Високоефективен и миниинвазивен хирургичен метод при костни тумори в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда

Екипът на Клиника по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, под ръководството на проф. д-р Васил Яблански, прилага успешно миниинвазивен, безопасен и високоефективен метод за лечение чрез радиофреквентна аблация на пациенти с остеоид остеом – малка туморна формация, оградена от плътна склеротична кост с размери до 15 мм в диаметър, която се среща по-често при момчета и млади мъже. В 10-15% от доброкачествените заболявания на опорно-двигателния апарат се установява остеоид остеом.

Процедура с радиоофреквентна аблация

При процедурата с радиофреквентна аблация ортопедичните хирурзи достигат до костната лезията през минимален кожен достъп чрез игла и под прецизен компютър-томографски контрол. Туморът се обработва чрез термична аблация и коагулация на патологичните клетки, а пълното натоварване на крайника е възможно още в деня на интервенцията. Болката и свързаните симптоми обикновено отзвучават непосредствено след интервенцията, което позволява преустановяване на медикаментозната терапия.

Какво представлява остеоид остеомът?

Остеоид остеом най-често се локализира на дългите кости, предимно на бедрена кост и голям пищял като се проявява с болка, скованост, ограничение в движенията и функционален дефицит на засегнатия крайник. При разположение в близост до става е възможно развитие на синовит, мускулни спазми, а клиничната картина наподобява артрит или травматично увреждане. В значителен процент от случаите болката се засилва нощем.

„Лечението може да бъде и консервативно, чрез прием на нестероидни противовъзпалителни средства за контрол на болката, което в повечето случаи продължава години, с очакване на спонтанно отзвучаване на симптомите. Втората опция е конвенционална хирургия, която изисква по-широк оперативен достъп и преминаване през анатомични структури с директна визуализация на тумора. След прецизна диагностика и установяване на възможност за провеждане на лечение чрез радиофреквентна аблация ние я препоръчваме на пациентите, предвид че тази процедура се извършва с локална анестезия в голям процент от случаите, а при проследяването в следващите месеци не се установява рецидив на болката или възвръщане на симптомите.“ – коментира д-р Станислав Балев от екипа на Клиника по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Д-р Катя Дойкова: Ранното откриване на рака на гърдата спасява живот

Ракът на гърдата остава най-честото онкологично заболяване при жените в света, но навременната диагностика значително увеличава шансовете за успешно лечение и дълъг живот. Това подчертават специалистите по образна диагностика, които отчитат, че при откриване на заболяването в ранен стадий преживяемостта достига до 99%.

Какво казва статистиката?

По последни официални данни за 2022 година около 2,3 милиона жени по света са били диагностицирани с рак на гърдата, а близо 670 хиляди са починали от заболяването. Въпреки това статистиката показва и сериозен напредък в борбата с болестта. От 80-те години насам смъртността в развитите страни е намаляла с около 40%, благодарение на съвременните терапии и програмите за ранно откриване.
„Това означава, че при навременна диагностика и лечение голяма част от жените живеят значително по-дълго и с по-добро качество на живот“, коментира доц. д-р Катя Дойкова – специалист по образна диагностика в Университетска болница Каспела в Пловдив и част от УС на Българското дружество по образна диагностика на гърда.

Според нея образната диагностика играе ключова роля за ранното откриване на заболяването, често още преди да се появят симптоми.

Методите на образната диагностика

„Разполагаме с различни методи – ехография, мамография, томосинтеза, магнитен резонанс и контрастно-усилена мамография. В много случаи използваме комбинация от тях, за да поставим по-точна диагноза и да намалим стреса за пациентките“, обяснява специалистът.
Мамографията остава единственият утвърден скринингов метод за рак на гърдата и се определя като „златен стандарт“ в диагностиката. Тя може да открие промени още в най-ранен стадий на заболяването, когато лечението е най-ефективно. Другите методи имат допълваща роля и се използват в зависимост от възрастта на пациентката, плътността на гърдите или при съмнения след първично изследване.

 Още за рака на гърдата
» Рак на гърдата – здравен проблем
» Вече можем да откриваме туморите на рака на гърдата 6 години по-рано – интервю
» Туморни заболявания на млечната жлеза – въпроси и отговори

Препоръките на лекарите

Лекарите препоръчват жените да започнат профилактични прегледи след 30-годишна възраст. До 40 години обикновено се извършва ехографско изследване на всеки две години, а след това към профилактиката се включва и мамографията. Най-рисковата възраст за развитие на заболяването е между 40 и 65 години.
„Двата метода – ехография и мамография – не се изключват, а се допълват. Те ни дават различна информация и заедно повишават точността на диагнозата“, посочва доц. Дойкова.

Рисковите фактори

Сред основните рискови фактори са фамилната обремененост, възрастта и хормоналният статус. Въпреки това около 40% от жените, диагностицирани с рак на гърдата, нямат нито един от тези рискови фактори. Именно затова специалистите подчертават, че редовната профилактика остава най-сигурният начин за ранно откриване.
„Смисълът на скрининга е да откриваме промени, които все още не дават симптоми. Често първата проява е бучка, която жената усеща при самопреглед“, допълва специалистът.

Колко често трябва да се прави профилактичният преглед?

Според лекарите един от най-разпространените митове е, че профилактичният преглед трябва да се прави на всеки шест месеца. Международните препоръки обаче сочат, че при липса на отклонения ежегодният преглед е напълно достатъчен.
„Най-важното е всяка жена да изгради навик за редовна профилактика и да намери специалист, на когото има доверие. Така прегледите се правят спокойно и навреме“, съветва доц. д-р Катя Дойкова.

Специалистите са категорични, че ранното откриване остава най-ефективният инструмент в борбата с рака на гърдата и може да бъде решаващо за живота и здравето на пациентките.

Олово в храната, която ядем – опасно ли е това?

Високите нива на олово в кръвта могат да бъдат опасни, а често в новините се чува, че този тежък метал вече е навлязъл в храните ни. Само за година и половина олово е откривано в протеинови добавки, канела, ябълково пюре, комплекти за обяд и тъмен шоколад.

Защо се случва това? Всъщност оловото присъства навсякъде около нас – и е невъзможно да го избегнем напълно.

Къде се крие оловото?

Излагането на олово се свързва с редица хронични заболявания, а рискът е особено голям за децата. Но къде е невидимият враг и как бихме могли да го открием около себе си?
» Какви са вредите от оловото?

„Оловото е навсякъде – това е химичен елемент от земната кора“, казва д-р Андреа Лъв, биомедицински учен. „Растенията, животните и хората – всички имат малки количества олово, защото е част от природата. Просто не можем да избягаме от него.“

Защо днес обръщаме толкова внимание на оловото?

„Все повече хора се интересуват какво има в храната им“, казва д-р Катежина Кордас, експерт по здравето към Университета в Бъфало. „Съвременните лабораторни тестове са леснодостъпни и резултатите ни стигат по-бързо.“

Страхът от олово се засилва още през 70-те години, когато започват забраните за олово в боите и бензина. Тези мерки дават резултат – от 1940-те насам, нивата на олово в кръвта на децата са спаднали с цели 95%. Но така оловото се превръща в символ на опасност, подобно на пестициди, радиация или живак.

Оловото е сред думите, които моментално задействат тревога у хората“, твърди д-р Дейвид Роейк, експерт по възприятието на риска.

Но често пропускаме важен детайл – количеството. Няма напълно безопасна доза, но по-ниските стойности са далеч по-безобидни от високите, а именно това е важното.“

Намаляващото доверие в безопасността на храните

Доверието в качеството и безопасността на храните намалява. Последни анкети показват, че само половината от американците вярват в способността на властите да следят за сигурността на продуктите – през 2019 г. този дял е бил две трети. Мнозинството смятат, че храни с пестициди или оцветители не са безопасни, независимо какво казва FDA.

Къде е истинският риск?

Американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) твърди, че няма напълно безопасна граница за излагане на олово. Високите нива са опасни, но точната граница липсва.

Посланието: всяка доза носи риск.

CDC периодично намалява така наречената „референтна стойност“ – прагът, над който се смята, че има повишено количество олово в кръвта на децата. Ако нивото е над 3.5 микрограма на децилитър, не означава непременно опасност, а просто показва, че е над средното.

 

„Технологиите за изследване стават все по-чувствителни, затова очаквам праговете да намаляват още“, казва д-р Адам Симпсън, специалист по токсини в храните. „Нужна е по-ясна комуникация за това кога излагането на олово става наистина опасно.“

Как мислим за опасностите

„Хората често си представят най-лошия възможен сценарий – и автоматично се тревожат“, споделя д-р Робин Уилсън, професор по анализ на риска. „Но науката разглежда риска обективно – като комбинация от количество и вероятност.“

Каква е допустимата доза?

FDA препоръчва максимални дневни стойности – нарича ги междинни референтни стойности (IRL). За децата тази граница е 2.2 микрограма дневно, а за жени в детеродна възраст – 8.8 микрограма. Тази граница е десет пъти по-ниска от прага, при който излагането става опасно.

Олово в кръвта – източници на замърсяване, вреди и заболявания
» Олово – вреди и хранителни източници
» Симптоми на заболявания, свързани с наличие на олово
» Олово в питейната вода повишава проблемите в бъбреците

Но дори тя не е лесна за следване, защото количествата се променят според продукта и мястото, където е произведен.

Как да се предпазим?

Най-лесният начин да ограничите приема на олово е просто да ядете разнообразни храни – и да залагате на умереността. Ако редовно разнообразяваме менюто си, рискът от прекомерно натрупване е минимален.

„Разнообразната диета вероятно е най-добрият начин да намалим количеството олово от храната“, обобщава д-р Кордас.

Източник: https://www.webmd.com/diet/news/20251031/boogeyman-in-our-food-worry-about-lead

Медицински форум „Младостта в кардиологията“ обединява младите лекари в България

Медицинският форум „Младостта в кардиологията“ е водещо събитие за специалисти кардиолози и млади лекари от цялата страна, доказващ ролята си като платформа за обмен на опит вече 18 години. През 2025-а събитието се проведе в Бургас и привлече вниманието към иновации и актуални клинични случаи в областта на кардиологията в България.

Петчленният екип на журито с председател проф. Снежана Тишева, ръководител на катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология“ в Медицинския университет в Плевен, оцени 12 интересни случая, споделени от специализанти и утвърдени експерти.

Рядък клиничен случай от УМБАЛ „Тракия“

Младият кардиолог д-р Симона Господинова от УМБАЛ „Тракия“ и нейният ръководител д-р Ленко Михов представиха клиничен случай с жена на 22 години, диагностицирана с тежка вродена малформация на аортната клапа. Симптомите – пробождания в лявата гръдна област, насочват към подробни кардиологични изследвания, които разкриват мащабен порок, затрудняващ кръвотока и водещ до сърдечна недостатъчност.

Въпреки рисковото си състояние и две успешно износени бременности, пациентката не е била проследявана от кардиолог през годините. Днес получава медикаментозно лечение и е под постоянен медицински надзор, с профилактични прегледи два пъти годишно, което допринася за качествено следене на клиничните, ехографски и лабораторни показатели.

Иновативни методи в кардиохирургията – бъдещето на лечението

Д-р Господинова подчерта, че при усложнение единственото благоприятно решение е кардиохирургична операция, като иновативните методи в кардиохирургията вече позволяват преодоляване на подобни случаи с по-голяма безопасност и ефективност.

Кардиологията в България – професионална общност, наука и развитие

Клиничните случаи получиха широко одобрение и породиха оживени дискусии сред всички участници. Медицинският форум „Младостта в кардиологията“ доказва значението си за изграждане и развитие на професионална медицинска общност в областта на кардиологията в България, насърчавайки иновативни практики и обмен на знания сред младите лекари и утвърдените експерти.