Красивата женска външност – дар ли е тя или бреме? Мненията са колкото много, толкова и различни.
Общо взето по-нелицеприятните представителки на нежния пол са убедени непоколебимо, че външната красота, която те не притежават в голяма степен, би им помогнала да постигнат всичко, което са желали, но не са успели да получат и за което животът въобще, и обществото в частност са им длъжни. Те са „златните” клиенти на козметични салони, коафьори, гримьори, а при по-добри финансови възможности – и на пластични хирурзи. По-лабилните могат да станат жертви дори на психично нарушение, което си има и име – „дисморфофобия” (или страх от собствената грозота).
Как стои въпросът с красавиците?
Как стои въпросът от другата страна – въпросът с красавиците? Да се опитаме да „влезем в кожата” на една такава очарователна персона. Тя се ражда хубавичко бебе. Докато расте, всички я щипкат по бузките, гушкат я и й се възхищават. Майка й се старае да я облича така, че да подчертава максимално сладичкото й излъчване. В детската ясла и градина, както и в семейството (естествено) тя е любимката и неизменния център на внимание. В училище нещата продължават все така, поне до навлизането в пубертета. Учителките са благосклонни, другите деца си умират да са й фаворити, тя блести и разлива благодат около себе си.
С първата поява на вторични полови белези обаче нещата започват лека полека да вземат нов обрат. С две думи любовните трепети объркват всичко. Съучениците (мъжката част) продължават да харесват красавицата и да се борят за вниманието й. Съученичките обаче обикновено се разделят на две основни групи – едната – това е групата на „най-големите приятелки”, а другата – групата на „боркините против господството на хубавицата”. В този момент всеобщата любимка започва да губи почва под краката си. Представяте ли си – има и хора, които не я харесват! Това е ужасно, нелепо, невъзможно… Но факт. Тя милата, просто не знае какво я очаква.
-> Хиалурон
В следващите няколко години в групата на противниците на хубавицата смело навлизат и отблъснатите ухажори. Те започват да сформират нов фронт срещу… (тук епитетите могат да бъдат най-различни, като в по-голямата си част са неприлични), но най-честият като че ли си остава „кучката”. Кой да мисли, че ако „кучката” реши да удостоява с интимното си внимание всеки пожелал я, твърде бързо ще се превърне в друга словоформа – още по-неприлична.
Накъде след училището?
Така историята продължава с това, че хубавицата завършва училище. В университета нещата са горе-долу същите. Но идва един момент, в който тази цялата прелест – с красивите си коси, очи и крака, се гмурва в необятното море на трудовия пазар. Тук вече нещата тотално излизат от контрол. Защото на работното й място, освен добре познатите досега противникови групи (да припомним – на неприятелките и на отхвърлените ухажори) се добавят още няколко, а именно – на злобните поувехнали колежки (а те могат да бъдат два вида – бивши хубавици и бивши обикновеници), на женените колеги (хем им се иска, хем не им стиска, поради което не могат да я търпят), на шефовете (на тях също им се иска, повече им стиска, но понеже са шефове, въобще не мислят да падат в краката й), и на бизнес-партньорите, които също се разпределят по полов и йерархичен признак и образуват все нови и нови неприятелски групи.
Едно е сигурно – към хубавицата няма нормално отношение като към нов работник или служител. Нея по ботевски или силно я любят, или силно я мразят. Освен личното отношение, красивата колежка трябва да бъде подготвена, че я чакат още подводни камъни в кариерното море.
- Първо – тя трябва непрекъснато да доказва, че не е любовница на някой шеф. Въпреки че колкото и да го доказва, скритото съмнение винаги остава.
- Второ – тя трябва двойно повече да работи, за да защити назначението си като професионалист, а не като протеже (заради външния вид естествено).
- Трето – тя трябва двойно повече да чете, за да демонстрира интелигентност и да се бори с преобладаващото мнение, че щом е хубава е 100% тъпа.
И накрая – ако успее да премине през всичко това – хубавицата (вече попрехвърлила младежка възраст) трябва да защитава със зъби и нокти позициите си. Защото на хоризонта изгряват нови звезди на нови хубавици, които работят на двойни обороти, четат като побъркани и са амбицирани да доказват себе си и способностите на ума си. Заради външния си вид или въпреки него.
Щастливо, ама недотам се оказва е било (поне до този момент) интимното й статукво, защото увлечението, което я е споходило тези дни я е направило наистина неотразима – сладка радост се излъчва от всяка нежна пора на лицето й, а очите са като по Яворов – само блясък, музика и лъчи.