Празничните дни – ядене, пиене и пропиляно време

Седя си в последния празничен зимен ден и се чудя какво ли полезно нещо свърших тия дни. Знам, че споделяйки това ще пожъна купища негативни коментари от рода на «Ама как може, това е най-светлият празник», «Ау, какъв негативизъм в най-радостните Коледни дни….» и прочие, но това мнение си е лично мое, освен това съм 100% убедена, че има още доста хора, които мислят същото, но някак не им се споделя публично.

Тъй – да започнем отначало – последен работен ден преди Коледните празници. Не стига, че последен предпразничен, ами и петък – напълно пропилян в разпращане на електронни картички и поздравления. Правя го, не само да не изоставам от другите, ами и защото иначе ще ме помислят за невъзпитана, дори някой може да се обиди, че съм го пропуснала в поздравите. Ровя отчаяно във всички възможни контакти и пращам ли, пращам. Накрая вече всички честитки са копи-пейст от първата и втората – само променям името и обръщението. С колегите си вземаме довиждане, сякаш няма да се видим повече и поемаме към дома. Ядем, спим и си лягаме в очакване на ужасяващата събота.

Събота. От сутринта (търговците, естествено са се организирали отлично и всички магазини работят) започваме ГОЛЯМАТА КОНСУМАЦИЯ. Препратката е неслучайна, тя е към един  стар филм, който мой добър познат ми препоръча скоро, та го изгледах тематично преди Коледа. Филмът се казва «Голямото плюскане» и не ви го препоръчвам, ако имате слаби нерви и нервни стомаси.

Та във въпросната събота се чудим как да се разкъсаме между магазините за храна, магазините за алхокол и магазините за подаръци. За мен – човек, който влиза в магазин само ако си търси нещо конкретно и не успява да издържи в МОЛ повече от половин час, това пазаруване е ада на земята. Не че съм някаква скръндза, и не че съвсем не консумирам – напротив – нито едно човешко удоволствие не ми е чуждо, но предпочитам всичко да е с мярата си. А то – количките се препълват от стоки, виждам неща, които никой никога не би си купил, ако не е оправданието: «Празници са». Тъпчем ги тези колички с месо, колбаси, сирена, хлябове, питки, баници, вина, ракии, уискита, олеле, да продължавам ли…

С подаръците ситуацията е не по-малко изнервяща. Чудим се какво да вземем, за този, за онзи, за близките, за колегите, за децата, за родителите, за баба и дядо, на които ще идем за няколко часа на гости («Празници са»), те горките също са обикаляли и са търсили нещо за нас, така че утре всички поравно и справедливо да участваме в ГОЛЯМОТО РАЗМЕНЯНЕ НА СТОКИ по Коледа.

Идва вечерта. Сядаме на масата и започва ГОЛЯМОТО НАГЪВАНЕ. Ама не ми се яде от това – опитай, ама не ми се иска повече – яж, хапвай, задължително питка, задължително орехи, задължително сармичка, мамка му, аз толкова не ям и когато съм гладна, бе! Същото е и с пийването – ха, наздраве със салатката за аперитив, ха, сега да минем на винце, ааа, и биричка има и ликьорче за накрая, а главата милата ще се пръсне. И някой ще каже – ами като не искаш не яж, не пий и не носи подаръци. Ей, там вече е дето се казва ключът.

Не може. Посмееш ли да отречеш всеобщия ентусиазъм, се превръщаш в отцепник, нон-конформист, белязан, псевдо оригинален, такъв «дето се прави на интересен» и какъв ли още не. А всички знаем, че хората по природа сме си конформни (от «конформизъм» -  подчинение  на груповия натиск) и всеки с различно поведение рискува да си навлече общото неодобрение, което от своя страна ще го накара да се почувства зле. Друг е въпросът, че този същия индивид и без това си се чувства зле, и само социално осъждане му липсва.

На всичкото, ама на всичкото отгоре и през тези дни нищо полезно не можеш да свършиш. На работа не си, защото почиваш ужким. Не се работи и домакинска работа – не ти е разрешено да переш, да шиеш, да чистиш и ти не го правиш, защото всъщност не вярваш много, много в тези работи, ама пак тайничко те е страх, че ако престъпиш забраната, през следващата година няма да ти върви.

Остава ти само да чакаш следващия работен ден, когато всичко ще си е на мястото, ще станеш навреме сутрин, ще си тръгнеш по утъпканите пътеки и пак тайничко ще се надяваш, че вярно – досадно беше, но поне си постъпил както трябва и всичко сочи, че поради тази причина следва да те очаква една добра година. Ами… да видим…

 

Иво Сиромахов: Българската сатира е анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“

Иво Сиромахов е популярен български писател и драматург. През 1999 година излиза първата му книга „ Една нощ в гробищата”. Това е един различен сборник с разкази, които той самия определя като „ пародии, криминални разкази, фейлетони и безполезни съвети”. От 2000 година Иво Сиромахов е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”, където често можем да го видим и като водещ. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“. За себе си той казва, че е един щастлив човек, защото повечето неща, които искал да направи в професионален план, са се случили. Прочетете неговите мисли в блиц – интервюто, което той специално направи за читателите на „Фрамар”

 Представете се с няколко думи за читателите на „Фрамар“

Иво Сиромахов, 39 годишен, неосъждан, съвестен данъкоплатец. Сценарист в „Шоуто на Слави“, автор на книгите „Една нощ в гробищата“, „Оптимистична теория за българския секс“, „Дневници и нощници“, „Още дневници и нощници“, „Няма смисъл“, „BG дневници и нощници – създателите“, „Няма значение“.

 Как  сатирата „лекува” политиката в България?

Сатирата не лекува. Тя е по-скоро анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“.

Как според Вас, българинът празнува Коледа – със сърцето или със стомаха си?

Не харесвам обобщенията. Някои българи празнуват със сърцето си, други със стомаха си. Предполагам, че вторите са мнозинство.

Какъв подарък заслужаваме, ние българите,  да получим за Коледа, като се има предвид нашето „послушание” през годината?

Каквото заслужавахме, си го получихме на изборите.

По Коледа активно се организират благотворителни кампании. Какво е вашето мнение по този въпрос? Лицемерна ли е българската благотворителност или наистина по празници ставаме по-добри?

Благотворителността е хубаво нещо и трябва да бъде подкрепяна, независимо какви подбуди стоят зад нея.

Ако бяхте лекар, каква диагноза бихте поставили на българското общество?

Поставянето на диагноза изисква сериозни изследвания. Но по всичко личи, че заболяването е много тежко и ще се наложи драстична операция. Трябва да се смени политическата система.

„Хапче” срещу какво е смехът?

От опит знам, че при жените действа като виагра. А на мен ми помага, за да възприемам по-лесно глупостите, които ме заобикалят.

Кой е най-хубавият Ви коледен спомен ?

Усмивките на децата ми, когато си получат подаръците.

Как протича Коледата на Иво Сиромахов?

У дома, около елхата, с най-близките ми. Ако има сняг, правя снежен човек на двора.

Миналата година, около коледните празници излезе вашата книга „Няма смисъл”. Тази година ще изненадате ли вашите читатели с нов проект?

Работя върху сборник с разкази, озаглавен „Очила“. Живот и здраве, през май месец би трябвало да излезе. Довършвам и една нова комедия, но все още не знам кога и в кой театър ще бъде поставена.

Вашето коледно пожелание към читателите на „Фрамар”:

Да са живи и здрави! Всичко останало зависи само от тях.

 

Спечели с Фрамар: Магията на Коледа и удоволствието от спомените с Допелхерц актив Омега-3 + Гинко Билоба

Наближава денят, в който се случват чудеса – Коледа. Най-щастливият ден за всички деца, особено за послушните.

Спомняте ли си вашата първа Коледа? Какъв подарък получихте? Какво си спомняте от първата среща с белобрадия старец?

Разкажете интересна случка, която се е случила във вашето детство на този вълшебен ден – Коледа.

Имате възможност да спечелите качествения немски продукт

Допелхерц актив Омега-3 + Гинко Билоба

специална комбинация от природни продуктиза подобряване на паметта и повишаване на концентрацията.

Наградата още включва: Метална кутия Допелхерц с коледни сладки или Коледен календар Допелхерц с шоколадови бонбони.

Условия:

Печелят най-интересните и оригинални 10 участия, по избор на екипа на Допелхерц.

 

Ако ги споделите в нашия блог, задължително сложете истински електронен адрес, за обратна връзка с вас.

Дублирани участия или повече от 1 постинг на участник не водят до повишени шансове за успех!

Срок на играта - до 30 ноември, 2011, 10 часа.

На 1 декември в сайта на framar.bg и на страницата на Doppelherz Bulgaria във Facebook ще бъдат обявени наградените 10 участника.

Подаръците на победителите пътуват с куриерска компания Европът – официалният куриер на Фрамар.