Има ли горна възрастова граница в секса

Публикувано на от

Ние не мислим, че възрастните хора правят секс. Никога. Понякога се шокираме от факта, че пенсионерите, припичащи се по пейките в парка си говорят за това, но никога не мислим, че в действителност го правят. Изобщо не.

Колко са относителни обаче нещата, сочи следното наблюдение. Всеки един от нас, когато е бил дете (около 10-ина годишно например) си е мислел, че родителите му (предполага се – около 40-годишни тогава) въобще не правят секс, защото вече определено са престарели за това. Тази граница, знаем – се измества с времето, табуто пропълзява все по-нагоре във възрастовите рамки, постепенно започваме да си мислим, че стари за креватни забавления са 50-годишните, после 60-годишните, докато… не навършим и тази възраст.

Не се ограничават в историите

Говорила съм по тази тема – табу с хора около пенсионната възраст (и жени, и мъже). Винаги ми е правило впечатление, че (щом се поразпуснат) те са доста по-пиперливи в изказите си от по-младите, от хората на средна възраст например. Жените определено си признават, че често говорят за секс в приятелския си кръг, а тази част от тях, които имат партньор го и практикуват. Твърдят, че го правят по-редовно от нас стресираните и заетите, които заспиваме убити в края на деня. Възрастните мъже пък са още по-смели в диалога. Те не само, че имат желание да го правят, но и са претенциозни откъм партньорка. Най-често клонят (и то не само на думи) към доста по-младичка от тях, тъй като това за тях е катализатор на либидото, въпреки че са склонни да приемат и наборка за сексуален партньор. При всички тях безотказно важи принципа „Който може, го може!”. В смисъл – щом физиологията им позволява да практикуват секс (в рамките на законното, разбира се), никакви лични емоционални или други подобни скрупули биха ги спрели.

>> Сексуалното въздържание

По-скоро да се влюбим

Знаем, че на тази възраст влюбванията не са табу, често четем и за сватби, при които общата възраст е над 100 години, но все не си мислим, че тези връзки са съпътствани и от секс. А при възрастните хора любовните трепети са не по-малко силни, отколкото при 18-годишните. Те също се влюбват, летят на крилете на чувствата, страдат и се разочароват. Повлияни от любимите си сапунени сериали, те проявяват емоциите си понякога и по-силно, дори пресилено, емоционално гротескно. Кой може да ги упрекне – имат достатъчно време за това. А чувствата, оказа се – съвсем не умират с времето.

Порното става все по-интересно

Знаете ли кое наблюдение обаче ме шокира, нещо което открих да се повтаря като факт в не една от тези истории, които бяха споделени с мен? Признавам си честно – шокира ме обстоятелството, че възрастните – и мъже, и жени гледат порнофилми и то дори повече от нас по-младите мераклии. Причината се оказа съвсем тривиална – честно, никога няма да се досетите – причината е, че те страдат от безсъние, сънят им е накъсан, често се събуждат в тъмното и среднощната телевизия за тях е забавление, на което често се отдават. Гледат, че и си признават след това, коментират, разказват си… Честно да си призная, моето нахалство не стигна дотам да попитам имат ли смелост да прилагат и някои от по-хард техниките на практика. Защото единственото, което споделиха като неуместно в техните очи е, че вече „не стигали ли момичетата, че взели и момчетата да се … един друг”.

Притесняват ли се от това?

Защо възрастните нямат притеснения да гледат порно? Ами предполагам, защото няма кой да им се кара (това е шега, нали разбирате). А в кръга на сериозното – направи ми впечатление, че мъжете например въобще не се срамуват да го признаят, нещо повече – съвсем откровено казват, че гледат порно, когато имат проблем с еректилните възможности. Най-често дори се шегуват с това и като едни изпечени любовници превръщат гледането на среднощните филми в своеобразна част от любовната игра. Предполагам, опитът ги е научил на едно от най-важните неща за качествен сексуален живот – че в секса няма забранени неща, стига партньорът ти също да е ОК с твоите желания. Това освобождава възрастните от оковите на предразсъдъците и се оказва, че сексът във възрастта около пенсионната съвсем не е табу, поне в главите на практикуващите го.

Вежливост – почти забравената дума

Публикувано на от

„Вежливостта вече е толкова рядко срещана, че някои я приемат за флирт” – статус на Иво Сиромахов във Фейсбук.

Към размисъл днес ме провокира дори не толкова темата, въпреки че основно на нея мисля да отделя внимание, а и самата дума – вежливост. Замислям се, че рядко чуваме това почти забравено слово. Хващам се на бас дори, че има деца, които изобщо не знаят какво означава. Сякаш по-често използваме „учтив” (като израз имам предвид, не като отношение), а струва ми се най-често говорим за „любезен”.

Долавяте ли разликата? За мен „любезен” има една отсянка на задължителност, в смисъл човек, който се държи добре с вас, поради някакво задължение, а не че по природа си е такъв. А мисля, че вежливост скоро не съм срещала въобще.

Затова в опит да анализирам нещата, ще направя бърз преглед на социалните си контакти от сутринта. Ще взема предвид не само проведените разговори и срещи, ще разгледам и невербалното общуване с хората, които срещам всеки ден.

Да започне експеримента с моята вежливост

  • Така – излизам от входа и се зазяпвам в лицата на преминаващите покрай мен. Имам този навик – да гледам хората в лицата, когато се разминавам с тях, а понякога дори се опитвам и да гадая какво се крие зад фасадата – лице – тяло. Нямам представа дали успявам, но поне така правя пътя си към работата значително по-приятен. Ще ви учудя ли, ако заявя, че повече от половината физиономии са намръщени. Разбира се, че питам риторично. Да, естествено – дълбока криза е, всеки мисли как ще започне денят му, дали случайно няма да закъснее за работа (защото е понеделник още, няма причина да отсъстваме от сутринта на първия работен ден и всяко закъснение си е някакъв вид немарливост в очите на шефа и колегите). Ей такива неща предполагам им се въртят в главите на хората, мислят си те и за разни други техни неща, но доколкото съдя от израженията им – мислите са все неприятни. За вежливост и дума не може да става. Ако някой неволно те побутне, докато се разминавате – най-много да чуете класическото българско извинение „опа” или „ох”, а да чуете вежливо изразяване на съжаление – това е толкова рядко срещано явление, че да не кажа направо си е абсурд.
  • Шофьорите, с които се разминаваме също не правят изключение. И те бързат. И те не са вежливи. На пешеходната пътека ти (пешеходецът) си дребно пъплещо насекомо, което само пречи и ги кара (тях шофьорите) да натискат излишно спирачка. А пък с тези цени на горивата – всяко натискане на спирачка си е чиста загуба. Къде ти тук време и настроение за вежливост.
  • Пристигам в офиса – тук вярно, срещат се усмивки, но преди кафето са една идея по-криви от вежливите, а най-близкото до вежливостта е някой да те пита служебно „Как си?”. Ако нещо решиш да се оплачеш или да се похвалиш пък, тоест – ако се опиташ да излезеш от служебния тон, зачатъкът на вежливост някъде се стопява и остава по-скоро хладното: „А, така ли…”.
  • Обедна почивка. Отскачам до близкия магазин за хранителни стоки и моля да ми препоръчат кисело мляко с ниска масленост (пролетта дойде внезапно, завари ме неподготвена и с няколко килограма в плюс). Отсреща усмивките сякаш са ги свършили в наличност. Дори не ме осведомяват за подробности, а ми тръскат кофичката с рязкото: „Осемдесет и седем стотинки”. Излизам, пак неудовлетворена откъм вежливост. Остава ми близо половин час до края на почивката и хлътвам в магазин за обувки. Обявено е намаление, така че това естествено е нужно да се провери. „Хм, казвам вече и аз леко заядливо, то цените и с намалението са ви височки…”. „Ами да, обувките не са намалени, намалени са само ботушите, получавам като отговор – че каква е логиката да намалявам обувки сега?!”.

Връщам се в офиса и сама пред себе си обявявам край на експеримента. Резултати:

  • Раздадена вежливост – в пестеливи количества.
  • Получена вежливост насреща – нула.

Утре започвам нов социален опит. Ще се усмихвам мило на всеки поглед, който срещна. Ще казвам на всички „Добър ден”, „Довиждане” и „Много благодаря”, дори и лицето на другия да е намръщено. Ще бъда вежлива, дори и с риск всички да решат, че флиртувам с тях. В най-лошия случай ще очаквам да си спечеля поне покана за среща.

>> Женското приятелство – възможно ли е то?