Безработицата е проблем. Не само сега и не само тук. Тя си ходи по света и у нас и навсякъде се чувства като у дома си. В момента познавам поне 10-ина човека, които си търсят работа. Половината от тях са си въобще безработни, другата половина са на работа, но просто се оглеждат за по-добро предложение.
Какво става в главата на безработния и какво става в главата на този, който е недоволен от настоящото си занимание, както и какво могат да направят по въпроса, за да разрешат проблемите си, ще се опитам да ви разкажа сега.
Безработният. Ако често е безработен, то това обикновено е човек, който трудно създава и трудно се подчинява на трудови навици. А трудовият навик е капризно нещо. Пробвай да не го подхранваш и отглеждаш непрекъснато и грижливо и само след три-четири седмици, максимум два месеца – пиши го умрял. Какво се опитвам да кажа? Опитвам се да изясня за хората, които не работят и често изпадат в положението на търсещи работа, че ако не стават всяка сутрин рано, ако не се обличат всеки ден спретнато, ако им липсва ежедневно занимание, което да поддържа активни ума и тялото, съществува сериозен риск след известно (и то не много) време да се превърнат в „трайно безработни”.
Трайно безработният от своя страна също е интересен екземпляр. Той си търси работа. Непрекъснато. Купува си вестник с обяви, влиза в Интернет, звъни по мобилния (чудно как му плаща сметките, като все е затруднен?), разпитва познати. Това, което му пречи обаче да се впише за постоянно на пазара на труда е, че е вечно недоволен. Или от работата, която му се предлага, или от ниското заплащане, или от ужасно неудобното за него работно време, или от това, че фирмата била калпава, или от ред други неща. Напълно погрешен избор е да се опитвате да му помагате. Дори и да започне някъде по ваша препоръка, шансът да ви издъни и да напусне бързо-бързо с гръм и трясък е доста сериозен. Така той се превръща във „вечния оплакващ се и искащ пари назаем бивш добър познат”.
От друга страна, хората, запазили трудовите си навици и работещи понастоящем, но постоянно оглеждащи се за по-добро предложение също са особени екземпляри. Те също са все недостатъчно задоволени. Още на края на първата година от работата си на определено място започват да мислят, че дават твърде много от себе си, а компенсацията отсреща е нищожна. Не си дават сметка и не мислят дали са повишили капацитета и квалификацията си, но напират за по-голяма заплата. Ако са незаменими за фирмата – добре, тяхно право си е. Такива хора си получават повишението и спират „да се оглеждат”. Но ако не са незаменими? Опа… с нарастването на претенциите, стремглаво започва да нараства и рискът да се превърнат в ненужни.
Какво правя аз, когато изпадна в ситуация „търся си работа”.
Първо – преценявам внимателно шансовете си, съобразно квалификацията и опита, който мога да предложа. Имайте предвид, че са ме „отсвирвали” от интервю с аргумента, че съм прекалено квалифицирана и вероятно няма да се задържа на мястото, което се предлага. В този случай не е голяма лъжа и да спестите част от биографията си – поне тази част, която няма отношение към работата, за която кандидатствате.
Второ – подготвям се внимателно не само за евентуалните събеседвания. Подготвям си внимателно и CV-то, и мотивационното писмо, с което се предлагам на евентуалния работодател. Няма по-тъпо нещо, повярвайте ми, да се разпращат еднотипни биографии и мотивационни писма до всички на конвейер. Личи си много.
Трето – отнасям се сериозно и се старая никога да не изглеждам отчаяна. Отчаяният кандидат се толерира от определени работодатели, но в този случай – условията, които ще ми бъдат предложени съвсем няма да са тези, които бих могла да получа, ако съм самоуверена.
И последно – успехът бил резултат от добра предварителна подготовка и малко шанс. Наистина шансът понякога има своята дума. Без предварителна подготовка обаче по-скоро клони към нула.
Безработицата си е проблем. Проблем е намирането на работа, проблем може да бъде и намирането на качествен служител. Затова – скоро очаквайте продължението на темата: „Търся си работник – другата гледна точка”.