Социалните мрежи. Вече не можем без тях. Те запълват празните пространства в живота ни. А празни пространства дал Господ. Имаме нужда някой да ни изслуша, имаме нужда от приятели, имаме нужда от любов, а не на последно място – имаме и най-естествената от всички необходимости – необходимостта от секс.
Добре, съгласна съм да запълня празноти като изслушване и обмяна на поизтъркани мъдрости, щом съм влязла доброволно с социалната мрежа, щом съм се „сприятелила” с над 500 човека и ги правя свидетели на случващото се около мен. Понякога и аз имам нужда от същото това нещо. Съгласна съм да поддържам връзка с истински мои приятели и роднини, които са далече в момента и Интернет е единствената ни връзка и място за контакт. Но категорично не съм съгласна и протестирам против домогванията на всевъзможни непознати самотници да запълвам отчаяната им нужда от любов, а още по-малко – отчаяната им нужда от секс.

Какво най-често казват хората

Ще кажете – ами не се свързвай с тях. Уж не се свързвам. Ама понякога го правя, знам ли – ако е някой забравен съученик или далечен роднина, когото без да искам мога да „резна” в мрежата и да обидя дълбоко… Така че – приемам. Поне докато в чата не запълзят мераци. Те често започват съвсем невинно. „Здравей”, „Как си”. Ей това е любимото ми – „как си” – как очакват да им отговоря?! Да ги залея с душевните си терзания или да ги направя съпричастни на безумната си радост от нещо, за което си нямат и представа какво е?

Както и да е… След това се започва неприкритото напълзяване – „Много си хубава на тази снимка” и тъй нататък и тъй нататък… В един от тези адски досадни моменти обикновено малко грубичко изхвърлям индивида от контактите си без обяснения. Всъщност, като се замислям, това „без обяснения” наистина е гадничко. От другия път вместо коментар ще започна любезно да прилагам списък с по-подходящи за целта сайтове за запознанства. Така де, да се ориентира човекът.

Да поговорим сериозно

Сега – сериозно. Познавам много хора, които са се запознали по Интернет. Познавам и успешни връзки и семейства, родени от (първоначално) онлайн връзка. Съвсем не отричам възможността да се осъществи интимно общуване с помощта на клавиатура и мишка. Обаче! Има нещо, което е важно да се спазва и това е нещо е културата на търсене на секс онлайн. Значи – има си специализирани сайтове за това. Не мога да разбера защо някой ще седне и ще търси секс там, където хората честно и открито си споделят мисли, емоции, преживявания, а понякога и дори работят. Може би така е по-интересно. Може би търсенето на секс в социална мрежа, а не в специализиран сайт дава по-различен вкус и тръпка на приключението. Не знам.

Въпрос до поколение

Аз лично съм от поколението – твърди привърженици на реалния, а не на виртуалния секс. Смятам че докато не видиш, не помиришеш и не почувстваш кожата на някой няма как да се влюбиш. Вероятно греша. А вероятно не. При всички случаи не мога да попреча на другите да опитват. Даже няма да им се сърдя и когато ставам обект на плосковато виртуално ухажване. Но нека и те ме разберат, когато ги пренебрегвам. Пренебрегвам ги, защото аз лично мисля да си остана привърженик на баналния, скучен и до болка познат истински контакт. Когато заедно избираме виното за вечерта, когато заедно решаваме и къде ще е мястото. Когато се събираме, за да се почувстваме. Когато държим ръцете си и говорим. Когато после се изпращаме в студа, прегръщаме се и се смеем заедно. До другото ни истинско виждане. Офлайн. А в социалната мрежа след срещата бих споделила любимия си музикален клип. За тези, които ще ме разберат.

„Двете бебета на 2011 и 2012 били родени без брак” – това заглавие не ми дава мира вече десет дни.. Не спира да ме провокира ме и затова ще се опитам да поразнищя темата за съвременните форми на брачно (или безбрачно) съжителство, поне що се отнася до нашето си българско общество. Във въпросния материал за бебетата, който все не ми излиза от главата се изтъква още, че изобщо расте броят на жените, които раждат без брак, както и на родените от тези връзки, така наречени „извънбрачни деца”, а под формата на небрачно, но фактическо съжителство живеели повече от половината от семейните двойки в България. Това са фактите. Това набъбващо по мащаби явление – отказ от граждански брак и съвместен живот под формата на съжителство явно все повече набира скорост и май дебатът „за” или „против” статуквото на брака ще стои все повече на дневен ред.

Едни от причините, които аз лично намирам за отказ от гражданско узаконяване на връзката са следните:

• Първо – сватбата е скъпо и досадно удоволствие. Ще кажете, че може да се сключи брак и без сватба, или тя да не е чак помпозна, ама колцина са тия, които го правят скришом? Друг е въпросът доколко точно сватбата наистина е празник и колко повече е безумие във времена на криза. Безумие, защото лично познавам семейства, които теглиха хилядарки кредит, за да направят пищно тържество на децата си, а после изплащаха парите (похарчени за еднодневно празненство) с години.

• Второ – живеем в изключително интензивен, бърз и мобилен свят. Любовните, а и семейните връзки отдавна вече не са това, което бяха. Ако за нашите баби е било лесно да останат верни цял живот и са можели с чисто сърце да обещаят вярност на своите любими, то ние – с всичките тези контакти, които осъществяваме ежедневно сме все по-затруднени в увереността си, че сме направили верния избор и то доживот. Затова явно са толкова много разпадащите се бракове, новите връзки, съответно тяхното разпадане и така нататък, и така нататък. Цялата тази неувереност сякаш ни кара да се колебаем във вземането на категорично решение за обвързване.

• Логично стигаме до третото: Разводът (не дай си Боже, ама се случва…) също е скъпо и досадно удоволствие. Скъпо, а освен това – не само досадно, но и крайно неприятно, а когато някой е решил да си отиде, никой не може да го спре, най-малкото брачно свидетелство. Така че защо да се женим, при мисълта, че някой ден ако се развеждаме, ще дадем сума пари по адвокати и съдилища, за да получим доказателство (под формата на съдебно решение), че може официално да спим с бившия партньор в отделни легла.

Защо и кои хора се женят?

В този път на разсъждения стигам до търсене на отговор на насрещния въпрос – ако е толкова тъпо и безсмислено защо тогава и кои хора се женят? За мен най-често срещаната женитба в България е с традиционна причина – поради забременяване. Сладкото очакване, примесено с малко родителски натиск обикновено води до сватба. И ето те теб, изтипосан в нов костюм пред всичките роднини да се жениш. За какво и как, общо взето не си съвсем наясно. Това, което ти е ясно е, че обещаваш да делиш с този човек живота си и всичко, което ще имаш занапред. Но какво ти предстои – не само ти, но и никой не знае. Но иначе обещаваш. Така излиза, че женитбата е само и единствено старомодна традиция, неподплатена с никакви сериозни основания.

За да не бъда толкова черногледа, нека отделя време и за онзи определен процент от хората, които се женят изключително по любов и са сигурни, ама много сигурни, че това е човекът, с който искат да остареят. Но защо ли някак ме гложди мисълта, че едва ли някой е влязъл в гражданското с различна от тази идея, или както се шегуват бракоразводните адвокати, всеки развод е започнал с брак. Така че, ако връзката ни е толкова силна, ако нищо и никога нямада ни раздели, какво все пак доказваме с брака?