Женското приятелство

Всеки път, когато стане въпрос за това има ли такова нещо като приятелство между жени или тези чувства и отношения са приоритет само на мъжката половина от човечеството, се сещам за оня виц, в който се коментира точно тази разлика:

  • За приятелството между жени: Жена не се прибрала една вечер. На другия ден казала на съпруга си, че е спала у приятелка. Съпругът се обадил на 10 от най-добрите й приятелки. Никоя не била чувала за подобно нещо.
  • За приятелството между мъже: Мъж не се прибрал една вечер. На другия ден казал на съпругата си, че е спал у приятел. Съпругата се обадила на 10 от най-добрите му приятели. Осем от тях потвърдили – да, спал е у тях. А двама упорито твърдели, че е все още там.

Близо до истината ли е тази история или е само градска легенда, нещо като историите за блондинки?

Имам няколко приятелки в моя живот. С първата се знаем почти от бебета. Връзката ни е такава, че дори и с месеци да не се чуем, винаги когато се срещнем има за какво да си говорим. Знаем, че може да разчитаме една на друга и това правило е безусловно. Т. е. – няма „Ще направя това, ако ти…” или „Ти трябваше да ме предупредиш, ако искаш това нещо…” или нещо подобно. Това приятелство е факт, то е даденост и е част от нашия живот. Такава част, която няма нужда от дефиниране, определение или усилие да се поддържа. Това приятелство е функция на времето, което сме прекарали заедно, функция на общите ни спомени и преживявания, резултат от всичко, което сме преживели или споделили като преживяване. Такова приятелство е благодат.

Имах и друга приятелка. С нея сме преживели и споделили не по-малко спомени. Карали сме се и сме се сдобрявали, връзката ни беше толкова силна, че също като тийнейджърки си звъняхме по телефоните да споделяме и да си доизкажем това, което не сме успели да си кажем до преди само няколко часа. Бяхме като залепени. Все заедно, толкова общи неща имахме. И в един момент тази връзка започна да тежи. Започна да тежи на другите ни отношения – със семействата, с роднините, с децата дори. Нямахме време за други контакти, защото си бяхме толкова близки, че нямаше как да отделим от скъпоценното време заедно, за да го прекараме с някой друг. Това приятелство не издържа. То се провали с гръм и трясък и сега с тази жена дори не си говорим. Няма за какво.

-> Колко наистина близки могат да си бъдат жените?

Имала съм и други, нещо като „приходящи” приятелки. С тях ме е свързвал общ интерес, обща работа, време, което по някаква причина е трябвало да прекараме заедно. Не, тези приятелства между жени съвсем не са повърхностни, дори и да са мимолетни. Те също могат да ти дадат много, да те научат на нови неща, за добро или за лошо даже и да те променят. Те си отминават естествено тогава, когато отмине и причината за възникването им. Остават единствено като изминал етап от живота. Ако има останал контакт обаче, вероятността да има какво да си кажете, ако се чуете след година е почти нула.

Имам и още една приятелка – както и да ви звучи – и това съм си аз самата. С мен никога не ми е скучно, всичко мога да си кажа, всичко мога да споделя, мога да си хапна, да си сипя чаша вино, дори и да е преди обяд, мога да стоя до късно, да гледам странен филм, който на мен ми харесва, без да се чувствам длъжна пред присъствието на някой друг. Ей тая приятелка много егоистично си я обичам. Тя ми помага да постигна неща, които не съм и мислела, че ще осъществя. Слушала ме е цели нощи като плача, мълчаливо и без да ми задава въпроси. Разбирала ме е и ми се е противопоставяла. Помагала ми е. Моята най-добра приятелка. Тя ще си остане с мен докато съм жива. И тук сякаш ми ляга най-добре етикета “best friends forever”.

Табутата в секса: Женската хомосексуалност или колко близки са си жените

Темата за женската хомосексуалност все остава някак встрани, избутана от проблемите на мъжете хомосексуалисти. Те (мъжете хомосексуалисти) сякаш превзеха пространството на хомосексуалните, превръщайки всяко «гей» в проявление на мъжката по-особена сексуалност. А жените гей са не по-малко. Колко много са пък жените, неопределящи себе си като гей, но експериментирали в тази насока поне веднъж. Имам предвид не само един път, а само с една партньорка. И то не само в периода на пубертета, както популярно се твърди.

За жените е по-лесно

Казвам ви, много по-лесно е за жена да прояви латентната си хомосексуална склонност. Най-малкото защото при жените го няма проблемът на мъжете гей с общественото мнение, което е значително по-толерантно спрямо две жени, които се държат за ръка или проявяват някакви признаци на интимност. Външните прояви на женската хомосексуалност са по-лесни и по-достъпни за демонстрация, «табуто» там не е толкова силно. Това по отношение на обществото.

Още по-толерантни по отношение на женската хомосексуалност са… мъжете. Какво ти толерантни – нещо много повече, лесбийките са една от водещите, да не кажем основната мъжка сексуална фантазия. Там пък табу съвсем отсъства или ако го има, то би се отнасяло евентуално спрямо собствената съпруга. И пак не е много сигурно. Говорила съм с мъже, които твърдят че 100% биха простили изневяра, ако тя се е случила на жена им с жена. Не само че биха простили, но и биха фантазирали в тази насока. Малко егоистично, но факт. Наложената като особено популярна от порно индустрията сексуална тема – секс между жени сякаш вече е довела и до промяна в нагласите, но с едно важно уточнение – когато и двете жени са женствени.

-> Лесбианизъм през вековете

Лесбийката мъжкарана все още е малко недолюбвана и неразбрана от другите – тези за които тя е другата. Не се харесва грубоватият й външен вид, поведението, което е далеч от финеса на нежния пол. При този случай табуто съществува и е здраво закрепено. Жената трябва да бъде жена!

Митът за жените – мъжкарани

От друга страна – говорила съм с жени – гей, които твърдят именно това – че не харесват грубите жени и предпочитат създанията от своя пол, които определено са нежни, женствени и деликатни. Така те обясняват влечението си, а относно мъжкараните заявяват, че ако им харесваха такива, щяха да си предпочитат мъже. Другото, което често съм ги питала е следното: «И как така се случи, че обърна ориентацията?». Отговорът е неизменен: «То не става по поръчка. Идва и те удря като гръм. Сякаш си познавал този човек от години, сякаш всичко смислено, което се се случило в живота ти досега е било само с една цел – да се срещнеш и запознаеш с нея. Не можеш да сбъркаш. Изведнъж сте си толкова близки, сякаш винаги сте били. И ако в началото всичко започва като женско приятелство, много бързо нещата си застават на мястото и сега просто сме заедно и се обичаме.»

Нищо различно от начина, по който всеки описва срещата си с половинката, нали? Ами да, хомосексуалните жени са си като всички други. Имат си своя партньор, намерили са сродната си душа и обичат. И друго са ми казвали – когато връзката се случи, полът всъщност няма никакво определящо значение. Важното е, че това е човекът за теб, важното е, че ти си неговият човек. Това, което ни дава мъжка или женска полова принадлежност всъщност въобще няма значение, то е даже не е второстепенно, то е нищо.

Което не означава да оглеждаме мнително всяка двойка жени, които се държат мило една към друга, нали. Има и друг вид връзка между жените и те може да са си просто близки приятелки. Предлагам обаче темата за женското приятелство да оставим за следващият път.

Кризата като лекарство за пазара и фрийганите като лекари на нашата свръхконсумация

Криза, та криза. Отвсякъде и ежедневно слушаме едно и също. Реалност или добро оправдание е кризата? За мен има и още една гледна точка, по-скоро в подкрепа на второто. Кризата действа оздравително на пазара. Под термина „пазар” разбирам пазаруването в рамките на едно домакинство, не повече. Тъй като не съм маркетинг специалист, предпочитам да не се изказвам по отношение на неща, от които не разбирам. Та моят личен опит показва, че пазарът на домакинството ми определено се е свил в последните години. Също така стоят нещата и при доста от хората в по-близкото ми обкръжение. Покупките са по-малко на брой, пазарни турове се провеждат по-рядко и когато се харчи за нещо, се харчат значително по-малко пари. Всичко това обаче не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Или както се казва – общата беда не е беда. Пример: Не съм си сменяла телефона от две години. Лаптопът ми е на три години, а телевизорът – на 10-ина. И си ми е добре. Допреди известно време (преди началото на така наречената криза) непрекъснато изплащах лизинг за електроника. В повечето случаи излишна. И докато го изплатя въпросния лизинг, ползваната вещ е морално остаряла, т. е. – време е за потъване в ново задължение, а старата вещ, макар и на практика здрава, заминава забравена в някой шкаф…

Дали да не си купя (все пак) нещо…

Напоследък започвам да се замислям преди да купя нещо. Мисля си дали ми е необходимо и дали мога да мина и без него. В повечето случаи стигам до заключението, че мога. И това не важи само за електрониката. Същото е и с дрехите и обувките. Доста се замислям преди да предприема шопинг, а пазаруването все по-често е с цел. С цел да си купя нещо конкретно, а не просто ей тъй, за спорта. Защото от подобно „спортуване” още се търкалят из гардероба ми необличани дрехи, с етикетите още.

Напоследък започвам да се замислям и в супермаркета. И най-интересното нещо, което открих е, че разумното пазаруване на храна съвсем не означава ядене на боклуци, а тъкмо напротив. Когато пазаруваш с мисъл, купуваш отново и конкретно това, от което имаш нужда, а джънк-фууда е все по-нежелано „удоволствие”.

Кои са фрийганите?

Онзи ден гледах предаване за ново консуматорско течение „фрийгани”. Фрийганите (комбинация от free- свободен и vegan – веган) били хора с нормални професии, не клошари, хора с доходи, но които след работа обикаляли кофите за отпадъци и си доставяли храна само от там. Те не пазарували от супермаркетите, а от отпадъците им, както и от отпадъците на ресторанти и прочие подобни хранителни заведения.

Общо взето философията им била по този начин да защитят земята от свръхпроизводството и свръхконсумацията, а така им оставали и пари, които използвали, за да си доставят друг вид по-скоро духовни преживявания – екскурзии, пътешествия и т. н. На пръв поглед това нещо ми се видя доста гнусно като начин на препитание, но от друга страна – там, сред тези отпадъци имаше изхвърлени цели неотворени консерви и съвсем годни на вид плодове и зеленчуци. Миеш и хапваш. Също така тези фрийгани се обличали само от магазините за втора употреба (като се замисля, това обстоятелство прави нас българите доста free…). Отново намерението е да се избягва свръхконсумацията и да се използват ресурсите (в случая – дрехите) до последно. Екологично и био. Даже модерно.

-> Нова или сравнително нова кола – това е въпросът

Сериозно – това с фрийганството наистина ми се вижда малко прекалено. Но така или иначе никак не е лоша идеята да внимаваме какво купуваме, така че да стига, но и да не изхвърляме. Или да си купуваме само нещата, които наистина ни трябват. Пък било то заради екологията или било то заради кризата – като реалност или като добро оправдание.