Криза, та криза. Отвсякъде и ежедневно слушаме едно и също. Реалност или добро оправдание е кризата? За мен има и още една гледна точка, по-скоро в подкрепа на второто. Кризата действа оздравително на пазара. Под термина „пазар” разбирам пазаруването в рамките на едно домакинство, не повече. Тъй като не съм маркетинг специалист, предпочитам да не се изказвам по отношение на неща, от които не разбирам. Та моят личен опит показва, че пазарът на домакинството ми определено се е свил в последните години. Също така стоят нещата и при доста от хората в по-близкото ми обкръжение. Покупките са по-малко на брой, пазарни турове се провеждат по-рядко и когато се харчи за нещо, се харчат значително по-малко пари. Всичко това обаче не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Или както се казва – общата беда не е беда. Пример: Не съм си сменяла телефона от две години. Лаптопът ми е на три години, а телевизорът – на 10-ина. И си ми е добре. Допреди известно време (преди началото на така наречената криза) непрекъснато изплащах лизинг за електроника. В повечето случаи излишна. И докато го изплатя въпросния лизинг, ползваната вещ е морално остаряла, т. е. – време е за потъване в ново задължение, а старата вещ, макар и на практика здрава, заминава забравена в някой шкаф…

Дали да не си купя (все пак) нещо…

Напоследък започвам да се замислям преди да купя нещо. Мисля си дали ми е необходимо и дали мога да мина и без него. В повечето случаи стигам до заключението, че мога. И това не важи само за електрониката. Същото е и с дрехите и обувките. Доста се замислям преди да предприема шопинг, а пазаруването все по-често е с цел. С цел да си купя нещо конкретно, а не просто ей тъй, за спорта. Защото от подобно „спортуване” още се търкалят из гардероба ми необличани дрехи, с етикетите още.

Напоследък започвам да се замислям и в супермаркета. И най-интересното нещо, което открих е, че разумното пазаруване на храна съвсем не означава ядене на боклуци, а тъкмо напротив. Когато пазаруваш с мисъл, купуваш отново и конкретно това, от което имаш нужда, а джънк-фууда е все по-нежелано „удоволствие”.

Кои са фрийганите?

Онзи ден гледах предаване за ново консуматорско течение „фрийгани”. Фрийганите (комбинация от free- свободен и vegan – веган) били хора с нормални професии, не клошари, хора с доходи, но които след работа обикаляли кофите за отпадъци и си доставяли храна само от там. Те не пазарували от супермаркетите, а от отпадъците им, както и от отпадъците на ресторанти и прочие подобни хранителни заведения.

Общо взето философията им била по този начин да защитят земята от свръхпроизводството и свръхконсумацията, а така им оставали и пари, които използвали, за да си доставят друг вид по-скоро духовни преживявания – екскурзии, пътешествия и т. н. На пръв поглед това нещо ми се видя доста гнусно като начин на препитание, но от друга страна – там, сред тези отпадъци имаше изхвърлени цели неотворени консерви и съвсем годни на вид плодове и зеленчуци. Миеш и хапваш. Също така тези фрийгани се обличали само от магазините за втора употреба (като се замисля, това обстоятелство прави нас българите доста free…). Отново намерението е да се избягва свръхконсумацията и да се използват ресурсите (в случая – дрехите) до последно. Екологично и био. Даже модерно.

-> Нова или сравнително нова кола – това е въпросът

Сериозно – това с фрийганството наистина ми се вижда малко прекалено. Но така или иначе никак не е лоша идеята да внимаваме какво купуваме, така че да стига, но и да не изхвърляме. Или да си купуваме само нещата, които наистина ни трябват. Пък било то заради екологията или било то заради кризата – като реалност или като добро оправдание.