За пиенето на бира

Публикувано на август 1, 2012 от Вели Велчева

Имам чувството, че тези дни пивоварните работят по над 24 часа в денонощието. Бълват просто. Как го правят не ми е ясно, но явно някак успяват да се справят със ситуацията. Защото откак ни затисна горещото време – в магазини, в кафенета, по плажове, ресторанти, луксозни или пък крайпътни заведения, в бензиностанции и къде ли не, най-често срещащата се поръчка е „бира”. Надигането на бутилката или халбата и пиенето на газираната кехлибарена течност повсеместно се превръща в основно занимание, а носенето по улиците на купища кутийки от същата изобщо не произвежда никакво впечатление у околните.

Пиенето на бира се е превърнало в най-естественото нещо на света и то може да бъде наблюдавано по всяко време на денонощието. Започва се от сутринта и продължава почти без спиране до другата сутрин. Когато се сменят само състезателите, а основният спорт си продължава. Прави ли ви впечатление, че ако клиент си поръча водка (дори и със сок) в 9-10 часа сутринта има риск да го погледнат накриво и уважението към него определено да пострада. Но виж – отношението към бирата е друга работа… биричка може по всяко време!

Биричката се пие по строителните площадки, пие се пред кварталните гаражни магазинчета (в класически стъклени бутилки), пие се в парковете (обикновено от компании, но там вече литрите са поне 2 – в пластмасова бутилка), пие се в обедната почивка (най-често под формата на малка наливна в близкото заведение с обедно меню), пие се вечер у дома, като там вече грамажите и съдовете, в които се консумира са най-разнообразни, в зависимост от възможностите и темперамента на домакина.

Когато някой пие бира, рядко биха го обвинили в пристрастие към алкохола. Бира допускаме и не осъждаме, когато консумират дори и младите майки с бебешки колички.

Бирата отдавна се е превърнала в българското безалкохолно питие. Закуска за част от населението под формата на „баничка с капачка”. Класическо лечебно средство против махмурлук. Или както бях видяла в култов надпис: „Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира”. Бирата, а не дискретното малко питие с много лед е вечерният релакс на любимия ми персонаж – така наречения „средностатистически българин” (и няма защо да се учудваме, че е така, тъй като бирата е депресант – тя успокоява и отпуска, особено след гаден ден, а гадни дни у нас – дал Господ). В същия момент, не е за пренебрегване и фактът, че на нищожната цена от два – три лева, същият този среден българин със среден доход и средни възможности се сдобива с литри (поне един и половина) от хмеловия еликсир, който ще му даде занимание часове наред. Картинката се превръща в абсолютно класическа, ако към бирата добавим и пакетче слънчогледови семки, но това вече би било тема на друго разсъждение…

Откак се появиха пък и плодовите бирени варианти (да не изброявам, че да не стане рекламно), толерантността към пиенето на пиво съвсем се повиши. Тоест с плодова бира можете да си се наливате до припадък, никой няма да погледне на това като на някакъв вид нарушение на социалните норми. Плодова бира се пие и в автомобилите, забелязвам. Не знам дали изобщо си даваме сметка, че това е един прост рекламен трик, с помощта на който ни се предлага просто класически швепс, но ние го консумираме много по-охотно, поръчвайки го под названието „бира”. Друго си е да поръчаш бира, а не газирано безалкохолно питие. Това те прави повече мъж или по-атрактивна жена, смятаме.

Пиенето на бира е национален спорт. Само да не се чудим после защо така леността здраво ни е обхванала и защо коремчето се пъчи нахално и стремглаво напред. Може би само защото още никому не е хрумнала гениалната идея да произведе бира с кафе, или бира със зелен чай например…

Плът на показ

Публикувано на юли 24, 2012 от Вели Велчева

Да, през прохладните месеци, а особено през зимата ни е по-лесно. Тогава този проблем с разкриването на излишък от плът не съществува, защото сме загърнати в дрехи от петите до ушите, че понякога използваме и по няколко ката дори. През пролетта обаче започват първите – отначало плахи опити да изкараме повече от кожата си на показ, кожа поизбеляла през студените дни и зажадняла за слънце. За тези месеци (април – май някъде) таксиметровите шофьори – ветерани казват, че са причина рязко да се покачва опасността от пътни произшествия. Поради заглеждане по поразголените вече пешеходки, естествено.

Но да поговорим какво пък се случва, когато дойде лятото и когато то е подобаващо жежко, както е тия дни?

Отначало се стремиш да спазваш административно – деловия стил на обличане в дните от понеделник до четвъртък. В петък си позволяваш да се поразхвърляш леко, защото: „Е, какво пък, петък е…”. За съботата и неделята най-естественото нещо е да го даваш по-свободно, защото „Е, какво пък, ще се обличам както си искам”.

И така с умерено темпо вървят нещата, до момента, в който с идването на юли и особено на август (традиционно считан за „отпускарски”) всякакво благоприличие се изпарява и по улиците започват да се наблюдават картинки, каквито обикновено сме свикнали да виждаме в новинарските сайтове по повод карнавала в Рио. Полите са къси. И тесни. На всичкото отгоре започват някъде под края на гърба и завършват внезапно в началото на бедрата. Да не говорим, че напоследък определено забелязвам, че съществува трайна тенденция табуто „Имам наднормено тегло, обаче все пак нося тясна рокля или къса пола” абсолютно да не съществува. По улиците шества плът! Девойки, а и попрезрели дами се развяват с ред несъвършенства във фигурите, но изложили на показ сякаш напук всичките си дефекти до един. Вероятно разчитат на това, че вниманието трудно се концентрира върху повече от един стимул и ако се вторачиш в целулита, по-скоро няма да забележиш бухналите над колана паласки, тъй че им е все тая… Както и да е, това са крайните варианти.

Има и по-приятни за наблюдение представителки на нежния пол, разбира се. При тях например изключително приятно е изложено „на тезгяха” деколтето. Дълбоко и широко разкриващо апетитни прелести. Радост за мъжкото око. Само да не е окото на шофиращ, както отбелязахме по-горе. Също тъй от няколко години активно шества модата на блузките без рамене и без презрамки. Такива, дето ако ги дръпнеш леко надолу, няма какво да им се опре и има сериозен риск да се смъкнат до кръста. Изключително будещи въображението, по думите на познати ми мъже.

Всичко това е доста добре, бих казала и общо взето не пречи на качеството на живот на народонаселението, стига обаче да направим следната уговорка – тези фриволности да остават за свободното време и по-скоро за басейна, но не и за работата, особено ако е свързана със срещи. Тогава изложената на показ плът общо взето е лоша атестация. Правилата на добрия тон при строгия стил дори са още по-категорични и повеляват в офиса да се показва не повече от 20% плът. Което включва общо взето голо лице, голи крака до коленете и най-много голи ръце до лактите. Което едва ли може да бъде наблюдавано по нашите географски ширини, освен в някои консервативни държавни или финансови институции.

При нас това не е модерно. При нас като гледам ще продължава да си шества необезпокоявана плътта на показ.

Когато имаме проблем за решаване

Публикувано на юли 19, 2012 от Вели Велчева

Така си тече животът ни – бавничко, спокойно, ежедневно такова. Не се случват кой знае какви катаклизми, освен обичайно очакваните дребни недоразумения и семейни сдърпвания. Нищо кой знае какво. Докато, както лежерно си тече всичко като една бавна и пълноводна река, а ние се носим също тъй бавно и спокойно по течението й, един хубав ден се появява проблем.
Шах! Всичко се разбърква, нещата покрай нас променят местата си и дори и да не се обърнат съвсем нагоре с краката, поне здраво се разбалансират. В такъв случай ситуацията изисква едно нещо – търсене на решение. Не оплакване, не вайкане, не! А здрава работа по намиране на изход.
Това звучи добре дотук, звучи също като текст от полезна книга със съвети. Какво обаче се случва в действителност, какво правят повечето хора на практика, за да потърсят и намерят път, по който да тръгнат в търсенето на разрешаване на проблема си.
Единият от начините, а може би и най-често срещаният е да се потърси съвет. В зависимост от темперамента и статуса на затруднения – съвет се търси най-често от семейството, роднините или приятелите. Няма лошо. Докато сме заслепени от ненадейно връхлетялата ни ситуация, всяко допълнително мнение е добре дошло. Хубаво е обаче в този случай съветът да се търси от човек, който е бил в подобно положение и се е измъкнал, а да не се търси от такъв, който хал хабер си няма от това какво става, защото най-малкото, което би се очаквало от него е да бъде полезен. Е, да – може да ви изслуша, а ако това ще ви помогне да подредите мислите си, пак не е загуба.
Има и хора, които – напротив – в такива случаи се изолират от другите и предпочитат да останат насаме със себе си, с проблема си и с търсенето на изход. Това е присъщо за интровертите, за които именно нормалната реакция е в такива случаи да се запечатат в черупката си. От една страна това е радост и облекчение за част от обкръжението им, защото поне не досаждат на хората около себе си. В същото време обаче е и истински кошмар за по-близките. Тъй като остават някак встрани от ситуацията, те могат да се почувстват отритнати и ненужни, което пък допълнително е в състояние да натегне и без това достатъчно наелектризираната атмосфера.
Може би едно от най-удачните неща, които могат да се предприемат при търсене на светлина в тунела е да се потърси съвет от експерт. Или поне от редови специалист в съответната област. В никакъв случай от фризьорката и маникюристката (когато става въпрос за жени и не става въпрос за формата на бретона или цвета на лака за нокти) или пък от компанията в кварталната кръчма (когато става въпрос за мъже и когато не става въпрос за вкусовите качества на различните марки бира). Специалистът определено няма да ви навреди, а определено би помогнал, ако е истински, а не пишман – специалист, разбира се.
Напоследък забелязвам, че се оформя и една доста устойчива, а и стабилно разрастваща се група от хора, които сформират нещо средно като вариант за справяне между всички изброени. А именно това са хората, търсещи помощ от… Интернет – от специализирани сайтове, форуми, блогове, справочници и пр. Значи – те се усамотяват пред компютъра, също като едните, но също така и залагат на втория жокер „помощ от приятел”, като едновременно с това подобно на третите търсят и експертно мнение. Честно да си призная и аз неведнъж съм прибягвала до този вариант. Условията за (поне частичен) успех на Интернет в ролята на безценен помощник са следните – да знаеш как да питаш, да знаеш какво точно търсиш като информация или съвет, стига обаче да съумяваш и да пресееш важното от маловажното, вярното от глупостите (поне в най-груб вид), както и да знаеш къде е границата и кога да спреш да се доверяваш на този вариант.