Lu‑PSMA терапията (или 177Lu‑PSMA терапия) е модерно радиолигандно лечение при напреднал рак на простатата. Тя използва комбинация от молекула, която се закача върху клетките на простатния карцином (PSMA – Prostate‑Specific Membrane Antigen), и радиоактивен изотоп – лутеций‑177 (177Lu). Този „таргетиран“ радиоизотоп доставя лъчение директно до туморните клетки и така ги уврежда, докато по‑голяма част от здравите тъкани остава сравнително щадена.

Как работи Lu‑PSMA терапията?

При лечение с Lu‑PSMA се въвежда във вената PSMA‑специфичен лиганд, маркиран с лутеций‑177. Този комплекст циркулира в кръвта, „засича“ клетките на простатния карцином, на които има високо ниво на PSMA, и се прикрепя към тях. След като се прикачи, радиацията от лутеций‑177 уврежда ДНК‑то на раковите клетки и води до тяхното загиване.

Този механизъм дава на терапията характера на персонализирано и прецизно лечение – ефектът се концентрира предимно върху туморните огнища, а не върху целия организъм.

При какви пациенти се използва Lu‑PSMA терапията?

Lu‑PSMA терапията е подходяща предимно при пациенти с:

• Напреднал рак на простатата, особено когато заболяването продължава да прогресира въпреки хормонална терапия.
• Метастатична форма на простатен карцином, включително костни и лимфни метастази.
• Рак на простатата, резистентен на кастрация (castration‑resistant prostate cancer – CRPC), при който стандартните схеми (химиотерапия, хормони и др.) вече не дават достатъчен ефект.

Преди да се започне Lu‑PSMA, задължително се провежда PSMA PET/CT сканиране, което показва дали туморните клетки на пациентите изразяват достатъчно PSMA и могат да бъдат ефективно „усетени“ от терапията.

Как протича лечението с Lu‑PSMA?

Обикновено терапията с лутеций сe дава на серии от вливания, с определен интервал между тях (обикновено няколко седмици). Конкретният брой се определя от лекуващия екип и здравословното състояние на пациента.

По време на лечението и след всеки цикъл пациентите се следят чрез:

• PSA ниво – за да се оцени дали туморната активност намалява.
• Образни изследвания (както PSMA PET/CT) – за контрол върху размерите и броя на туморните огнища.

В повечето случаи Lu‑PSMA се прилага като трета или последваща линия терапия, когато първоначалните и вторичните схеми вече не са ефективни.

Предимства на Lu‑PSMA терапията

• Насочен характер: ефектът е върху туморните клетки, а не върху цялата телесна тъкан.
• Ефективност при метастази: може да се използва за лечение на костни, лимфни и вътрешноорганни метастази.
• Подобряване на качеството на живот: при някои пациенти терапията намалява симптоми (като болка от костни метастази) и удължава живота.

Къде „стои“ Lu‑PSMA в лечението на рака на простатата

Lu‑PSMA терапията е една от най‑съвременните опции при напреднал рак на простатата, особено във фазата, когато повечето стандартни схеми са изчерпани. Тя комбинира точно „таргетиране“ на раковите клетки с радиоактивно въздействие, като по този начин предлага нова възможност за продължаване на терапията и подобряване на прогнозата при подходящо избрани пациенти.

Механичната тромбектомия е ендоваскуларна процедура, при която съсирек (тромб) в мозъчна артерия се премахва директно чрез катетър и специални устройства. Тя се прилага предимно при остър исхемичен инсулт, когато тромб запушва голям мозъчен съд, като вътрешна каротидна или средна мозъчна артерия, и заплашва бързо прогресиращо неврологично увреждане.
Тромбектомията е показана, когато мозъчната тъкан около запушената артерия е все още потенциално спасима, а тромболизата (лекарствено разтваряне на тромба) е недостатъчна или не може да се приложи. Целта е скоростно възстановяване на притока на кръв, за да се намали крайно увреждане и максимизира шансът за функционално възстановяване след инсулт.

Кога се избира тромбектомия вместо тромболиза

• Запушване на голям мозъчен съд

Тромбектомията е приоритетна при запушване на големи артерии (дистална вътрешна каротидна, проксимални клонове на средна мозъчна, базиларна артерия), където эффективността на интравенозната тромболиза е по‑ограничена. При такива съдове тромбът е обикновено по‑масивен и по‑трудно разтворим само с лекарства, а механичното отстраняване дава по‑голям шанс за бързо рециркулационно възстановяване.

• Тромболизата е противопоказана

Тромбектомия се използва, когато тромболизата не може да бъде приложена по медицински или организационни причини, например:

1. Лечение с високорискови антикоагуланти (варфарин, нови орални антикоагуланти без възможност за бърз контрол на коагулацията).
2. Наличие на активно кървене, скорошен интракраниален кръвоизлив, тежко хипертензивно криза или сериозна травма/операция в скорошно минало.
3. Алергични или други лекарствени противопоказания за тромболитични препарати.

В такива случаи тромбектомията представлява алтернативен спешен метод за възстановяване на притока без употреба на лизиративни лекарства.

• Времеви прозорец и образни изследвания

Тромболизата се прилага обикновено в рамките на до около 4,5 часа от началото на симптомите, при стриктен подбор на пациенти.
Тромбектомията е показана при доказано запушване на голям съд и наличието на значителен „мозъчен тъканен времеви прозорец“ – т.е. когато нейровизуализацията (КТ/МРТ перфузия) показва, че все още има обем спасима тъкан.
Стандартният терапевтичен прозорец за тромбектомия е до около 6 часа, при някои добре изследвани пациенти може да се разглежда и до 24 часа, ако образните данни са благоприятни.

• Лош или недостатъчен отговор на тромболиза

При части пациенти тромболизата не довежда до достатъчно разтваряне на съсирека и големият съд остава частично или напълно запушен. В тези случаи протоколите за остър инсулт често предвиждат комбиниран подход – тромболиза по-късно следвана от тромбектомия, или директна тромбектомия, ако тромболизацията е била неуспешна.

Тромбектомията е съвременен, ефективен метод за лечение на остър исхемичен инсулт при запушване на големи мозъчни съдове, особено когато тромболизата е противопоказана, неефективна или не е достатъчна в рамките на времевия прозорец. Тя често се използва самостоятелно или като допълнение към тромболизата, като се базира на бързи невроизображения и прецизен подбор на пациенти, за да се максимизира шансът за добро функционално възстановяване.