непоклатимата увереност, че това е човекът единствен, неповторим и определено съвършен. Абсолютно не ни е ясно как останалите не отчитат тези факти и се чувстваме като откриватели на неземно съкровище, което най-добре е да пазим само за себе си, е хайде – склонни сме от време на време да го показваме за малко на другите, но основно – за да ни завидят! Последиците във времето са ясни – бурна любов, безсънни нощи, опияняващ луд секс и един ден започваме да пренасяме вещите си при другия – като се започне от четката за зъби и се стигне до целия гардероб с дрехи. Връзката е налице.

• Рационалната страна в създаването на двойки е пък онова нещо, което събира хората така да се каже „служебно”. Това са всички запознанства с цел връзка и евентуално брак, всички уговорени срещи, в тази графа са донякъде и интернет свалките. Рационалните връзки и бракове много често, знаем – се оказват по-успешни. Защото не са така пренатоварени с очакванията за перфектност, а оттам и бързата и най-често изненадваща поява на разочарование е по-малко вероятна. Тези връзки са по-здрави и защото често са предшествани от едно съвсем несъзнателно, но почти винаги неизменно щателно проучване на другия кандидат – прави се „предварителен преглед” на социалното му положение, финансовите възможности, интелектуалния капацитет. И когато – както се казва тези двамата се окажат подходящи – запознаваме ги и започваме да чакаме да ни поканят евентуално на сватба, а все по-често и направо на кръщене.

Кое обединява емоционалното и рационалното?

Интересното в случая е, че има едно нещо, което обединява и емоционалното и рационалното като основа за сближаване и това е – ще познаете ли… хайде де, напънете се малко – ами естествено, че сексът. В първия случай – сексът е основната причина да се влюбваме. И обратното – влюбваме се, защото неудържимо желаем обекта на чувствата си. Всичко е ясно, нали? Ще попитате – а къде е мястото на секса при рационалното интимно обвързване. Елементарно – хората се обвързват рационално, защото искат семейство, искат и продължение на рода, а доколкото се сещам единственият начин това да стане е да се опитва с помощта на добрите стари креватни упражнения. Ето ти налице рационална основа за секс.

>> Съществува ли истинската любов?

Бих казала – това ни събира, а какво ни разделя – следващият път.

Ние не мислим, че възрастните хора правят секс. Никога. Понякога се шокираме от факта, че пенсионерите, припичащи се по пейките в парка си говорят за това, но никога не мислим, че в действителност го правят. Изобщо не.

Колко са относителни обаче нещата, сочи следното наблюдение. Всеки един от нас, когато е бил дете (около 10-ина годишно например) си е мислел, че родителите му (предполага се – около 40-годишни тогава) въобще не правят секс, защото вече определено са престарели за това. Тази граница, знаем – се измества с времето, табуто пропълзява все по-нагоре във възрастовите рамки, постепенно започваме да си мислим, че стари за креватни забавления са 50-годишните, после 60-годишните, докато… не навършим и тази възраст.

Не се ограничават в историите

Говорила съм по тази тема – табу с хора около пенсионната възраст (и жени, и мъже). Винаги ми е правило впечатление, че (щом се поразпуснат) те са доста по-пиперливи в изказите си от по-младите, от хората на средна възраст например. Жените определено си признават, че често говорят за секс в приятелския си кръг, а тази част от тях, които имат партньор го и практикуват. Твърдят, че го правят по-редовно от нас стресираните и заетите, които заспиваме убити в края на деня. Възрастните мъже пък са още по-смели в диалога. Те не само, че имат желание да го правят, но и са претенциозни откъм партньорка. Най-често клонят (и то не само на думи) към доста по-младичка от тях, тъй като това за тях е катализатор на либидото, въпреки че са склонни да приемат и наборка за сексуален партньор. При всички тях безотказно важи принципа „Който може, го може!”. В смисъл – щом физиологията им позволява да практикуват секс (в рамките на законното, разбира се), никакви лични емоционални или други подобни скрупули биха ги спрели.

>> Сексуалното въздържание

По-скоро да се влюбим

Знаем, че на тази възраст влюбванията не са табу, често четем и за сватби, при които общата възраст е над 100 години, но все не си мислим, че тези връзки са съпътствани и от секс. А при възрастните хора любовните трепети са не по-малко силни, отколкото при 18-годишните. Те също се влюбват, летят на крилете на чувствата, страдат и се разочароват. Повлияни от любимите си сапунени сериали, те проявяват емоциите си понякога и по-силно, дори пресилено, емоционално гротескно. Кой може да ги упрекне – имат достатъчно време за това. А чувствата, оказа се – съвсем не умират с времето.

Порното става все по-интересно

Знаете ли кое наблюдение обаче ме шокира, нещо което открих да се повтаря като факт в не една от тези истории, които бяха споделени с мен? Признавам си честно – шокира ме обстоятелството, че възрастните – и мъже, и жени гледат порнофилми и то дори повече от нас по-младите мераклии. Причината се оказа съвсем тривиална – честно, никога няма да се досетите – причината е, че те страдат от безсъние, сънят им е накъсан, често се събуждат в тъмното и среднощната телевизия за тях е забавление, на което често се отдават. Гледат, че и си признават след това, коментират, разказват си… Честно да си призная, моето нахалство не стигна дотам да попитам имат ли смелост да прилагат и някои от по-хард техниките на практика. Защото единственото, което споделиха като неуместно в техните очи е, че вече „не стигали ли момичетата, че взели и момчетата да се … един друг”.

Притесняват ли се от това?

Защо възрастните нямат притеснения да гледат порно? Ами предполагам, защото няма кой да им се кара (това е шега, нали разбирате). А в кръга на сериозното – направи ми впечатление, че мъжете например въобще не се срамуват да го признаят, нещо повече – съвсем откровено казват, че гледат порно, когато имат проблем с еректилните възможности. Най-често дори се шегуват с това и като едни изпечени любовници превръщат гледането на среднощните филми в своеобразна част от любовната игра. Предполагам, опитът ги е научил на едно от най-важните неща за качествен сексуален живот – че в секса няма забранени неща, стига партньорът ти също да е ОК с твоите желания. Това освобождава възрастните от оковите на предразсъдъците и се оказва, че сексът във възрастта около пенсионната съвсем не е табу, поне в главите на практикуващите го.