Реакция на Аптеки Фрамар по събития от Избори – 2011

Едно от нещата, в които все още искрено вярваме, е правото ни на свободна воля, както и на свободно изразяване на политическите ни пристрастия, която наша вяра намира и правното си основание в текстовете на чл. 37, чл. 38 и чл. 39, във връзка с чл. 11 от Конституцията на Република България.

В течение на месеца, определен съгласно Изборния кодекс за време на предизборна кампания, за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за местни органи на властта, проведени на 23.10.2011г., на витрините на аптеки ФРАМАР бяха поставени агитационни предизборни плакати на кандидата за кмет на Община Стара Загора, издигнат от политическа партия ГЕРБ, уважавания старозагорец и народен представител г-н Живко Тодоров. Плакатите бяха отстранени в Деня за размисъл и в Изборния ден, което не можем да кажем за хилядите плакати по улиците на града ни, и след това бяха сложени отново.

На пресконференция в град Стара Загора, лидерът на БСП в града ни, цененият в определени среди доцент Бойчо Биволарски даде израз на учудването и неодобрението си относно това, че „плакати на партия ГЕРБ има на всички аптеки на ФРАМАР  и много магазини.“

/за справка -  Сайтът  http://www.stara-zagora-news.net или http://vbox7.com/play:3d73ede56a&ef=1 – име на материала: Бойчо Биволарски освини Стара Загора, минути 3.16 – 3.19/

Бихме подминали тази реплика на борбения кандидат за кмет на БСП, ако точно преди балотажа на изборите, в същите тези „всички аптеки на ФРАМАР“ не бе проведена ударна акция на държавни контролни, служители на НАП и Инспекцията по труда.

Предвид това, че Аптеки Фрамар винаги са били коректен работодател и данъкоплатец, намираме за необичайна тази внезапна завишена активност на визираните контролни органи, в петъчен ден, точно преди предстоящия изборен ден за балотаж на изборите за кмет на Община Стара Загора и за президент и вицепрезидент на републиката.

Вярата ни в справедливостта и в коректността на тези институции, не ни позволява да се съмняваме, че би могло да има някаква връзка между изпусната реплика на визирания академичен деятел и странната, масирана атака върху нас, която пречи на нормалния работен процес в аптеките ни, в деня предхождащ деня за размисъл, в т.ч. нарушавайки спокойствието на клиентите ни – граждани на Стара Загора, които в неделния ден предстои да упражнят конституционното си право си на глас.

Вярваме също, че никой ръководител в държавната администрация не би допуснал последната, или части от нейната структура, да се поставила в услуга на определена партия, пък било то и столетница, и то в ролята си на машина за сплашване и репресии. Все пак живеем в свободна страна и вярваме, че възможността свободно да се изразим е основата, на която се крепи идеята за свободата.

Искрено се надяваме, че всичко е една случайност, както и че мрачночервената носталгия на онези другари от „на всеки километър“, за това как „тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем“, се рее единствено из болните фантазии на едни бивши и вярваме все по – далечни във времето псевдо партийни функционери и активисти.

Най-прекрасният човек на света – нощен разказ на Ина Танева

В нашия блог ви даваме възможност да прочетете и да дискутираме неща, които са привидно далечно от здравето. И днес ще опитаме да поговорим и за Кайо – Калин Терзийски, един от най-известните съвременни български писатели, който от автор се превърна в герой на малък нощен разказ от Ина Танева, журналист от Фрамар.

 

И тази вечер имах повод да се оплаквам.

Спи ми се.Зверски.

Псувах наум.

Чупех чаши наум.

Напусках наум.

А всъщност се усмихвах. Дяволски добре се прикривам. Това е талантът ми. Вероятно единственият ми. Вероятно заради него все още ме държат като барманка в този толкова елитен нощен клуб.

- Портокалов сок- чух да ми казва тих глас.

Дори не вдигнах очи. Беше толкова късно и толкова не навреме, мамка му.

„Пич, ходи си вкъщи”, изстрелях мисълта си към него. Хората трябва да спят в 2 през нощта. Аз трябва да спя.Сервитьорите трябва да спят. Градът не може да заспи, ако над него кръжат мисли на самотници, които просто не могат да спят и разнасят безсъние.

„Що за човекоубиец би поръчал портокалов сок, ако знае, че този портокалов сок ме дели от леглото, за което мечтая часове наред???”

Подадох му сока и му се усмихнах. Дежурно, разбира се. Усмихвайки му се дежурно, го погледнах и от устата ми неволно излезе:

- Бррррр.

А след секунди за замазване и :

- Май стана доста студено…

Изчервих се от ненужните реплики и наведох очи, търсейки дупка, в която да се скрия.

Ще обясня. На бара седеше Кайо. Онзи Кайо, който знам от 10 години. Калин Терзийски. Писателят. Не го познавах лично. Чела съм разказите му. А последното, което чух за него беше, че умира. Чух това преди две години. А сега той стоеще пред мен. Съвсем жив, съвсем здрав – поне видимо. И пиеше сок. В два през нощта. В 2 и 10, ако трябва да сме точни.

Не ме забелязваше. Можех да го разглеждам.

Ха!

Кайо Терзийски.

Нямаше нищо общо с образа в главата ми. И слава богу. Бях попадала на негови снимки. Но за първи път го виждах наживо и определено бях приятно изненадана.

 „Писателите са смахнати”, репликата, подхвърляна от познатите ми беше довела до изкривената ми представа за това как изглеждат мъжете писатели.

Разбира се смахнато. Нещо като Айнщайн в български вариант. Гадост.

Е, май, не е така.

Първото, което женският ми нюх регистрира бяха очите на Калин – топли и кафяви – знам, да, това са две напълно еднозначни думи. Просто подчертавам съчетанието.

После регистрирах белега на челото му, той раздвояваше леко впечатлението от външността на Кайо – ако допреди миг ми беше спокойно, на белега се свих. Белезите разказват войни.

Кайо ми изглеждаше смирен. Въпреки че се вижда отдалеч – животът сякаш го гореше отвътре.

И, о, да, телефонът му звънна, той стана и тръгна към изхода, за да говори, а аз – за да огледам.

Да, изглеждаше доста добре за писател.

Не много висок, с леко разсеяната осанка на човек, пратил по дяволите всичко земно и пошло.

След минута отново стоеше пред мен.

Изпадах в глупавото състояние на сервитьор, който трябва да налее шампанско на Барак Обама примерно, без да му се разтрепери ръката.

Осъзнах, че треперя, секунди след като вече бях казала:

-Вие сте Калин Терзийски.

Прозвуча като новина. Като откритие.

Той ми се усмихна.

А аз изтърсих:

-Бях убедена, че сте умрял .

Беше абсурдно.

Пред мен стоеше един от любимите ми български писатели. Бях чула, че е затънал в алкохол и наркотици, бяха ме уверили, че не му остава много, че умира, че си отива от този свят.

И аз бях преживяла смъртта му.

Бях тъгувала за него.

Бях научила наизуст разказа му ”Има ли кой да те обича”. И го бях направила все едно изпълнявам ритуал.

Да, бях го погребала.

А сега той стоеше пред мен и ме гледаше обичливо.

Да, обичливо.

Това е думата.

Думата за Кайо е обич.

Само едно гмуркане в погледа му беше достатъчно, за да избягам от усещането за абсурд.

Обич.

Той излъчва обич и изтрива всеки намек за лошо, за глупаво и за абсурдно.

Можех да си стоя и да плача от радост, можех дори му се скарам, че е жив, а аз не знам.

Единственото, което би ми казал е, че съжалява за болката ми.

В 3 вече се бях съвзела. Толкова, че да започна нормален разговор с моя възкръснал Кайо Терзийски.

Бяхме останали съвсем сами. Последният сервитьор си тръгна, спирайки музиката. Преди да излезе, даже се провикна, че отваря прозорец.

Не го отразих.

Моментът.

Моментът беше велик.

Седях на бара.

До любимия си писател

Калин Терзийски.

Пиех

ром, много ром.

А Кайо стоеше пред мен. Кротко и тихо.

Разказваше ми за ада, през който е преминал. Спокойно.

Адът, описван от него звучи като история, която някой ти разказва за лека нощ.

Кайо не може да бъде зловещ. Дори разказвайки страданията си, дори преживявайки ада си, той пак си остава част от рая.

Обичлив и разбиращ.

В 5 сутринта, докато заключвах клуба, се усмихвах на себе си.

Бях се запознала с Калин Терзийски.

Най-прекрасният човек на света.

 

Спечели с Фрамар: Бъди Top участник във форума на Фрамар!

 Дойде време и за играта, в която ще наградим…вашето многословие… Ще дадем три парични награди в продукти – 50 лева, 40 лева и 30 лева на първите трима, създали най-много постинги във форума за периода 17 октомври – 31 октомври, 2011!

Условията са прости…регистрирайте се във форума ни или използвайте старата си регистрация.

Заявете под тази тема вашето име във  форума и желание да вземете участие.

Нападайте форума – създавайте нови теми, отговаряйте на вече започнати, коментирайте…

 Условия и ограничения:

Печелят първите три по брой на постинги за периода 17 октомври – 31 октомври, 2011!

В класацията участват само хората, които са заявили под тази тема, че искат да участват, както и участват само с броя мнения за периода на играта. По-рано регистрирани участници могат също да участват, но важи броят мнения за периода, не преди това.

Създаване на празни теми и теми с по една дума, както и такива отговори не се поощрява, напротив, при забележка от модератор веднага се отстранявате от играта.

Не се опитвайте да мамите, това също няма да ви донесе победа!

Срок на играта – 31 октомври, 10 часа.

Важни линкове:

Правила на форума

Как да активираме получаването на известия на електронната поща.

 Подаръците на победителите пътуват с куриерска компания Европът – официалният куриер на Фрамар.

Ивайло Тончев : „Здравето, Българино! “ не успя да представи политиците от Избори 2011

 Фрамар: Представете се за читателите на „Фрамар“.

Името ми е Ивайло Тончев и съм главен редактор на Фрамар – националния здравен портал.

 Фрамар: Как се роди идеята за кампанията „Здравето, българино“ ?

Идеята дойде при нас при една от визитите на доктор Тотко Найденов, който я имаше в някакъв необработен вид в главата си, а ние я харесахме и решихме да я подкрепим и заедно да я осъществим. И стартирахме официално кампанията в края на август, 2011, като нарочно оставихме почти 2 месеца до изборите, за да можем да представим повече политици.

Фрамар: Какво представлява кампанията и каква е целта и ?

Знаете ли, идеята ни хареса и решихме да я подкрепим, защото никога до момента никой не е разглеждал политиците от гледна точка на тяхното здраве. То е свързано и с нашето здраве – ако политиците са немарливи към собствения си здравен статус, пред тях проблемът за здравеопазването и здравето на нацията просто няма да стои. Искахме съвсем безплатно /запомнете тази дума, след това ще я коментираме/ и честно да отправим въпросите си към настоящите и бъдещите лидери, да разбием монотонието на шарените плакатни образи и да чуем малко човешка реч от хората, свикнали да боравят с шаблони, написани от PR отделите им. Друга поставена цел – искахме да се опитаме да дадем и някакъв ориентир на хората от цялата страна, които откровено не знаят за кого да гласуват, не знаят и защо да го правят. И са отчасти прави, защото след 22 години изключително болезнен преход, нещата в България не са никак розови, а хората са объркани.

Фрамар: Какви бяха очакванията ви – ще се радва ли кампанията на интерес?

Знаете ли, очакванията ни в началото бяха съвсем различни. Няколко дни подготвяхме официални писма с изходящи номера, представяне на кампанията, всичко това надлежно адресирано до всяка партия, регистрирана в ЦИК. И след това започнахме да очакваме отговор. Бяхме подчертали, че това е обществена кампания, която е напълно безплатна и не искаме пари за публикуването на интервютата. Искрено се надявахме, че още на другия ден след доставката на писмата, телефоните ни ще бъдат постоянно на ушите ни и ще даваме обяснения и ще приемаме интервюта. Уви, истината се оказа друга…

Получихме две писма по електронната поща, в които съвсем сухо ни поясниха, че „те пари за реклама нямат „ /въпреки, че имам усещането, че въобще не бяха прочели за какво става дума…./. По телефона ни се обади председател на партия с кандидат за президент, който ни предложи да поемем кампанията им, но да се разплатим след изборите, че „сега нямали никакъв бюджет.“ На няколкото лични покани към политици от всякакъв размер и цвят – никакъв отговор, засега.

Фрамар: Дали ще бъдат искрени отговорите на политиците или отново ще четем красиво написани лъжи?

Отговори нямаше – нито един. И това е най-страшното. За нас България продължава да се върти в омагьосан кръговрат, в който на 4 години ни се внушава, че трябва да изберем най-подходящия. Замисляте ли се, че все още работи системата от времето на края на социализма, която е много проста – едни режат ленти, други критикуват тия, които режат лентите. Но искреното желание на тези, които режат лентите е да продължават да режат лентите, защото падат много трохи. Критиците искат и те да режат ленти, пак заради трохите. И така, година след година, илюзия след илюзия. И да поясним, дори и на красивите лъжи вече дойде краят – няма дори и за какво да ни излъжат, всичко е толкова изтъркано и фалшиво. Дори и опитити за лъжи вече са сиви и уморени, както сме и самите ние. И болни, самата ни държава е болна от сивота и лъжи, както и от изкуствени думи. Даже и споменатите ленти са вече за боядисан таван или за изметен двор, парите свършиха.  Много искахме да намерим поне един политик, който да ни отговори, за да можем да кажем – ето, някой разкрива най-ценното и най-личното, здравето си, този човек има и интересни идеи, той няма да ви лъже и може би си струва да му повярвате. Такъв човек нямаше, нито един, поне засега.

 Фрамар: „Болна“ ли е здравната система в България и съответно – кое е лекарството за нейното лечение, според вас?

Самата държава е много болна, най-вече от най-лошото автоимунно заболяване – липсата на смисъл. Наистина нямам идея кое ще е лечението, очаквахме да го чуем от политиците, но те си замълчаха деликатно. Тогава, да опитаме да го намерим ние самите? Ще стартираме другата част на кампанията – Здравето, Българино! – интервюта с наши читатели, интервюта с наши колеги и сътрудници, с хора от здравната система и с хора от фармацевтичниия бизнес. Искрено се надяваме, че ще успеем да намерим отговорите, дори на и въпросите, които никой не иска да зададе. И поради тази причина – в близките дни ще ви представим здравния статус на хората от Фрамар Медиа. А после…чакаме вашите предложения…кого да разпитаме.

 Фрамар: Кампанията обхваща както кандидатите за президент, така и тези за кметове на общини. Очаквате ли те да се обвържат с ангажимент или обещание за промени в тази сфера?

Ангажиментите и обещанията са много хубави, но изпълнението им определено не е от най-силните страни на никой от кандидатите. Очаквахме поне идеи, но…получихме мълчание. И нещо много досадно, защо всички обещания се правят веднъж на 4 години, а после 4 години обективно се доказва, че въпросният политик е имал най-доброто желание това да стане, но други са му попречили…

 Фрамар: Какво ще пожелаете на читателите на „Фрамар“?

Какво да им пожелая ли, да се опитаме да променим България към по-добро, да се опитаме да сменим тези 22 години апатия и безличие с нещо различно и с нещо, което ще даде смисъл на живота ни тук и в тази държава. Време е за действие, не за сън и за слушане с отворена уста на поредните лъжи на политиците в Избори 2011.

 Фрамар напомня, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Фрамар напомня и това, че е хубаво всички да гласуваме по съвест, като намерим нещо поне малко добро в някого. Не е задължително да е за политика, за когото гласуват всички.

Ако не виждате добро в никого, променете така света около вас, че утрото да е различно и по-добро! От нас зависи, не от някой друг!

Д-р Гален Шиваров – национален Фрамар консултант – специалност УНГ : Огромно значение за успешното лечение има и позитивната енергия, която лекарят изпраща на пациентите си!

Доктор Гален Шиваров – национален Фрамар консултант:

“Преминал съм през всички нива на професионалния опит от селски лекар, до лекар в болнично отделение. Учил съм се от светила в УНГ – хирургията като проф. Иван Ценев, който още преди 12 г. постави кохлеарен имплант на пациенти с вродена глухота. “

Д - р Гален Шиваров

 Представете себе си и вашата практика пред читателите на Фрамар?

Роден съм в и съм израстнал в гр. Варна. На 42 г. След завършване на първото си висше образование в Медицински Университет – Варна преминах през всички нива от професионалния път на един медик – селски лекар, поликлиничен лекар- УНГ и лекар в болнично отделение – УНГ, в една от най-големите и натоварени болници в Източна България, а именно МБАЛ ”СВ.АННА”, Варна, където работя вече почти 15 години. В този период имах невероятния шанс да асистирам и да се уча от нашия национален консултант- проф. Иван Ценев, на когото дължа много за моето професионално израстване. Разбира се много е важна и практиката в една силно натоварена със спешни случаи болница, каквато е Окръжна болница-Варна /понастоящем МБАЛ „Св.Анна“ – Варна/, защото това ти дава безценен опит при справяне със животозастрашаващи състояния, каквито са чужди тела в трахея и бронхи, трахеостомии на пациенти с тежка дихателна недостатъчност, тежки кръвоизливи и травми и т.н – трудни моменти, когато трябва да вземаш изключително бързи решения от които зависи буквално живота на пациента. През този период изкарах и редица следдипломни курсове и квалификации, които съм описал в моя профил, както и второто си висше образование Здравен Мениджмънт в МУ-Варна. Преди две години бях управител на общинско лечебно заведение за период от една година, което ми даде и един добър управленски опит.

Понастоящем извършвам операции в МБАЛ ”Св.Анна” – Варна, както и в Частна болница ”Майчин дом”-Варна. Извършвам почти всички видове оперативни интервенции в нашата област, но професионалите ми предизвикателства са в областта на естетичната и онкологична хирургия. По повод онкология,скоро се завърнах от обучение в Амстердам, в Недерланд Канцер Институт, където бяхме заедно с проф. Ценев и основната ни цел беше да усвоим холандския опит за гласово протезиране на пациенти след тотална ларингектомия /да говорят без гласни връзки/, нещо което се прави масово в Западна Европа, Скандинавските страни и Америка, а от няколко години и в някой държави от Централна и Източна Европа. Само за пример ще кажа, че 95% от оперираните със тотална ларингектомия в Холандия се протезират с гласови протези. Тук искам да спомена, че има много начини да се подобри и функцията на белия дроб при тези пациенти, но може би това ще е тема на един друг по- подробен разговор, в който бихме могли да разясним на нашите пациенти как да подобрят и улеснят живота си след тази тежка операция.

Правим това интервю с вас в качеството ви на национален интернет
консултант на Фрамар. За нас ще бъде интересно да разберем, кога за първи
път открихте интернет и как се случи това?

Наистина не мога да си спомня точния момент, но си спомням, че бях силно впечатлен от възможността да черпиш най-разнородна информация и то по – един изключително лесен и удобен начин без да се налага да ходиш до библиотеки или да следиш за определени телевизионни програми или различни издания на хартиен носител, както и да общуваш с хора от всяка точка на света.

По колко часа дневно прекарвате в глобалната мрежа и кои са любимите ви
сайтове?

Минимум 2 часа дневно. Сайтовете, които най -често посещавам са новинарски, медицински, както и някой блогове.

Интернет активен ли е българският лекар?

Аз мисля – недостатъчно. Аз съм жив пример. Участието ми във вашия сайт беше инициирано от една случайна среща с вашият главен редактор, но мисля ,че българските лекари все по – активно ще участват в интернет пространството, защото все повече пациенти търсят и ще търсят, както информация за лекари и заболявания, така и онлайн консултации.

Използвате ли интернет като източник на данни за вашата работа?

Да, а предполагам, че и всеки един от колегите ми.

Какви са предизвикателствата пред всеки онлайн консултант?

Моят опит като онлайн консултант все още не е голям, но мисля, че в част от въпросите информацията няма да е достатъчна за да се постави екзактна диагноза, но и целта на онлайн консултацията все пак е едно насочване на пациента , едно улеснение в избора му на специалист и изследвания и една предварителна информация за възможните начини за лечение.

До колко онлайн консултацията може да замести директния контакт на
лекар с пациент?

Директният контакт, според мен не би могъл да бъде заместен никога, тъй като между пациента и лекаря има обмен не само на информация, но и на енергии, което е изключително важно както за точната диагноза, така и за успешният изход на едно лечение. Аз мисля, че освен правилия избор на лечение или прецизно извършената операция огромно значение има и позитивната енергия, която лекаря изпраща на пациента си, както и доверието и вярата на търсещия помощ и лечение.

Работи ли в полза на лекаря споделената информация за него в интернет -
форуми, социални мрежи, профили?

Според мен мнението на пациентите е най–важния показател за качеството на дейността ни и би трябвало да бъде и най-точния коректив за всеки един от нас.

Има ли случаи на злоупотреба с лични данни?

Възможно е и да има, но поне на мен не ми е известно.

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

Специално бих искал да благодаря на екипа на Фрамар за вниманието и интереса към мен и да им пожелая успех в тяхната благородна мисия – да ни информират и подпомагат нашия избор! Благодаря и на всички читатели и посетители на форума и им пожелавам да бъдат здрави и силни, както както на физическо така и на духовно и енергийно ниво, да не допускат негативни мисли и съмнения, независимо от трудното време, в което живеем, защото от всички нас зависи да оставим един по-добър, по-красив и по-подреден свят на нашите деца!

Консултирайте се с доктор Гален Шиваров по следните теми:

1.Остри и хронични заболявания на външно, средно и вътрешно ухо – симптоми, необходими изследвания за диагностичното им уточняване, както и препоръки за за възможното им консервативно или оперативно лечение.
2.Остри и хронични заболявания на нос и околоносни кухини/синуси/ – симптоми, необходими изследвания за диагностичното им уточняване, както и препоръки за за възможното им консервативно или оперативно лечение.
3.Остри и хронични заболявания на ларинкс, фаринкс и шия – симптоми, необходими изследвания за диагностичното им уточняване, както и препоръки за за възможното им консервативно или оперативно лечение.
4.Използването на радиохирургия – лечение на хъркане, затруднено носно дишане, небни тонзили, езична сливица.
5.Естетична хирургия на нос и уши
6.Възможности за възстановяване на гласа при пациенти след тотална ларингектомия /гласова рехабилитация/и подобряване на функцията на белия дроб/белодробна рехабилитация/

Доктор Антон Михнев – национален Фрамар консултант: Глобалната мрежа е част от живота ми, както на всеки съвременен човек.

Д-р Антон Михнев е роден на 03.07.1974 г. Завършва специалност Акушерство и гинекология във Висш Медицински Институт – Пловдив. През всичките тези години в ръцете са му проплаквали много бебета, а за своята професия той казва, че работи изцяло в услуга на запазването и развитието на мъничкия живот през 9–те месеца очакване, последвани от успешно раждане и щастливо майчинство.

Национален Фрамар консултант, област Акушерство и ГинекологияПредставете себе си и вашата практика пред читателите на Фрамар?

Завършил съм Висш Медицински Институт – гр. Пловдив, специалност Акушерство и гинекология. В момента работя в частна болница „Медлайн Клиник“ и Онкология към ВМИ – Пловдив.

Правим това интервю с вас в качеството ви на национален интернет консултант на Фрамар. За нас ще бъде интересно да разберем, кога за първи път открихте интернет и как се случи това?

Като всеки млад човек и аз бях очарован от компютрите и интернет. Вече не помня как и кога точно открих интернет, но е факт, че глобалната мрежа е част от живота ми, както на всеки съвременен човек.

По колко часа дневно прекарвате в глобалната мрежа и кои са любимите ви сайтове?

Остава ми много малко време, което да оползотворя в Интернет пространството. Старая се да поддържам сам сайта си www.mihnev.com. Задължително се отбивам и във Фейсбук страницата си. Имам ангажимент към Фрамар и се старая регулярно да отговарям на въпросите, отправени към мен във форума. От няколко години си сътрудничим с myFelicitas  -  www.myfelicitas.com – мултимедиийна информационна платформа за настоящи и бъдещи родители.

Интернет активен ли е българският лекар?

Мисля, че не достатъчно. Повечето колеги разчитат на името си, на доволни пациенти, които ще ги препоръчат. А всъщност Интернет дава възможност на всеки специалист да бъде по-близо до хората, да комуникира с тях, да изгражда здравната култура на обществото.

Използвате ли интернет като източник на данни за вашата работа?

Разбира се, че от интернет винаги има какво да се научи – различни новости, информация за колеги и техните постижения, споделени практики, информация за предстоящи събития, семинари и пр.

Какви са предизвикателствата пред всеки онлайн консултант?

Струва ми се, че по отношение на здравната тематика, хората задаващи въпросите си он-лайн, са винаги много истински и искрени. Те се обръщат към специалиста, подтиквани от свое притеснение, страх, болка. Винаги се отнасям много сериозно и отговорно към изложените здравни проблеми. За съжаление няма как без визита, преглед, изследвания да се отговори изчерпателно на поставените въпроси. Затова истинското предизвикателство пред онлайн консултанта е да намери точната мяра за насока, съвет и подкрепа.

До колко онлайн консултацията може да замести директния контакт на лекар с пациент?

Ролята на онлайн консултацията не е да замести прегледа в лекарския кабинет. Предполагам, че никой не очаква това, защото е несериозно – както от страна на пациента, така и от страна на лекаря. При онлайн консултацията могат се дадат напътствия към пациента – например към какъв лекар да се обърне, да се обясни какво представлява дадена процедура или изследване, какво да се очква при прегледа и т.н.

Работи ли в полза на лекаря споделената информация за него в интернет – форуми, социални мрежи, профили?

Зависи от какво естество е споделената информация. Разбира се, че колкото повече са доволните пациенти, толкова с по-добър имидж се ползва лекарят в интернет. Но име се гради с практиката, с излекуваните и доволни пациенти, с отношението към тях.

Има ли случаи на злоупотреба с лични данни?

Аз лично не съм се сблъсквал с подобен проблем в Интернет.

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

На всички читатели на Фрамар пожелавам преди всичко здраве. И ги призовавам да бъдат бдителни, защото здравето зависи преди всичко от самите тях. Да не се колебаят да потърсят навреме професионален съвет и помощ. Надявам се да им бъда полезен!

 Консултирайте се с доктор Антон Михнев:

- Раждане и бременност
- Гинекологични заболявания
- Онкологични заболявания
- Ендоскопска хирургия
- Безплодие и стерилитет

 

Любов и възраст – има ли възраст любовта и има ли любов при хората на възраст…

“Любви все возрасты покорны…”, въздъхва великият Пушкин. Безусловно сме съгласни с него. Животът е непредсказуем – затова е и толкова хубав. Нерядко в живия живот се случва така, че любовта, или поне либидото, спохожда и по-възрастни хора (става въпрос предимно за мъжете). Няма лошо – мъжът по принцип и по природна заложеност е полигамен. И априори, без да го е прочел като теория, по интуиция знае и усеща, че сексът разтоварва психиката, подмладява тялото и душата, укрепва и повишава имунните сили, а и удължава преброените ни от Съдбата дни…

 Всепризнатият велик писател и любовник Виктор Юго остава в историята не само със знаменитите си романи, а и с неутолимия си сексуален глад и възможности. Нерядко той се е ползвал от услугите на поне 2-3 любовници. Веднъж малкият му внук заварва вече над 80 – годишния си дядо “на калъп”, усърдно трудещ се между краката на прислужницата. Вместо да се смути, старикът изправя най-известната във Франция мъдра побеляла глава и възторжено възкликва: “Гледай, малки ми Жорж: това е Геният!” Ала, безспорно, любовта и сексът в напреднала възраст (става въпрос за 65-70 години и нагоре) могат да се отразят и неблагоприятно, понякога – дори пагубно за тялото… Известни са не един и два случая на внезапна смърт на застаряващи мачовци, покачили се върху млади момичета. Причината е ясна: внезапно настъпили тежки ритъмни смущения или инфаркт, по-рядко – мозъчен инсулт.

По този начин, впрочем, понякога умират и мъже на средна възраст. Класическият пример е хунският вожд Атила, наричан още приживе “Бич Божий”, който през 447 г. след Хр. нахлува в Средна Европа и я опустошава, обезглавява десетки хиляди хора, измъква се от жестоки битки без нито една драскотина, вкарва в шатрата си безброй жени. И накрая умира… точно в първата си брачна нощ, в обятията на поредната си нова съпруга – млада девица. (Това се случва през 453 г. след Хр.) Но какво е ставало зад балдахините, та най-страшният мъж в Средновековието е издъхнал толкова безславно, и то без да е престарял – историята мълчи… За фаталната развръзка при мъжете много често допринася освен вълнението, превъзбудата и старанието да се докажат, и злоупотребата с алкохол или приемът на стимулиращо вещество. Утежняващи моменти са затлъстяването, хипертонията и диабетът.

Изглежда не е проблем, колкото и да си грозен и стар, да прелъстиш която и да е крехка хубавица, ако имаш пари и власт: те безспорно са мощен афродизиак. (Признаваше го навремето и тогавашният държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който също се славеше като неудържим мачо.) Класическият пример е царят на Троя Менелай, чиято палава съпруга – хубавата Елена, обръща гръб на властта и богатството му заради прекрасния Парис. Е, вярно, после се връща посрамена и разкаяла се, за да му роди и син (чието семе той вече е посял в утробата й). Но такава нерядко е съдбата на богатите прелъстители: гордо-гордо да носят разклонените си рога… И така, няма лошо в това дядо да се влюби. Или просто да прави някакъв секс, който (нека да не се лъже), едва ли ще е толкова качествен, чаровен и продължителен, както на младини. Нека преди това обаче мъжът трезво да прецени: има ли реалните възможности (и най-вече физически сили) да понесе и издържи това сериозно изпитание…

Все пак, най-верният показател за доброто здраве си остават апетитът и либидото. Но ако за стойността на апетита може да се спори (защото той е увеличен и при диабет, т. е. нездрав апетит), то критерият за добро либидо е неоспорим. Само нека да не се забравя прастарата мъдра формула на Гален за дозата. Дозата, която може да направи от всяко вещество както лекарство, така и отрова… Дозата прави лекарството – винаги се съобразявайте с това златно правило. Защото тази универсална формула неведнъж е потвърждавана от самия живот.

 КРАТКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ Отчуждението, бездуховността и най-вече алчността (един от най-страшните смъртни грехове, посочени в Библията), съчетани със свръхпроизводството и свръхпотреблението, промениха планетата ни, Майката Земя, тласкайки я към развала, екокатастрофа и всеобща гибел. СПИН ще ускори катастрофата. Той е подпалил Африка и Азия, а сега се разгаря и в Америка, и в Европа… На фона на тревожната и безперспективна глобална криза, сексът остава най-вълнуващото, приятно и полезно действие при общуването между хората в този все по-забързан, отчуждаващ се, ненаситен и меркантилен свят. Затова – ОБИЧАЙТЕ СЕ! Доставяйте си взаимно удоволствие и положителни емоции.

 ОБИЧАЙТЕ СЕ! И ПАК СЕ ОБИЧАЙТЕ… Но – умно и безопасно!