Била съм на фирмени партита. На най-различни фирмени партита – на не толкова „фирмени”, и на много ФИРМЕНИ! Най-интересното в тези уникални събития е, че всички отиват така сякаш отиват на работа, а си тръгват всеки по своя си собствен начин. Един попреплитайки крака към дома, втори – хванал пътя към бара, а трети – хванал през кръста колежката. И тук си идваме на думата. Само да уточня още веднъж, че говорим за думата от гледната точка на колежката.

Основните проблеми на фирменото парти

Проблемът с пиенето е ясен – на фирмено парти не бива. С яденето е по-допустимо, въпреки че пак не бива да се прекалява, защото после излизат едни снимки, много, ама много далеч от естетиката. С танците – пак същото, придържаме се към приличието. Какво да правим обаче със сексуалното желание? В края на краищата – него не го демонстрираме открито нито на фирмени партита, нито къде да е другаде. Крием го поне дотогава, докато не останем насаме с ответната персона. И ако повечето от колегите, събрани на партито са излезли с подобна мисъл, скрита в главата, какъв е проблемът да се отдадем на плътска страст в една вечер, в която целта е ясна – излезли сме за забавление. В крайна сметка, ако презумпцията е, че сме се събрали за забавление и ако не бива да се прекалява с пиене и ядене, то какво друго забавно остава, освен сексът?

Другият факт, който ни улеснява в осъществяването на въпросната цел е, че сме излезли с познати хора. Няма опасност да попаднем на психопати, мошеници или изнасилвачи. Ванката от офиса го знаем, знаем го как мирише, знаем дори и как си пие кафето сутрин. Пие три в едно впрочем, но не това е важното. Важното е дали да му легнем, ако ни се иска?

Тук идва третата бариера в ума – ами иска ни се. Затова сме и направили прическата, грима, маникюра и сме обули чорапите със силиконов ръб, а не офис-чорапогащите. Затова деколтето крещи: „Вземи ме!”, затова погледът е палав. Следва четвъртата бариера – да посмеем да покажем желанието си недвусмислено. Иначе чакайки да ни се усмихне сексуалното късметче, може и доникъде да не я докараме. Отиваме към Ванката (ясно ви е вече, че това е изборът на вечерта) и му се навираме в ръцете, ама буквално му се навираме, защото нали уточнихме че става дума не за намек, а за ясно и точно заявяване на сексуален интерес. Ванката се държи любезно, усмихва се, обаче нещо не поддава съвсем. Шепнем му на ушенце, че май никак няма да е лоша идеята след партито да ни дойде на гости и да разгледа библиотеката ни с нови заглавия и т. н. и т. н…

С две думи пускаме в ход целия наличен женски арсенал от непочтени оръжия. Отсреща – бетон! И понеже трябва да се излезе от ситуацията с чест – продължаваме с приятелски тон, обръщаме всичко на майтап и в крайна сметка замъкваме горкия колега на по питие, за да довършим в най-близкия бар. Там вече ситуацията намира своето обяснение, което ние за щастие прозираме зад думите на Ванката, защото както си спомняте от по-горе, съобразно добрия тон на офис-парти не сме пили прекалено и сме достатъчно трезви, за да разбираме. И ето обяснението – мъжете никак, ама никак не обичали агресивните жени! Можело, ама не и от страна на близките познати, в частност – от страна на колежките. Иначе можело да се случи, обаче на морето, или нещо подобно, когато и те (мъжете) не са много на себе си.

Запаметяваме ние файла с информация и си правим изводите за другото фирмено парти:

• Първо – това със забавлението на фирмено парти го забрави – ако искаш да запазиш достойнство и авторитет – това събитие си е като допълнителна работа.
• Второ – ако се търси партньор за еднократен секс – пак не го търси там. По-добре опитай в нощните барове, въпреки че вероятността да попаднеш на някой в кондиция и добра форма за креватни забавления, също клони към невъзможност.
• И трето – това със секса на работа го остави на съдбата. Защото се случва – много сполучливи връзки започват на работното място, създават се семейства, деца се раждат и прочие. Само че за тая работа трябват двама, и то двама, които не се свалят от немай къде точно на фирменото парти.

Правилата на бон-тона са безпрекословни – еднадама е истинска дама, само когато е с чорапи. Голите крака не се препоръчват нито на работното място, нито по време на среща, а на вечерно или официално събитие са си направо проява на лош вкус. И да се разберем – понятието дама няма нищо общо с понятието „модна икона”. Те, модните икони могат да си позволят малко лош вкус, но една истинска дама – никога. Истинската дама е като принцесата и граховото зърно – ценителят я разпознава навсякъде и сред всички. И така – да се върнем на чорапите, или по-често ползваните чорапогащници (…впрочем чорапогащник е отвратителна дума, но това е тема на друг разговор).

Истинската дама е обута целогодишно!

Тя само сменя плътността на чорапите през сезоните. Тъничките лете, средно дебелите – пролет и есен, а по-дебелите са естествено за през зимата. Оставяме настрани още една изключително важна тема – финансовата, защото за купуването на тия чорапи понякога почти се разоряваме, и се спираме на основната – какво правим, когато това иначе прелестно произведение на модния гений, а именно – чорапите, не издържат на срещата си с по-твърд предмет от външната среда и по крака ни плъзне отначало лекичка, а впоследствие все по-шокираща БРИМКА!

За сведение на мъжката половина на човечеството – бримките имат ужасяващия стереотип да се удължават и разширяват с напредването нагоре или надолу по крака. При това според току-що измисления от мен нов Закон за всеобщата гадост – винаги се разпространяват към по-видимата част.

Говорила съм с доста жени по темата. Почти мога да им създам психопрофил според това как реагират на създадената форсмажорна ситуация.

Един резервен чифт в чантата

Естествено има такива, които са суперпредвидливи (мога да ги нарека и супер-дами). Те никога няма да изпаднат в конфуз, защото неизменно имат резервен чифт в чантата. Мъже, не се учудвайте на тежестта на една дамска чанта – там с абсолютна сигурност можете да намерите най-необичайни предмети. Друг път ще поговорим и за способността на една жена да оцелее извън дома в продължение на поне три дни само с помощта на дамската си чанта. Връщаме се към типовете дами, според реакциите срещу (почти) невидимия враг – бримката. Втори тип дами (не-толкова-супер-дами) реагират по сходен начин, но нямат резервен чифт под ръка, а намират начин да отскочат до най-близкия магазин и да си купят.

» Разширени вени – мнения, препоръки, лечение

Слава на търговеца, вече чорапогащници могат да се намерят и в кварталния супермаркет (обикновено около перилните препарати и принадлежностите за бръснене). Така те също успяват да се справят с относително приличие в ситуацията. Третият тип жени, на който съм се натъквала вади невъзмутимо от чантата си лак за нокти или лепило (в зависимост от това дали е повече фешън или повече бизнес-стил дама), отправя се към дамската тоалетна и залепя това чудовище, което заплашва да компрометира външния им вид. Само да направим уговорката, че този третият подход върви само тогава, когато бримката още не е изпълзяла издайнически на видно място. Иначе смисъл няма. И последният тип борци с бримки, тип, към който съвсем честно да си призная се числя и аз, въобще не мислят. Те не се колебаят да свалят чорапите и да ги запратят в коша. Вярно че с това действие автоматично изпадат от класацията на супер-изисканите-дами, но пък попадат в с.другата класация – на крайно-прозорливите-жени, защото нали се сещате, че под сваления чорап, кракът трябва да е в перфектно състояние, така че да може да се демонстрира гордо и смело, дори и на голо… Е, кой сега е № 1?