Кучето ми, което ме дисциплинира

В последните месеци ние, собствениците на домашни кучета имаме един проблем. Освен всичко друго, което ни е на главата, на път е да се отрови една от изконните ни кучешко – човешки радости, а по-точно – ежедневната ни разходка с домашния любимец. Откакто обществото стана свидетел на няколко зверски инцидента, причинени от кучета, ние собствениците започнахме да извеждаме животните си с известно неудобство, примесено донякъде с тих срам от чуждите лоши постъпки.

Кучето на каишка, което общо взето винаги съм възприемала като признак за хуманно отношение на човека към природата въобще, а в някои случаи и за известен аристократизъм, започна да се превръща в дамга!

Сега малко по-конкретно. В частност моето животинче е от средна порода и имам късмета общо взето да не буди луд уплах у хората, но напоследък забелязвам, че само да лайне и в него (а и в мен, разбира се – делим си ги поравно) се забиват като кукички неодобрителните погледи на околните. Сякаш очакват на секундата звярът да се втурне и да разкъса поне един от мирно разхождащ се гражданин.

А нещата, както всичко друго – си имат и обратна страна. Затова ще ви разкажа как изглеждат те в нашите очи.

Първо – ние собствениците на домашни кучета обичаме животните и не си представяме един дом пълен, ако в него липсва домашен любимец. В моя избор той е кученце, след неуспешен опит да изтърпим заек, който в крайна сметка подарихме. Аз самата от дете мъкна у дома всевъзможни улични животинки, част от които (тези, с по-голям късмет) оставаха да живеят с нас в продължение на години. Като гледам как вървят нещата, децата ми и те ще попият от мен тази склонност.

Второ – като честни и почтени граждани, ние собствениците на домашни кучета (или поне повечето от нас, надявам се) сме си ваксинирали кученцето, обезпаразитяваме го редовно, направили сме му паспорт, регистрирали сме го в Общинската администрация и сме си платили годишната такса.

Трето – разхождаме го на подходящите места (не че са много) и чистим след него, като за целта не излизаме на разходка без поне две празни найлонови торбички със специално предназначение.

С което смятам, че удовлетворяваме интересите и спазваме правата както на кучето си (защото сигурно знаете, че и то си има своите права, защитени от Закона за защита на животните), така и на останалите граждани, с които обитаваме едно и също населено място.

И още нещо бих ви споделила – кучето ми не само, че е любимецът в къщи, не само че ни дава усещания и емоции, несравними със своята непосредственост, любов и топлота с нищо останало, но и помага в една доста трудна задача – въвеждане на ако не строга, то поне прилична вътрешно-семейна дисциплина. Какво имам предвид.

Аз, като специален отговорник по сутрешните разходки, волю-неволю ставам около шест. Пак тъй – ще ми се, не ще ми се – правя физзарядка около блока поне половин час. Което абсолютно се отразява добре на фигурата и тонуса ми.

В рамките на тези непринудени сутрешни излизания съм се запознала с поне още 10-ина съседи, ентусиасти като мене, с които иначе никога не бих разменила и дума. Значи – подобряваме социалната среда на квартала чрез контакти и общуване.

Освен това – цялото семейство вече се научи да не разхвърля вещи и храна къде да е, това разбира се, при положение че държи да си ги намери в същия вид и на същото място след време.

Дори и не става въпрос вече за това, че подът и плоските повърхности се чистят ако не всеки ден, то през ден. Това особено важи през пролетния и есенния сезон, когато козината подлежи на естествена подмяна.

И имайте предвид, че всичко това вършим с удоволствие и без да ни пречи. Повярвайте ми, кучетата са като децата. Те рядко са виновни за грешките си. За грешките им сме виновни ние възрастните, защото ние сме тези, които носим отговорност, защото ние възпитаваме.

Възглавницата – повод за запознанство или начало на рекламна кампания?

Стоя си у дома, слушам Kim Fowley и чета Рей Бредбъри. Комфортно. И изведнъж, звън. Гледам през шпионката – млада жена. Слагам си очилата – пак млада жена. Какво ли я води насам? Жена ми ме прати  да отворя, аз нахлузвам тениска и едни гащи и отварям.
Още щом ме вижда, тя грейва и ми подава възглавница, която…
- Правим промоция на възглавници Мемофлекс и искаме да ви подарим една…Вие ли сте стопанинът на апартамента?
/боже, какъв лаф, стопанинът на апартамента, лъхна ми на Чехов или поне на Толстой, личи си нечия школовка, но това единствено ми попречи да затворя веднага/
Младото гадже пое въздух и започна:
- Възглавниците са….
Помолих я да минем направо към частта с подаряването, защото нямам време за обяснения. Къде да се разпиша, една или две да взема, кое препоръчва…
- Но условието е да ги рекламирате! – подчертава тя.
- Добре, ще гледам да вкарам повече хора в леглото и там да им демонстрирам достойнството и.
Тя зяпна и пак започна:
- Ама …да я рекламирате на приятели и роднини и да я ползвате.
- Добре де, къде според вас да им я рекламирам, ако не в леглото…?? Дори ако искате, дайте ми текста да се подготвя и да отидем на леглото да тренираме, за да не се издъня пред следващите, на които ще я рекламирам, става ли? – подпитвам аз, заел леко глупав вид.
Тя пак въздъхва и започва отново:
- Възглавницата е комплект с тефлонов тиган, комплект с ножове, наколенки и е на специалната цена от 40 лева. Иначе, само възглавницата е 70 лева. /което не е вярно, проверих след това, крайната  им цена е около 10 лева/
- Добре, а издавате ли касова бележка?
Тя видимо се намуси и засъбира нещата в найлоновата си торба.
- Наколенките какви са? – питам аз, за да поддържам разговора.
- Няма да ви кажа, вие губите! -  и продължи към долния етаж.
Неделя, Гергьовден, Рей Бредбъри, овкусени с неочаквани диалози и интересни срещи с door-to-door salesmen.

SVALKA : KNOW – HOW and AFTER – KNOW

Погледът му шареше по гърба и. Вечерна рокля, която деликатно подчертаваше извивките на тялото и, в които всеки мъж в бара копнееше да се загуби. Но само той събра кураж, пое тихо въздух и …я покани на танц. Хората гледаха зашеметени, а тя натежаваше все повече и повече в ръцете му. Музиката спря, а тя пошепна в ухото му, че иска да подиша морски въздух и го помоли да я придружи. Морето галеше телата им с топлите си вълни. В този момент телевизията излъчи задължителният пакет от реклами на сапуни, телефони и палави деца, наакали любимите си гащи. След финалните надписи на „Вечна любов”, произведен в Колумбия и покорил местния телевизионен пазар последваха националните новини. След поредната отрязана глава, кражба и катастрофа, след като кръвта от всяка вест обагри трайно екрана ми, нищо не ми идваше на акъла, освен тъпия въпрос…”Абе, тия хора как така се намират? И защо тук е така различно?

Мислих, мислих, но не ми стигна акъла за друго, освен да ви представя „българската свалка”, разрязана анатомично и изложена пред вас по долно бельо в цялата и развитие. Заповядайте на презентацията…

01. В зората на мобилните технологии в България, наличието на тухла с антена ти е гарантирало пълчища от фенки, които са дебнели всяко твое движение, само да те съборят и да те употребят.

С растежа на жизнения стандарт растели и изискванията на дамите, както и на кавалерите, но какво да си кажем, материалният тласък все още мотивира началото на много връзки. Вероятно можем да намерим началото на това в дефицита на социализма, когато една жена е спирала очи на теб срещу найлонови чорапи или бурканче с кафе. А какво да кажем за дефицитната полска козметика ?

В наши дни жените ти обръщат внимание, ако имаш лъскава кола, телефон за поне 1000 лева, облечен си по последния вик на модата /“ Капалъ Чаршъ last calling”/ и съумееш да си произнесеш отчетливо името, за да се запознаете. Жените обичат да се къпят в илюзорния разкош на добре изпрания и позакърпен кожен салон на колата ви. Дайте им тази емоция…

02. Беден сте, нямате материалната подплата на по-богатите си приятели, но имате компютър. Не унивайте! Милиони жени са ваши. С топли думи, с дързост и хъс на уличен гамен, бавно и методично печете вашите момичета мечти на бавен огън. Ту се връщате от командировка в Германия, ту колата ви е на ремонт и не можете да и дойдете на гости, ту са ви откраднали кредитната карта и сега имате рязък проблем с парите, думи, думи, думи, които текат в равномерен поток и все някога ще се наложи и да се видите. Ще нахлузите стария анцунг, ще съберете пари от приятели и съседи, като се молите да не е много гладна, внимателно ще подберете евтино убежище за вашите страсти. Тайно ще се молите да не избяга с писъци, след като види, че принцът и е просяк.

Понякога те пискат и бягат, понякога пък и остават. Вероятно тук трябва да си признаете, че това е любов. Циниците твърдят, че любовта я измислили комунистите, за да чукат без пари. Абе, я да се махате с вашия цинизъм…

03. Магията на танца е започвала хиляди връзки. Танци има и сега в съвременна България. И те са начин за да започнеш свалка. Защо да не се запишеш на курс по латино танци, където гладни за страст жени ще те припознаят като латино – мачото, когото са търсили цял живот. Нищо, че си програмист, музиката и движението настървяват. А защо пък не и поп – фолк ?

Колко романи са се писали между сравнително тесните стени на фолк клубовете, където сред кръшните ритми са се разигравали любов, секс, изневяра, романтично запознанство с последвала нощна близост… Няма как да отречем, музиката си е музика, изкуството раждало красота.

„Какво ще кажеш да се напием

и всички глупави клишета да разбием.

О-о-о, да полудеем тази нощ.”

Що пък да не полудеем? А онази мацка с тясната къса пола какви гюбеци хвърля, ех…Ще ида да се запозная с нея…имаме общи теми за разговор.

04. Старите хора твърдят, че без градус няма радост. Защо да не започнете връзката си след няколко питиета? Добре подбраната селекция от алкохол гарантира сигурна развръзка на една дребна закачка. Мастиката е народната виагра, пазете се жени. Пием си ликьорчето с чадърче на чашката – момичета, тук ще намерите по-скоро приятелка, отколкото мъжествен любовник. Традиционалистите залагат на ракия и бира, известни като коктейла „Вълча усмивка“, в чийто сардонистичен блясък са се кривили хиляди устни. Водка и Редбул – динамичен млад бизнесмен.

Ракия със салата – жени, внимавайте за тези мъже ,те се нуждаят от вас и биха носили ръчно плетените ви пуловери с удоволствие. Редки екземпляри в днешния атомен век.

05. Като се замислим, вече сме срещнали жената на живота си за тази седмица, няколкото часа, в които сте го осъзнали са вече зад гърба ви, станало каквото станало, време е да втвърдите връзката.

Действайте бавно и деликатно. Защо да не си поговорите за нещо, което вълнува и двамата?

Теми има бол – харчене на пари, цените на мобилните разговори, козметика, вътрешна политика /плюй БСП, изкажи се ведро за Бойко/, външната политика /абе, идвали избори в САЩ/… Няма как да не блеснеш, ако си се подготвил добре. Просто изгледай един сутрешен блок и пусни трайно кукичките си, за да я закачиш за себе си. Научи се и да изслушваш, жените се нуждаят от изслушване. След като си я разбил, остави я да се осъзнае леко и веднага започни с думи, думи, думи… Жените ги обичат.

06. Ех, неочаквани дълбини на страстта, експлозии от цветове, абе, за секса ще говорим. Без него няма как, той е като заредената пушка, която няма как да не гръмне. Ако не гръмне, публиката шумно напуска залата, възмутена от абсурдността на пиесата. Върхова точка, която се е оказвала и препъни камък за много млади двойки…Като цяло, може би ще ви се падне прекрасно разработена секс машина, с която радостно ще пърпорите из чаршафите. А може и да ви се падне екземпляр, с който бавно и тактично да изучавате Правилника за движение, елиминирайки знаците Стоп и Внимание. Какво да се лъжем, какъвто и да сте, там провалите ли се, вероятно няма да издържите дълго. Накъде казват, че държали да разпънат на длъж и на шир усещанията си, да изплетат от тях топлината на съвместното съществуване, тук май не е така. А ти защо си още по бикини, я да ги сваляш…пречат ни на разговора.

07. „И какво сега, имаш си гадже, не ни обръщаш внимание.” Подмятат ти го всички. Вече не можеш да играеш футбол с приятелите през уикенда, пречат ти и да го гледаш по телевизията. Тъкмо да отбележат важен гол в мач, на който си заложил и …тя сменя сериала, давали любимата и серия от „Приятели“. Бога ми, та тя не обръща внимание и на луксозния ти телефон, вече и е познат и не и е интересен. Обича да спи, да ти готви, да гледа телевизия. Ревнива е към твоите социални контакти, реже всяка идея за излизане вечер, защото е вечно уморена. Постоянно пренарежда дрехите ти, мие прозорците, дори успява да ти купи пантофи и да ти ги пробута под леглото, за да можеш да си нахлузиш краката вътре още от ранна сутрин. Усещаш се сякаш някой ти е изпилил зъбите с груба пила и само можеш да фъфлиш “ Фда, фмила, хобичхам тха“, докато се бориш с поредната и готварска импровизация, а навън момчетата се бият с топки. Те се усещат млади, като истински момчета, а ти си официално…влюбен!

08. Веднъж навлязъл в дебрите на голямата ЛюбоФФ няма как да не разбереш, че докато в първите етапи ти си водил, сега просто си предал цялата власт и управление на благоверната и тя реже и крои от различни сюжетни парчета бъдещата ви съдба. И какво се оказа, уж ти избираш, ти я забърса в дискотеката, а после се оказа, че тя е била тази, която е избирала. В един момент се оказваш предаден от старата ти тайфа, а си запознат с всичките и роднини, на трапеза те подтикват към продължение на рода, канят те на гроздобер, на клане на прасе, съвсем непознати хора, а толкова много са дружелюбни към теб. Усещаш се заплетен в нечия паяжина, наливаш си ракия, нарязваш си от солените зелени домати, които майка и е пратила да си ги ядете заедно и тъжно премисляш, че не точно това искаше да се случи…И трябва да вземеш решение.

09. Ако решиш, че си стар и уморен, вероятно ще купиш и пръстени и ще се отдадеш на познатия Менделсонов сценарий. А иначе, просто и казваш, че „обичам те, но ще те нараня, не съм достатъчно зрял за такава връзка” и се надяваш тя бързо да те напусне. След няколко скандала тя си събира багажа и се маха. Приятелите научават, редуват се да са до теб, за да не се самоубиеш, пиеш показно до дъното шишета с ракия, като идиотското ти ухилване сам не разбираш дали не е свръхдоза свобода или просто неземно щастие, че никой не те контролира. А приятелите още се суетят, но времето лекува…

10. Наточен с нови панталони, луксозен телефон, надиплени десетачки в джоба – всичко това показва един звяр, готвещ се за атака. Решен си да бъдеш безкомпромисен, да не се обвързваш никога повече. В дискотеката те чака вече друго поколение, към което ти не можеш да се впишеш.

Напусна ги по време на фолк истерията, а сега там подскачат хаус маниаци. Групата ти по латино танци се е разпаднала. Фитнес инструкторът ти продава картофи на пазара и се радва да те види.

Спомняш си регистрацията си в Елмаз, в Сладур, влизаш…Толкова време не си влизал, а никой не ти е писал. Всъщност, ти на никого не си липсвал. Ръцете набират познатия номер и опитваш да намериш правилния тон…

Мила, аз съм. Много мислих, искаш ли…

Запотеният кон носеше двамата влюбени към хасиендата, където ги чакаше постеля с чисти чаршафи, такава рядкост в прерията. Тя затваряше очи и го стискаше за врата, за да не се изтърси от коня. Той я бе спасил от кръвожадната банда на Родригес и сега тя бе готова да му даде плътта си в знак на отплата. Прозях се и го съжалих. Оставих го да изчезне отвъд хоризонта и смених канала.

Аман от романтика, ама ха…

 

Кога забавлението преминава границата

Нямаше да започна този материал, нямаше дори да изгледам този клип, ако не ми го беше изпратил един познат, за когото съм убедена, че не е почитател на чалгата. Това, което получих от него онзи ден в скайпа дори не беше чалга клип, а видео с доста долнопробен (поне за моя вкус) кючек. Съвсем друг е въпросът може ли кючекът въобще да бъде висока проба…

Нека да обясня всичко отначало, че ми напира отвътре. Изпращат ми значи един линк за видео клип в понеделнишката почивна утрин (нали се сещате, че поради незнайни и неразбираеми поне за мен причини, по повод „деня на труда и работническата солидарност” трябваше да мързелуваме четири дни, единият от които беше понеделник). Отварям клипа и в лицето ме блъсват пискливите тонове на някакъв (ако не се лъжа) кларинет. Следващото, което ми се наби зверски в очите бе друсащото се дебеличко коремче на 8 – 9-годишно дете. Облечено с яркочервена риза. От ромски произход. Може би трябваше да започна с факта, че целият клип беше с ромски произход. Явно е от някакво празненство, защото публиката е от десетки забавляващи се роми от всякаква възраст и пол.

Заглеждам се, пак отбелязвам – с нарастващ интерес, просто защото не мога да разбера причината, поради която ми пращат този клип.

До 28-та секунда детето продължава да се друска неистово с празен поглед, неколцина мъжаги около него се забавляват и определено го поощряват. 28-а секунда – появява се първият смелчага, който подпъхва банкнота в гащите на малкия артист. Точно тук клипът започва да става гнусен. И точно в този момент започвам да разбирам защо ми е изпратен. Около 50-а секунда банкнотите започват да се множат. Танцьорът започва да показва първи признаци на умора, но агитката отстрани не го оставя да спре и да почине. 2,20 сек. – малкият явно пожелава да се откаже, на не му разрешават и го връщат обратно на импровизираната сцена. 2,48 сек. – банкнотите започват да изпадат от колана, на минутата обаче се появява сръчен помощник, който светкавично ги напъхва в джоба на танцьора (този помощник вероятно е бащата, защото той е нещо като режисьор на клипчето от самото му начало). Същевременно на мястото на изпадалите банкноти продължават да се появяват нови. Ромчето, обаче бързо схванало ситуацията мигновено ги мести директно в джоба. Признаците на умора се усилват. Детето от време на време спира да се тресе и се опитва да си поеме дъх. Няма милост. Адреналинът се покачва, агитката реве и иска още. Предполагам в един момент, че така са се чувствали и гладиаторите на древните арени. Тълпата притиска отвсякъде и чака своето зрелище. В крайна сметка детето е гроги, но с пълни джобове. Клипът свършва. Аз се чувствам гадно. Не ми се иска да го гледам пак и съвсем не ми е смешно, както в първите десетина секунди. Разбирам, че чувствата на човека, който ми изпрати клипа са същите. И двамата започваме да се питаме къде тук е ролята на Агенцията за закрила на детето.

Аз мисля, че имам своя отговор. Тя, Агенцията за закрила на детето няма практика да се самосезира от публикации и клипове в Интернет. Също така всеизвестен факт е, че ромското население в България от години е оставено да живее и продължава да го прави по свои собствени закони, заключващи се и важащи само в кварталите с компактно население. Същите тези закони противоречат на националното законодателство (имам предвид сексът с малолетни например, както и последващите от него раждания от 11 – 12-годишни ромки). Никой обаче не се заема да разреши този проблем. Всички бягаме от него и официалното оправдание, придружено с измиване на ръцете е: „Такива са техните традиции”. Техните традиции обаче продължават да се разпространяват в още по-гротескни форми.

Стига се дотам, че родители продават децата си (включително и момчета) за сексуални услуги на чужденци, а в замяна получават лаптоп, евентуално нов мобилен телефон и платени сметки. И само в единични случаи тези престъпления биват разкрити.

Стига се дотам, че от години бременни ромки раждат децата си извън България и тези деца се търгуват най-безцеремонно. И само в единични случаи тези престъпления биват разкрити.

В крайна сметка се питам какво ли бъдеще може да очаква дете, което на 8-9 години научава, че когато друсаш разголен корем пред публика получаваш пари…