Как Той се запозна с Нея – кратък наръчник за първи срещи между половете

Първите дни на всяка нова година, непосредствено след празниците били най-депресиращите. Така поне твърдят всички онлайн издания, които редовно чета. Поради това, а тъй като и без това последният път бях на тема секс, ми се ще да опитам да сътворя едно кратко ръководство по запознаване за мъже с жени. Между другото книгите от рода: „Кратко ръководство за…”, „Как да…”, „10 начина да…” и прочие се радват на най-голямо търсене в книжарниците и библиотеките. Да видим сега и моето ръководство ще издържи ли изпита, потвърждавайки въпросната информация.

Така, да пристъпим към съществото на задачата. Вие сте самотен мъж и си търсите женско рамо, на което да се облегнете. Нека се спрем на този класически вариант. За тази цел е необходимо да преминете една бариера, наречена „запознанство”. Чудя се дали английските джентълмени, които не започват разговор без да бъдат представени един на друг от трети човек имат този проблем и дали той е отминал с времето? Но това всъщност няма значение. Вие сте българин и проблемите на британците в момента, а и по принцип далеч не ви вълнуват.

Вариантите да завържете познанство с лице от отсрещния пол напоследък са два – лично или онлайн. Онлайн вариантът с всичките му плюсове и минуси също предлагам засега да оставим настрани и да се придържаме към класиката – личен контакт.

Доколкото поне на мен ми е известно, за да завържете разговор с някой е необходимо да се срещнете. Срещите в офиса обаче не се смятат. Там се брои, че ужким познаваме хората. Значи – изводите дотук са два – че трябва да срещнем някого и че трябва да го срещнем извън работното място.

И вариантите това да стане са следните: първо – в заведение, второ – на гости, трето – на улицата, в магазина или на друго подобно обществено място. Най-популярни за запознанство сякаш ми се виждат първите две разновидности. Не за друго, но да заговаряш жени на улицата е някак… нездраво.

Нека да уточним правилата

Тогава да уточним правилата за първите две места. И в заведение, и на гости – независимо какво е заведението и независимо къде е гостито, бъдете естествен. Знам, че това е изтъркан съвет, но ако мога да го конкретизирам – бих казала – дръжте се адекватно на обстановката. Т. е. – в бара можете да бъдете и по-разпуснат, което не можете да си позволите в ресторанта. В дискотеката – можете да разпуснете още повече, тъй като там има възможност и за танц и обстановката предполага повече смелост. Внимание – да разпуснете не означава да сте пиян. Пиянството може и да докара в кревата ви някоя пишман-девица, но това едва ли ще бъде запознанството на живота ви. Нещо повече – в нетрезво състояние въобще няма гаранция какво чудо невиждано може да ви се хареса, така че не нощта, а сутринта ви да стане истински кошмар.

Значи, да обобщим дотук – не сте пиян, държите се естествено, идва време и на третото условие – чист сте. Може и да не се къпете в парфюм, но недопустимо е да миришете на пот или на мръсно. Просто забравете в този случай нещо сериозно да ви върже. Неприятната телесна миризма е мощен отблъскващ фактор, знайте го добре.

Четвърти съвет – усмихвайте се и се старайте да изглеждате лъчезарен. Дори и да не сте център на внимание, дори и да не сте душата на компанията, положителното излъчване ще ви донесе точки. А пък ако имате хубава усмивка – никак не се колебайте – пускайте я в действие непрекъснато.

Пети съвет – контакт с очи. Този специфичен начин на общуване общо взето се използва много повече от жените, но се изпуска фактът, че при мъжете той също има силно привличащо въздействие. Да осъществиш контакт с очи при мъжете е много лесно. Просто я гледайте настойчиво. Направо не я изпускайте от поглед. Гарантирам ви, че до половин – един час или тя ще е до вас, или нейната приятелка – в качеството си на парламентьор, разбира се.

Най-важното

Остава най-важното – да не се издъните в първите няколко минути, докато тя си съставя мнение за вас. За да няма такава опасност – придържайте се към класиката – питайте я как се казва, направете лек комплимент и ако настъпи неловка пауза – хвърлете топката в нейното поле с въпрос. Например с какво се занимава, какво я е довело на това място, често ли излиза и прочие. Оставете жената да говори и тя ще е ваша, гаранция.

Най-общо това са правилата на играта и според мен, при спазването им, имате реална възможност да отбележите гол.

Празничните дни – ядене, пиене и пропиляно време

Седя си в последния празничен зимен ден и се чудя какво ли полезно нещо свърших тия дни. Знам, че споделяйки това ще пожъна купища негативни коментари от рода на «Ама как може, това е най-светлият празник…», «Ау, какъв негативизъм в най-радостните Коледни дни….» и прочие, но това мнение си е лично мое, освен това съм 100% убедена, че има още доста хора, които мислят същото, но някак не им се споделя публично.

Тъй – да започнем отначало – последен работен ден преди Коледните празници. Не стига, че последен предпразничен, ами и петък – напълно пропилян в разпращане на електронни картички и поздравления. Правя го, не само да не изоставам от другите, ами и защото иначе ще ме помислят за невъзпитана, дори някой може да се обиди, че съм го пропуснала в поздравите. Ровя отчаяно във всички възможни контакти и пращам ли, пращам. Накрая вече всички честитки са копи-пейст от първата и втората – само променям името и обръщението. С колегите си вземаме довиждане, сякаш няма да се видим повече и поемаме към дома. Ядем, спим и си лягаме в очакване на ужасяващата събота.

Събота. От сутринта (търговците, естествено са се организирали отлично и всички магазини работят) започваме ГОЛЯМАТА КОНСУМАЦИЯ. Препратката е неслучайна, тя е към един  стар филм, който мой добър познат ми препоръча скоро, та го изгледах тематично преди Коледа. Филмът се казва «Голямото плюскане» и не ви го препоръчвам, ако имате слаби нерви и нервни стомаси.

Та във въпросната събота се чудим как да се разкъсаме между магазините за храна, магазините за алхокол и магазините за подаръци. За мен – човек, който влиза в магазин само ако си търси нещо конкретно и не успява да издържи в МОЛ повече от половин час, това пазаруване е ада на земята. Не че съм някаква скръндза, и не че съвсем не консумирам – напротив – нито едно човешко удоволствие не ми е чуждо, но предпочитам всичко да е с мярата си. А то – количките се препълват от стоки, виждам неща, които никой никога не би си купил, ако не е оправданието: «Празници са». Тъпчем ги тези колички с месо, колбаси, сирена, хлябове, питки, баници, вина, ракии, уискита, олеле, да продължавам ли…

С подаръците ситуацията е не по-малко изнервяща. Чудим се какво да вземем, за този, за онзи, за близките, за колегите, за децата, за родителите, за баба и дядо, на които ще идем за няколко часа на гости («Празници са»), те горките също са обикаляли и са търсили нещо за нас, така че утре всички поравно и справедливо да участваме в ГОЛЯМОТО РАЗМЕНЯНЕ НА СТОКИ по Коледа.

Идва вечерта. Сядаме на масата и започва ГОЛЯМОТО НАГЪВАНЕ. Ама не ми се яде от това – опитай, ама не ми се иска повече – яж, хапвай, задължително питка, задължително орехи, задължително сармичка, мамка му, аз толкова не ям и когато съм гладна, бе! Същото е и с пийването – ха, наздраве със салатката за аперитив, ха, сега да минем на винце, ааа, и биричка има и ликьорче за накрая, а главата милата ще се пръсне. И някой ще каже – ами като не искаш не яж, не пий и не носи подаръци. Ей, там вече е дето се казва ключът.

Не може. Посмееш ли да отречеш всеобщия ентусиазъм, се превръщаш в отцепник, нон-конформист, белязан, псевдо оригинален, такъв «дето се прави на интересен» и какъв ли още не. А всички знаем, че хората по природа сме си конформни (от «конформизъм» -  подчинение  на груповия натиск) и всеки с различно поведение рискува да си навлече общото неодобрение, което от своя страна ще го накара да се почувства зле. Друг е въпросът, че този същия индивид и без това си се чувства зле, и само социално осъждане му липсва.

На всичкото, ама на всичкото отгоре и през тези дни нищо полезно не можеш да свършиш. На работа не си, защото почиваш ужким. Не се работи и домакинска работа – не ти е разрешено да переш, да шиеш, да чистиш и ти не го правиш, защото всъщност не вярваш много, много в тези работи, ама пак тайничко те е страх, че ако престъпиш забраната, през следващата година няма да ти върви.

Остава ти само да чакаш следващия работен ден, когато всичко ще си е на мястото, ще станеш навреме сутрин, ще си тръгнеш по утъпканите пътеки и пак тайничко ще се надяваш, че вярно – досадно беше, но поне си постъпил както трябва и всичко сочи, че поради тази причина следва да те очаква една добра година. Ами… да видим…

Връзките табу или забраненото в любовта и секса – „лолитките“

След като надникнахме зад фасадата на връзката на млад мъж с по-възрастна жена, хубаво е да погледнем и към другата конструкция – възрастен мъж, в интимна комбинация с младо момиче. Този въпрос също не е от вчера, но тук българската народопсихология е значително по-толерираща. За проблемно поведение в очите на обществото се счита ако разликата във възрастта на възрастния мъж и девойката минава над 20-25 години и нагоре. И то като проблемно се разглежда не толкова поведението, колкото евентуалната меркантилност при подобни взаимоотношения. Меркантилност – разбира се от страна на младата жена.

В последните двайсетина години особено, връзките на млади жени с по-възрастни мъже са трайно и категорично определени като действия на нищо друго освен „златотърсачки”. И тук идва на мястото си едно интересно наблюдение – като се замисля, при всичката ми толерантност и широкоскроеност, аз май не се сещам за любов на лолитка към по-възрастен от нея БЕДЕН мъж. Нямам предвид, че във връзките, които прекарвам през главата си, момичето не обича партньора си, изобщо нямам предвид това. Говоря, че по някакво щастливо стечение на обстоятелствата, партньорът им неизменно е финансово отлично обезпечен.

Да открием отговорите

Отговорите могат да бъдат няколко – ами да, нормално е момичета, възпитани по определен начин да търсят подобно разрешение на въпроса с бъдещето си. Те се чувстват по-добре обгрижени и по-спокойни в обятията на по-възрастен и осигурен мъж.

Вторият отговор може да бъде – пред любовта всички са равни и прочие, независимо от финансите, а това, за което имате съмнение е просто едно щастливо (за тях) съвпадение на обстоятелствата. Аз лично обаче имам едно колкото и обикновено, толкова и логично обяснение. Богатите хора (в частния случай, който обсъждаме – мъже) наистина са по-симпатични. Но не финансово, а реално симпатични. Защо? Първо – защото те са по-поддържани включително и като външни белези – те имат запазени и добре изглеждащи коса, кожа, зъби и т. н.. Второ – защото имат по-високо самочувствие, което естествено рефлектира върху поведението им и отново – върху външния им вид (увереният човек има по-добра стойка, походка, излъчване). Трето и съвсем не на последно място – дребнавите и грозни скандали за пари в тези връзки ги няма. Не че няма скандали за пари – о, има. Но те не са дребнави. Няма го например ежемесечното треперене как ще платим тока и като го платим колко пари ще ни останат за месеца за храна… Така че неприложима в този случай остава поговорката: „Когато бедността почука на вратата, любовта излита през комина.”. Тук любовта си съществува спокойно и мирно (поне доколкото една любов може да съществува спокойно и мирно) и общо взето крепи семейството.

И какво се получи сега – получи се потвърждение и на друга популярна и съвсем не шеговита поговорка „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен.”. Защото, когато си богат и здрав, дори и когато напреднеш с възрастта, вероятността да имаш за сексуален партньор младо гадже си е съвсем реална, т. е. – очаква се да бъдеш (стига физически още да смогваш) и сексуално удовлетворен. Сексуалното доволство пък от своя страна ще те кара да бъдеш и още по-здрав и щастлив. Като се замисля (не толкова дълбоко, но достатъчно философски) – какво ли повече му трябва на човек?

Бележка на редактора: „Лолита“ е роман от Владимир Набоков. Романът е написан на английски и публикуван за пръв път през 1955 в Париж от Олимпия Прес, издателство, известно предимно с еротичната си литература. След това е преведен от автора на руски и публикуван през 1958 в Ню Йорк. Книгата придобива бърза световна известност заради провокативния си стил и противоречивия сюжет: главният герой Хумберт Хумберт разказва за сексуалните си увлечения по малки момичета и конкретно към 12-годишната Долорес Хейз (едно от галените имена на която е „Лолита“), която се явява и негова осиновена дъщеря. По книгата са направени два филма. Първият е през 1962 с режисьор младия тогава Стенли Кубрик, а вторият е от 1997 и в главните роли играят Джереми Айрънс, Мелани Грифит и Доминик Суейн.

Дамгосана с: “Красива!” – проклятието или благословията на красотата

Красивата женска външност – дар ли е тя или бреме? Мненията са колкото много, толкова и различни.

Общо взето по-нелицеприятните представителки на нежния пол са убедени непоколебимо, че външната красота, която те не притежават в голяма степен, би им помогнала да постигнат всичко, което са желали, но не са успели да получат и за което животът въобще, и обществото в частност са им длъжни. Те са „златните” клиенти на козметични салони, коафьори, гримьори, а при по-добри финансови възможности – и на пластични хирурзи. По-лабилните могат да станат жертви дори на психично нарушение, което си има и име – „дисморфофобия” (или страх от собствената грозота).

Как стои въпросът с красавиците?

Как стои въпросът от другата страна – въпросът с красавиците? Да се опитаме да „влезем в кожата” на една такава очарователна персона. Тя се ражда хубавичко бебе. Докато расте, всички я щипкат по бузките, гушкат я и й се възхищават. Майка й се старае да я облича така, че да подчертава максимално сладичкото й излъчване. В детската ясла и градина, както и в семейството (естествено) тя е любимката и неизменния център на внимание. В училище нещата продължават все така, поне до навлизането в пубертета. Учителките са благосклонни, другите деца си умират да са й фаворити, тя блести и разлива благодат около себе си.

С първата поява на вторични полови белези обаче нещата започват лека полека да вземат нов обрат. С две думи любовните трепети объркват всичко. Съучениците (мъжката част) продължават да харесват красавицата и да се борят за вниманието й. Съученичките обаче обикновено се разделят на две основни групи – едната – това е групата на „най-големите приятелки”, а другата – групата на „боркините против господството на хубавицата”. В този момент всеобщата любимка започва да губи почва под краката си. Представяте ли си – има и хора, които не я харесват! Това е ужасно, нелепо, невъзможно… Но факт. Тя милата, просто не знае какво я очаква.

-> Хиалурон

В следващите няколко години в групата на противниците на хубавицата смело навлизат и отблъснатите ухажори. Те започват да сформират нов фронт срещу… (тук епитетите могат да бъдат най-различни, като в по-голямата си част са неприлични), но най-честият като че ли си остава „кучката”. Кой да мисли, че ако „кучката” реши да удостоява с интимното си внимание всеки пожелал я, твърде бързо ще се превърне в друга словоформа – още по-неприлична.

Накъде след училището?

Така историята продължава с това, че хубавицата завършва училище. В университета нещата са горе-долу същите. Но идва един момент, в който тази цялата прелест – с красивите си коси, очи и крака, се гмурва в необятното море на трудовия пазар. Тук вече нещата тотално излизат от контрол. Защото на работното й място, освен добре познатите досега противникови групи (да припомним – на неприятелките и на отхвърлените ухажори) се добавят още няколко, а именно – на злобните поувехнали колежки (а те могат да бъдат два вида – бивши хубавици и бивши обикновеници), на женените колеги (хем им се иска, хем не им стиска, поради което не могат да я търпят), на шефовете (на тях също им се иска, повече им стиска, но понеже са шефове, въобще не мислят да падат в краката й), и на бизнес-партньорите, които също се разпределят по полов и йерархичен признак и образуват все нови и нови неприятелски групи.

-> Хидролизиран колаген

Едно е сигурно – към хубавицата няма нормално отношение като към нов работник или служител. Нея по ботевски или силно я любят, или силно я мразят. Освен личното отношение, красивата колежка трябва да бъде подготвена, че я чакат още подводни камъни в кариерното море.

  • Първо – тя трябва непрекъснато да доказва, че не е любовница на някой шеф. Въпреки че колкото и да го доказва, скритото съмнение винаги остава.
  • Второ – тя трябва двойно повече да работи, за да защити назначението си като професионалист, а не като протеже (заради външния вид естествено).
  • Трето – тя трябва двойно повече да чете, за да демонстрира интелигентност и да се бори с преобладаващото мнение, че щом е хубава е 100% тъпа.

И накрая – ако успее да премине през всичко това – хубавицата (вече попрехвърлила младежка възраст) трябва да защитава със зъби и нокти позициите си. Защото на хоризонта изгряват нови звезди на нови хубавици, които работят на двойни обороти, четат като побъркани и са амбицирани да доказват себе си и способностите на ума си. Заради външния си вид или въпреки него.