Трима млади лекари от екипа на Отделението по медицинска онкология на УМБАЛ „Тракия“ – д-р Йованче Алексовски, д-р Мартина Поповска и д-р Кристина Петкова, представиха клинични случаи на пациенти с метастатичен рак на гърдата, при които е постигнат продължителен контрол на заболяването и отличен терапевтичен резултат.
Случаите бяха представени по време на научен форум, който се проведе през уикенда в Поморие. Те показват как резултатите от клиничните проучвания могат успешно да бъдат приложени в реалната клинична практика.

Продължителен контрол на заболяването при пациенти с метастатичен рак на гърдата

Особен интерес предизвикват пациентите с метастатично заболяване, които са преминали през предходни линии на системно лечение, но въпреки това при тях е постигнат продължителен контрол на заболяването.
Наблюдаваният при тези пациенти терапевтичен ефект подчертава потенциала на CDK4/6 инхибицията не само в рамките на строго селектираните популации, включени в клинични проучвания, но и в реалната медицинска практика.

CDK4/6 инхибиторите са важна част от съвременното лечение

„При пациентите с хормон-рецептор-положителен и HER2-негативен напреднал рак на гърдата комбинацията от ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор се утвърди като основен терапевтичен подход. Тези медикаменти позволяват по-продължителен контрол на заболяването и са важна част от съвременната персонализирана терапия.
Съществен момент в лечението обаче е настъпването на прогресия. Тогава въпросът вече не е само какво е следващото лечение, а как се е променил туморът и каква е биологичната причина за резистентността“, обясни след края на форума д-р Йованче Алексовски.

Молекулярното профилиране помага при прогресия на заболяването

При прогресия след ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор молекулярното профилиране придобива особено значение. В тези случаи е важно да се търсят потенциално придобити молекулярни промени чрез течна биопсия и анализ на циркулираща туморна ДНК, а при подходяща клинична ситуация – и чрез тъканна биопсия.
Този подход дава възможност да се получи по-актуална информация за биологичните характеристики на тумора и за механизмите, които могат да стоят зад развитието на лекарствена резистентност.

Изследванията за ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN могат да насочат следващото лечение

Особено значение имат изследванията за молекулярни промени в гените ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN. Установяването на такива промени може да отвори възможност за избор на следваща терапия, насочена към конкретния механизъм на резистентност.
При подходящи пациенти трябва да се има предвид и изследването за герминативни BRCA1/2 мутации.
По този начин прогресията след лечение с CDK4/6 инхибитор не трябва да се разглежда единствено като край на една терапевтична линия, а като възможност за нова биологична оценка на заболяването.

Персонализираното лечение се адаптира към актуалния профил на тумора

Получената информация позволява терапевтичната стратегия да бъде адаптирана към актуалния молекулярен профил на тумора, а не само към първоначалната характеристика на заболяването.
„Именно преходът от стандартна последователност на терапии към динамично, биологично водено лечение е един от ключовите елементи на съвременната персонализирана онкология“, подчерта д-р Йованче Алексовски.

При някои пациенти контролът на заболяването надхвърля очакваното

Особен интерес сред участниците във форума предизвикаха представените случаи, тъй като постигнатата продължителност на контрол на заболяването при отделните пациенти надхвърля отчетената в съответните клинични проучвания прогностична рамка за преживяемост без прогресия (PFS).
Особено впечатляващо е, че пациентите продължават лечението в добро общо състояние и със запазено качество на живот.

» Мъжете също могат да развият рак на гърдата

Какво препоръчват младите лекари?

Представените клинични случаи показват значението на индивидуалния подход при лечението на пациентите с метастатичен рак на гърдата.
Не трябва да разглеждаме пациента единствено през призмата на статистиката. Клиничните проучвания определят стандартите на лечение, но индивидуалният подход, правилният подбор на терапия и внимателното проследяване могат да доведат до значително по-продължителен контрол на заболяването при конкретния пациент.
Представените случаи са още едно доказателство, че съвременната онкология изисква не само познаване на научните доказателства, но и способност те да бъдат правилно приложени към индивидуалната клинична ситуация.

„Основната причина карциномът на гърдата при мъжете да е по-рядък е, че мъжете имат значително по-малко количество жлезиста гръдна тъкан. Освен това нивата на естрогените са много по-ниски, а именно тези хормони играят важна роля в развитието на повечето карциноми на гърдата“, обяснява д-р Коста Михайлов от Отделението по лъчелечение към КОЦ-Пловдив.
По думите му през последните години се наблюдава леко увеличение на диагностицираните случаи. Сред причините са по-добрата информираност, по-ранното търсене на медицинска помощ, както и фактори като затлъстяване, понижена физическа активност, чернодробни заболявания и генетични мутации в гените BRCA1 и BRCA2.

» Превенция и начин на живот – рак на гърдата

Най-честият симптом на рака на гърдата

Най-честият симптом на рака на гърдата е появата на твърдо, неболезнено възелче в областта на гърдата, най-често около или зад зърното. Внимание трябва да се обръща и на промени като хлътване или деформация на зърното, зачервяване или разязвяване на кожата, секреция от зърното, особено кървава, както и подуване или уплътнение в подмишничната област.
„Много мъже не свързват подобни промени с възможността за онкологично заболяване и често отлагат прегледа. Психологическият фактор също има значение – притеснение, неудобство или страх от диагнозата. Именно това забавяне може да доведе до откриване на заболяването в по-напреднал стадий“, допълва д-р Михайлов.

Основни рискови фактори

Сред основните рискови фактори за рак на гърдата са фамилната обремененост, генетичните мутации, напредналата възраст, предходно лъчелечение в областта на гръдния кош, както и състояния, свързани с повишени нива на естроген – затлъстяване, някои чернодробни заболявания и синдромът на Клайнфелтер.
Специалистите подчертават, че ранната диагностика значително подобрява възможностите за успешно лечение. В зависимост от стадия на заболяването се прилагат хирургично лечение, химиотерапия, лъчетерапия, хормонална и таргетна терапия.

» CANCERINFO.BG – осъзнатата онкологична общност

Случаите на рак на гърдата при мъже се увеличават

„В нашето отделение забелязваме драстично увеличение на случаите на карцином на гърдата при мъже. Само от началото на годината до момента пациентите са шест. При всички се наложи лъчелечение, а при голяма част – и химиотерапия, заради напредналия стадий при поставяне на диагнозата“, посочва д-р Коста Михайлов.
Сред пациентите на КОЦ-Пловдив са мъже, потърсили помощ след самостоятелно откриване на бучка в областта на гърдата. След проведени операции, част от тях преминават през курсове на химиотерапия, таргетна терапия и последващо лъчелечение.
Лекарите напомнят, че макар заболяването да е рядко, информираността остава изключително важна. При поява на възелче, промяна в кожата или секреция от зърното, консултацията със специалист не бива да се отлага.

Ракът на гърдата остава най-честото онкологично заболяване при жените в света, но навременната диагностика значително увеличава шансовете за успешно лечение и дълъг живот. Това подчертават специалистите по образна диагностика, които отчитат, че при откриване на заболяването в ранен стадий преживяемостта достига до 99%.

Какво казва статистиката?

По последни официални данни за 2022 година около 2,3 милиона жени по света са били диагностицирани с рак на гърдата, а близо 670 хиляди са починали от заболяването. Въпреки това статистиката показва и сериозен напредък в борбата с болестта. От 80-те години насам смъртността в развитите страни е намаляла с около 40%, благодарение на съвременните терапии и програмите за ранно откриване.
„Това означава, че при навременна диагностика и лечение голяма част от жените живеят значително по-дълго и с по-добро качество на живот“, коментира доц. д-р Катя Дойкова – специалист по образна диагностика в Университетска болница Каспела в Пловдив и част от УС на Българското дружество по образна диагностика на гърда.

Според нея образната диагностика играе ключова роля за ранното откриване на заболяването, често още преди да се появят симптоми.

Методите на образната диагностика

„Разполагаме с различни методи – ехография, мамография, томосинтеза, магнитен резонанс и контрастно-усилена мамография. В много случаи използваме комбинация от тях, за да поставим по-точна диагноза и да намалим стреса за пациентките“, обяснява специалистът.
Мамографията остава единственият утвърден скринингов метод за рак на гърдата и се определя като „златен стандарт“ в диагностиката. Тя може да открие промени още в най-ранен стадий на заболяването, когато лечението е най-ефективно. Другите методи имат допълваща роля и се използват в зависимост от възрастта на пациентката, плътността на гърдите или при съмнения след първично изследване.

Препоръките на лекарите

Лекарите препоръчват жените да започнат профилактични прегледи след 30-годишна възраст. До 40 години обикновено се извършва ехографско изследване на всеки две години, а след това към профилактиката се включва и мамографията. Най-рисковата възраст за развитие на заболяването е между 40 и 65 години.
„Двата метода – ехография и мамография – не се изключват, а се допълват. Те ни дават различна информация и заедно повишават точността на диагнозата“, посочва доц. Дойкова.

Рисковите фактори

Сред основните рискови фактори са фамилната обремененост, възрастта и хормоналният статус. Въпреки това около 40% от жените, диагностицирани с рак на гърдата, нямат нито един от тези рискови фактори. Именно затова специалистите подчертават, че редовната профилактика остава най-сигурният начин за ранно откриване.
„Смисълът на скрининга е да откриваме промени, които все още не дават симптоми. Често първата проява е бучка, която жената усеща при самопреглед“, допълва специалистът.

Колко често трябва да се прави профилактичният преглед?

Според лекарите един от най-разпространените митове е, че профилактичният преглед трябва да се прави на всеки шест месеца. Международните препоръки обаче сочат, че при липса на отклонения ежегодният преглед е напълно достатъчен.
„Най-важното е всяка жена да изгради навик за редовна профилактика и да намери специалист, на когото има доверие. Така прегледите се правят спокойно и навреме“, съветва доц. д-р Катя Дойкова.