Третият ден на Джаз Форум Стара Загора бе наситен от класика, джаз, балкански ритми и руски романси в лицето на неповторимата Йълдъз Ибрахимова. Тя пристигна в Стара Загора за концерта си под надслов „Джазът е свобода“. Нейни партньори на сцената бяха Антони Дончев – пиано, Веселин Веселинов – контрабас и Христо Йоцов – барабани. Часове преди концерта, за броени минути от натоварената й програма, разговаряме с Йълдъз Ибрахимова.

Помните ли кога за последен път пяхте в Стара Загора?

Последният ми концерт в Стара Загора беше в Драматичния театър. Помня единствено, че на барабаните ми акомпанираше Христо Йоцов. Толкова много концерти съм изнесла, може би вие си спомняте по-добре от мен подробностите…

 Сега преподавате в университети в Турция. Харесва ли Ви работата със студентите и въобще преподавателската дейност?

Да, аз преподавам на хонорар в две консерватории, но все още не ми е постоянна работа. Преподаването сега за мен е интересно, освен това моите студенти са наистина много добри и с голямо желание искат да научат повече и повече… Те се изявяват страхотно и на концерти, като някои от тях вече имат успехи и в чужбина. Няколко студенти отидоха на специализация в Холандия, други бяха приети в Бъркли, в САЩ и вече се изявяват на професионална сцена. Разбира се, аз съм много радостна от този факт.

 Кажете ни за някои от новите си проекти. Има ли нещо, което сте замислили с участието на Ибряма?

С Ибряма направихме албума „Балканатолия“, който ще се продава и тук. Отварям скоба, че съжалявам за това, че сега Ибряма няма да го има. Аз го потърсих за участие в настоящия ми концерт, защото ще направим някои пиеси от албума „Балканатолия“, в който и той участва. Преди три седмици бяхме заедно на концерта ми в НДК. Но сега, за мое съжаление, той е в Одрин на фестивал на кларинетистите, който нямаше начин да пропусне.

 Казвате, че в България се чувствате като у дома си. Какво сте занесли от тук във Вашия дом в Анкара?

Споменът и мисълта за България са винаги с мен, защото аз съм част от тази страна. Тук съм родена, тук съм израснала, получила съм музикалното си образование и много се гордея с това, че съм имала блестящи преподаватели в музикалната гимназия в София и музикалната академия. Всъщност вече технологиите са толкова развити, че общувам с приятелите си чрез интернет ежедневно. Аз имам предимството пред други българи, които живеят далеч от България. Например моят брат, който е инженер, беше поканен в САЩ за работа и вече 15 години е там. Той успява да си дойде едва веднъж на две години. Това, че съм в съседна страна за мен е голямо преимущество. Идвала в София буквално за 17 часа. Лично за себе си, аз съм вдигнала границата между България и Турция.

  Колко често идвате в България?

В последно време не толкова често. Случи се така, че с Биг бенда на Националното радио имахме концерт. Дойдох си и за последния ми концерт в зала 1 на НДК. Преди това не си бях идвала може би година или най-малко шест месеца.

 Водите ли често дъщеря си в тук, тя знае ли български?

Тя много обича България и говори много добре български. Чуваме се по няколко пъти на ден и се интересува как е тук, казва ми, че й е домъчняло за нейните приятели. Пита ме дали съм ги видяла, дали съм минала покрай градинката, в която си играят. Макар, че тя вече е на 16 години, но си играят още. Аз исках тя да научи български, за да се чувства като у дома си, да не бъде чужденка. Още като беше на две годинки, заедно с майка ми, те идваха в България и прекарваха цяло лято тук. Посещаваше детската градинка, която е до дома ни. Всяко лято дъщеря ми прекарваше няколко месеца в България, така че тези нейни приятелчета са още от онова време.

 Дъщеря Ви пее ли с Вас вече?

Да, Суна пропя доста рано. Ние заедно имаме албум с много красиви детски песни, който излезе в Турция и тук на български език. Тя направи първите си записи, когато беше на пет годинки. След това започна уроци по пиано и сега е в една от най-добрите музикални гимназии в Турция.

 Вие сте завършили оперно пеене. Играли ли сте някога на оперната сцена и имате ли желание за това?

Завършила съм оперно пеене, но никога не съм участвала в такова представление, а и нямам желание, макар че сега ще пея в операта на Стара Загора.

 Какво ще изпълните на концерта си?

Ще пея класика, джаз, балкански ритми и цигански романси.

 Направихте наскоро своята 60-годишнина, а изглеждате все по-добре, на какво се дължи това?

При предишното ми идване в София, един от най-често задаваните въпроси към мен беше дали си правя равносметка за изминалия път. Аз въобще не го мисля! Гледам напред, имам много проекти. Следващия месец ще правя аранжимента на нов албум. Всъщност имам още два нови албума, които ще излязат. Единият ще включва записа с Биг бенда на Националното радио от април месец. А другият албум ще бъде с една много по-различна музика – музика от ХХ век. Един от най-изтъкнатите композитори на съвременна музика е американецът Джон Кейдж, чиято 100-годишнина от рождението му е обявена от страна на ЮНЕСКО за година на Джон Кейдж (2012). Аз ще изпълня негово произведение, чиято оркестрация направи нашият композитор Румен Бальозов. Това е една много любопитна творба, която съм правила в България и се радвам, че именно аз съм първата, която я записа тук.

 Кога да очакваме да излезе този албум?

Ще дойда отново през юли месец, за да работим по него. Очакваме да бъде готов в началото на новия сезон. Би трябвало да излезе октомври месец.

  Останахте ли доволна от юбилейния си концерт в София, в НДК? Изпълниха ли се очакванията Ви?

Да, останах много доволна, а и по мнение на всички, това е било един много добър концерт. За мен беше голямо удоволствие, че моите приятели музиканти, с които работим от много години, бяха прекрасни. Ибряма беше с мен, Венци Такев и много други звезди. Чудесна публика, много топла, много сърдечна. По този начин всеки път се чувствам като у дома си. Контактувахме, говорихме си.

 В Турция отбелязахте ли по някакъв начин годишнината си?

Имаше един концерт. Живот и здраве, през следващия сезон ще направим още един, защото вече е лято и не искам да имам концерти, за да поработя върху аранжимента на албумите си.

Кое е най-невероятното място, за което сте получавали покана да пеете?

Лично за мен най-страхотният концерт, който съм имала и остава незабравим за мен е концерта с Петербургската филхармония. Те са 110 души в пълен състав. Концертът беше в античния театър на Ефес край Измир. Той е от IV век и е шедьовър на архитектурата. Има изумителна акустика, изумителна атмосфера. Изпълнявахме много обичаната от мен музика на Джордж Гершуин пред публика от 20 хиляди души, която беше предимно млада. Тъй като не бяха останали места, организаторите бяха сложили възглавници пред сцената и публиката достигаше почти до мен. Това беше наистина незабравимо, а в последствие разбрах, че националната телевизия на Турция го е излъчила, което не се случва никак често.