Третият ден на Джаз Форум Стара Загора бе наситен от класика, джаз, балкански ритми и руски романси в лицето на неповторимата Йълдъз Ибрахимова. Тя пристигна в Стара Загора за концерта си под надслов „Джазът е свобода“. Нейни партньори на сцената бяха Антони Дончев – пиано, Веселин Веселинов – контрабас и Христо Йоцов – барабани. Часове преди концерта, за броени минути от натоварената й програма, разговаряме с Йълдъз Ибрахимова.

Помните ли кога за последен път пяхте в Стара Загора?

Последният ми концерт в Стара Загора беше в Драматичния театър. Помня единствено, че на барабаните ми акомпанираше Христо Йоцов. Толкова много концерти съм изнесла, може би вие си спомняте по-добре от мен подробностите…

 Сега преподавате в университети в Турция. Харесва ли Ви работата със студентите и въобще преподавателската дейност?

Да, аз преподавам на хонорар в две консерватории, но все още не ми е постоянна работа. Преподаването сега за мен е интересно, освен това моите студенти са наистина много добри и с голямо желание искат да научат повече и повече… Те се изявяват страхотно и на концерти, като някои от тях вече имат успехи и в чужбина. Няколко студенти отидоха на специализация в Холандия, други бяха приети в Бъркли, в САЩ и вече се изявяват на професионална сцена. Разбира се, аз съм много радостна от този факт.

 Кажете ни за някои от новите си проекти. Има ли нещо, което сте замислили с участието на Ибряма?

С Ибряма направихме албума „Балканатолия“, който ще се продава и тук. Отварям скоба, че съжалявам за това, че сега Ибряма няма да го има. Аз го потърсих за участие в настоящия ми концерт, защото ще направим някои пиеси от албума „Балканатолия“, в който и той участва. Преди три седмици бяхме заедно на концерта ми в НДК. Но сега, за мое съжаление, той е в Одрин на фестивал на кларинетистите, който нямаше начин да пропусне.

 Казвате, че в България се чувствате като у дома си. Какво сте занесли от тук във Вашия дом в Анкара?

Споменът и мисълта за България са винаги с мен, защото аз съм част от тази страна. Тук съм родена, тук съм израснала, получила съм музикалното си образование и много се гордея с това, че съм имала блестящи преподаватели в музикалната гимназия в София и музикалната академия. Всъщност вече технологиите са толкова развити, че общувам с приятелите си чрез интернет ежедневно. Аз имам предимството пред други българи, които живеят далеч от България. Например моят брат, който е инженер, беше поканен в САЩ за работа и вече 15 години е там. Той успява да си дойде едва веднъж на две години. Това, че съм в съседна страна за мен е голямо преимущество. Идвала в София буквално за 17 часа. Лично за себе си, аз съм вдигнала границата между България и Турция.

  Колко често идвате в България?

В последно време не толкова често. Случи се така, че с Биг бенда на Националното радио имахме концерт. Дойдох си и за последния ми концерт в зала 1 на НДК. Преди това не си бях идвала може би година или най-малко шест месеца.

 Водите ли често дъщеря си в тук, тя знае ли български?

Тя много обича България и говори много добре български. Чуваме се по няколко пъти на ден и се интересува как е тук, казва ми, че й е домъчняло за нейните приятели. Пита ме дали съм ги видяла, дали съм минала покрай градинката, в която си играят. Макар, че тя вече е на 16 години, но си играят още. Аз исках тя да научи български, за да се чувства като у дома си, да не бъде чужденка. Още като беше на две годинки, заедно с майка ми, те идваха в България и прекарваха цяло лято тук. Посещаваше детската градинка, която е до дома ни. Всяко лято дъщеря ми прекарваше няколко месеца в България, така че тези нейни приятелчета са още от онова време.

 Дъщеря Ви пее ли с Вас вече?

Да, Суна пропя доста рано. Ние заедно имаме албум с много красиви детски песни, който излезе в Турция и тук на български език. Тя направи първите си записи, когато беше на пет годинки. След това започна уроци по пиано и сега е в една от най-добрите музикални гимназии в Турция.

 Вие сте завършили оперно пеене. Играли ли сте някога на оперната сцена и имате ли желание за това?

Завършила съм оперно пеене, но никога не съм участвала в такова представление, а и нямам желание, макар че сега ще пея в операта на Стара Загора.

 Какво ще изпълните на концерта си?

Ще пея класика, джаз, балкански ритми и цигански романси.

 Направихте наскоро своята 60-годишнина, а изглеждате все по-добре, на какво се дължи това?

При предишното ми идване в София, един от най-често задаваните въпроси към мен беше дали си правя равносметка за изминалия път. Аз въобще не го мисля! Гледам напред, имам много проекти. Следващия месец ще правя аранжимента на нов албум. Всъщност имам още два нови албума, които ще излязат. Единият ще включва записа с Биг бенда на Националното радио от април месец. А другият албум ще бъде с една много по-различна музика – музика от ХХ век. Един от най-изтъкнатите композитори на съвременна музика е американецът Джон Кейдж, чиято 100-годишнина от рождението му е обявена от страна на ЮНЕСКО за година на Джон Кейдж (2012). Аз ще изпълня негово произведение, чиято оркестрация направи нашият композитор Румен Бальозов. Това е една много любопитна творба, която съм правила в България и се радвам, че именно аз съм първата, която я записа тук.

 Кога да очакваме да излезе този албум?

Ще дойда отново през юли месец, за да работим по него. Очакваме да бъде готов в началото на новия сезон. Би трябвало да излезе октомври месец.

  Останахте ли доволна от юбилейния си концерт в София, в НДК? Изпълниха ли се очакванията Ви?

Да, останах много доволна, а и по мнение на всички, това е било един много добър концерт. За мен беше голямо удоволствие, че моите приятели музиканти, с които работим от много години, бяха прекрасни. Ибряма беше с мен, Венци Такев и много други звезди. Чудесна публика, много топла, много сърдечна. По този начин всеки път се чувствам като у дома си. Контактувахме, говорихме си.

 В Турция отбелязахте ли по някакъв начин годишнината си?

Имаше един концерт. Живот и здраве, през следващия сезон ще направим още един, защото вече е лято и не искам да имам концерти, за да поработя върху аранжимента на албумите си.

Кое е най-невероятното място, за което сте получавали покана да пеете?

Лично за мен най-страхотният концерт, който съм имала и остава незабравим за мен е концерта с Петербургската филхармония. Те са 110 души в пълен състав. Концертът беше в античния театър на Ефес край Измир. Той е от IV век и е шедьовър на архитектурата. Има изумителна акустика, изумителна атмосфера. Изпълнявахме много обичаната от мен музика на Джордж Гершуин пред публика от 20 хиляди души, която беше предимно млада. Тъй като не бяха останали места, организаторите бяха сложили възглавници пред сцената и публиката достигаше почти до мен. Това беше наистина незабравимо, а в последствие разбрах, че националната телевизия на Турция го е излъчила, което не се случва никак често.

Красимир Костов е единственият българин и състезател по супертриатлон, който има способността да ни представи на Световното първенство в Хаваи. Супертриатлонът е една дисциплина, която се отличава с изключителна физическа натовареност. Разстоянията, които се преодоляват са от порядъка на 4 км плуване, 180 км велосипед и 42 км бягане – за това състезанието се нарича и Iron Man. Преди да замине за Хаваи, Краси има една важна квалификация, която ще се състои в Германия, в град Регенсбург. За да замине и да се състезава за България обаче, Краси се среща с много трудности по пътя си. Заедно с него и мениджъра му Димитър Митев, разговаряме за финансовия облик на състезанието, честта и славата да се бориш за името на България, както и за трудностите, свързани с физическата му подготовка.

Фрамар: Какво представлява дисциплината супертриатлон и има ли достатъчно възможности да се практикува у нас?

Димитър Митев: Супертриатлонът е една дисциплина, която се отличава с преодоляване на по-дълги разстояния. Сега в Регенсбург (Германия) те са 3.8 км плуване, 180 км с велосипед и 42 км бягане – затова се нарича още и Iron Man. И желязо би се огънало на такова натоварване!

Фрамар: Как се запалихте по този спорт и от колко години се занимавате с него?

Красимир Костов: От много малък плувам. Може би съм бил на около 4 години, играл съм футбол, бях запален по велосипеда от дете. Мечтаех през онези години и аз да имам свое колело, но времената бяха трудни и не можех да си го позволя. Като влезех в магазин, майка ми и продавачките цял ден не можеха да ме свалят от велосипеда и може би затова, когато ми купиха първия до днес не съм слизал от него. Тези ми три умения – плуване, бягане и колоездене, ме изградиха реди всичко друго като триатлонист.

Фрамар: В какво се състоят тренировките Ви в момента и имате ли достатъчно добра материална база, за да ги осъществявате?

Красимир Костов: Този спорт не се нуждае от специална база. В България имаме уникалния шанс с нашата природа да практикуваме и трите вида спорт включени в триатлона. Имаме езера, планини, а и сегашното правителство работи усилено по изграждането на асфалтови пътища и кърпенето на дупките. Така за колоезденето става още по-лесно! Проблемите идват от друго естество. За плуване е нужен специален неопренов костюм, не можеш да бягаш и с какви да е обувки, а един конкурентен велосипед струва около 20 000 лв., които няма от къде да дойдат днес.

Фрамар: А спазвате ли някакъв определен хранителен режим?

Красимир Костов: Не само заради спорта, но и за това, че обичам да живея здравословно, се храня по определен начин. Храната ми е предимно вегетарианска, а от месото хапвам пиле и риба. Храня се от три до четири пъти на ден. В зависимост от това дали се състезавам, тренирам или възстановявам, определям вида хранене – въглехидрати, белтъчини или мазнини.

Фрамар: Чувствате ли се достатъчно подготвен за предстоящата квалификация за световното първенство по супертриатлон?

Красимир Костов: За първо място в Регенсбург ми трябва още малко подготовка но толкова, че да се върна в България с квота за Хаваи, сили имам!

Фрамар: От кои страни ще бъдат останалите претенденти на това състезание?

Димитър Митев: На старта пред езерото ще застанат 2000 участника от всички континенти. В групата на Краси има участници от над 50 страни, като в неговата група са 120 човека.

Фрамар: Кой очаквате да Ви бъде най-трудният опонент?

Красимир Костов: Както ви казах за тройката на състезанието нямаме интерес сега, но в моята група неизвестните са около второто и третото място – в тази група смятам да съм първи. Времето, за което трябва да пресека през финала може да бъде по-добро и от тези на победителите в по-младите възрасти!

Фрамар: Пред какви трудности сте изправени сега, за да заминете подобаващо подготвен за Германия, където ще се състои надпреварата?

Красимир Костов: Специално за мен нещата са по-лесни. Тренирам шест дни в седмицата и като изключим липсата на средства, формата ми е добра и не се оплаквам от здравословни проблеми. При моя мениджър нещата са по-трудни, но въпреки всичко, благодарение на него на 17–ти ще бъда на старта – нещо, което досега без неговото старание беше невъзможно!

Фрамар: Самото Световно първенство ще се проведе в Хаваи. Какъв е финансовият облик на подготовката Ви за участие там?

Красимир Костов: Не мога, а и не искам да вземам отношение по въпроса за финансите. Това е болна тема. За всички неща в тази посока, както и организацията се грижи мениджърът ми Димитър Митев.

Фрамар: Намират ли се в България хора, фирми или институции, които да Ви подкрепят и подпомагат в тази инициатива?

Димитър Митев: За жалост са по-малко от пръстите на едната ми ръка! А тези, които помагат безусловно почти липсват. От общо 22 000 лева инвестирани до момента, ни бяха обещани от две партии и три фирми 7600 като от тях получихме близо 5000 лв. А само велосипеда струва 8000 евро. Останалото е от наши близки в Германия и лични наши средства. Единствен, без да бъде многословен, беше Красимир Кръстев от Българската федерация по хокей на лед, който плати самолетните билети на Краси. Всички останали, които обещаха да помагат, не спазиха обещанията си! За две години се срещнах с всички възможни институции, изпратихме запитване до близо 150 фирми и всички популярни медии. Най-тъжното е, че дори спортните медии заглъхнаха пред инициативата и не си направиха труда поне с гласност да помогнат. А Хаваи не е толкова далеч във времето и ако и за там подкрепата е такава просто не виждам скоро Българския флаг да се развява по света – много тъжно!

Ако Краси вземе квота за Хаваи може би ще е различно, но за нас подкрепата е по-ценна от аплодисментите – тях и в Гермния и в Хавай можем да ги имаме.

Може би тук е мястото да спомена, че Банковата сметка на Красимир Костов е: BG40RZBB1551002162321 и всеки който му вярва и го подкрепя в решимостта му да се бори може да помогне за това в една битка да има чета на негова страна и тя да расте!

Фрамар: С участието си в подобно състезание правите много повече за имиджа на страната ни, от който и да било политически посланик. В тази връзка, получавате ли някаква подкрепа на държавно ниво?

Красимир Костов: Регистрацията ми за участие струва 659 евро, като местна структура, една политическа партия дари 500, а 0станалите 150 доплати мениджърът ми. 2000 лв дари сливенски депутат от фирма, в която е работил и с това се изчерпва помощта. Спортен клуб по джудо от Сливен, на който помагам в подготовката, ми помогна също за част от екипировката.

Фрамар: Вие присъствате в книгата за рекорди на Гинес. Какви са постиженията, с които сте регистриран като рекордьор?

Красимир Костов: През 1988 г. изминах разстоянието от Лондон до Париж за 32. 07.14 часа, като от Лондон до Ла Манша преплувах 100 км. и от там 350 км на велосипед. Няколко години по-късно за 24 часа обиколих България, като изминах близо 700 км. Планирам и други два рекорда но те отново ще са зад граница, като за тях ще говорим след като станат факт.

Фрамар: Какво бихте казали на младите хора, които имат желание да се занимават с този изключително труден спорт?

Красимир Костов: Нека младите хора просто спортуват. Каквото им харесва и колкото се може повече. Спортът е начин на живот и неминуемо ни се отблагодарява, ако се отнасяме сериозно и с любов към него.

Димитър Митев: Краси е поредното доказателство за това колко много ние хората можем! Покойният Ранди Пауш беше казал навремето, след като чул по новините, че човек е стъпил на луната: “Щом хората вече стигнаха до там горе, значи аз тук на Земята мога още повече!”. Човешкият дух и способности са необятни а мечтите безплатни! Имаш ли цел и посока, значи си жив и имаш всичко!

Подкрепете Красимир Костов