Фрамар: Представете се за читателите на „Фрамар“.
Името ми е Ивайло Тончев и съм главен редактор на Фрамар – националния здравен портал.
Фрамар: Как се роди идеята за кампанията „Здравето, българино“ ?
Идеята дойде при нас при една от визитите на доктор Тотко Найденов, който я имаше в някакъв необработен вид в главата си, а ние я харесахме и решихме да я подкрепим и заедно да я осъществим. И стартирахме официално кампанията в края на август, 2011, като нарочно оставихме почти 2 месеца до изборите, за да можем да представим повече политици.
Фрамар: Какво представлява кампанията и каква е целта и ?
Знаете ли, идеята ни хареса и решихме да я подкрепим, защото никога до момента никой не е разглеждал политиците от гледна точка на тяхното здраве. То е свързано и с нашето здраве – ако политиците са немарливи към собствения си здравен статус, пред тях проблемът за здравеопазването и здравето на нацията просто няма да стои. Искахме съвсем безплатно /запомнете тази дума, след това ще я коментираме/ и честно да отправим въпросите си към настоящите и бъдещите лидери, да разбием монотонието на шарените плакатни образи и да чуем малко човешка реч от хората, свикнали да боравят с шаблони, написани от PR отделите им. Друга поставена цел – искахме да се опитаме да дадем и някакъв ориентир на хората от цялата страна, които откровено не знаят за кого да гласуват, не знаят и защо да го правят. И са отчасти прави, защото след 22 години изключително болезнен преход, нещата в България не са никак розови, а хората са объркани.
Фрамар: Какви бяха очакванията ви – ще се радва ли кампанията на интерес?
Знаете ли, очакванията ни в началото бяха съвсем различни. Няколко дни подготвяхме официални писма с изходящи номера, представяне на кампанията, всичко това надлежно адресирано до всяка партия, регистрирана в ЦИК. И след това започнахме да очакваме отговор. Бяхме подчертали, че това е обществена кампания, която е напълно безплатна и не искаме пари за публикуването на интервютата. Искрено се надявахме, че още на другия ден след доставката на писмата, телефоните ни ще бъдат постоянно на ушите ни и ще даваме обяснения и ще приемаме интервюта. Уви, истината се оказа друга…
Получихме две писма по електронната поща, в които съвсем сухо ни поясниха, че „те пари за реклама нямат „ /въпреки, че имам усещането, че въобще не бяха прочели за какво става дума…./. По телефона ни се обади председател на партия с кандидат за президент, който ни предложи да поемем кампанията им, но да се разплатим след изборите, че „сега нямали никакъв бюджет.“ На няколкото лични покани към политици от всякакъв размер и цвят – никакъв отговор, засега.
Фрамар: Дали ще бъдат искрени отговорите на политиците или отново ще четем красиво написани лъжи?
Отговори нямаше – нито един. И това е най-страшното. За нас България продължава да се върти в омагьосан кръговрат, в който на 4 години ни се внушава, че трябва да изберем най-подходящия. Замисляте ли се, че все още работи системата от времето на края на социализма, която е много проста – едни режат ленти, други критикуват тия, които режат лентите. Но искреното желание на тези, които режат лентите е да продължават да режат лентите, защото падат много трохи. Критиците искат и те да режат ленти, пак заради трохите. И така, година след година, илюзия след илюзия. И да поясним, дори и на красивите лъжи вече дойде краят – няма дори и за какво да ни излъжат, всичко е толкова изтъркано и фалшиво. Дори и опитити за лъжи вече са сиви и уморени, както сме и самите ние. И болни, самата ни държава е болна от сивота и лъжи, както и от изкуствени думи. Даже и споменатите ленти са вече за боядисан таван или за изметен двор, парите свършиха. Много искахме да намерим поне един политик, който да ни отговори, за да можем да кажем – ето, някой разкрива най-ценното и най-личното, здравето си, този човек има и интересни идеи, той няма да ви лъже и може би си струва да му повярвате. Такъв човек нямаше, нито един, поне засега.
Фрамар: „Болна“ ли е здравната система в България и съответно – кое е лекарството за нейното лечение, според вас?
Самата държава е много болна, най-вече от най-лошото автоимунно заболяване – липсата на смисъл. Наистина нямам идея кое ще е лечението, очаквахме да го чуем от политиците, но те си замълчаха деликатно. Тогава, да опитаме да го намерим ние самите? Ще стартираме другата част на кампанията – Здравето, Българино! – интервюта с наши читатели, интервюта с наши колеги и сътрудници, с хора от здравната система и с хора от фармацевтичниия бизнес. Искрено се надяваме, че ще успеем да намерим отговорите, дори на и въпросите, които никой не иска да зададе. И поради тази причина – в близките дни ще ви представим здравния статус на хората от Фрамар Медиа. А после…чакаме вашите предложения…кого да разпитаме.
Фрамар: Кампанията обхваща както кандидатите за президент, така и тези за кметове на общини. Очаквате ли те да се обвържат с ангажимент или обещание за промени в тази сфера?
Ангажиментите и обещанията са много хубави, но изпълнението им определено не е от най-силните страни на никой от кандидатите. Очаквахме поне идеи, но…получихме мълчание. И нещо много досадно, защо всички обещания се правят веднъж на 4 години, а после 4 години обективно се доказва, че въпросният политик е имал най-доброто желание това да стане, но други са му попречили…
Фрамар: Какво ще пожелаете на читателите на „Фрамар“?
Какво да им пожелая ли, да се опитаме да променим България към по-добро, да се опитаме да сменим тези 22 години апатия и безличие с нещо различно и с нещо, което ще даде смисъл на живота ни тук и в тази държава. Време е за действие, не за сън и за слушане с отворена уста на поредните лъжи на политиците в Избори 2011.
Фрамар напомня, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Фрамар напомня и това, че е хубаво всички да гласуваме по съвест, като намерим нещо поне малко добро в някого. Не е задължително да е за политика, за когото гласуват всички.
Ако не виждате добро в никого, променете така света около вас, че утрото да е различно и по-добро! От нас зависи, не от някой друг!
Трети и много силен момент – тръгвайки си от града, пред колата ни изскочи бягащ циганин с торба с две кебапчета, който се мъчеше да се измъкне от собственика на бързата закуска, който явно не си беше получил парите. Класика!