Чета тия дни, че мъжете обръщали все по-малко внимание на външността на жените. Предпочитали наличието на ум. Жените пък от своя страна напротив – обръщали все по-голямо внимание на външността на мъжете. Да се разбира – харесвали по-лицеприятните. Чета и си мисля. Какво му е толкова хубавото да имаш за постоянно красавец до себе си?

Да, по-лесно е да се увлечеш по добре изглеждащ, или както е популярно напоследък да се казва „поддържан” мъж. Обаче – случвало ли ви се е наистина да поживеете малко с такъв екземпляр, който се грижи за обезкосмяването си по-внимателно от вас самите? Защото има и такива, повярвайте ми…

Предизвикателство за мен днес е да се опитам да анализирам плюсовете и минусите от съвместното съжителство с мъж от типа красавец.

Нека започнем от плюсовете, защото имам смътното чувство, че изброяването им ще отнеме по-малко време.

Първи плюс – красивият мъж до теб просто от само себе си радва очите и сърцето. Прави по-приятни, така да се каже – и дните и нощите. Друго си е да заспиваш до сладка муцунка, а хич не е лошо и да се събуждаш до такава. Дори и малко рошава, брадясала и неумита, тя все си остава по-сладичка от повечето останали.
Втори плюс – където и да се покажеш, си придружена от расов екземпляр, което пък отвсякъде си означава, че няма как двойката ви да остане незабелязана, а ти ще предизвикаш благородната или недотам благородната завист на съперничките от женски пол. Тоест – имаш всички основания да се пръснеш от фукане.
Трети и май – май последен плюс, за който се сещам, като оставям темата отворена и за вашите мнения – това, че си завоювала красавец често (не непрекъснато, но в по-голямата част от времето ти) повдига самочувствието и те кара да се чувстваш нещо по-специално от другите. Тези, които си ходят с най-обикновени и с по-скоро незабележими мъже.

Първи минус – живеейки с красавец имаш едно перманентно задължение – да се бориш със зъби и нокти да задържиш вниманието на въпросния представител на обществото на красивите мъже. Защото следва непрекъснато да имаш предвид, че той ще бъде нонстоп и то доста активно атакуван от всички представителки на женския пол (а нерядко и от други съмнителни в сексуалната си ориентация екземпляри). Като също така е важно да се знае, че жените са доста по-упорити в сексуалните си домогвания от по-голямата част от мъжете и затова именно трябва да сте подготвени за доживотна битка за поста „първа цигулка” в живота му.
Втори минус – тази красота, която в първите 20-ина години е от Бога дадена, да знаете, че след тридесетата година някъде започва да се поддържа трудно. И ако в самото начало сте била принудена да се съобразявате само с часовете му за епилация и евентуално по-продължителното стоене пред гардероба, то с годините стоенето пред огледалото в банята също ще става все по-дълготрайно, на общата тоалетка ще започнат да се появяват непознати за вас уреди и мазила, като основно това ще бъдат средства, съответно стимулиращи или борещи космите. Защото както на всички е известно, остаряването на мъжа си личи предимно по това, че космите започват да падат от подходящите места и започват да растат на неподходящите.
Трети минус – красивият мъж е като паун. Той от малък е свикнал да получава вниманието и любовта на околните и в един момент, когато спре да ги получава или поне започне да ги получава по-рядко, вие ще трябва да се превърнете в безплатен и вечен лечител на егото му. Като същевременно си припомняме, че битката за непостоянното му внимание съвсем не е приключила, работата ви по него хич няма да е малко.

Броя плюсовете, броя минусите и въпреки негативните си очаквания, всъщност получавам паритет. Което значи, че ако ви се е паднал красавец в живота – хващайте го с всички сили и го стискайте здраво – и дано си остане ваш, независимо от всичко.

Какво е нещото, което събира хората. Имам предвид срещите и сближаването между мъжете и жените, естествено. То кое ли друго „събиране” си струва да се обсъжда. Рядко се интересуваме от подробностите по възникването и развитието на професионалните си контакти или връзките, основани на хоби например. Както в повечето случаи смятам да разнищим интимната обвързаност или отношенията, основани на любовни трепети и вълнения.

Имам стройна теория по въпроса за това защо хората се събират един с друг и тя е, че близките (само да не бъда упрекната в хомофобия моля, просто разглеждам типичния случай) междуполови връзки се създават на две бази. А това именно са емоционалната база и рационалната база.

Емоционалната почва за създаване на връзка – кой не е изпитвал това блаженство! Това е бурята, която ни отнася и интересното е, че въпросното събитие от типа „опустошително за разума цунами” се случва предимно, когато най-малко го очакваме. Всеки може да разкаже историята за това как му се е случило да се е „окопал” в емоционална дрямка и точно, когато най-малко очаква (може би тогава сме и най-беззащитни и податливи) му се стоварва на главата и сърцето оная голямата любов. Решаваме, нещо повече – убедени сме и нищо не може да ни разколебае в непоклатимата увереност, че това е човекът единствен, неповторим и определено съвършен. Абсолютно не ни е ясно как останалите не отчитат тези факти и се чувстваме като откриватели на неземно съкровище, което най-добре е да пазим само за себе си, е хайде – склонни сме от време на време да го показваме за малко на другите, но основно – за да ни завидят! Последиците във времето са ясни – бурна любов, безсънни нощи, опияняващ луд секс и един ден започваме да пренасяме вещите си при другия – като се започне от четката за зъби и се стигне до целия гардероб с дрехи. Връзката е налице.

Рационалната страна в създаването на двойки е пък онова нещо, което събира хората така да се каже „служебно”. Това са всички запознанства с цел връзка и евентуално брак, всички уговорени срещи, в тази графа са донякъде и интернет свалките. Рационалните връзки и бракове много често, знаем – се оказват по-успешни. Защото не са така пренатоварени с очакванията за перфектност, а оттам и бързата и най-често изненадваща поява на разочарование е по-малко вероятна. Тези връзки са по-здрави и защото често са предшествани от едно съвсем несъзнателно, но почти винаги неизменно щателно проучване на другия кандидат – прави се „предварителен преглед” на социалното му положение, финансовите възможности, интелектуалния капацитет. И когато – както се казва тези двамата се окажат подходящи – запознаваме ги и започваме да чакаме да ни поканят евентуално на сватба, а все по-често и направо на кръщене.

Интересното в случая е, че има едно нещо, което обединява и емоционалното и рационалното като основа за сближаване и това е – ще познаете ли… хайде де, напънете се малко – ами естествено, че сексът. В първия случай – сексът е основната причина да се влюбваме. И обратното – влюбваме се, защото неудържимо желаем обекта на чувствата си. Всичко е ясно, нали? Ще попитате – а къде е мястото на секса при рационалното интимно обвързване. Елементарно – хората се обвързват рационално, защото искат семейство, искат и продължение на рода, а доколкото се сещам единственият начин това да стане е да се опитва с помощта на добрите стари креватни упражнения. Ето ти налице рационална основа за секс.

Бих казала – това ни събира, а какво ни разделя – следващият път.