Знаете ли, срещали сме ги всички. Някои от тези представителки на най-древната професия сме виждали по обичайните им места в града (по площади и улици), които за никого не са тайна, че са пазар на плът; други сме мяркали по магистралата, пътувайки към морето или просто по работа до съседния град; за трети сме имали съмнения, че са такива, когато сме се сблъсквали с тях на бара в лъскавите луксозни нощни заведения.
Те никога не говорят за себе си. Говорят само за професията си, за цената и условията, а и за теб – ако си евентуален клиент. Никога няма да се отплеснат в отговори на въпросите ти от рода на „Защо го правиш?”. Или „Няма ли друг начин, по който да си изкарваш прехраната?”. Те това са го чували, чували… и не, не искат въпросите и съветите ти. В този смисъл наистина са професионалистки – до мозъка на костите си. Пробвай да ги попиташ нещо – или ще избягат, или ще ти се изсмеят в лицето, или ще те напсуват. Най-многото, което можеш да постигнеш от търсенето на по-близък контакт е още по-активно предлагане от тяхна страна.
Предполагам, че това е някакъв вид самозащита. Все пак и все още проституцията в България се води незаконна дейност. А проститутката – поради липса на по-точно определение е елемент, придобиващ „нетрудови доходи по неморален начин”. Ако питате мен и двете определения са спорни, но нейсе. Няма други по-екзактни засега.
Та да се върнем на проститутката. Както предполагам всички знаем – при тях има строга йерархия. В общи линии – най-долу стоят магистралните жрици и уличните проститутки. Тоест – тези, които работят навън. За тях няма студ и пек. Работното им място е строго определено и рядко се мени. Обикновено са представителки на едно определено малцинство, но това в никакъв случай не е задължително. Обличат се много пестеливо, почти никак, защото тялото им е единствената им реклама. За сметка на това гримът е пародиен. При тях има и определена сезонна цикличност, има и миграция както в страната, така и извън нея, но това са все промени, които не настъпват всеки ден. Иначе те държат на точното си място и на определеното време, в което работят, най-малкото защото имат редовна клиентела, която ги предпочита. Обикновено имат сводници, като те са и до голяма степен телохранители, защото на улицата наистина си е опасно. Цената е от 5 до 20-30 лева в зависимост от услугата.
По-горе в нивата са момичетата на повикване, както и тези, които работят в клубове и апартаменти. На повикване работят най-вече студентки и ученички в горните класове (плашещо, но е така). С продажбата на секс изкарват пари, за да „се поддържат” по техните думи. А и нощният живот е сладък и интересен, особено ако прихождаш от малко селце или градче от селски тип. Напоследък разбрах, че този начин за заработване на допълнителни доходи използват и отегчени домакини, както и дълготрайно безработни жени, които така или иначе стоят у дома и разполагат със свободното си време. Интернет е свободна зона и необятна възможност за реклама. Обявите се изливат от почти всички сайтове за безплатни оферти. Нямам информация някой да контролира това. Цените са най-често между 50 и 100 лева за класически сеанс.
Най-горе в позицията са разбира се, елитните. Те са „компаньонки”, знаете. Красиви са, добре облечени и ухаят на скъпо. Обикновено говорят чужди езици и предлагат богата гама от услуги – включително и придружаване на официално събитие или среща. Вече след срещата кой ще консумира – този, който я води или евентуалният бизнес – клиент, всичко е въпрос на уговорки и заплащане. Заплащането може да бъде и в хилядарки.
Проституцията съществува. Проститутката я има навсякъде около нас. С години наред продължава спорът дали да се узакони проституцията в България. Доказано е, че узаконяването не води нито до увеличаване, нито до намаляване на размера на явлението. Доказано е обаче, че с узаконяването й, сексуалните престъпления в района намаляват като брой и като степен на агресивност.
И друго си мисля. Разглеждайки по-горе представената йерархична структура виждам, че процентът на жените, които не желаят да се занимават с проституиране и практикуват въпреки своята воля е нищожен. В това число не слагам жертвите на трафик (въпреки че и за тях имам известни съмнения, че общо взето те имат представа накъде тръгват, когато тръгват). В това число слагам редовно упражняващите професията. В 21 век да си сексуален роб може и да се случи, може и продължи известно време, но в никакъв случай не може да продължава с години. А голяма част от проститутките се пенсионират като такива. Въобще не коментирам проблема с морала. Моралът е разтегливо понятие и когато децата ти плачат гладни или предстои да те изгонят от ипотекираното жилище, вдигането на полата въобще не е спирка на етичното. Коментирам проблема с личния избор. Те имат правото на свой. И отново се сещам за една учителка, която закопчали докато предлагала сексуални услуги на морето (ваканция била все пак). Та тя изумила със следното твърдение: „Запознахме се с господина тази вечер. Харесахме се. Сближихме се. А дали той след това ще ми подари скъп парфюм или ще ми даде пари сама да си го купя, това си е наша работа…”