Архив на: Вели Велчева

Вели Велчева

За Вели Велчева

Родена в София, на 41 години. Завършила Българска филология и Психология. Просто жена.

Табутата в секса – повече от двама (част втора – когато жената е една)

Публикувано на от

Тройката с двама мъже, оказа се, определено е доста по-голямо табу в секса, отколкото съвместното изпълнение на две жени с един представител на силния пол. Доказателство за това е фактът, че едва успях да открия смела авантюристка, която да си признае, че се е включила в подобно приключение за сетивата. Точно така – „да си признае”. Защото по леко смутените погледи и тихи подхъмквания се убедих, че далеч повече са „срамежливките”, които са го направили, но никога, никога, просто никога не биха споделили това пред четвърто лице. Доста наивно, впрочем, като се има предвид, че по стар български обичай, една тайна, споделена от повече от двама, трудно може да си остане такава…

Така или иначе, по този начин бързо излезе наяве извод първи – жените, участвали в тройка с двама мъже не обичат да споделят за това. Повече от прозрачни са страховете им да не ги сметнат за леки жени, едва ли не проститутки или още по-откровено казано – направо к*рви.

Друг е въпросът като какви са се определяли те в момента на секса.

На базата на разказаното „от първа ръка” ексклузивно се наложи и извод втори и той е: преживяването е повече от добро. Въпреки лекия срам, пламъчето в очите при споделяне на спомена говореше само за себе си.

ПОДРОБНОСТИ ОТ ПЕЙЗАЖА:

В този случай от изключителна важност е отношението на партньорите (двамата мъже) към партньорката (единствената жена). Това е наложително, защото границата, след която се преминава добрия вкус е тънка и дори и при леко прекрачване, сексът може да се превърне в драма.

ТАКА ЧЕ СЛЕДВА:

Съвет номер едно. Мъже, не забравяйте да се съобразявате на първо място с желанията на вашата обща дама. При положение, че е склонила да бъде с двама едновременно, тя е направила нелек избор, базиран на доста голямо доверие. Не прекалявайте. Хард изпълненията, които сте гледали в порнофилмите невинаги са приложими в действителността. Още повече, че в специализираните филми за възрастни се оставя едно до голяма степен погрешно впечатление, че всичко, ама абсолютно всичко, което ви хрумне ще бъде прието безропотно и дори ще кара партньорката ви да се усмихва щастливо. Ако не сте уточнили предварително докъде ще стигнете, експериментирайте предпазливо. Нелош вариант е и да оставите инициативата у жената. Уверявам ви, че щом ситуацията се е развила до този етап, тя определено много добре знае какво й се иска.

ТЕХНИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА:

С оглед на това, че интимната среща от подобен характер се характеризира с повишена дискретност, уверете се, че никой няма да ви обезпокои. Това е в значителна необходимост за спокойствието на дамата, а на нея й е нужно въпросното спокойствие, за да се отпусне и впоследствие – евентуално да се развихри. По отношение на предпазните средства, всеки се оправя индивидуално (няма да изпадам в подробности, разбирате как е). И накрая – но не и по значение – отново ще си позволя да наблегна – внимание, внимание и отново внимание към дамата. Включително да не се забравя и задължителното финално гушкане. Това ще я накара да се почувства специална, а не евтина, което пък за вас означава, че има вероятност да ви се отвори парашутът и за повторение на един следващ етап.

В крайна сметка това табу се оказа едно от най-забулените в тайнственост табута, но само на теория. На практика, кристален за мен остана изводът, че този вид секс оставя доволни определено повече от двама.

Табутата в секса – повече от двама (част първа – тройка с две жени)

Публикувано на от

Имам един познат, дето умира да му се случи секс с две жени. И как да му се разсърдиш на човека, как да не го разбереш, та чак да му влезеш в положение, като това е най-силната еротична фантазия на поне 90% от мъжкото съсловие в сексуално активна възраст. Провокирана кой знае откога, но въплътена първоначално в еротичните снимки, прераснали в еротични списания, впоследствие – продължавана да бъде поддържана от леките еротични филми, а напоследък – от „филмите за възрастни” (или другояче казано – откровеното порно), фантазията за тройка с две жени не ще и не ще да излезе от главите на мъжете – и нашите, и чуждите.

Повярвайте ми, няма мъж, който да не иска да бъде въвлечен в подобно приключение. Така че да не се учудваме, мили дами, ако в понапредналата ни връзка някой ден се изтърси и въпросът: „Мммм, аааа, такова… Случайно нямаш ли някоя приятелка, която би се навила…” или нещо подобно. Но той не е виновен. Какво да направи човека, като фантазията го влече. Не само това, тя даже направо го е обсебила в по-тежките случаи на свръхфантазиране.

Интересното е обаче какво се случва, когато тази фантазия вземе, че започне да клони към изпълняване. Или другояче казано – когато (виж ти!) някоя приятелка наистина се е навила и дали поради продължителна сексуална суша, или поради това, че просто е жена, която обича да експериментира довечера ще дойде.

За да добия представа за това как изглежда фантазията „на живо” или как стоят нещата „след” партито, позволих си да поразпитам неколцина (за по-голяма точност, нека си призная, че бяха четирима) мои познати и приятели мъже, на които им се е случвало и за които сметнах, че ще са достатъчно откровени да споделят истинското си преживяване, без излишна украса или фалш.

Какво се оказа. За мое изумление само един от тях си призна, че това е бил „най-добрият секс в живота му”. Изобщо.

Тоест на тази база абсолютно непредставително проучване имаме налице една четвърт доволни мъже. Подробностите – при него сексът се е получил със собствената приятелка плюс нейна (не толкова близка) приятелка. Явно присъствието на партньорката, в комбинация с не толкова добра позната, че да ти е неудобно, но и не съвсем непозната втора, е един от ключовете за добро преживяване.

Останалите довериха, че очакванията им значително са се разминали с действителността. В сферата на фантазията е било предвкусването на експлозивно приключение, а на практика сексът се е оказал по-скоро притеснителен, а в единия от случаите (само дето не се разсмях с глас) се е получило нещо като съревнование между девойките за доминиране върху… ами сетете се де, точно така – върху интимните му части. Чак на човека му станало неудобно на коя да отстъпи повече.

За да е пълна статистиката ще си позволя да допълня, че от останалите двама – единият не си спомняше много – много, защото случката се състояла след по-скоро бурен купон, а последният беше най-лаконичен и сподели, че просто не било точно това, което си е представял до този момент.

В заключение бих обобщила, че и тази фантазия, както и доста други сексуални такива понякога наистина е по-добре да си остане в главата и да не се случва в действителност, защото рискът да ти умре фантазията е доста голям (3/4-и риск). Другото, което установих за важно в мини-проучването си, се оказа фактът, че тук добрата предварителна подготовка е доста удачен вариант. Имам предвид, както техническата подготовка – предпазни средства (за всяка от дамите е редно да се предвиди отделно такова например), както и правилно подбраната интимна обстановка прави преживяването по-добро, отколкото ако се разчита на случайността да направи своето.

И последното нещо, което научих – ако го правите заедно със собствената приятелка – бъдете готови за две по-скоро непредвидени последствия. Едното е внезапно нападналата я ревност. Няма жена, която да не се сравнява с другите, а когато и двете са без дрехи и определено твърде близо една до друга, сравняването и взаимното оглеждане в мъжките очи са неизбежни. И второто по-скоро неочаквано за вас нещо е, че след случката може собствената приятелка да реши, че й харесва повече с другата жена, отколкото с вас, като тогава вие рискувате да останете на заден план поне за известно време, докато тя вземе, че най-накрая се разбере със себе си

Очарованието на празните курорти

Публикувано на от

Не знам дали знаете, но така наречените курортни селища – и по-големи, и по-малки, съществуват и живеят свой собствен живот през цялото време на годината. Дори и извън активността на сезона. Това „извън сезона” особено много си личи през есента.

Лятото си е лято, на всички ни е ясно, че тогава в България живее всичко. Абсолютно всичко (е, с изключение на институциите). През другия преходен сезон – пролетта, когато всичко се събужда и живва, местата за почивка и релакс също не изглеждат така заспали. Зимата, покрай нейните зимни празници също е будна за живот. Обаче есента, като един така да се каже „следлетен” сезон е особено показателна за особения и донякъде тайнствен, задкулисен живот на ваканционните градове и селца.

>> Най-добро място за почивка на българското Черноморие

Знаете ли как изглежда един курорт в края на октомври и началото на ноември, когато не е претъпкан с хора? Сега ще ви разкажа.

  • Ами първо на първо – точно това – не е претъпкан с хора. Което е просто прекрасно. Можеш да се разхождаш по улиците и тротоарите, не само без да се сблъскаш, ами и направо, без да се разминеш с някой друг. Също така никой не ти диша във врата, както навън – по време на разходката, така и например в магазините (поне в тези, които работят). Никой не те притеснява с претенциите си на досаден съсед, никой не ти натрапва в най-общия вариант (извинете, но си е съвсем така) – просташкото си присъствие.
  • Въздухът е чист. Защото няма безкраен поток от превозни средства от всякакъв вид и калибър. Което значи, че освен всичко друго можеш да паркираш на спокойствие, и то като бавно избираш удобно и близко място за автомобила. Прелест, а? Нещо абсолютно непостижимо в разгара на купона. И след като паркираш, мисля че можеш най-спокойно да оставиш колата, без да се тревожиш, че алармата ще се активира през цялата нощ. През около час например. А даже и по-начесто.
  • В курорт извън сезона можеш да се насладиш на преживяването си в заведение. Независимо дали това е ресторант, кафене или просто така определеното по нашите географски ширини „барче”. В един момент можеш да се почувстваш като герой от филма „Имало едно време в Америка”. Нали се сещате за онази сцена, в която той (Робърт де Ниро) заведе нея (Елизабет МакГавърн) в един ресторант, който беше запазил специално и само за тях двамата. Ей тая сцена направо можеш да си я пресътвориш в есенния курорт. На всичкото отгоре – когато обслужващият персонал, особено сервиращият такъв те оглежда с присъщото си отегчение и неприязън, то усещането не е чак толкова неприятно. Така е, защото във взаимното общуване и в общото впечатление има някакъв ореол на взаимно разбиране. Тоест – ти ги разбираш, че „горкичките, цял сезон са се мъчили, нормално е вече да се поуморени…”, а и те някак те разбират: „Тази, милата, трябва да е доста отчаяна, че да идва на почивка през октомври…”. В техните очи си крайно закъсала – емоционално закъсала или финансово невъзможна. Обаче така или иначе близостта помежду ви е налице. Нещо непостижимо иначе, когато заведенията пращят по шевовете.
  • Свободни са и пейките, детските люлки и катерушки, човек може да си приседне, където му е кеф, без да го побутват или най-малкото – да го гледат зверски, защото заема мястото твърде дълго.

Е, развлеченията са безброй пъти по-малко, но това за един свикнал да не скучае, дори когато е сам човек, изобщо не е проблем. Дори и затова, защото можеш да обърнеш внимание на купища детайли от пейзажа, които иначе биха останали незабелязани, грубо засенчени от лъскавите реклами.

Само разпилените тук-там и останали неприбрани боклуци все още продължават да напомнят за изминалите месеци на „сезонно” безумство.

Останали са само най-верните пазачи на опустелите вили….

Колко е важно да бъдеш самоуверен

Публикувано на от

Познавам такива хора. Самоуверени. Без нищо зад гърба на ярко демонстрираното самочувствие. Или както гласи едно от най-изтърканите клишета в нашия език – „Хора със самочувствие, без покритие”. Такива хора познавам от години, те сноват в обективното ми настояще, убедена съм че ще продължа да ги срещам и в обозримото бъдеще. С две думи – няма отърване от тях. Единственият начин да ги премахна от ежедневието си е да се старая бързо да ги разпознавам и след това безпощадно да ги игнорирам. Защото тези личности се хранят от нашето внимание. Хранят се и от нашето любезно пренебрежително отношение, което считат за признание. Признание за техните несъществуващи възможности. Лошото е, че често самоуверените некадърници могат да бъдат не само досадно неприятни, но и направо опасни. Опасни за старта и развитието на кариерата на други (можещи) хора, опасни за здравината и добруването на (свестни) семейства, а ако щете и нетърпими за личния комфорт на (нормални) индивиди.

Как става това? Ами перчи ви се един такъв например – пуяк със също толкова мозъчно вещество, бърка ви се във всичко с грандиозното си, както стана въпрос по-горе самочувствие, подплатено единствено от мнението му, че „А, те другите да не знаят и могат повече от мене…”, или пък „Това и аз го мога, колко му е…” Пъчи се значи и се натрапва, а добре възпитаните други наоколо, направо не знаят как да постъпят в ситуацията, тъй като едва ли ще бъдат разбрани адекватно.

Как можем да си спестим подобни преживявания? Как да „сканираме” и отстраняваме навреме подобна напаст от живота си? Ами най-малкото – като следим внимателно хората, които ни заобикалят, и най-вече, разбира се поведението им. Има непогрешими белези, които указват самоуверения некадърник.

Нека отново се спрем на стария и добре познат метод с изброяването:

Първо – този човек се старае винаги да изглежда безупречно на външен вид. Научил е наистина, че „по дрехите посрещат”, но смело махвайки с ръка е пропуснал и продължава да пропуска втората част от поговорката. Така че той старателно се докарва всеки ден – като предпочита костюма и сакото като модни форми. Къде е тънкият момент? В това, че той ВИНАГИ е със сако или костюм. Не смее да сложи дънки и пуловер дори и на стадиона, в страха си да не сбърка и да не вземе да изглежда обикновен. Ако е жена – няма никога да я видите без грим. Дори и да излиза до магазина – тя ще е „пипната”, защото самочувствието й се крепи на малко жалони и ако изпусне един, рискува да изпусне всичко.

Второ – този човек обикновено се намесва във всичко и говори (без да казва нищо особено), привличайки вниманието, най-често и със силна жестомимика. Маха с ръце, крачи широко, изобщо пуска в ход всички белези на „деловото поведение”. Номерът му обикновено минава, поне в началото. Факт е, че ако някой се държи „шефски”, голяма е вероятността да му отвърнат със съответното „подчинено” поведение. И той знае това.

Трето – и малко парадоксално спрямо второто, но той рядко се усмихва. Съзнава, че усмихването скъсява дистанцията в общуването, което не е в негова полза. Даже никак. Защото сближаването ще разкрие повече от това, което той би допуснал да се покаже и ще попречи да бъде демонстрирано агресивното, пищно, та чак великанско самочувствие.

Иначе – наистина е важно да бъдеш самоуверен. Не е лошо да умееш да презентираш не само професионално уменията си, но и да ги придружаваш със съответното самоуважение и съзнание за собствена значимост. Защото и другата крайност – да се подценяваш, непрекъснато да смачкваш самооценката си и оттам да се завърташ в порочен депресивен кръг „не е оферта”, както се казва.