Вели Велчева

За Вели Велчева

Родена в София, на 41 години. Завършила Българска филология и Психология. Просто жена.

Самотните възрастни – липса на алтернатива или личен избор

Така се стекоха нещата в живота ми, че тези дни имах поредица от срещи с възрастни хора, прекарващи остатъка от живота си в дом. Под „дом” имам предвид социално заведение за настаняване на възрастни. Както и за повечето външни хора, първите ми стъпки там бяха много предпазливи, чувствах се не на място и съвсем излишна, нахлула в техния живот, откъснат и изолиран, превърнал се в толкова различен, откакто не са при семействата и близките си.

Какво се оказа? Още при първата ми среща с 62-годишната Е. Б. впечатленията ми започнаха да лъкатушат и да се изменят, вече не бях така сигурна в мнението си, че това са хора нещастни, самотни и изоставени. Е. Б. ме посрещна в общото холче, прилично мебелирано и снабдено с почти всички битови удобства, в центъра на което стоеше, нежно завит с покривчица, плетена на една кука телевизорът – една неизменна част от живота на пенсионерите.

Първият ми въпрос към нея естествено беше: „Защо сте тук?”. Стана ясно, че Е. Б. има близки роднини, има деца, но решението да заживее в дома е лично нейно и е дошло след като децата са създали свои семейства и за всички е станало тясно в наличната жилищна площ. Този факт и това изявление („Имам роднини, но предпочитам да бъда тук”) започна да ми се натрапва и в следващите разговори. Аз очаквах да срещна едва ли не прокудени и отритнати от общността хора с невероятни съдби, като от кинофилмите, а насреща ми бяха естествени (е може би малко болни), но напълно адекватни и стабилни хора – поне в по-големия процент от тях. Изключение бяха бездомниците, хората без нито един близък, без контакти и приятели. „Професионалните” бездомници и просяци, които срещаме по улиците често въобще не искали да бъдат настанявани в дом, особено през топлите месеци на годината.

Тогава започнах да се питам липса на алтернатива ли е за възрастните настаняването в дом или е съвсем зряло ( и може да ви звучи малко арогантно), но всъщност – удобно решение. Потърсих отговор на въпроса какво им харесва в дома. „О, всичко!” – светваха те – „Хранят ни, готвят ни – сутрин, обед и вечер. Перат ни, гладят ни дрехите, имаме си лекар, всичко е чудесно, КАТО В РАЙСКА ГРАДИНА!” – беше дори единият от отговорите.
И като се замислиш – какво дава нашето общество на възрастните си, дори и тези, които живеят в своя собственост, когато вече не са професионално активни. Дава им възможността да отидат до магазина, да изгледат сериала, да си поговорят по съседски, да постоят на пейката в парка… Поправете ме, ако греша, но аз за много други активности не се сещам. Тези които водят енергичен живот май все са единици. Бих ги определила дори като едно обособено малцинство – малцинството на дейните възрастни.

Та така – когато в социалния дом така наречените „домуващи” са битово осигурени, когато не им се налага да пресмятат всяка стотинка за отопление, осветление и храна, когато имат и контакт с други хора около тях, защо да не са щастливи. Почти бях решила, че това е отговорът, колкото и да е циничен, когато изведнъж усетих, че в думите на възрастните все пак имаше нещо спестено. Те не го коментираха, не говореха за него, не го демонстрираха в поведението и думите си, но то присъстваше – и това беше изразената липса на интерес към роднините и близките.

Те просто заявяваха, че ги имат и дотам! Нищо повече. Точка. В един момент разбрах, че това е скритата им болка, която тежи и не може да се пренебрегне с факта, че са нахранени и на топло. Те обаче бяха намерили спасението – не говореха за това. Мълчаха. И всъщност колко мъдро – бяха намерили позитивното, удобното, приятното, а не извеждаха на преден план мъката и самотата си. Дали обаче мислеха за това? Неизбежно според мен. Но така или иначе бяха направили своя разумен, неемоционален личен избор. Без алтернатива.

Сексът за една нощ брои ли се за любов?

Тъй като с ужас очаквам 14 февруари, превърнал се от здрав български народен празник в лигаво – розов любовен някакъв такъв, питам се в дух на нон конформизъм: „Ще се брои ли ако в тази така наречена „любовна” вечер взема, че направя секс за една нощ?”. Не че смятам да го направя, казвам за успокоение на пуританите, не, просто се питам…

За мен това не е табу

Ще ви кажа и защо ми хрумва този въпрос. Защото сексът за една нощ, който е нещо като секс на първа среща, с тази разлика, че среща в романтичния смисъл на думата на практика няма, аз лично съвсем не го намирам за табу. И продължавам да питам – ако си свободна от интимен ангажимент жена, ако на никой не си обещала монопол върху тялото си и то си твое и само твое, ако е 14 февруари вечерта и отвсякъде те бомбардират с розови сърчица от сутринта и с все повече хормони със свечеряването, защо да не се решиш и да не се впуснеш в ново любовно приключение? А то ще бъде истинско любовно приключение, ако завърши със страстен секс, естествено. И ето ти на – въпросът да направя или да не направя секс за една нощ?

Сексът за една нощ се случва и ще продължава да се случва, независимо какво мислим по въпроса. Сега идваме до двете възможности.

  • ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ: Аргументите да го направя или аргументите „за”:

Ами все един път в живота човек трябва да опита и това. Да остави задръжките настрани и да грабне искащото му се, както би грабнал пълна шоколадова бонбониера след период на строга диета.


Освен това анонимността (или поне относителната анонимност) на подобно начинание те поставя в позиция на доминираща, тъй като решението дали да се видите още веднъж или да не се срещнете никога повече остава в твоите ръце. Ти решаваш – ще си дадеш ли телефонния номер или не.
Да не говорим, че можеш да се осмелиш да изживееш сексуална фантазия, която не би си позволила иначе – например да се представиш под друго име, с друга професия и да си поиграеш.
И защо пък не – забавно е, защото е забранено и даже опасно, а това вдига адреналина. Не само го вдига, ами направо го изстрелва във висините.

  • ВТОРА ВЪЗМОЖНОСТ: Аргументите да не го направя или аргументите „против”:

Твърди се, че сексът за една нощ ще те направи да изглеждаш лесна и ще навреди на репутацията ти. Да, това би станало, ако не спазваш правилата на флирта и директно се метнеш за секс. Освен това наистина значително ще навреди ако го практикуваш редовно и безалтернативно. Ако обаче пофлиртуваш достатъчно дълго и майсторски, нещата съвсем не биха изглеждали „проститутски”, а по-скоро – като ситуация от филм.

  • Втори аргумент „против”- при секс с непознат за първи път вероятността да се отпуснеш и да получиш качествен оргазъм е доста мижава. Просто женският организъм е такъв, че не свършва тъй лесно и бързо, само в резултат на механични фрикции. Не че е невъзможно, възможно е разбира се, но просто процентът да бъдеш разтърсена е по-скоро под 5%, а не над 95%.

Това приключение може да бъде опасно

И не на последно място, а по-скоро на почетното първо място – и това вече съвсем сериозно – това приключение може да бъде опасно! Все пак ти предстои да бъдеш интимна с непознат човек. Опасно е да го заведеш у вас, опасно е обаче да отидеш и у тях (знаеш ли го къде те води…). Опасно е да се качиш в колата му, опасно е да го вземеш и в твоята. Общо взето – най – компромисно е решението да се отиде в хотел. Там пък може някой да те види, кофти е и при плащането, защото ако той плати е малко като платена любов, а пък ти да плащаш не върви никак. За предпазните средства като презервативи, също смятам, че коментарът е излишен! Тук рецепта и задължителни мерки за сигурност няма. Най-общо доверяваш се на шестото си чувство и се оставяш да те води то.

Но пък затова и всичко това е така вълнуващо. Струва си да се опита. И в успокоително заключение ще отбележа, че в крайна сметка, ако съумяваш да държиш нещата под контрол през цялото време, винаги можеш и да се откажеш като решиш, че това сексът за една нощ не е за тебе работа. Само ще остане да те гложди едно съмнение… ами ако беше опитала? И ако беше се получило? Това щеше ли да е любов?