Архив на категория: Lifestyle по български

Българският начин на живот. Вечната борба между мъжете и жените. Стил, живот и всичко останало!

Говорим, говорим… по мобилния (или проклятието на безплатните минути)

Публикувано на от

„Да бе, тя го казала това… Казвала го е и на други хора… Представяш ли си, аз я мислех за приятелка, а тя така да говори зад гърба ми… Да, Теодора, да, ама моля ти се, това никога нямаше да го направя…” И така нататък, и така нататък…

Не, това не е откъс от сапунен сериал. Най-малкото българското име би следвало да ви покаже, че не става реч за премеждията на Ферхунде или която и да било там девица, жертва на интриги в много серии. Това е откъс от последния телефонен разговор по мобилен телефон, на който не за първи път и не по моя воля се оказвам неволен свидетел. В този случай просто нямаше как да напусна помещението, в което за определен отрязък от време пребивавахме заедно с приятелката на Теодора и така в продължение на повече от половин час се оказах напълно съпричастна към неволите на иначе непозната за мен девойка, която както се оказа, е станала жертва на най-долни интриги от страна на друга девойка, която смятала за близка приятелка. Чак по едно време ми се прищя да дам съвет, да направим разговора както се казва конферентен, а пък и проблемите бяха тъй сериозни и дълбочинни, че направо си плачеха за професионално мнение. Това в рамките на шегата, разбира се.

>> Кой е предпочитаният от вас мобилен оператор?

Липсва ни култура на говорене по мобилен телефон

Но ако трябва да бъдем сериозни, редно е да си признаем, че заедно с мобилната комуникация масово настъпи и липса на култура на говорене по мобилен телефон.

>> Кажи ми как ти звъни мобилния, за да ти кажа какъв си

Иначе говорим от сутрин до вечер. Говорим у дома пред домашните, говорим в кафенето, в магазина, в заведението, в което обядваме, говорим на масата пред другите хора, с които сме, говорим на улицата, на спирката, във фризьорския салон, в офиса, говорим, говорим…

И така се случва (поне на мен, а убедена съм и на почти всички вас), че ежедневно изслушваме без въобще да желаем купища чужди разговори, като темите варират от лични през служебни до определено безсмислени или направо плашещи. Най-страшно е, когато ни се „падне” да слушаме потребител на безплатни минути. Тогава, може би от радост, че по някакъв начин прецаква мобилния оператор, човекът говори ли, говори. Въобще не се и сеща да затвори телефона. Говори с часове…

Все пак имам и класация

Безплатните потребители обаче съвсем не са на челно място в личната ми класация за най-досадни мобилно – телефоно – говорящи.

  • Топкласацията определено се оглавява от (любимите ми) продавачки в магазина. Случвало ви се е, нали? Влизате вие, а жената зад щанда е навирила слушалката и си говори ли, говори. Споделя, както се казва. Споделя, ама не се усеща, че споделя и с всички наоколо. Няма какво да се лъжем – някои от тях са по-дискретни и говорят тихичко, други даже прикриват слушалката с ръка, все пак деликатността понякога го изисква. Не им минава и през ум обаче да затворят с извинението, че имат работа например. Случвало ми се е да чакам на касата, за да платя, а тя си говори. А аз с известно неудобство се налага да я прекъсвам, за да приключа с покупката, все пак.
  • Другата супер досада са (пак в любимата ми обслужваща сфера) сервитьорките. Ти я виждаш, че е там на бара, облегнала се е и си приказва. Предполага се, че си приказва за нещо важно, но ти пък си чакаш. Чакаш да приключи комуникацията и да ти обърне най-после и на тебе внимание. Защото е на работа!
  • Следват – познайте кои? Следващите ми любимци. Хората, които буквално влитат в обществените сгради и крещят в слушалката. Те най-често са бизнесмени. Заети. Нямат време да спрат и да приключат разговора си на място, затова тичат и крещят. Без въобще да се съобразяват с това има ли хора наоколо им, работят ли тези хора и прочие.
  • Мога да продължа с хората, които упорито не изключват телефоните си на обществени събития или срещи. Те първо те зашлевяват със звъна си в най-неподходящ момент, а после (понеже явно се страхуват да не пропуснат нещо безкрайно важно в живота си) пак като деликатните продавачки шепнат в слушалката. Понеже е тихо обаче и понеже отсреща рядко могат да чуят шепот, шепнат силно. С наблягане на шипящите съгласни. И ние хората наоколо, пак сме съпричастни.

Имам чувството, че класацията може да се удължи до безкрай с все нови и нови попълнения, затова ще завърша с нещо като предупредителен съвет. Най-неприятното нещо, което може да се случи на недискретния телефонист е разговорът му да бъде чут от неподходящи уши. Защото светът е малък. Ама много малък. Няма никаква гаранция, че докато плюеш по началника, жена му или някой негов братовчед не е зад гърба ти. Или докато споделяш служебна информация, конкурентът не е на съседната маса. Още по-неприятното е, че ти може въобще да не ги познаваш тези хора. И никога повече да не ги видиш. Но те ще те запомнят. Живо и с подробности. Така липсата ти на деликатност може да бъде не само неприятна за околните. Може да бъде жестоко наказана.

Кучето ми, което ме дисциплинира

Публикувано на от

В последните месеци ние, собствениците на домашни кучета имаме един проблем. Освен всичко друго, което ни е на главата, на път е да се отрови една от изконните ни кучешко – човешки радости, а по-точно – ежедневната ни разходка с домашния любимец. Откакто обществото стана свидетел на няколко зверски инцидента, причинени от кучета, ние собствениците започнахме да извеждаме животните си с известно неудобство, примесено донякъде с тих срам от чуждите лоши постъпки, които провокират страха от кучета.

Кучето на каишка, което общо взето винаги съм възприемала като признак за хуманно отношение на човека към природата въобще, а в някои случаи и за известен аристократизъм, започна да се превръща в дамга!

Сега малко по-конкретно. В частност моето животинче е от средна порода и имам късмета общо взето да не буди луд уплах у хората, но напоследък забелязвам, че само да лайне и в него (а и в мен, разбира се – делим си ги поравно) се забиват като кукички неодобрителните погледи на околните. Сякаш очакват на секундата звярът да се втурне и да разкъса поне един от мирно разхождащ се гражданин.

А нещата, както всичко друго – си имат и обратна страна. Затова ще ви разкажа как изглеждат те в нашите очи.

  • Първо – ние собствениците на домашни кучета обичаме животните и не си представяме един дом пълен, ако в него липсва домашен любимец. В моя избор той е кученце, след неуспешен опит да изтърпим заек, който в крайна сметка подарихме. Аз самата от дете мъкна у дома всевъзможни улични животинки, част от които (тези, с по-голям късмет) оставаха да живеят с нас в продължение на години. Като гледам как вървят нещата, децата ми и те ще попият от мен тази склонност.
  • Второ – като честни и почтени граждани, ние собствениците на домашни кучета (или поне повечето от нас, надявам се) сме си ваксинирали кученцето, обезпаразитяваме го редовно, направили сме му паспорт, регистрирали сме го в Общинската администрация и сме си платили годишната такса.
  • Трето – разхождаме го на подходящите места (не че са много) и чистим след него, като за целта не излизаме на разходка без поне две празни найлонови торбички със специално предназначение.

С което смятам, че удовлетворяваме интересите и спазваме правата както на кучето си (защото сигурно знаете, че и то си има своите права, защитени от Закона за защита на животните), така и на останалите граждани, с които обитаваме едно и също населено място.

И още нещо бих ви споделила – кучето ми не само, че е любимецът в къщи, не само че ни дава усещания и емоции, несравними със своята непосредственост, любов и топлота с нищо останало, но и помага в една доста трудна задача – въвеждане на ако не строга, то поне прилична вътрешно-семейна дисциплина. Какво имам предвид.

Аз, като специален отговорник по сутрешните разходки, волю-неволю ставам около шест. Пак тъй – ще ми се, не ще ми се – правя физзарядка около блока поне половин час. Което абсолютно се отразява добре на фигурата и тонуса ми.

В рамките на тези непринудени сутрешни излизания съм се запознала с поне още 10-ина съседи, ентусиасти като мене, с които иначе никога не бих разменила и дума. Значи – подобряваме социалната среда на квартала чрез контакти и общуване.

Освен това – цялото семейство вече се научи да не разхвърля вещи и храна къде да е, това разбира се, при положение че държи да си ги намери в същия вид и на същото място след време.

Дори и не става въпрос вече за това, че подът и плоските повърхности се чистят ако не всеки ден, то през ден. Това особено важи през пролетния и есенния сезон, когато козината подлежи на естествена подмяна.

И имайте предвид, че всичко това вършим с удоволствие и без да ни пречи. Повярвайте ми, кучетата са като децата. Те рядко са виновни за грешките си. За грешките им сме виновни ние възрастните, защото ние сме тези, които носим отговорност, защото ние възпитаваме.

Секс с колега – удобства и недостатъци

Публикувано на от

Работното място безспорно е едно от водещите места по създаване и поддържане на връзки, включително и сексуални. Там се запознаваме с хора от противоположния (в масовия случай) пол, сближаваме се, започваме да се харесваме, ухажваме се, подхвърляме си закачливи погледи и забележки, докато в един момент се оказва, че нещата определено са тръгнали в посока усамотяване и по възможност получаване на секс.

Да започнем с предположенията

Да предположим, че послушаме някакви остатъци от здрав разум и се откажем от тази възможност. Така ни учи и правилото, че там където си вадиш хляба, не бива да си вадиш разни други работи. В този случай обаче между нас и колегата увисва и рискува да си виси вечно едно такова неловко поведение. Поведение на нещо започнато и недовършено. Доста смущаващо както за нас, така и за околните. Наблюденията ми сочат, че ако двама души останат в подобна носеща напрежение фаза (на започнало, но неконсумирано ухажване), то рано или късно се стига или до напускане на конкретното работно място от единия, или в крайна сметка – до консумиране на неупотребеното удоволствие, тоест – до правене на сексв крайна сметка.

>> Държавна или частна работа да избера?

Да предположим и другото – поддаваме се на емоцията, уреждаме си среща насаме и излизаме заедно. Предимствата от срещата с колега са следните – винаги има какво да си кажеш, най-малкото да обсъдиш последните клюки от офиса и обкръжението, както и предстоящите задачи. На тези, които ще кажат, че това е мега сухата тема за разговор на първа среща, бих отговорила, че темата за работата така или иначе е една от водещите при първи срещи. Може би е следвана от темата за семейството, но тя идва малко по-късно така или иначе. Недостатъците от това да излизаш на първа среща с колега – няма я тръпката от срещата с непознатото, въпреки че винаги си съществува и възможността отсреща да ви изненадат с личен стил, неподозиран до този момент.

Продължаваме с предположенията. Срещата е преминала добре и идеята за секс започва да се откроява все по-отчетливо на хоризонта. Уточняваме въпроса „У нас, у вас или на хотел?” и се отнасяме на избраното уютно интимно местенце. Предимства от това да правиш секс с колега. Общо взето не се притесняваш от това ще излезе ли връзка от това или не и какво ще се случи после, защото най-малкото утре пак ще се видите, като така отпада и основният философски въпрос след първи секс, а именно: „Ще се обади ли пак?”. Същият този факт (че утре неизбежно ще се видите) обаче крие и друга, тъмна страна. Ако нещо не се получи, гледането в очите на следващия ден на работното място ще е нелека задача. Спокойно, неловкостта изчезва с времето, така че това съвсем не е повод за сериозна тревога.

>> Има ли секс на фирмените партита?

Следващото предположение, но което се облягаме в настоящото изложение е, че сексът и романтиката се оказват на ниво и ние започваме връзка с колегата. Предимства – близостта е всекидневна, не си гледаш непрекъснато дисплея на телефона дали няма пропуснато обаждане или непрочетен СМС, в течение си на тревогите и радостите му, та не се налага да слушаш дълги и покъртителни истории за съвсем непознати за теб хора. Неоценимо предимство е и това, че имате общи цели и интереси, свързани от работата. Това ви дава близост поне с няколко пункта по-голяма от тази при хората, работещи отделно. Недостатъците от връзка с колега обаче съвсем не са за подценяване. Първо – както споменахме по-горе – заедно сте непрекъснато. И това в един момент става леко досадно. Нямаш никаква възможност да скриеш нещо от ежедневието си. Ако щете и обаждане от старо гадже. Което в един момент доста поизтрива от сантиментите. Друг неприятен момент е, че все сте заети по едно и също време и е трудно да се организира вълнуваща романтична изненада. Все всичко ти е пред очите и в ръцете. И това да е всичко, дето се казва с мед да го намажеш. Има едно нещо, което почти винаги трови връзката между колеги и това е отношението на околните.

Защото в един хубав момент връзката става известна и на слепите.

И какво се получава? Общността, от която сте били част до този момент някак се отдръпва от вас двамата и ви оставя да си ситуирате нова ваша си общност от двама. Останалите спират да си споделят активно с вас, поканите за общи събития (още повече ако са сбирки „по женски” или „по мъжки”) намаляват, като в крайна сметка се стига до една определена изолация на двамата „грешници”. Често към тях се прилепя не повече от един колега, който става довереник и свръзка с по-голямата общност, но той почти винаги е човек, който се явява излишна част от уравнението и не пасва нито на едната общност, нито на другата. При създаването на подобна некомфортна за всички конфигурация отново рано или късно се стига до напускане на работа от единия или направо на двамата влюбени, при което колективът си отдъхва и отново сформира обичайната си цялост.

Разбира се, тези примери не са задължителни. Всяка една ситуация може да бъде и по-различна, но така или иначе – добре е да си помислим сериозно, преди да започнем да „се закачаме” със симпатичния колега отсреща.

Вижте интервюто на Боби от Star Reporters с психолог Лилия Стефанова, в което ще научите повече за секса на работното място

 

Защо момичетата наистина харесват лошите момчета

Публикувано на от

Неслучайно заглавието е такова. Клише е твърдението, че добрите момичета харесват лошите момчета. Факт е, че наистина ги харесват. Факт е и също, че колкото по-антиобикновен е един мъж, колкото повече рязко се отличава от масата наоколо, колкото е по-твърд (имам предвид като характер, но и не само), толкова повече дами са въздишали и въздишат по него и толкова повече женски скалпове има и ще има качени на колана му.

Може би като начало е необходимо да направим опит за обрисуване на „лошото момче”

  • Лошото момче се отличава с бунтарския си дух. Той никога няма да харесва нещата около себе се на стадния принцип. Той ще търси своите собствени пътеки и най-често те няма да са именно утъпканите преди него. Затова той има собствен стил и този стил е неподражаем.
  • Лошото момче не притежава лигаво поведение. То никога няма да ви се разхленчи, независимо какво се е случило с него. Ще стисне зъби и с каменно лице ще продължи напред. Ще прояви твърдост и тогава, когато вие хленчите. С него забравете за нощи, в които заедно ще напоявате носни кърпички със сълзите си. Той няма да направи това, а няма да позволи и вие да го направите.
  • Лошото момче е самостоятелен индивид, понякога чак до мизантропия. Той има много познати, но много малко близки приятели. Не е точно душата на компанията, въпреки че когато е във фаза „веселя се” може да събере всички около себе си. Когато лошото момче не е в настроение обаче, това никога не може да остане незабелязано.
  • Лошото момче е корав мъж. Той решава проблемите като преминава през тях с мощността на тежкотоварна машина. Той рядко е дипломат, но поведението му е обезоръжаващо мачовско. Той просто не може по друг начин.

И тук някъде стигаме до част от обяснението на факта защо момичетата са фатално и завинаги привлечени от лошите момчета. Защото те са мъже до мозъка на костите си. В тях всичко е тестостерон. И не само това – в тях тестостеронът ври и кипи. Увлича след себе си и не търпи компромиси. А жените обожаваме да сме фатално привлечени, та чак обречени. Всички ние губим ума си по забраненото, силното и нетърпящото възражение излъчване и поведение. Губим го до забрава…

Следва да се има предвид, че връзката с лошо момче не е от лесните

Дори нищо подобно не е. Тя огън и лед, тя е вълшебни тръпки по кожата и сълзи до сутринта. Лошото момче ще ви възвиси до рая, а веднага след това ще ви запрати в дълбините на ада. Това няма да е лековатата и приятна връзка с човек, за когото винаги ще знаете къде е и как ще постъпи. С лошото момче ще ви очакват много изненади. Е, именно там е и тръпката обаче. Когато сте с такъв тип мъж, никога няма да ви е скучно. Винаги ще бъдете възбудена, нащрек и готова за неочакваното.

>> Българският брак – бягство или плен от традициите

А когато в един момент ви писне от толкова много емоции, от толкова много напрежение в отношенията и ви се прииска да сте с един такъв кротичък мъж, с който се живее спокойно и лесно, бързо можете да го направите. Лошото момче никога няма да ви се моли да го задържите. Той ще си тръгне с гордо вдигната глава и непукистко изражение на лицето с ръце в джобовете. Няма да се обърне. И още в същия момент ще започне да ви липсва.