Архив на: Вели Велчева

Вели Велчева

За Вели Велчева

Родена в София, на 41 години. Завършила Българска филология и Психология. Просто жена.

Дамгосана с: “Красива!” – проклятието или благословията на красотата

Публикувано на от

Красивата женска външност – дар ли е тя или бреме? Мненията са колкото много, толкова и различни.

Общо взето по-нелицеприятните представителки на нежния пол са убедени непоколебимо, че външната красота, която те не притежават в голяма степен, би им помогнала да постигнат всичко, което са желали, но не са успели да получат и за което животът въобще, и обществото в частност са им длъжни. Те са „златните” клиенти на козметични салони, коафьори, гримьори, а при по-добри финансови възможности – и на пластични хирурзи. По-лабилните могат да станат жертви дори на психично нарушение, което си има и име – „дисморфофобия” (или страх от собствената грозота).

Как стои въпросът с красавиците?

Как стои въпросът от другата страна – въпросът с красавиците? Да се опитаме да „влезем в кожата” на една такава очарователна персона. Тя се ражда хубавичко бебе. Докато расте, всички я щипкат по бузките, гушкат я и й се възхищават. Майка й се старае да я облича така, че да подчертава максимално сладичкото й излъчване. В детската ясла и градина, както и в семейството (естествено) тя е любимката и неизменния център на внимание. В училище нещата продължават все така, поне до навлизането в пубертета. Учителките са благосклонни, другите деца си умират да са й фаворити, тя блести и разлива благодат около себе си.

С първата поява на вторични полови белези обаче нещата започват лека полека да вземат нов обрат. С две думи любовните трепети объркват всичко. Съучениците (мъжката част) продължават да харесват красавицата и да се борят за вниманието й. Съученичките обаче обикновено се разделят на две основни групи – едната – това е групата на „най-големите приятелки”, а другата – групата на „боркините против господството на хубавицата”. В този момент всеобщата любимка започва да губи почва под краката си. Представяте ли си – има и хора, които не я харесват! Това е ужасно, нелепо, невъзможно… Но факт. Тя милата, просто не знае какво я очаква.

-> Хиалурон

В следващите няколко години в групата на противниците на хубавицата смело навлизат и отблъснатите ухажори. Те започват да сформират нов фронт срещу… (тук епитетите могат да бъдат най-различни, като в по-голямата си част са неприлични), но най-честият като че ли си остава „кучката”. Кой да мисли, че ако „кучката” реши да удостоява с интимното си внимание всеки пожелал я, твърде бързо ще се превърне в друга словоформа – още по-неприлична.

Накъде след училището?

Така историята продължава с това, че хубавицата завършва училище. В университета нещата са горе-долу същите. Но идва един момент, в който тази цялата прелест – с красивите си коси, очи и крака, се гмурва в необятното море на трудовия пазар. Тук вече нещата тотално излизат от контрол. Защото на работното й място, освен добре познатите досега противникови групи (да припомним – на неприятелките и на отхвърлените ухажори) се добавят още няколко, а именно – на злобните поувехнали колежки (а те могат да бъдат два вида – бивши хубавици и бивши обикновеници), на женените колеги (хем им се иска, хем не им стиска, поради което не могат да я търпят), на шефовете (на тях също им се иска, повече им стиска, но понеже са шефове, въобще не мислят да падат в краката й), и на бизнес-партньорите, които също се разпределят по полов и йерархичен признак и образуват все нови и нови неприятелски групи.

-> Хидролизиран колаген

Едно е сигурно – към хубавицата няма нормално отношение като към нов работник или служител. Нея по ботевски или силно я любят, или силно я мразят. Освен личното отношение, красивата колежка трябва да бъде подготвена, че я чакат още подводни камъни в кариерното море.

  • Първо – тя трябва непрекъснато да доказва, че не е любовница на някой шеф. Въпреки че колкото и да го доказва, скритото съмнение винаги остава.
  • Второ – тя трябва двойно повече да работи, за да защити назначението си като професионалист, а не като протеже (заради външния вид естествено).
  • Трето – тя трябва двойно повече да чете, за да демонстрира интелигентност и да се бори с преобладаващото мнение, че щом е хубава е 100% тъпа.

И накрая – ако успее да премине през всичко това – хубавицата (вече попрехвърлила младежка възраст) трябва да защитава със зъби и нокти позициите си. Защото на хоризонта изгряват нови звезди на нови хубавици, които работят на двойни обороти, четат като побъркани и са амбицирани да доказват себе си и способностите на ума си. Заради външния си вид или въпреки него.

Връзките табу или забраненото в любовта и секса – „кугърките”

Публикувано на от

През последните няколко (може би десет) години в любовната терминология навлезе нов термин – „кугърка”. Нов субект ли се появи на интимния хоризонт или нов вид разврат, е въпросът? Нито едното, нито другото.

Кои са кугърките?

Терминът „кугърка“ обозначава жените във връзка от типа „по-млад мъж с по-възрастна жена”. Не че това е нещо невиждано досега. В подкрепа на твърдението, че нищо ново няма под слънцето, ще отбележа че баба ми е с две години по-голяма от дядо ми, имаха здрав брак и отлично (поне в моите очи семейство). Тогава (20-те – 30-те години на миналия век) традицията е била такава – женили са ги с малка разлика във възрастта в полза на жената. Тя е трябвало да бъде по-зряла, за да започне да ражда веднага деца, да има сили да върти къщата и домакинството, а и собственото й семейство се е стараело да я задържи максимално дълго при себе си като безплатна работна ръка.

Да, под слънцето нищо ново, но защо по дяволите този нов термин „цъфна” и все по-често се коментира по страниците на женските списания и дамски сайтове?

  • Първо както отбелязахме по-горе – вече за този тип отношения се говори много по-свободно, Деми Мур и Мадона са толкова известни с браковете си с по-млади мъже, че няма накъде повече. Дори и в България това се случва все по-често – Гала се свърза с десет години по-младо гадже, Жени Калканджиева се омъжи за 11 години по-млад от нея мъж, а Юлиана Дончева води с 16 години във възрастовата разлика с мъжа си Станислав. На второ място – с подобряването на качеството на живот, жените остават запазени като външност все по-дълго време, бръчките успешно се заличават с ботокс и хиалуронова киселина, така че една 40-годишна дама спокойно може да се пусне с 20-25 годишен младок и съвсем да не изглеждат нелепо един до друг. И трето, и то съвсем не последно по важност – ставаме (или поне се опитваме да демонстрираме, че ставаме) все по-толерантни към различните от общоприетото.
  • Интересът към връзките на млади мъже с по-зрели жени е широко разпространен. Любопитен и изключително показателен в това отношение е фактът, че при задаване на комбинацията от думи «връзка с по-…» в търсачката Google, «връзка с по-млад мъж” излиза на първо място, а „връзка с по-възрастен мъж” – на второ! И доказателствата за интереса към темата продължават – на трето място по търсене стои проблемът „връзка с по-голяма жена”, а на четвърто – „връзка с по-възрастна жена”!
  • И нека отбележим нещо много важно. Тук не става въпрос за меркантилна връзка – не става дума за връзка по интерес, за финансова изгода или търсене на платен секс. Става дума за трайни отношения (трайни, трайни – то понятието е относително, но говорим за интимни отношения от порядъка на повече от година). Става дума за отношения, подплатени с чувства, говорим за влюбеност и за любов.

Ще се опитам, поне доколкото съм имала подобни наблюдения, да пресъздам гледната точка от едната и от другата страна.

ТОЙ: Не ме интересува чуждото мнение. Животът си е мой и ще го живея както си искам. Не чувствам разлика във възрастта или поне за мен това не е проблем. С нея ми е хубаво. Можем да си говорим с часове. Научавам много неща. Сексът е чудесен. Не се притесняваме един от друг, тя е опитна и това ме възбужда. Никога не ме притиска с въпроса: „Какво ще правим занапред?”. Дори се бои от този въпрос. Това напълно ме устройва, защото откъде по дяволите да знам какво ще правим занапред. Обичам я. Единственото, което ме притеснява е мнението на майка ми. Затова и родителите ми нищо не знаят. Това е.

ТЯ: Въобще не знам откъде ме връхлетя тази лудост. Никога не съм мислила, че ще имам връзка с по-млад от мен мъж. Но той се държи така кавалерски, чувствам се истинска обожавана дама на сърцето му. Младостта му е заразна, той винаги е в добро настроение и не ме натоварва с мърморене и черногледство. Сексът е… възхитителен! Той винаги е във форма и готов за любов. Обожавам го! Понякога чувствам скрупули по отношение на нашата връзка, говорим за това, но той все обръща нещата на шега. Разтоварващо е.

Сексът и фирмените партита – да се отдадем или да се предадем?

Публикувано на от

Била съм на фирмени партита. На най-различни фирмени партита – на не толкова „фирмени”, и на много ФИРМЕНИ! Най-интересното в тези уникални събития е, че всички отиват така сякаш отиват на работа, а си тръгват всеки по своя си собствен начин. Един попреплитайки крака към дома, втори – хванал пътя към бара, а трети – хванал през кръста колежката. И тук си идваме на думата. Само да уточня още веднъж, че говорим за думата от гледната точка на колежката.

Основните проблеми на фирменото парти

Проблемът с пиенето е ясен – на фирмено парти не бива. С яденето е по-допустимо, въпреки че пак не бива да се прекалява, защото после излизат едни снимки, много, ама много далеч от естетиката. С танците – пак същото, придържаме се към приличието. Какво да правим обаче със сексуалното желание? В края на краищата – него не го демонстрираме открито нито на фирмени партита, нито къде да е другаде. Крием го поне дотогава, докато не останем насаме с ответната персона. И ако повечето от колегите, събрани на партито са излезли с подобна мисъл, скрита в главата, какъв е проблемът да се отдадем на плътска страст в една вечер, в която целта е ясна – излезли сме за забавление. В крайна сметка, ако презумпцията е, че сме се събрали за забавление и ако не бива да се прекалява с пиене и ядене, то какво друго забавно остава, освен сексът?

Другият факт, който ни улеснява в осъществяването на въпросната цел е, че сме излезли с познати хора. Няма опасност да попаднем на психопати, мошеници или изнасилвачи. Ванката от офиса го знаем, знаем го как мирише, знаем дори и как си пие кафето сутрин. Пие три в едно впрочем, но не това е важното. Важното е дали да му легнем, ако ни се иска?

Тук идва третата бариера в ума – ами иска ни се. Затова сме и направили прическата, грима, маникюра и сме обули чорапите със силиконов ръб, а не офис-чорапогащите. Затова деколтето крещи: „Вземи ме!”, затова погледът е палав. Следва четвъртата бариера – да посмеем да покажем желанието си недвусмислено. Иначе чакайки да ни се усмихне сексуалното късметче, може и доникъде да не я докараме. Отиваме към Ванката (ясно ви е вече, че това е изборът на вечерта) и му се навираме в ръцете, ама буквално му се навираме, защото нали уточнихме че става дума не за намек, а за ясно и точно заявяване на сексуален интерес. Ванката се държи любезно, усмихва се, обаче нещо не поддава съвсем. Шепнем му на ушенце, че май никак няма да е лоша идеята след партито да ни дойде на гости и да разгледа библиотеката ни с нови заглавия и т. н. и т. н…

С две думи пускаме в ход целия наличен женски арсенал от непочтени оръжия. Отсреща – бетон! И понеже трябва да се излезе от ситуацията с чест – продължаваме с приятелски тон, обръщаме всичко на майтап и в крайна сметка замъкваме горкия колега на по питие, за да довършим в най-близкия бар. Там вече ситуацията намира своето обяснение, което ние за щастие прозираме зад думите на Ванката, защото както си спомняте от по-горе, съобразно добрия тон на офис-парти не сме пили прекалено и сме достатъчно трезви, за да разбираме. И ето обяснението – мъжете никак, ама никак не обичали агресивните жени! Можело, ама не и от страна на близките познати, в частност – от страна на колежките. Иначе можело да се случи, обаче на морето, или нещо подобно, когато и те (мъжете) не са много на себе си.

Запаметяваме ние файла с информация и си правим изводите за другото фирмено парти:

  • Първо – това със забавлението на фирмено парти го забрави – ако искаш да запазиш достойнство и авторитет – това събитие си е като допълнителна работа.
  • Второ – ако се търси партньор за еднократен секс – пак не го търси там. По-добре опитай в нощните барове, въпреки че вероятността да попаднеш на някой в кондиция и добра форма за креватни забавления, също клони към невъзможност.
  • И трето – това със секса на работа го остави на съдбата. Защото се случва – много сполучливи връзки започват на работното място, създават се семейства, деца се раждат и прочие. Само че за тая работа трябват двама, и то двама, които не се свалят от немай къде точно на фирменото парти.

С мама на шопинг

Публикувано на от

Виждаме ги всеки ден. Майките, помъкнали вече не в количка, а за ръчичка пораснало детенце. Те методично обикалят молове и по-малки магазини, в стремеж да убият времето, предназначено за разходка. И докато едната част от картинката, а именно майките (всяка различно, според темперамента си) повече устремено или по-скоро лениво атакуват щандовете и стелажите с дрехи и аксесоари, то децата (и те различно според темперамента и възпитанието си) мълчаливо се влачат или съответно шумно не слушат.

Тези дечица, които се влачат, обикновено минават незабелязани в суматохата. Тези, които не слушат обаче най-често агресивно и безпрекословно – съвсем по детски приковават вниманието на продавачки и клиенти. Онзи ден например наблюдавах следната сцена.

За едни преоценени дрехи

Майката като обуначена се ровеше в разхвърлян куп преоценени дрехи. Знаете ги тези купчини, изсипани в кашон, в който благосклонно са те оставили да се дупиш под презрителния поглед на магазинерката, който те изпива и сякаш ти крещи безмълвно: „Ауууу, колко си го закъсала, миличка, нормалните ми клиентки от кога чакат най-новата колекция…” Та, ровеше се майката подобно на клошар, напипал златна жила в контейнер, докато детенцето (момиченце) ужасно скучаеше.

На нея по принцип й беше заповядано да седне на стол и да чака, но изобщо не й се седеше мирно.

Така че предприе действия. Смъкна се, набързо проучи обстановката и започна „да шета” из магазинчето. Продавачката я поизгледа (ах, тия погледи на продавачките, понякога те са вкаменяващи като на горгоната Медуза), поизгледа я и реши, че на този етап не пречи. Реши да обърне внимание на майката, която явно беше в достатъчно зомбирано състояние, че да осъществи покупка. И в този момент момиченцето започна да пречи. Започна да мрънка, да дърпа майка си и след като нито тя, нито търговката му обърнаха внимание, вдълбочени в разговор за качеството на дрехите, детето започна да пипа разни неща.

Нищо особено, но в този момент дуото – продавачката, която вече виждаше в него враг, който може да бойкотира осъществяването на сделка и майката, която и без това си беше изнервена се насочиха върху малката главица и започнаха да викат. То естествено се сгуши в себе си и ревна. Последва още малко „възпитание” – индивидуално от страна на майката, след което тя се върна с още повече настървение при стоките и вниманието на продавачката. Никаква грижа за детето.

Детето скучаеше

Никоя от двете не се замисли повече за детето. А в неговите очи се четеше следното: „Когато порасна и аз ще пазарувам. Като мама. Защото, когато тя купува, всички са любезни с нея и я харесват. А когато аз се заиграя с нещо, ми се карат.”

Не знам дали повечето от родителите знаят, че именно играта е начинът децата да се социализират и да придобиват жизнен опит. Тя не е лошо нещо, напротив. В един момент от живота е дори единствен метод за социално учене.

А пазаруването на модни дрешки е просто необходимост, то в никакъв случай не е жизненоважна, а още по-малко полезна от гледна точка на добиването на ранен житейски опит дейност. Само че дали това си го мислят и един процент от майките, помъкнали децата по магазините за мода, вместо по магазините за играчки.