Архив на: FRAMAR .BG

10 разпространени мита за констипацията и лаксативите: какво казва науката

Публикувано на от

Констипацията е един от най-честите стомашно-чревни проблеми, но около нея се въртят множество заблуди – от вярването, че е „нормална“ при възрастни, до страховете, че лаксативите причиняват зависимост или рак. Реалността е по-нюансирана: констипацията засяга хора от всички възрасти и полови, честотата на изхождане варира значително между индивидите, а повечето лаксативи са безопасни при правилна употреба, коментира във Facebooк гастроентерологът Стефан Митев.

МИТ 1: Констипацията е неизбежна част от стареенето.

Вярно е, че констипацията зачестява с напредване на възрастта поради редица фактори – редуциран калориен прием, намалена подвижност и прием на лекарства. Австралийско проучване открива, че 14.1% от жените на възраст 18-23 години имат констипация в сравнение с 27.7% от жените на възраст 70-75 години. Констипацията е често срещана при хора от всички възрасти.

Констипацията (запек) е състояние, при което изхождането става по-рядко от обичайното и/или изпражненията са твърди, сухи и трудни за изхвърляне. В клиничната практика се дефинира като по-малко от три изхождания седмично, твърди, сухи или бучковати изпражнения, които изискват усилие или причиняват болка, както и усещане за непълно изпразване на червата след дефекация.

МИТ 2: Констипацията се среща само при жени.

Мета-анализ с 26 проучвания стига до извода, че констипацията е по-честа при жени (17.4%), отколкото при мъже (9.2%). Жените са по-често засегнати вероятно поради хормонални фактори, бременност и увреждания на мускулите на тазовото дъно при раждане и/или гинекологични операции.

МИТ 3: Липсата на изхождане всеки ден е синоним на констипация.

Много честа заблуда е, че ежедневното изхождане е нужно за поддържане на добро здраве. Всъщност нормалната честота при здрави хора е от три изхождания дневно до три изхождания седмично. Този широк диапазон трябва да се знае от пациентите, за да се избегнат излишни интервенции. Съществуват дори културни различия относно нормалната дефекация – смятаното за нормално в една страна, може да не отговаря на схващанията в друга.

МИТ 4: Констипацията се лекува еднакво, независимо от вида или причината

В научен контекст се различават два основни вида констипация според продължителността на симптомите – хронична констипация (наричана още идиопатична констипация) и епизодична констипация (occasional constipation). При последната оплакванията не са чести и постоянни, а продължават от няколко дни до няколко седмици. Епизодичната констипация се влияе от циркадните ритми и особено много от пътувания. Проучване открива, че цели 40% от пътешествениците имат констипация, особено в първите няколко дни от пътуването. Тежестта на констипацията корелира с тежестта на джет-лага. Лечението на епизодичната констипация трябва да бъде с по-бързо действащи (обикновено стимулиращи/контактни) лаксативи, докато разтворимите фибри имат по-ограничен ефект в краткосрочен план.

» Ефективни народни рецепти при запек и лениви черва

МИТ 5: Лаксативите действат най-добре, когато се приемат през нощта.

Перисталтиката има присъщ циркаден ритъм – активността е по-изразена през деня, обикновено след ходене или ядене. Времето за прием на лаксатив зависи от много фактори, особено ако е с цел почистване преди колоноскопия. Важно е да се подчертае, че пациентите НЕ трябва да отлагат позива за изхождане, а бързо да посетят тоалетна, когато го усетят.

Мит 6: Лаксативите могат да причинят привикване, зависимост и пристрастяване.

Повечето лаксативи НЕ се абсорбират в червата и НЕ преминават кръвно-мозъчната бариера, което изключва фармакологичната възможност за привикване и зависимост.

Мит 7: Контактните лаксативи причиняват дехидратация и електролитни отклонения.

При използване на контактни/стимулиращи лаксативи (бизакодил, сена) в обичайни дози НЕ се стига до дехидратация и електролитни отклонения.

Мит 8: Лакативите причиняват коремна болка

Препоръчително е да се започне лаксатив в най-ниската ефективна доза с цел намаляване на рисковете от странични ефекти.

» Консумацията на киви може да облекчи хроничния запек

Мит 9: Лаксативите увреждат стомашно-чревния тракт

Хроничната употреба на лаксативи като сена и алое води до тъмно оцветяване на дебелото черво – (псевдо)меланоза поради натрупване на пигмента липофусцин. Но това състояние е само маркер за употребата на лаксативи и не е вредно за дебелото черво.

Мит 10: Констипацията повишава риска от рак на дебелото черво.

Систематични обзори и мета-анализи с огромен брой пациенти НЕ откриват данни за връзка между констипацията и рака на дебелото черво.

» Рисковете от употребата на един често изписван медикамент – Диклофенак

Разбирането на тези факти помага на пациентите и здравните специалисти да избягват излишни интервенции, да избират подходящи лечения и да намалят тревожността около нормалните вариации в работата на червата.

Източник: Lacy BE, Brenner DM, Serra J, et al. Frontline Gastroenterology

Млади лекари от Болница „Тракия“ представиха успешни случаи при метастатичен рак на гърдата

Публикувано на от

Трима млади лекари от екипа на Отделението по медицинска онкология на УМБАЛ „Тракия“ – д-р Йованче Алексовски, д-р Мартина Поповска и д-р Кристина Петкова, представиха клинични случаи на пациенти с метастатичен рак на гърдата, при които е постигнат продължителен контрол на заболяването и отличен терапевтичен резултат.
Случаите бяха представени по време на научен форум, който се проведе през уикенда в Поморие. Те показват как резултатите от клиничните проучвания могат успешно да бъдат приложени в реалната клинична практика.

Продължителен контрол на заболяването при пациенти с метастатичен рак на гърдата

Особен интерес предизвикват пациентите с метастатично заболяване, които са преминали през предходни линии на системно лечение, но въпреки това при тях е постигнат продължителен контрол на заболяването.
Наблюдаваният при тези пациенти терапевтичен ефект подчертава потенциала на CDK4/6 инхибицията не само в рамките на строго селектираните популации, включени в клинични проучвания, но и в реалната медицинска практика.

CDK4/6 инхибиторите са важна част от съвременното лечение

„При пациентите с хормон-рецептор-положителен и HER2-негативен напреднал рак на гърдата комбинацията от ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор се утвърди като основен терапевтичен подход. Тези медикаменти позволяват по-продължителен контрол на заболяването и са важна част от съвременната персонализирана терапия.
Съществен момент в лечението обаче е настъпването на прогресия. Тогава въпросът вече не е само какво е следващото лечение, а как се е променил туморът и каква е биологичната причина за резистентността“, обясни след края на форума д-р Йованче Алексовски.

Молекулярното профилиране помага при прогресия на заболяването

При прогресия след ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор молекулярното профилиране придобива особено значение. В тези случаи е важно да се търсят потенциално придобити молекулярни промени чрез течна биопсия и анализ на циркулираща туморна ДНК, а при подходяща клинична ситуация – и чрез тъканна биопсия.
Този подход дава възможност да се получи по-актуална информация за биологичните характеристики на тумора и за механизмите, които могат да стоят зад развитието на лекарствена резистентност.

Изследванията за ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN могат да насочат следващото лечение

Особено значение имат изследванията за молекулярни промени в гените ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN. Установяването на такива промени може да отвори възможност за избор на следваща терапия, насочена към конкретния механизъм на резистентност.
При подходящи пациенти трябва да се има предвид и изследването за герминативни BRCA1/2 мутации.
По този начин прогресията след лечение с CDK4/6 инхибитор не трябва да се разглежда единствено като край на една терапевтична линия, а като възможност за нова биологична оценка на заболяването.

Персонализираното лечение се адаптира към актуалния профил на тумора

Получената информация позволява терапевтичната стратегия да бъде адаптирана към актуалния молекулярен профил на тумора, а не само към първоначалната характеристика на заболяването.
„Именно преходът от стандартна последователност на терапии към динамично, биологично водено лечение е един от ключовите елементи на съвременната персонализирана онкология“, подчерта д-р Йованче Алексовски.

При някои пациенти контролът на заболяването надхвърля очакваното

Особен интерес сред участниците във форума предизвикаха представените случаи, тъй като постигнатата продължителност на контрол на заболяването при отделните пациенти надхвърля отчетената в съответните клинични проучвания прогностична рамка за преживяемост без прогресия (PFS).
Особено впечатляващо е, че пациентите продължават лечението в добро общо състояние и със запазено качество на живот.

» Мъжете също могат да развият рак на гърдата

Какво препоръчват младите лекари?

Представените клинични случаи показват значението на индивидуалния подход при лечението на пациентите с метастатичен рак на гърдата.
Не трябва да разглеждаме пациента единствено през призмата на статистиката. Клиничните проучвания определят стандартите на лечение, но индивидуалният подход, правилният подбор на терапия и внимателното проследяване могат да доведат до значително по-продължителен контрол на заболяването при конкретния пациент.
Представените случаи са още едно доказателство, че съвременната онкология изисква не само познаване на научните доказателства, но и способност те да бъдат правилно приложени към индивидуалната клинична ситуация.

Пиърсингът на ухото може да доведе до трайна деформация, ако не се лекува навреме

Публикувано на от

Зачервена и подута ушна мида след пиърсинг или травма невинаги е безобидна. В някои случаи причината е перихондрит: инфекция на тъканите около хрущяла на външното ухо, която при забавено лечение може да остави ухото трайно деформирано. За това предупреждава д-р Ванина Бурова от УНГ клиниката на УМБАЛ Каспела в Пловдив.

Необратимо увреждане при напреднала инфекция

„Ако инфекцията напредне, между хрущяла и неговата обвивка може да се натрупа гной. Хрущялът няма собствено директно кръвоснабдяване и зависи от тъканите около него. Увреждането му може да бъде необратимо”, заяви д-р Бурова.
По-голямата част от ушната мида е изградена от хрущял, покрит от тънка обвивка, наречена перихондриум. При перихондрит бактериите проникват през нарушената кожа и предизвикват възпаление точно на тази обвивка. Един от най-честите причинители, особено след пиърсинг на горната хрущялна част на ухото, е бактерията Pseudomonas aeruginosa. Инфекцията може да бъде причинена и от Staphylococcus aureus.

Кога имаме реален риск?

Рискът е реален при пиърсинг, удар, изгаряне, ухапване от насекомо или хирургична манипулация. Плуването само по себе си не причинява перихондрит, но контакт на наскоро поставен пиърсинг или наранена кожа със замърсена вода може да създаде проблем.
Симптомите включват силна или нарастваща болка, зачервяване, подуване и болезненост при допир. Понякога се появява и гнойна секреция. Важен ориентир за лекаря е, че меката ушна висулка обикновено остава незасегната, тъй като в нея няма хрущял.
„Подобна картина може да се наблюдава и при други заболявания. Затова не е достатъчно човек сам да си постави диагнозата”, посочва д-р Бурова.

Какво може да бъде лечението?

Лечението включва антибиотик, избран според вероятния причинител и тежестта на инфекцията. При наличие на абсцес антибиотикът сам по себе си може да не е достатъчен и се налага хирургично дрениране. В по-тежки случаи е необходимо болнично лечение с венозно приложение на антибиотици.

„Не е препоръчително да се започва антибиотик без лекарски преглед, тъй като не всички препарати действат срещу типичните причинители на перихондрит. Не пробивайте, не изстисквайте и не опитвайте сами да дренирате подутината”, категорична е д-р Бурова.

Доктор Ванина Бурова

Доктор Ванина Бурова

Лекарят препоръчва незабавна консултация с УНГ специалист при силна или усилваща се болка, бързо нарастващо подуване, гнойна секреция, температура или промяна във формата на ухото след пиърсинг (поставяне на обица) или травма.
„Ранното лечение значително намалява риска от трайна деформация. Болезненото, зачервено и прогресивно подуващо се ухо не бива да се лекува само с кремове или домашни средства”, каза още д-р Ванина Бурова.

Рисковете от често използван медикамент – Диклофенак

Публикувано на от

В пост във Facebook, доктор Стефан Митев разказва за случай от неговата практика, свързан с употребата на нестероидното противовъзпалително лекарство Диклофенак и потенциалните вреди, които то може да нанесе на пациент.

„В началото на месеца направих колоноскопия на 30-годишен мъж с кървене след изхождане. Кървенето се оказа от хемороиди, но с изненада открих язви по клапата между тънкото и дебелото черво (илеоцекална клапа). Язвите са белите зони, показани със стрелки на снимката.

Автоматичният ми въпрос е какви медикаменти е приемал наскоро пациентът?

Колоноскопията се проведе без упойка, чрез метода с вода (water exchange) и пациентът бе буден през цялото време. Веднага може да отговаря, което в случая бе твърде ценно.

Преди три дни бе завършил 10-дневен курс с диклофенак. Лекарството му е препоръчано от лекар във фитнеса. То е от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) и често се използва при различни видове болка. Възможен страничен ефект е възникване на ерозии (повърхностни увреждания) и язви в стомашно-чревния тракт поради намалено образуване на простагландини, имащи защитни функции. Пациентът е приемал инхибитор на протонната помпа за намаляване на киселинността в стомаха, но това не помага относно засягането на тънкото черво.

Взех биопсии от засегнатата зона и резултатът е съвместим с остра медикаментозна увреда, почти сигурно от диклофенак. Ако пациентът бе попаднал на друго място, съществуваше сериозна вероятност да получи диагнозата болест на Крон, която също протича с язви в областта. Грешната диагноза щеше да доведе до редица неприятни последици. Възможността да задавам въпроси на пациента по време на изследването е твърде ценна.

Внимавайте с приема на нестероидни противовъзпалителни средства.

Употребявайте ги, когато има нужда и с повишено внимание за потенциални странични ефекти.“