Сексът като рецепта за разхубавяване

Публикувано на от

Срещам онзи ден по улиците на града моя близка позната, която никога не е блестяла с кой знае колко впечатляващ външен вид. Аз съм се свила в якенцето, а нея… нея не мога да я позная, тя е отслабнала, разхубавена, просто свети! Лети по тротоара, обира погледите на жени и мъже около себе си, абсолютно няма начин да я подминеш, без да я забележиш.

Не успявам да се сдържа и най-нетактично я почвам – какво става с теб, бе човек, диета ли пазиш, на СПА ли ходиш, какво се е случило, прекрасна си… „А, нищо, нищо особено”, получавам като отговор. „Е, не е нищо – продължавам да упорствам, криеш си тайната, а?” В крайна сметка сядаме в най-близкото кафе, поръчваме резонния за сезона чай с мед, а аз питам ли питам, при което нахалството ми най-накрая е възнаградено и ми става ясно, че причината е мъж. Дамата е влюбена и то съвсем не на шега. Като малко момиченце се захилва, само щом спомене за тръпката, която я е сполетяла (като за протокола отбелязвам, че дамата е в златната възраст между 35 и 40 и иначе си е щастливо разведена).

Щастливо, ама недотам се оказва е било (поне до този момент) интимното й статукво, защото увлечението, което я е споходило тези дни я е направило наистина неотразима – сладка радост се излъчва от всяка нежна пора на лицето й, а очите са като по Яворов – само блясък, музика и лъчи.

Най-добрата рецепта за хубост

За сетен път се убеждавам, че любовта въобще и редовният секс, който я съпътства в частност, са не само благодат за душата, но са и най-добрата рецепта за хубост. Какви могат са причините за това?

Да започнем отначало – влюбваш се

Първият, пряк и непосредствен ефект от това е, че хормоните започват да бушуват, политаш от щастие (вътрешно), а вследствие от това не знам какво точно става, но лицето и тялото ти (външно) стават почти като на модна икона. Може би причината за това е в настроението, може би изглаждането на бръчиците и светлината в зениците идват от това, че намръщената, или поне унила ежедневна физиономия е заменена от леко играеща тайнствена усмивчица, напомняща за това, което се е случило снощи.

Може би всичко си има съвсем прозаично физиологично обяснение – например тайнството може да се крие в редовния оргазъм или както се казва в един от последните вицове, които четох «Жена, която вика нощем, мълчи (и бих добавила и се усмихва) денем». Само бих искала да вметна като доказателство и факта, че вибраторът е измислен именно в процеса на търсене на лечение на женската хистерия, а това вече над 100 години ни доказва, че сексуално активните и сексуално задоволени жени са по-слабо предразположени и към психични проблеми, като неврози и депресия например, а пък кому ли би се харесала нервна или депресирана жена… Още един плюс е, че честите креватни занимания, освен всичко друго са и по-приятният вид фитнес, те горят калории разбира се и това също съвсем не откритие, но така или иначе не може да отрече, че резултатът върху външния вид е неизменно положителен.

Само че като говорим за това, ми се иска да направя важно уточнение – лично аз намирам, че уникалното въздействие на секса върху външния вид не е просто така, не става ако е направен „за спорта”, а само и единствено ако е придружен от съответното чувство на влюбеност. Само тогава е налице онова истинското разцъфтяване, което не може да се сравни с нищо друго, което е непостижимо и при строги диети, и при провеждане на специални очистващи процедури, и при козметични повлиявания, и при всякакви други подобни тунинги. Толкова за внезапно и рязко разхубавените жени.

Не знам дали така стоят нещата и при мъжете, но по-скоро и там се крие някакъв подобен секрет, защото имам познат, който се радва на отличен външен вид за възрастта си. Та той твърди следното: „Рецептата ми за вечна младост е проста, евтина и постижима за всеки – необходимо е по-малко да се яде и повече да се (темата на статията ми).”

Самотните възрастни – липса на алтернатива или личен избор

Публикувано на от

Така се стекоха нещата в живота ми, че тези дни имах поредица от срещи с възрастни хора, прекарващи остатъка от живота си в дом. Под „дом” имам предвид социално заведение за настаняване на възрастни. Както и за повечето външни хора, първите ми стъпки там бяха много предпазливи, чувствах се не на място и съвсем излишна, нахлула в техния живот, откъснат и изолиран, превърнал се в толкова различен, откакто не са при семействата и близките си.

Какво се оказа? Още при първата ми среща с 62-годишната Е. Б. впечатленията ми започнаха да лъкатушат и да се изменят, вече не бях така сигурна в мнението си, че това са хора нещастни, самотни и изоставени. Е. Б. ме посрещна в общото холче, прилично мебелирано и снабдено с почти всички битови удобства, в центъра на което стоеше, нежно завит с покривчица, плетена на една кука телевизорът – една неизменна част от живота на пенсионерите.

Първият ми въпрос към нея естествено беше: „Защо сте тук?”. Стана ясно, че Е. Б. има близки роднини, има деца, но решението да заживее в дома е лично нейно и е дошло след като децата са създали свои семейства и за всички е станало тясно в наличната жилищна площ. Този факт и това изявление („Имам роднини, но предпочитам да бъда тук”) започна да ми се натрапва и в следващите разговори. Аз очаквах да срещна едва ли не прокудени и отритнати от общността хора с невероятни съдби, като от кинофилмите, а насреща ми бяха естествени (е може би малко болни), но напълно адекватни и стабилни хора – поне в по-големия процент от тях. Изключение бяха бездомниците, хората без нито един близък, без контакти и приятели. „Професионалните” бездомници и просяци, които срещаме по улиците често въобще не искали да бъдат настанявани в дом, особено през топлите месеци на годината.

Тогава започнах да се питам липса на алтернатива ли е за възрастните настаняването в дом или е съвсем зряло ( и може да ви звучи малко арогантно), но всъщност – удобно решение. Потърсих отговор на въпроса какво им харесва в дома. „О, всичко!” – светваха те – „Хранят ни, готвят ни – сутрин, обед и вечер. Перат ни, гладят ни дрехите, имаме си лекар, всичко е чудесно, КАТО В РАЙСКА ГРАДИНА!” – беше дори единият от отговорите.
И като се замислиш – какво дава нашето общество на възрастните си, дори и тези, които живеят в своя собственост, когато вече не са професионално активни. Дава им възможността да отидат до магазина, да изгледат сериала, да си поговорят по съседски, да постоят на пейката в парка… Поправете ме, ако греша, но аз за много други активности не се сещам. Тези които водят енергичен живот май все са единици. Бих ги определила дори като едно обособено малцинство – малцинството на дейните възрастни.

Та така – когато в социалния дом така наречените „домуващи” са битово осигурени, когато не им се налага да пресмятат всяка стотинка за отопление, осветление и храна, когато имат и контакт с други хора около тях, защо да не са щастливи. Почти бях решила, че това е отговорът, колкото и да е циничен, когато изведнъж усетих, че в думите на възрастните все пак имаше нещо спестено. Те не го коментираха, не говореха за него, не го демонстрираха в поведението и думите си, но то присъстваше – и това беше изразената липса на интерес към роднините и близките.

Те просто заявяваха, че ги имат и дотам! Нищо повече. Точка. В един момент разбрах, че това е скритата им болка, която тежи и не може да се пренебрегне с факта, че са нахранени и на топло. Те обаче бяха намерили спасението – не говореха за това. Мълчаха. И всъщност колко мъдро – бяха намерили позитивното, удобното, приятното, а не извеждаха на преден план мъката и самотата си. Дали обаче мислеха за това? Неизбежно според мен. Но така или иначе бяха направили своя разумен, неемоционален личен избор. Без алтернатива.