Сексуални табута – социалното несъответствие

Скоро не сме обсъждали една от любимите ми теми, а именно – табутата в секса, както и табутата във връзките. Другата ми любима между другото е моралът в закона, но нея засега ще я оставим да отлежава за по-добри дни.

Та вчера се сблъсках (за кой ли път) с още една връзка – табу. Връзка, в която двамата са в социално рязко несъответстващи си роли. Този вид връзки съществуват непрекъснато и дори масово навсякъде около нас, но ние ги забелязваме само тогава, когато са фрапиращи. Какво имам предвид като казвам, че това явление го срещаме всеки ден. Ами всички имаме познати, които поддържат връзки с по-бедни или по-необразовани от тях хора. С колеги, стоящи по-ниско или по-високо в йерархичната служебна стълбица, с хора с различен социален произход и така нататък и така нататък.

Всичко това е напълно нормално. И то не ни прави впечатление, освен когато разликата е фрапантна и става твърде натрапливо правеща впечатление. Когато собственикът на холдинг например си взема сервитьорка за жена, когато професор ходи с пълна неграмотница или когато аристократ по рождение е избрал за партньорка беднячка, родена и възпитана в нищета.

Представете си сега отново гореизброените двойки, но разменете половите характеристики. Ето – собственичка на фирма се жени за бодигарда си; реализирана и успяла висшистка с две и три магистратури ходи със зидаро-мазач; родена в лукс представителка на градския еснаф си е избрала за партньор представител на етническо малцинство. Става все по-лошо нали? Ето това имам предвид, когато казвам, че социалното неравенство (не обичам точно тази дума, но в случая е точна) прави впечатление, когато е крещящо.

Там е въпросът обаче, че съществуват такива връзки, просто ги има и някои от тях са изумително успешни, като показател за техния така да се каже „успех” е най-вече трайността им. Трайност от поне над една година според мен, все си е знак, че това е връзка, а не случаен флирт.

Какво ги крепи тези уж невъзможни любови?

Смятам, че в началото на всичко стои сексът. Определено го считам за водещо начало. Още повече, че в този тип специфични връзки няма общ интерес или обща дейност, която да сближава първоначално двойките, преди страстта да избухне с всички сили. Така, сексът е в началото. Появила се е странна тръпка, която по някакъв начин дава по нещо и на двете страни, те са щастливи, пеперудите в стомаха пърхат като изоглавени и всичко си е така, както си трябва. Знаем, че това състояние е преходно. То продължава не повече от няколко месеца – да речем между три и шест. След това какво им става на тези хора, които са така различни, че продължават да са заедно и не щат да се разделят?

Смятам, че тук се намесва стремежът към различното. Към това, което не познаваме. Това, с което нямаме общо. Или с други думи – повечето хора (не всички, а повечето) често искат да са това, което не са. Дори и да не го искат осъзнато, то поне имат интерес към това как живеят и каква е житейската философия и съдба на „другите”. Признайте си, не сте ли били любопитни как живеят клошарите например. Или просяците. Все хора, които нямат офиси, не притежават компютри и не четат блогове. Къде спят, какво си мислят, какво сънуват, какви са мечтите им, влюбват ли се или мислят само как да изкарат дневната прехрана и парите за пиене… Ей такива неща. Предполагам, че те също се интересуват как живеят „различните”. Какво правят всичките тези пари, които имат; не им ли писва да си лягат всяка вечер в едно и също легло, постлано с чаршаф; за какво мечтаят, като повечето мечтани неща общо взето ги имат, за какво са им две коли…

Това обяснение може и да е твърде далечно и неубедително, но къде може да е другото обяснение за влюбените, които са толкова, ама толкова различни, чак нямат нищо общо, а напук на всичко, напук на социалните правила продължават да са заедно?

Диетите – за, против, как – една жена разказва

Щом сме на вълна отслабване, ще се включа и аз, няма начин просто. Най-малкото, защото ако мога да перифразирам моя любим автор Джеръм К. Джеръм, по въпроса за диетите аз се лаская от мисълта да се считам за специалист.

Цял живот съм на диета

С две думи – аз съм от ония жени, които цял живот са на диета. Ограничават се, все мислят, когато се хранят, а след периодите, в които не мислят – съжаляват и се упрекват със седмици, наказват се със строги ограничения, а в някои моменти направо (да чукам на дърво) са на ръба на хранителното разстройство. Не че се оплаквам. Ако не са тия терзания, щях да съм една спокойна дебелана, която би похапвала без стеснение и притеснение (особено вечер) и през година-две щеше да ми се налага да сменям целия си гардероб с един размер нагоре. Вероятно вече до номер 50+.

Всъщност именно дрехите са тези, които при всяка промяна на температурите (особено напролет, но и наесен) ни напомнят докъде сме стигнали. Хммм, значи роклята от миналото лято не ще да се закопчее на талията. Това не е добре… И хоп – скачаме към изхода, а изходът е един – спасителната диетка.

Даааа, диетите… Диетите вече са цяла индустрия. То не са книги, не са дискове (някога бяха видеокасети) с упражнения, не са брошури, не са кабинети за консултиране (напоследък те са на мода), не са индивидуални програми, съобразно възрастта, пола, зодиите, та чак до кръвната група… Ако може пък някой да ми посочи и докаже (например експериментално) връзката между кръвната група и дебелеенето, има медал лично от мен.

Но да се върнем на темата. Диети съм пазила десетки, да не кажа сто. Като се почне от Скарсдейл, мине се през точковата, 90-дневната, НВД (са несведущите – нисковъглехидратна диета) и се стигне до гладуването по метода на Лидия Ковачева.

Липсва ми търпение

През всичките тези години и с всичките тези диети вярно, не се отпуснах и си останах сравнително в норма, но стигнах до един-единствен извод – и той е, че най-големият проблем в спазването на диета е търпението. Или по-скоро липсата му. Защото винаги се получава следното. Вземаш решение и започваш диета. Категоричен си! През първите два дни сваляш един – два килограма. Знаеш, че това е най-вече от отделянето на задържана вода, но така или иначе фактът те прави щастлив. На третия ден, когато си вече наистина гладен и първоначалният ентусиазъм е започнал лека-полека да се изпарява, точно тогава и в следващите сутрини кантарът замръзва. Замръзва и не ще и не ще да покаже нито грамче по-надолу. Мотивацията отива по дяволите, гладът си казва своето, а ти на следващия обед или вечеря сядаш и се наплющяваш като за световно. До следващия цикъл, в който отново вземаш категоричното решение – вече с нова (много по-модерна и сигурна диета) и пак, и пак…

>> Как да управляваме теглото с чревните бактерии?

Изводът. Просто и ясно. Необходимо е да се спазва постоянен и определен собствен режим на хранене. Това особено много важи за всички (и мъже, и жени) над 35, когато метаболизмът бавно и подмолно започва да се забавя и всяко прегрешение на масата остава трайно върху дупето или коремчето.

>> Месечният цикъл – какво е нормално и какво е отклонение

Къде е разковничето? Много е трудно, но това е един от най-елегантните и успешни изходи. Номерът е в това да не се прекалява. Да не се прекалява с храната въобще, с така популярното у нас „засядане” на масата, с похапването и попийването (защото алкохолът, освен че сам по себе си е калоричен, знаете, има гадната способност да увеличава апетита).

Моята лична рецепта

И сега ще споделя личната си рецепта за прилична форма. Ходя на работа неизменно пеша. Пеша се придвижвам и из града (поне в разстоянията, човешки за преминаване). Старая се да не ползвам асансьор. Толкова по отношение на движението. На фитнес няма да ме срещнете, а сбирките за групови упражнения не са ми по вкуса. Ще кажете – това ли е всичко? Охо, нищо подобно. Тъй като се отличавам с трудно преодолима лакомия и ми е невъзможно да се лиша от определени храни, съм въвела следното правило – колкото и когато е възможно – хранене само в определени часове, без междинни изкушения. Не че тази стратегия е приложима винаги и навсякъде (все ще се случи да прегрешите), но общо взето ако се постараете – помага. Просто не хапвайте нещо, ако можете да не го хапвате. На принципа – бисквитка – не мерси, соленка – благодаря, обядвах вече. И така се получава, че ядете около осем на закуска, към дванайсет – един на обед и между шест и седем вечерта – последно. Това за последното ядене около шест е особено важно! Ако успеете да поограничите и обема на порциите – гарантирам перманентно отлично самочувствие в собствената кожа.