Август…

Август е. От няколко дни живея в месеца, традиционно, безвъзвратно и явно завинаги определен у нас за „отпускарски”. Че е август, август е. Това проличава още в първите дни.

Първи видим белег – внезапно новинарските сайтове, с които обикновено започвам деня си опустяват. Новините се цъкат значително по-нарядко, а и очевидно са станали по-пестеливи. В местните медийни събития започва да присъства все повече и повече криминалната хроника, творчески преразказана и то само ако дежурният журналист е имал настроение да преразкаже общо взето незначителната случка. Политически и парламентарни новини няма (август е), липсват информации за знакови дела (съдилищата са отпуск), липсват и училищни събития (само учителите съвестно дежурят в пустите сгради, където нищо не се случва).

Втори белег – институциите. Там е още по-пусто, доколкото това изобщо е осъществимо. По коридорите на всевъзможни учреждения се мотаят лелки по широки и леки демодирани блузки и също такива широки и леки демодирани поли, хапват нарязани на парченца пъпеш или диня (лято е и те са на съответната сезонна диета), а традиционните почерпки с кафета са заменени с присъствие под бюрата на швепсове и сладолед. Ако ти се налага да свършиш някаква работа, можеш да разчиташ единствено, ако тя не зависи от „началника” или „директора”. Защото той ползва законоустановеното си право на отпуск. А когато началникът е в отпуск, почиват всички. Няма кой да вземе решение, така че преписките чакат. Да дойде септември.

Дори социалните мрежи опустяват или хората се появяват там случайно, от време на време, прекъсвани от лошия безжичен нет, прихванат някъде от плажа. Правят го основно, за да споделят разголени снимки (къде за гледане, къде не чак толкова) с подобаващ за леката ми завист тен.

Представете си – заведенията също се опразват. Говорим, разбира се – за градските кръчми. Особено в петък и събота вечер в града трудно може да се разчита на купон. Всички са „някъде”. През август важи с пълна сила знаменитата фраза на Хемингуей – „Всичко, което е далече от морето е провинция”. Тук, в асфалтовата джунгла, най-много да се натъкнеш на потно – бирено и по-скоро отегчено като настроение квартално парти. Чалготеките, чувам не се дават и отбелязват обороти, но това абсолютно не може да се каже за ресторантите, като в най-неизгодна позиция са тези, които не разполагат с външна градина. Не само, че въздухът в тях е малко, въпреки бликащите хладинка климатици, но и поради забраната за пушене, която направо ги превърна в аутсайдери, поне през лятото, а особено – през август.

Магазините са тези, които също се тъжни през този месец. Късмет имат моловете, които продължават да приютяват скучаещи клиенти, но отново най-вече заради възможността за разходка на хладно, а не толкова заради изобилстващите промоции. Малките магазинчета се опитват да се спасяват като ограничават работното време, което обаче ги вкарва в още по-голяма липса на потребители. Някои откровено (подобно на институциите) си излизат в отпуск и слагат обичайната табела: „МагазинА няма да работи до… Заповядайте след… ”. По-възпитаните добавят и: „Извиняваме се за неудобството”.

За сметка на тегавата ситуация в града, през август на морето ври и кипи. Хотелите се пръскат по шевовете, плажовете също. Дечица тичат във всички посоки, майки ги гонят и крещят, бащи крачат тежко край тях и хвърлят жадни погледи на разголените девици или крайбрежните капанчета – всеки по своя вкус. Пясъчните ивици са претъпкани. Подобаващо мръсно е като за август, хавлиите са наредени като брилянтно произведение на пачуърка – в смисъл – непосредствено лепнати една до друга. Пясъкът ти прониква навсякъде, привечер е практика да няма топла вода, храната често е кофти, но всичко това е нищо пред личния и семеен подвиг да си през август на море…

А в града сме ние. Останалите на работа. Пенсионерите. И местните луди. Лудите, лудите, те да са живи! Само те са много заети през август. Кръстосват града с бързи крачки от рано – рано сутринта и тихо, но трескаво говорят със себе си. През август – месецът на безвремието.