Здрав дух, здраво тяло: Балансът между начин на живот, храна и красота

В днешното динамично ежедневие, изпълнено с многобройни ангажименти и предизвикателства, e лесно да загубим баланса в живота си. Постоянният стремеж да „успеем на всички фронтове” може да доведе до това да пренебрегнем собственото си здраве и благополучие. Но истината е, че за да бъдем продуктивни и щастливи, се нуждаем от хармонично съчетание на различните аспекти, влияещи върху физическото и емоционалното ни състояние. Балансът между здравословен начин на живот, правилно хранене и грижа за външния ни вид е ключова предпоставка, ако искаме да постигнем благоденствие.

Храненето като основа

Храненето е фундаментът на доброто здраве. Качествената храна е онова, което ни осигурява необходимата енергия и жизнени сили, за да се справим с предизвикателствата на ежедневието. В допълнение, балансираната диета с разнообразие от пресни плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти и здравословни източници на протеини, играе ключова роля в правилното протичане на редица процеси в тялото ни. Ето защо качеството на продуктите, умерените порции и избягването на преработени и рафинирани храни е толкова важно за всеки от нас.

Здравословното хранене не само поддържа в тялото ни в отлична форма, но има положително влияние и върху емоционалното ни състояние. Витамините, минералите и антиоксидантите в добрата храна имат способността да подобрят енергийните нива, концентрацията и настроението ни. А доброто състояние на ума и тялото е предпоставка за по-висока продуктивност и жизненост. Не подценявайте силата на храната!

Ролята на физическата активност

Активното движение всеки ден e другият важен елемент от здравословния начин на живот. Системните тренировки, съобразени с възможностите и потребностите ни, осигуряват множество ползи – по-добра физическа форма, издръжливост, гъвкавост и сила. Но не по-малко важни са психологическите ефекти от спортуването. Изследванията сочат, че интензивната физическа активност намалява стреса, повишава настроението, а в дългосрочен план би могла да изиграе роля за по-доброто ни самочувствие.

Много хора не спортуват, тъй като се чувстват претоварени от неотложните ангажименти, които изникват всеки ден. Но ефектът от движението е толкова мощен, че си струва да дадем приоритет на спорта пред другите задачи. В допълнение, колкото и да сме заети, винаги можем да добавим малко физическа активност към деня си, като например паркираме колата малко по-далеч от офиса, изкачим се по стълбите пеша, или се разходим навън. Балансът между умствен труд и движение е ключов за стимулиране на творчеството и постигане на хармония в живота.

Грижата за външността като израз на вътрешния баланс

Макар вътрешният мир да е значително по-важен от външния вид, за повечето хора поддържането на добра визия има съществена роля за изграждането на самочувствието. Когато изглеждаме добре, се чувстваме по-мотивирани и уверени да се справяме с предизвикателствата през деня. И, впрочем, нерядко ритуалите по грижата за външния вид могат да се превърнат в дребния жест към нас самите, който внася доза радост и оптимизъм в деня ни.

Именно поради тази взаимовръзка ежедневната грижа за кожата става все по-нашумяла тема. Точно както при храненето, ако искаме да постигнем добри резултати, е важно да използваме качествени продукти. Заложете на реномирани марки, като например козметика от Alteya Organics. Продуктите, базирани на био растителни екстракти, са формулирани така, че да впрегнат мощта на природата, постигайки отличен ефект без вредите на синтетичните съставки, които се съдържат в конвенционалната козметика.

И така, може би добрата храна, красотата и здравето не носят щастие сами по себе си, но със сигурност са незаменима част по пътя към него. Затова, колкото и предизвикателно да е нашето ежедневие, здравословното хранене, физическата активност и грижата за външния ни вид трябва да бъдат част от едно хармонично цяло. Така ще се чувстваме в по-добра форма и ще имаме възможността да реализираме потенциала си и да постигаме целите си. По думите на френския философ екзистенциалист Албер Камю:

„Но какво е щастието освен простата хармония между човек и живота, който води?“

Как да спим по-добре в летните жеги – видео

Готов е новият дизайн и мобилната версия на национален здравен портал Фрамар.бг

След много, много работа, щастливи сме да ви представим новата версия  /десктоп и мобилна/ на сайта на националния здравен портал Фрамар.бг.

Отне ни изключително много време, но нашето желание бе да бъдем безкомпромисни с поетите пред читателите ангажименти.  Предстоят няколко седмици, в които ще довършим окончателните настройки и ще представим проекта в неговата цялост. Благодарим на колегите ни от Web Fusion за търпението и за проявената смелост да отговорят и на най-смелите ни очаквания.

 

 

Сексуалното въздържание

Сексуалното въздържание, за разлика от сексуалната охота е тема, доста смущаваща хората. Прави ми впечатление, че всички, които смело говорят за интимни неща от личния си живот – например какво са вечеряли миналата вечер и дали това е повлияло на качеството на нощния им сън, както и какви ли не още подробности от близък характер, ревниво замълчават, щом дойде ред да коментираме личния им секс. Особено забележително е мълчанието тогава, когато не иде реч за хвалба. Или тогава, когато трябва да бъде направено признание за сексуалното им въздържание.

Защо мълчим по тази тема?

Нямам представа защо тази тема – стотици години след епохата на Средновековието упорито продължава да се счита за тема табу, още повече, че отдавна вече се знае, че решаването на проблемите започва с признаването им. Темата е табу и в двата възможни случая – и когато въздържането е нежелано, и тогава, когато е желано. Въпреки че вторият случай все повече е изключение, поне когато имаме насреща си здравомислещ човек. Казвам здравомислещ, защото непоколебимото ми мнение е, че интимната радост следва да бъде консумирана докато Бог ни е дал физическа възможност за това.

>> Изневяра – причина, следствие или просто така?

По откъслечните наблюдения, които успях все пак да събера, за видовете и причините за сексуалното въздържание могат да се изградят следните груби обобщения.

  • Първо: Имаме случаи, в които липсата на секс е някакъв период в живота, обикновено между две връзки. Това споделят повече жените, които имат следния морал: могат да започнат ново интимно преживяване едва след като са преживели старото и са сигурни, че не биха се върнали към него. Те с месеци наред продължават да приемат секса с нов партньор като някакъв вид изневяра спрямо стария, независимо че са прекратили всякаква интимност с него. Проблемът е сериозен, защото при тях явно става въпрос за неуспешно прекъснати връзки. Тоест – ако се чувствате така, то със сигурност не сте се освободили от мислите и чувствата към досегашния партньор и следва да направите преоценка на раздялата си с него.
  • Втори вариант: Хора, на които просто не им върви в секса, нямат постоянен партньор (съпруг или приятел), а връзките за една нощ изобщо не са по вкуса им. Тяхното страдание също не е за подценяване. Лошото в този случай е, че когато колелото се търкулне по наклонената плоскост и месеците без секс започнат да стават двуцифрено число (честно, има и такива истории), вероятността перфектният секс – партньор да цъфне на вратата (в офиса, във фитнеса, или където там ходите да сублимирате неизразходваната сексуална енергия), намалява с всяка следваща дата в календара. Освен това, сериозна пречка за подобряване на ситуацията е, че независимо дали сте мъж или жена, липсата на сексуална активност просто е изписана на лицето ви, а сексуалната жажда съвсем не е мощен афродизиак за отсрещната страна. Или с две думи – никой не се нахвърля на отчаяните сексуални самотници.

    Красива дама

    Красива дама

  • Трети случай: Двойки, които са разделени (само в пространството) с постоянния партньор и „го правят” рядко. Толкова рядко, че чак в един момент нещата се случват „от дъжд на вятър”. Да, обаче когато един секс не е редовен, хич не го бройте за такъв. Интимности, на които се отдавате на няколко месеца веднъж са си сексуално въздържание, дори и да сте притежател на най-ленивия сексуален темперамент.
  • И стигаме до четвъртия (според мен направо патологичен) случай: Не правите секс, не защото не ви се отдава възможност, а защото не искате. Не е за вярване, но и такива хора има. Това решение обикновено се възприема от приятелския кръг като доста странно нещо. Вероятно поради факта, че вземането му би трябвало да е продиктувано от доста важна причина. Осмисленото сексуално въздържание има склонност да бъде приемано от околните единствено в късната зряла възраст или поради болест. Религиозните разбирания, които са в противоречие с правенето на секс също имат шанс да бъдат приети като мотив.

При всички случаи обаче сексуалният пост е проблем за хората, които са подложени на него. Независимо дали си го признават открито, или споделят за него завоалирано, липсата на секс е тревожно състояние, което най-малкото може да причини общо невротизиране и явна киселост на характера. А от друга страна – позитивното отношение към живота си е абсолютно основателна причина сексът да си бъде практикуван редовно.

Юруш на промоциите

Криза е. И всички сме бедни. Поне на теория нещата изглеждат така. Всеки втори наоколо се оплаква, че парите не му стигат, а почти всеки първи споделя, че търси по-изгодните предложения, независимо дали става въпрос за храна, излизане на заведение, почивка, дрехи и прочие. Сайтовете за групово пазаруване пращят по шевовете, магазините за неща втора употреба се роят, а брошурите и дипляните със седмични и месечни промоции се изчитат много внимателно, преди да се запътят с пикиращ полет към кошчето за отпадъци.

Поне на теория нещата изглеждат така. И защо продължавам упорито да твърдя „на теория”, та „на теория”?…

Защото вчера бях задочен свидетел на случка, която излиза извън рамките на теоретичното.

ПРЕЛЮДИЯТА

Квартално магазинче. С повече от две полички, добре заредени с хранителни и дребни промишлени стоки. Знаете ги, едно от тези магазинчета, които бяха и продължават да бъдат хит в последните 20+ години най-нова българска икономическа история. Работило, каквото работило и поради някаква причина (лична или пък поради държавната политика по отношение на малките квартални магазинчета) пристъпило към закриване. По думите на собственика, една от причините е намаляващия, а в някои дни и почти липсващ оборот на парични средства. А всички сме наясно – оборотът е това, от което магазинчетата преживяват. От него те отделят за наем или съответно кредит, ток, консумативи, зареждане на стока, заплати и осигуровки. Все неща, без които животът на малкото квартално магазинче би бил невъзможен.

ЗАВРЪЗКАТА

В последния ден на своето съществуване – дали пак поради прагматични икономически причини (стоката ще се развали) или поради доброто сърце на собственика, внезапно обзет от предколедна топлота и любов към ближния, цените на изложените хранителни стоки са намалени на 50%. Значи – намаление наполовина и то реално, защото в този тип търговия – основно покупко – продажба на хляб, олио и вафли, няма кой знае какви надценки.

КУЛМИНАЦИЯТА

Какво се случва само секунди, след като на витрината отвън е лепнат надписа – „Всичко на половин цена!” Непонятно как, според лично моята оценка „по метода на безжичния телефон” – магазинът се напълва със същите тези хора, които всекидневно са преминавали оттам и са се оплаквали горко от беднотията и недоимъка въобще, както и от трагичните за тях лично последствия от беднотията и недоимъка и рисували месеци наред пред продавачите все едни такива апокалиптични живи картини. За отрицателно време се извива опашка. Настава всеобщ смут с нарастваща опция за кавга „кой след кого е” и дали някой някого не е прередил в суматохата. В крайна сметка, стоката се изкупува за един ден. Включително и препаратите за почистване на канализация. Включително и чипса, скъпите шоколадови бонбони, четките за зъби и кремовете за лице.

ЕПИЛОГЪТ

Магазинът е буквално ометен. И не това е изводът в края на историята. Изводът е концентриран в репликата на продаващия, който с изумление отбелязва: „И същите тези хора – млади, стари, пенсионери и всякакви, които всекидневно идваха и едва ли не брояха стотинките, всички тези хора дойдоха с банкнотите от по 20 и 50 лева, които изобщо не зная откъде извадиха…

Криза е. И всички сме бедни. Но май сме бедни именно защото изплашени от „кризата” крием и не смеем да похарчим левчетата, които ревниво кътаме за тези ужасно плашещи ни черни дни, дето идвали заедно с началото зимата. Която пък също така и така не идва с толкова страшна сила.

Крием ги тези левчета, кътаме ги, лишаваме се от неща, които биха ни доставили удоволствие сега и на момента, а после, подмамени от една неочаквана промоция – ги даваме за не толкова желаните, но изгодни четка за зъби и чипс на половин цена…