Първите дни на всяка нова година, непосредствено след празниците били най-депресиращите. Така поне твърдят всички онлайн издания, които редовно чета. Поради това, а тъй като и без това последният път бях на тема секс, ми се ще да опитам да сътворя едно кратко ръководство по запознаване за мъже с жени. Между другото книгите от рода: „Кратко ръководство за…”, „Как да…”, „10 начина да…” и прочие се радват на най-голямо търсене в книжарниците и библиотеките. Да видим сега и моето ръководство ще издържи ли изпита, потвърждавайки въпросната информация.

Така, да пристъпим към съществото на задачата. Вие сте самотен мъж и си търсите женско рамо, на което да се облегнете. Нека се спрем на този класически вариант. За тази цел е необходимо да преминете една бариера, наречена „запознанство”. Чудя се дали английските джентълмени, които не започват разговор без да бъдат представени един на друг от трети човек имат този проблем и дали той е отминал с времето? Но това всъщност няма значение. Вие сте българин и проблемите на британците в момента, а и по принцип далеч не ви вълнуват.

Вариантите да завържете познанство с лице от отсрещния пол напоследък са два – лично или онлайн. Онлайн вариантът с всичките му плюсове и минуси също предлагам засега да оставим настрани и да се придържаме към класиката – личен контакт.

Доколкото поне на мен ми е известно, за да завържете разговор с някой е необходимо да се срещнете. Срещите в офиса обаче не се смятат. Там се брои, че ужким познаваме хората. Значи – изводите дотук са два – че трябва да срещнем някого и че трябва да го срещнем извън работното място.

И вариантите това да стане са следните: първо – в заведение, второ – на гости, трето – на улицата, в магазина или на друго подобно обществено място. Най-популярни за запознанство сякаш ми се виждат първите две разновидности. Не за друго, но да заговаряш жени на улицата е някак… нездраво.

Нека да уточним правилата

Тогава да уточним правилата за първите две места. И в заведение, и на гости – независимо какво е заведението и независимо къде е гостито, бъдете естествен. Знам, че това е изтъркан съвет, но ако мога да го конкретизирам – бих казала – дръжте се адекватно на обстановката. Т. е. – в бара можете да бъдете и по-разпуснат, което не можете да си позволите в ресторанта. В дискотеката – можете да разпуснете още повече, тъй като там има възможност и за танц и обстановката предполага повече смелост. Внимание – да разпуснете не означава да сте пиян. Пиянството може и да докара в кревата ви някоя пишман-девица, но това едва ли ще бъде запознанството на живота ви. Нещо повече – в нетрезво състояние въобще няма гаранция какво чудо невиждано може да ви се хареса, така че не нощта, а сутринта ви да стане истински кошмар.

Значи, да обобщим дотук – не сте пиян, държите се естествено, идва време и на третото условие – чист сте. Може и да не се къпете в парфюм, но недопустимо е да миришете на пот или на мръсно. Просто забравете в този случай нещо сериозно да ви върже. Неприятната телесна миризма е мощен отблъскващ фактор, знайте го добре.

Четвърти съвет – усмихвайте се и се старайте да изглеждате лъчезарен. Дори и да не сте център на внимание, дори и да не сте душата на компанията, положителното излъчване ще ви донесе точки. А пък ако имате хубава усмивка – никак не се колебайте – пускайте я в действие непрекъснато.

Пети съвет – контакт с очи. Този специфичен начин на общуване общо взето се използва много повече от жените, но се изпуска фактът, че при мъжете той също има силно привличащо въздействие. Да осъществиш контакт с очи при мъжете е много лесно. Просто я гледайте настойчиво. Направо не я изпускайте от поглед. Гарантирам ви, че до половин – един час или тя ще е до вас, или нейната приятелка – в качеството си на парламентьор, разбира се.

Най-важното

Остава най-важното – да не се издъните в първите няколко минути, докато тя си съставя мнение за вас. За да няма такава опасност – придържайте се към класиката – питайте я как се казва, направете лек комплимент и ако настъпи неловка пауза – хвърлете топката в нейното поле с въпрос. Например с какво се занимава, какво я е довело на това място, често ли излиза и прочие. Оставете жената да говори и тя ще е ваша, гаранция.

Най-общо това са правилата на играта и според мен, при спазването им, имате реална възможност да отбележите гол.

Толкова много една точно определена тема вълнува хората около мен, че не мога да се въздържа да не поразсъждавам по нея. Темата e за оралния секс. Толкова много е писано по този въпрос, толкова вицове има разказани, толкова лекции са прочетени, че чак се чудя как имам смелостта да я подхващам наново.

Ще ми се обаче да споделя едно лично мое схващане за френската любов, като тук ще говорим само за фелациото, в другата област нямам опит, честно. Личното ми мнение ще се опита да разкрие не техническата, а емоционалната страна (има и такава) на правенето на френска любов.

Според мен така наречената „свирка” се дели според емоцията на няколко големи дяла:

• Първи вид – „За първи път”. Понякога това е и началото на сексуалния живот, далеч преди дефлорацията. Свирката те отменя като пълноценен сексуален партньор, не се стига до същински секс, няма опасност да забременееш, това за болестите не ти е съвсем ясно, но при всички положения си мислиш, че е по-безопасен вариант да задоволиш жадния за ласки партньор.

• Втори вид – „За по-бързо”. Отвратителна за мен услуга. Наричам я точно услуга, защото тя е нищо повече от това. Прави се набързо, без да сваляш дрехите и е изцяло в полза на партньора.

• Трети вид – „За съживяване на умрелия”. По-малко неприятна от горецитираната, но пак си е емоционално противна. Прави се, за да предизвика ерекция или в началото, или някъде по средата на акта, когато партньорът нещо се разсеял  или е загубил интерес. Има положителен и за двамата ефект, само когато партньорката също е доста възбудена и го желае.

• Четвъртият вид е по принуда. Пълна отврат. Не ти се иска, но физически или емоционално те принуждават. Емоционалното принуждение е например с думите: „Значи не ме обичаш достатъчно”, „Всички го правят, само ти ли не” или нещо подобно.

• Пети вид – „Извън играта”. Прави се като алтернативен секс, при невъзможност (най-често физиологична) да се осъществи традиционният. Често казано, този вид фелацио е доста симпатичен, защото се прави спокойно, бавно, това не е видът „За по-бързо”, а е вид „Друго качество”. Хубаво нещо е, мъжът е щастлив, щастлива е и тя. Забележка – оптимистичният вариант е налице, когато този вид любов не прилича на вида „По принуда”. Ключовият момент е устната ласка да е взаимно желана.

• Шести вид – „Служебна”. Тя е нещо смесено между „За по-бързо” и „Извън играта”. Практикува се между колеги, които имат връзка, но времето или мястото не им позволяват да се развихрят в този точно момент. Изключително желана от мъжете. Примират си по нея, особено ако са на бюрото. Дава им усещане за надмощие и доминиране. У партньорката остава хубав еротичен спомен, но само при положение (както отбелязахме при горната), че това не е свирката „По принуда”.

• Седми вид „За усилване на напрежението”. Прави се по време на любовната игра (по-често в началото й), за да се усили усещането. Сладурска е, защото е желана и от двамата, а като част от играта е приятна и не е по задължение.

• Осми вид – „По задължение”. Това е семейната свирка. Тя може да бъде и хубава (защото си свикнал с нея), и лоша (защото ти е писнала вече), и безразлична, отдадена на статуквото. Тъпа работа общо взето. Хубава е само в началото на брака, може би в първите две-три години.

• И деветият вид, с който мисля да приключа – свирката „От страст”. Това е най-хубавата част от любовния танц. Прекрасно е, защото целувките са разрешени навсякъде и нито единият, нито другият от двамата мисли какво прави. А когато не мислиш – именно тогава се получава гениалното.

Седя си в последния празничен зимен ден и се чудя какво ли полезно нещо свърших тия дни. Знам, че споделяйки това ще пожъна купища негативни коментари от рода на «Ама как може, това е най-светлият празник…», «Ау, какъв негативизъм в най-радостните Коледни дни….» и прочие, но това мнение си е лично мое, освен това съм 100% убедена, че има още доста хора, които мислят същото, но някак не им се споделя публично.

Тъй – да започнем отначало – последен работен ден преди Коледните празници. Не стига, че последен предпразничен, ами и петък – напълно пропилян в разпращане на електронни картички и поздравления. Правя го, не само да не изоставам от другите, ами и защото иначе ще ме помислят за невъзпитана, дори някой може да се обиди, че съм го пропуснала в поздравите. Ровя отчаяно във всички възможни контакти и пращам ли, пращам. Накрая вече всички честитки са копи-пейст от първата и втората – само променям името и обръщението. С колегите си вземаме довиждане, сякаш няма да се видим повече и поемаме към дома. Ядем, спим и си лягаме в очакване на ужасяващата събота.

Събота. От сутринта (търговците, естествено са се организирали отлично и всички магазини работят) започваме ГОЛЯМАТА КОНСУМАЦИЯ. Препратката е неслучайна, тя е към един  стар филм, който мой добър познат ми препоръча скоро, та го изгледах тематично преди Коледа. Филмът се казва «Голямото плюскане» и не ви го препоръчвам, ако имате слаби нерви и нервни стомаси.

Та във въпросната събота се чудим как да се разкъсаме между магазините за храна, магазините за алхокол и магазините за подаръци. За мен – човек, който влиза в магазин само ако си търси нещо конкретно и не успява да издържи в МОЛ повече от половин час, това пазаруване е ада на земята. Не че съм някаква скръндза, и не че съвсем не консумирам – напротив – нито едно човешко удоволствие не ми е чуждо, но предпочитам всичко да е с мярата си. А то – количките се препълват от стоки, виждам неща, които никой никога не би си купил, ако не е оправданието: «Празници са». Тъпчем ги тези колички с месо, колбаси, сирена, хлябове, питки, баници, вина, ракии, уискита, олеле, да продължавам ли…

С подаръците ситуацията е не по-малко изнервяща. Чудим се какво да вземем, за този, за онзи, за близките, за колегите, за децата, за родителите, за баба и дядо, на които ще идем за няколко часа на гости («Празници са»), те горките също са обикаляли и са търсили нещо за нас, така че утре всички поравно и справедливо да участваме в ГОЛЯМОТО РАЗМЕНЯНЕ НА СТОКИ по Коледа.

Идва вечерта. Сядаме на масата и започва ГОЛЯМОТО НАГЪВАНЕ. Ама не ми се яде от това – опитай, ама не ми се иска повече – яж, хапвай, задължително питка, задължително орехи, задължително сармичка, мамка му, аз толкова не ям и когато съм гладна, бе! Същото е и с пийването – ха, наздраве със салатката за аперитив, ха, сега да минем на винце, ааа, и биричка има и ликьорче за накрая, а главата милата ще се пръсне. И някой ще каже – ами като не искаш не яж, не пий и не носи подаръци. Ей, там вече е дето се казва ключът.

Не може. Посмееш ли да отречеш всеобщия ентусиазъм, се превръщаш в отцепник, нон-конформист, белязан, псевдо оригинален, такъв «дето се прави на интересен» и какъв ли още не. А всички знаем, че хората по природа сме си конформни (от «конформизъм» -  подчинение  на груповия натиск) и всеки с различно поведение рискува да си навлече общото неодобрение, което от своя страна ще го накара да се почувства зле. Друг е въпросът, че този същия индивид и без това си се чувства зле, и само социално осъждане му липсва.

На всичкото, ама на всичкото отгоре и през тези дни нищо полезно не можеш да свършиш. На работа не си, защото почиваш ужким. Не се работи и домакинска работа – не ти е разрешено да переш, да шиеш, да чистиш и ти не го правиш, защото всъщност не вярваш много, много в тези работи, ама пак тайничко те е страх, че ако престъпиш забраната, през следващата година няма да ти върви.

Остава ти само да чакаш следващия работен ден, когато всичко ще си е на мястото, ще станеш навреме сутрин, ще си тръгнеш по утъпканите пътеки и пак тайничко ще се надяваш, че вярно – досадно беше, но поне си постъпил както трябва и всичко сочи, че поради тази причина следва да те очаква една добра година. Ами… да видим…