Мразим скандалите. То кой ли ги обича, освен една особена категория хора, която можем да обобщим с често бърканото понятие „свадливи”. Значи – да не става грешка. Това не са хора „свидливи” (такива, които не обичат да харчат пари), а хора „свадливи” (такива, които обичат свадите, разправиите).

Такива хора са мор за душевното спокойствие. Наричат ги още „опаки”, „драки”, „заядливи”, „зъбати”. И ако за този типаж оправдание нямаме, защото при всички случаи с тях трудно се живее и/или работи, то въпросът тук е друг. Може ли един скандал да бъде полезен и докъде е границата, която можем да поставим, така че да се възползване него, оставайки в рамките на полезното? Както и как да не попадаме в опасния водовъртеж на безсмисления и понякога безумен спор?

Скандалите общо взето мога да разделя на няколко вида: семейни (с подвидове съпружески скандали, както и такива между деца и родители); служебни скандали (например между колеги, също и дрязги между подчинен и началник) и трети вид – случайни скандали например с непознати.

Семейните търкания са най-чести. Първо, защото това, което не смеем да излеем в службата, казваме си го вкъщи и второ, защото по незнайно откъде произтекъл, но всеобщ парадокс най-близките винаги си го отнасят. Семейните съпружески спорове рядко могат да бъдат особено ползотворни, освен в случаи, в които сте в самото началото на връзката и все още имате ищах за класическо сдобряване в леглото. Някои твърдят, че този секс за сдобряване бил особено пикантен и вълнуващ, позволете ми обаче да не се съглася съвсем. Ако някой ме е „луднал” с упреци и забележки, ако ми се е развикал само преди минути, хич да не очаква да му се нахвърля с див секс за сдобряване. Айде, малко да ми мине, че тогава. Иначе в съпружеския спор може и да се роди истина, но това зависи изключително много от предмета на спора. Правилото е следното – по принципни въпроси, свързани с личното възпитание и култура, както и по въпроси, касаещи защитаване на лични морални ценности, рядко можете да стигнете до взаимно разбиране и компромис. Там всеки държи на своето и е непоклатим в мнението си. По други теми може да се спори по-свободно, там може да се очаква постигане на компромис – тоест може да се очаква полезен резултат от кръстосването на шпагите.

Другият подвид (подвид, подвид, ама май най-често срещан в семейните отношения) са родителско – детските конфликти. Те са неизбежни. Така или иначе няма начин да се спасим от тях и наистина в случая единственото нещо, което можем да направим е да се опитаме да извлечем от тях някакъв поне позитивизъм. При тези скандали (както и при всички други впрочем, но тук още повече) е нужно да избягваме директните обиди. Те тежат много на неукрепналата детска психика и могат да причинят неподозирани вреди. Така че, дори и да сме си изпуснали нервите и да сме се разкрещели, нека това да става без злъч, с максимално старание да потушим скандала при първи индикации за отстъпване от страна на детето.

Скандалите между тъщи, тъстове, свекърви и прочие балдъзи и баджанаци хич не ми се захващат като тематика. Патила съм си много от подобни, те не водят до нищо добро. Ако имате достатъчно хъс, можете да използвате този тип караници (ползотворно само за вас обаче), за да вземете страха на всички, но докога ще задържите това положение не може да се гарантира.

Следващият вид – служебните скандали сами по себе си са нещо интересно. Често се случват между колеги, които са затворени в тясно пространство и по този начин е засегнато чувството им за лична зона. Това последното особено важи за жени. Хубавото на женските скандали в службата е, че поне ден – два след това в стаята цари ледено мълчание. Ако имате късмет това мълчание може да продължи и по-дълго. Не е лошо. Така в тишина лесно се работи, въпреки че атмосферата като цяло е плашеща, даже малко зловеща. От друга страна в службата скандалът може да се случи и така, че след него да се породят нови приятелства или да станете свидетели, че и участници в класическата постановка, в която първо си крещите, а след няколко часа се прегръщате и се тупате по раменете, но това сякаш повече важи за мъжката половина от колектива. Жените не прощават и не забравят обиди! Никога! Особено изречени от други жени!

Относно спора между началник и подчинен мога да кажа само едно. Пуснете се в него (ако не сте шефа, разбира се) само ако сте готови да хвърлите оставка във всеки един момент. Там отношенията не са много равнопоставени, така че това с кавгата никак не е здравословно по отношение на трудовото ви правоотношение. Това е положението.

Скандалите с непознати пък издават основно лошо възпитание. Не е хубаво да се крещи на хора, които не сте виждали досега. Те може и да са добри хора. Навикването на тяхната волна или неволна грешка наистина ще ви освободи от натрупаното напрежение през деня, но твърде вероятно е да ви остане неприятна горчилка от събитието (това, ако имате съвест).

Толкова за положителните страни на кавгите.

Във всички случаи – ако събитията по някакъв начин са ви забъркали в скандал, независимо кой носи вината за това, хубаво е да имаме смелостта и силите да се извиним. Дори и да не сме ние кривите (то според нас това винаги е така), извинението, особено когато е дадено от сърце доста помага за елиминирането на неприятните последици от спора.

Работното място безспорно е едно от водещите места по създаване и поддържане на връзки, включително и сексуални. Там се запознаваме с хора от противоположния (в масовия случай) пол, сближаваме се, започваме да се харесваме, ухажваме се, подхвърляме си закачливи погледи и забележки, докато в един момент се оказва, че нещата определено са тръгнали в посока усамотяване и по възможност получаване на секс.

Да започнем с предположенията

Да предположим, че послушаме някакви остатъци от здрав разум и се откажем от тази възможност. Така ни учи и правилото, че там където си вадиш хляба, не бива да си вадиш разни други работи. В този случай обаче между нас и колегата увисва и рискува да си виси вечно едно такова неловко поведение. Поведение на нещо започнато и недовършено. Доста смущаващо както за нас, така и за околните. Наблюденията ми сочат, че ако двама души останат в подобна носеща напрежение фаза (на започнало, но неконсумирано ухажване), то рано или късно се стига или до напускане на конкретното работно място от единия, или в крайна сметка – до консумиране на неупотребеното удоволствие, тоест – до правене на сексв крайна сметка.

>> Държавна или частна работа да избера?

Да предположим и другото – поддаваме се на емоцията, уреждаме си среща насаме и излизаме заедно. Предимствата от срещата с колега са следните – винаги има какво да си кажеш, най-малкото да обсъдиш последните клюки от офиса и обкръжението, както и предстоящите задачи. На тези, които ще кажат, че това е мега сухата тема за разговор на първа среща, бих отговорила, че темата за работата така или иначе е една от водещите при първи срещи. Може би е следвана от темата за семейството, но тя идва малко по-късно така или иначе. Недостатъците от това да излизаш на първа среща с колега – няма я тръпката от срещата с непознатото, въпреки че винаги си съществува и възможността отсреща да ви изненадат с личен стил, неподозиран до този момент.

Продължаваме с предположенията. Срещата е преминала добре и идеята за секс започва да се откроява все по-отчетливо на хоризонта. Уточняваме въпроса „У нас, у вас или на хотел?” и се отнасяме на избраното уютно интимно местенце. Предимства от това да правиш секс с колега. Общо взето не се притесняваш от това ще излезе ли връзка от това или не и какво ще се случи после, защото най-малкото утре пак ще се видите, като така отпада и основният философски въпрос след първи секс, а именно: „Ще се обади ли пак?”. Същият този факт (че утре неизбежно ще се видите) обаче крие и друга, тъмна страна. Ако нещо не се получи, гледането в очите на следващия ден на работното място ще е нелека задача. Спокойно, неловкостта изчезва с времето, така че това съвсем не е повод за сериозна тревога.

>> Има ли секс на фирмените партита?

Следващото предположение, но което се облягаме в настоящото изложение е, че сексът и романтиката се оказват на ниво и ние започваме връзка с колегата. Предимства – близостта е всекидневна, не си гледаш непрекъснато дисплея на телефона дали няма пропуснато обаждане или непрочетен СМС, в течение си на тревогите и радостите му, та не се налага да слушаш дълги и покъртителни истории за съвсем непознати за теб хора. Неоценимо предимство е и това, че имате общи цели и интереси, свързани от работата. Това ви дава близост поне с няколко пункта по-голяма от тази при хората, работещи отделно. Недостатъците от връзка с колега обаче съвсем не са за подценяване. Първо – както споменахме по-горе – заедно сте непрекъснато. И това в един момент става леко досадно. Нямаш никаква възможност да скриеш нещо от ежедневието си. Ако щете и обаждане от старо гадже. Което в един момент доста поизтрива от сантиментите. Друг неприятен момент е, че все сте заети по едно и също време и е трудно да се организира вълнуваща романтична изненада. Все всичко ти е пред очите и в ръцете. И това да е всичко, дето се казва с мед да го намажеш. Има едно нещо, което почти винаги трови връзката между колеги и това е отношението на околните.

Защото в един хубав момент връзката става известна и на слепите.

И какво се получава? Общността, от която сте били част до този момент някак се отдръпва от вас двамата и ви оставя да си ситуирате нова ваша си общност от двама. Останалите спират да си споделят активно с вас, поканите за общи събития (още повече ако са сбирки „по женски” или „по мъжки”) намаляват, като в крайна сметка се стига до една определена изолация на двамата „грешници”. Често към тях се прилепя не повече от един колега, който става довереник и свръзка с по-голямата общност, но той почти винаги е човек, който се явява излишна част от уравнението и не пасва нито на едната общност, нито на другата. При създаването на подобна некомфортна за всички конфигурация отново рано или късно се стига до напускане на работа от единия или направо на двамата влюбени, при което колективът си отдъхва и отново сформира обичайната си цялост.

Разбира се, тези примери не са задължителни. Всяка една ситуация може да бъде и по-различна, но така или иначе – добре е да си помислим сериозно, преди да започнем да „се закачаме” със симпатичния колега отсреща.

Вижте интервюто на Боби от Star Reporters с психолог Лилия Стефанова, в което ще научите повече за секса на работното място